Къде зимуват раците - 2

Здравейте, компанията! ;)
както казваше Владо Въргала
Точно 2 години след статията "Къде зимуват раците" се оказа, че съм решил да напиша още една с подобно название.
И точно две години след преместването, което съм описал в другата статия, се преместих пак - този път на Шейх Зайед Роуд - центалният път, центрото на събитията, йей! :) Вторият ми ергенски апартамент, хихи.
А статията я започнах защото: 1. е зима, 2. вече отдавна не пиша в блога и искам да обясня защо.
Защото. Още отпреди година започнаха толкова неща да се случват и в Дубай и по света, че нямам време да ги опиша. Предпочитам да ги изживявам, отколкото да ги описвам. Или както отговорих на една приятелка, когато ме попита "Зает ли си": "Зает съм да живея.. всичко друго би изглеждало нелепо на фона на продължителността на живота на човек"
После се и загаджих и съвсем не ми остава време.
Та така. Който се е затъжил за мене много - да дойде да ем види в Дубай - ще се радвам :)
Ако не ще - идвам си на 22 януари 2011 за 10-тина дни :)

Вечер

на М***

Вечер когато щурците нарушат тишината,
свеждам глава и докосвам със поглед очите ти.

Вечер когато нощта подчини светлината,
прегръщам те нежно и заравям лице във косите ти.

Вечер когато светът е притихнал във мрака,
разтварям тревогите свои в усмивката ти.

Тази вечер, и от двама ни чакана,
любов ще е търсена и любов ще е давана.

Дубай, 12.09.10

Хюстън, този път с родео

Ето ме пак в Хюстън, най-посещаваният от мен град в САЩ. Не съм мислил дали ми е любимият, повечето колеги го смятат за скучен, но там ме изпращат най-много. А, още два пъти след това посетих този град, но няма да слагам всичко наведнъж, много ще стане за една статия, път и тематично не се покриват съвсем :)
Както винаги си направих домашното преди да отида и знаех какво, къде и кога се случва там. Месецът е все още февруари, а годината – 2010. Събитието на месеца беше Хюстънското родео и изложба на добитък. Всичко започнало през 1931г. с изложба на добитък, която сега е най-голямата в света. Няколко години по-късно започват да правят и парада в града, а за популяризирането на цялата работа още петнадесетина години по-късно няколко ездачи тръгват от Тексас по един от маршрутите за добитък с крайна цел Хюстън. Постепенно язденето по тези маршрути придобива популярност и сега традицията е ездачите да тръгват от 15 различни места в Тексас, да яздят по 15 маршрута и да се събират в Хюстън преди парада в града. Който пък парад всяка година бележи началото на събитието The Houston Livestock Show and Rodeo, състоящо се, освен от колоритния парад, от: голяма барбекю надпревара, яздене на бикове, състезание по хващане на добитък, концерти, карнавал, състезание с прасета (!), конкурс за вино, търгове за добитък, лунапарк, малък маратон...
Та отидох аз на този парад, беше доста интересно, имаше и награди за най-това, най-онова.. като на всеки парад от този род :)




Тихият работяга зад сцената :) (HONDA!)
След това се запътих към главното място на събитията – Reliant Park. Барбекю съревнованието беше във фаза на последна разгрявка, аз лично похапнах не от кокошка крак, а от пуйка крак. Ох, само от него се заситих, без да ям нищо друго – бая пуйка, брей!
Чекнах и лунапарка
Състезателни прасета!
Mobile money
Най-интересно за мен беше състезанието за коне по, как да кажа, отделяне на глава добитък от стадото. Всъщност това е състезание за конете, не за хората. Конят доста умело отделя едно теле от групата и после се опитва да го задържи отделено. Направо съм се смял на „борбата“ между двете животни – някак конят усеща преди човека накъде ще се опита да тръгне телето и скача в тази посока – със задните копита почти на място и с предните наляво-надясно – точно като куче, което си играе!


Бяха подранили малко Емирейтс с изпращането ми на полет до Хюстън – същинското родео с яздене на бикове и улавяне на добитък с ласо щеше да започне след няколко дни. Но аз бях доволен и на това и се запътих към следващата си цел – районът на музеите в Хюстън. Този район е вторият или третият по големина подобен в САЩ. Профучах през големия природонаучен музей, където видях този идеален по форма за невъоръженото око модел на земното кълбо, който се и въртеше от струя вода под него.
След като заплаших една снимаща го туристка, че „ако си поискам, ще накарам Земята да се върти обратно“ и почти без ефект запънах длани о мраморната топка, се запътих към по-бутиковия Център за съвременни занаяти. Там видях (освен човекът на изкуството, инженерът в мен също беше доволен) някои интересни приложения на желязото и въобще метала в изкуството, както и интересни похвати за това :)
В тази инсталация разпознах спирачен диск, „феродов“ диск, ауспухова тръба, както и някои не-автомобилни машинни части :) Още имаше експонати от кован и лят метал, както и снимки и филми за правенето им.
Беше време за шопинга в един доста голям мол. Най-сетне мирясах като осъществих идеята си да купя за рождения ден на бившето си вече гадже най-новите клавиатура и мишка за Macintosh – егати, защо моите бивши гаджета не ми подаряват подаръци за по 150 долара?
Но преди това наминах (по програма „Максимум“) през близкия фонтан.

А пък в парка до хотела имаше балон, с който те издигат на 150 метра и снимаш като луд :)

Barclay's Dubai Tennis Championships

Някой ден ще взема да оправя датите на тези публикации, че сега от това забавяне малко се губи представя за времето. За да стане ясно на уважаемите слушатели, месецът е февруари, а годината - 2010. Събитието е тенис-състезанието за мъже и за жени от, съответно, ATP Tour и SonyEricsson WTA Tour за жените в Дубай.
Все още бях болен (нещо целия февруари се проточи почти това), но не можех да пропусна за втори път туй спортно събитие. И така, въоръжен с билети, ходих два цели дни - един на жените, един - на мъжете. То си е уморително - сутрин от 9-10, вечер до 10-11ч., схващаш се на тези седалки, кръвообращението ти замира съвсем... Но емоцията си струваше :)
Рускините играха много добре. Имаше един много оспорван мач между две от тях. Също една италианка много ми хареса (май външният й вид повлия в известна степен на оценката ми ;), казва се Flavia Pennetta. Най-голям впечатление при жените, обаче, ми направи Олга Говорцова - белорускинята, която се изправи срещу Винъс Уилиямс. Черната мацка е сигурно висока (и широка в раменете) колкото мен, първа в световната ранглиста за 2001 (ако не ме лъже паметта за годината), сервира с над 200 км/ч.... Казах си "безнадеждно е". И сбърках. Тези белорускини са много серт, ей! Аз тук имах лека заигравка с една такава и се убедих в това. Та тази Олга започна играта така сърцато, все едно не знае кой е срещу нея.. или не й пука. Не само посрещаше сервисите на Винъс, аз лично бих се старал просто да ги върна в очертанията на полето, ами ги връщаше със сила, с удар! И поведе в началото. После физическата сила и опитът на негърката си каза думата. Но въпреки всичко нашата не падна духом, играеше до последно геройски, не като пъзла. В паузите някакви девойки подвикваха плахо от публиката "Go Venus!" и аз се ядосах и оттам извадих воеводския глас: "ДавАй, Ольга!". Ольга не ми помаха чак, но се надявам да съм й вдигнал малко носа :)
Олга сервира
Винъс между сандалите ми
При мъжете имаше също много интересни двубои. Един пич, Давиденко от Русия, много ми хареса. Оказа се, че е побеждавал Федерер и Надал. Обаче му липсва една идея финес, за да е на върха... Май падна от Джокович. А Джокович е егати и гъзето. Правиха се на интересни с един друг сърбин на двойки срещу двама много фокусирани и сериозно швейцарци, ако не се лъжа, и за малко да паднат. Сърбите са много силни в тениса, се оказа.. и мъжете, че и жените. И там хървати и прочее. Елена Янкович според мен беше малко повече надута без да е във форма.. Тя живее в Дубай. Българите никакви ни нямаше пак...
Джокович и Типсаревич срещу двама швейцарци; Типсаревич сервира
Ванката.бе - болен, но доволен, и уморен в края на деня

Зоологическата градина на Дубай

Започнат е строеж на нова голяма зоологическа градина, но засега зоологическата градина на Дубай е все още на старото си място, точно срещу сградата на българското консулство.
И един февруарски ден, докато трябваше да чакам някакви документи да станат готови, аз с радост пресякох улицата и изпълних желанието си, съществуващо отпреди известно време, да посетя зоопарка :)
Много ми беше кеф, макар че градината е сравнително малка (в сравнение с тази в Чианг Май, например, е джудже), но аз си се кефех. Предполагам, че и животните се радваха да видят такъв виден български екземпляр. Поне докато не надойдоха шумни индийски и други подобни семейства с многобройната си челяд. Но нищо, тя градината е затова, да се посещава :)
Впечатли ме фактът, че диетата на прилепите (които ядат плодове) излиза най-скъпата на зоопарка след тази на горилите. Прилепите ядат като луди с техния чудовищен метаболизъм. При това положение добре, че не са прилепи-вампири :)
Качвам тука няколко снимки :) И мисля пак да отида, макар че (незнайно защо) бях разкритикуван от приятели за това си действие – било тъжно, мъчели били животните... не знам, аз отидох с позитивно чувство и най-вече да уважа животните, така да се каже, да им отида на гости :)




Като на Теа папагала

Сингапур-Мелбърн, първи опит

Ей, то не боляло толкова да седнеш и да напишеш една бърза статия! Ето днес написах две :)

Както добре знаете, където и да отида по света, се старая да изляза и да разгледам забележителности, да видя хората, мястото... Но на този полет, който се състои от летене то Сингапур, престой едно денонощие, оттам до Мелбърн, пак престой, оттам пак в Сингапур, престой и оттам обратно в Дубай, някак не успях. Попаднах на хора, така да се каже, и всяка нощ купонясвахме до изгрев слънце, след което се стряскахме и си отивахме по леглата. Беше много весело, много приятни колеги се паднаха на този полет. Но като си легнеш след изгрев слънце, някак не остава много време за разходки и разглеждане на забележителности :)
Това е почти единствената ми снимка от първия престой в Сингапур. Направена от прозореца на стаята ми, хи-хи. Тази част на града прилича на Амстердам. Нощните клубове може би също ;) ("може би", защото не съм бил в амстердамскки такива ;)
Но пък бях в гей-клуб, в един-два други, на партита в хотелски стаи, дори един пич гей си спомням, че ме целуваше по бузите по едно време (приятелски, де!).. няма да помествам снимки от всичките тези места и събития...
Ето само една на ядрото на компанията – все готини хора
В Мелбърн нещата се повториха. Макар че съм голям фен и намерих начин да се сдобия с инфо за тези два града – докопах се до интернет и направих няколко подобни на тази снимки от Уикитравел
Ето почти единствената ми снимка от Мелбърн – поне излязох на разходка за 1 час, но пък съм объркал посоката и вместо към центъра съм се разходил към едно от жилищните предградия.
Не че като се върнахме в Сингапур купонясването и ходенето по клубове не се повтори, но този път се засрамих пред изгряващото слънце и си обещах когато се събудя, да отида на разходка наоколо.
Оказа се, че Сингапур е доста приятно място за живеене и дори времето (поне по това време на годината) е доста добро. А, между другото е незаконно да притежаваш дъвка ли, че да я дъвчеш ли.. нещо такова. Предполагам е от гледна точка на чистотата на града... а той наистина е чист и приятен... ех... :) М'да, потенциален кандидат за местата, където бих искал да живея :)
Този пич продаваше "турски сладолед" там. Каза, че е турчин и живее в Сингапур от не помня колко точно, но повече от 10 години
Ето как може да се снабдиш в краен случай с карта - отиваш в нета и снимаш с телефона ;)А, отидох и до един мол за компютри, естествено ;)

Ал Айн - градът-оазис

Върнах се от България към края на януари и животът продължи по старо му. А именно: стараейки се да взема колкото може повече за по-кратко време. Защото спомнете си какво бях казал в скайпа, което ще включа и в мемоарите си след време: „зает съм. зает съм да живея.. :) всичко друго би изглеждало нелепо на фона на продължителността на живота на човек“. Това за мемоарите беше полушега :)
Та, палим ние колата едно ранно утро (естествено, половината от хората не се явиха на мястото на срещата) и газ към Ел Ейн (нека да сменим малко произношението. Поне в приключенските книги, които съм чел някога, имената на прославени градове и хора бяха с „ел“, не с „ал“).
Както виждате, дори междуградските пътища са осветени. И някак си пътуването не беще идеално лошо – зад зеленината покрай пътя се виждаше пустинята, стигаща хоризонта във всички посоки.

Ал Аин, както и всеки друг град в ОАЕ (а може би и в близкият изток, но с изключения, някои от които зная), предлага за посещение „класическите“ форт (укрепление, в което по традиция има музейна сбирка, която, според кака Елица, се състои главно от снимки, дребни артефакти и, в по-богатите, плазмени екрани) и сук (традиционен арабски пазар). Естествено, ние тия сме ги виждали на други места и решихме да погледнем отвъд стандартното. Вече знаехме за провежданото точно тези дни международно авиошоу и се отбихме да го погледаме – също както и множество местни жители. Те бяха още по-потготвени – с барбекюта, одеяла и футболни топки, разположили се покрай летището на зеленката трева.


Вижте изтребителя вляво на вашите екрани
Не съм успял да хвана кой-знае какво от пикникуващите, но първо не ми беше това целта, второ е малко невъзпитано меко казаноНе беше зле. Абе стараят се тука в ОАЕ да организират купища международни прояви, не можем да се оплачем, евала. Мисля, че спътницата ми за първи път присъстваше на такова събитие и й беше още по-интересно.

А защо градът се нарича така? Защото имал няколко оазиса, най-големият от които е почти в центъра на административната единица и се състои от няколко хиляди фурмови палми (как се казват палмите, които раждат фурми?). Оказа се голяма скука, не както съм си го представял благодарение на описания и русунки във същите тези приключенски романи. Беше си просто палмова горичка с пясък вместо трева и липса на някакво езерце или кладенче.

Решихме да пропуснем пазара на камили, което сега го отчитам като грешка, но някак тогава повече ни се искаше да отидем в града да хапнем и разхладим. Нищо, посетихме една друга забележителност, планината Джебел Хафит, втората по височина в ОАЕ, а именно 1300 метра над морското равнище. Идеята е да гледаш залеза от върха й. Ние така се бяхме отпуснали, че наблюдавахме момента на залеза малко през рамо, хапвайки картофки и дюнер (по-известен тук като „шаварма“).
Планината като такава. Така и не можах да й направя свястна снимка
Изглед от пътя към върха
Проявявам се като фото-г(р)аф
"Прословутият" залез. Има толкова много стълбове на снимката. защото ни мързеше да си местим картофките по-близо до наблюдателната площадка, кътдето гледката не се препречва от нищо
Гледка надолу на свечеряване
И така, помотахме се и в Ал Аин. Следващият път, ако има такъв, няма да пропускам пазара на камили :)

Гледай на живота така както той гледа на теб – на шега :12 или Мъдри мисли от Извора ("И" като "Извор" ;)

"That's the wave (a-ha, a-ha), I like it (a-ha, a-ha)" - Това си пеех докато очаквах поредната голяма wълна да ме "помете" на плажа в Дърбан, Южна Африка. Индийският океан, бейби! :) А оригиналната песничка беше "That's the way (a-ha, a-ha), I like it (a-ha, a-ha)"цък.

- There are three types of people in this world : those who MAKE things happen, those who WATCH things happen and those who WONDER what happened... ;-)) - статусът на една френдка във Фейсбук - Яна. На български ще рече: Има три типа хора на света: такива, които ПРАВЯТ нещата да се случват, такива, които НАБЛЮДАВАТ нещата да се случват и такива, които се ЧУДЯТ какво се случва.

- 1st rule of success in life: Show up. 2nd rule: Speak up. 3rd rule: Partner up. 4th rule: Never give up..... - Статусът на един френд във Фейсбук, Педро

- The road to success is always under construction. - статус на Dessy Nesheva във Фейсбук

- [...]: зает ли си?
[аз]: да, много :) планирал съм за днес като че денят е от 50 часа :)
[аз]: зает съм да живея.. :) всичко друго би изглеждало нелепо на фона на продължителността на живота на човек

- [...]: ??? много зачести нещо насам [към България]
[аз]: ми... без да искам.. просто ми се карат ски.... и понеже в Ливан няма сняг, за Австрия се развали организацията, в Бали вали, жертвах Кореята с една от жените ми и си идвам :) - вижте какви некосмополитни небрежни планове имам постоянно в главата :)

- Stewart's Law of Retroaction: It is easier to get forgiveness than permission. - един от законите на Мърфи: По-лесно е да поискаш прошка, отколкото разрешение

- Хич не ми се оправдавай, че не си намерил време да ме видиш (пък и да си искал, нямаше да стане, не бях в наличност). Нали от теб чух една много готина мисъл - приятелите ги търсиш когато ти трябват, и не трябва да се срамуваш от това :-) Затова са приятели. Другото е някакъв вид, понякога добронамерено, лицемерие... А това да ти трябва някой приятел не винаги е свързано с материални неща - понякога ти трябва да знаеш, че някъде има някой с който можеш да споделиш, или да не споделиш и т.н. - един приятел, Наско :)

- Най-доброто,което можеш да сториш, е: на врага си да предложиш прошка; на опонента си- търпимост; на приятеля-сърцето си; на детето си- пример за подражание- баща си - статусът на Мони в Скайп

- Толкова рано не съм ставал и за морето! - Асен на 27 март 2010 в 6:30 сутринта след като стана да ме закара на летището :)

- Какво прави Наполеон на хладилника ни? - Карлос по повод магнита с образа на адмирал Нелсън. Абе латиноамериканци.

- It takes two to tango i guess. (За танго са нужни двама) - Abhi, SFS in Emirates

- Деянов, не се обаждаш като идваш? Ше ти скъсам забратката, а очилата ще ти ги затворя наобратно, гъзе такова летящо!!!!!!!!!!!! - Alex Ribarski по повод идването ми в БГ през март 2010... и тази снимка
Моят отговор: :-D Sashe, skuswash me ot smeh!
Izvinqwai, zlo da te zabrawi, nali znaesh kak e kato si doidesh samo za nqkolko dena... inache mojeshe da karame ski zaedno na Vitosha - az bqh tam poned, vtornik i petyk... :(
Ama i vie ne mi chetete statusa v Skype i Facebook!
A zabradkata mi e markova, Jack Daniel's - ot Houston si q wzeh... pak imam pyt natam, ako te kefi - da ti zema i na teb/.
Апострофът на Сашето: Така ще кажеш. след дъжд качу... забратка :)))))))))))))

- Абе яхни вълната да те видим бре!!! То до глезените всеки може да се снима с тая дъска за гладене :))).А като гледам и вълните какви са гигантски, май ходиш само заради учителката ;) - пак Alex по повод една моя снимка със сърф борд и нагазил във водата :) click

България 2010, 1 част или Всичко в името на (ски-)спорта

В шеги и закачки изтече една година от последното ми посещение в България. Дойде януари - време пак да яхна желязната птица и да си отида до там за малко. Keyword на отпуската беше отново кратката, но ясна думичка "ски". Сторих го зареден с ентусиазъм, нетърпение, малко дрехи и кеш пара.
Бързам да напиша статията поради големия читателски интерес, за да не кажа "натиск". Да не говорим, че аз пак си идвах до рОдината през март още преди да съм публикувал статията от януарското ми идване.
За въведение ще разкажа как криво-ляво стигнах родното летище с малко закъснение. Оттук започна по-интересното: Отбивам се в Duty Free шопа и какво да ми кажат, нямали намаление за екипаж на авиокомпании. Имало в някакъв магазин за екипажи на първи терминал. Да - казвам си - все пак и тука хората трябва да печелят - и вадя кеша. Но кеша го няма - май съм го забравил в Дубай! Вадя карти един куп, но не можело с карта да се плаща, само в кеш. Окей, изравям някакви английски лири и плащам.
Още по-натоварен (благодаря, Ели) и с още малко акумулирано закъснение се отправям към гишенцето на Гранична полиция за паспортен контрол - вече почти съм в България! Бъркам там в некъф джоб с един пръст, вадя някакви документи и подавам. Оказва се, че най-отгоре ми е старият паспорт - с визи и мизи. Ха! - възкликват на гишето -Този паспорт... - Този паспорт, прекъсвам ги аз, ми е с всички визи, дайте си ми го, ето ви новия. - Късно е, сега ще трябва да ти го конфискуваме и после ще си го вземеш от Паспортна служба. Добре дошъл в България, казвам си, а после всички ме спукаха от бъзик, че обиколих цял свят и в собствената ми страна ми взеха паспорта и едва си влязох.
Както и да е, не звучеше много страшно, мислех си, че все за 12 дни паспортът ще стигне от Летището до Мария Луиза. Писахме там някакви протоколи, аз въртя телефони на приятелите, които ме чакат отвън, на приятели, които имат приятели на летището и така - да видим каква е тази работа с пасапорта. И ето ти пак изненада: Prima-та ми не рАботи, не съм си я регистрирал (въпреки, че след 1-2 дни зацепи - имало гратисен период до края на януари... но когато ми потрябва, не зацепи), да не говорим, че и входящи повиквания не искаше да приеме гадината; вадя аз дубайския телефон, явно няма да се разминем с роуминг такси откъм куцата дубайска БТК... Но "цък", някак не мога да осъществявам изходящи повиквания според една лелка с метален глас от Мтел, язък, че го набухах с пари преди да тръгна - ей-така, да има. Еми това е то, карах го на СМС-и.
И така, с още доста акумулирано закъснение излизам без (стар) паспорт вече в залата, дето си взимаш багажа и вече след вратата те чакат твоите хора, посрещачите. Всички останали пътници вече отдавна са си взели чантите и изпарили. Някак всичко е замряло. Разхождам се аз от горе до долу и обратно - на никоя лента ми няма куфара. Чакай, казвам си, да попитам там на Bagage Claim-а, може да знаят нещичко. "Добър вечер", така и така, давам си аз картончето с номера на чекнатия куфар... Нямаме, казват, никакво инфо за багаж с такъв номер... И сега какво - ми пишем тука един протокол и ще ви изпратим багажа когато пристигне, явно е останал в Атина. Еми пиша аз протокол като им казвам, че ще мина да си го взема багажа от летището когато ми се обадят, да не губим време, че нали утре идва Карлос и отиваме на ски... Давам им тел. номер на брато, че нали нямам и телефони...
И така с мега закъснение излизам в залата с посрещачите, където Иван и Елица вече са загубили търпение, но не и надежда, защото успях да им изпратя СМС някъде по средата на омагьосаната верига. Къде е багажа, който ни носиш, питат; Няма го, отговарям с усмивка. След още няколко проверки в офисите на авиокомпании и гише "Информация" решаваме да си тръгнем.
Междувременно аз съм ангажирал брато и хора относно паспорта и съм постоянно с телефона на Елица на ухото. И вече в колата брато ми звъни: Намерили са ти багажа, бегай го взимай! Бегам аз и както са ми казали преди това, опитвам да вляза през някакъв служебен вход. Грешка; опитвам следващия - грешка. На третия вече го уцелих. Пак се записвах кой съм и откъде съм и влизам пак в залата с багажа. Чистачката, видиш ли, видяла някакъв куфар да се мотае едикъде си и информирала тупаните на Bagage Claim-а, онези загряли чии е куфара и звъннали на брато. А как така са нямали информация в системата за този номер багаж, че е разтоварен на Летище София и е на лентата - не знам, „Ебати и организацията!“, както обича да цитира Стоян един виц за парашутисти. Нямах нерви да ги питам, нито да ги псувам, поблагодарих и тръгнахме с вече не знам какво закъснение, но сравнимо с това на "експреса" Варна-София. Добре, че не бях организирал никакво мероприятие за вечерта. А, забравих, бях поканен на два рождени дни тази вечер и един нощен клуб!
Ох, чак пак се ядосах за цялата "организация" в БГ и се замислих (която мисъл стана още по-силна след като ходих няколко пъти на Мария Луиза, но за това - по-късно) дали да се връщам някога тук.
Ениуейс, отидохме при брато, заех пари от него за вечерта (и написах СМС на Карлос да забере парата от Дубай когато идва насам) и се поуспокоих :)
За да не сме съвсем капо за вечерта, поне отидохме на последната оферта за нощта - нощния клуб. И срещнахме там стари муцуни :)

Няма сняг. Тази новина витаеше тежко във въздуха и ни караше да гледаме жално ските. А Карлос пристига днес, за да ходим на ски най-вече...
Гадината с невероятния си късмет успява да стигне до София, макар че полетите за деня са пълни. Страхотен късмет има, не знам как го прави :) Един от късметите му е да ме познава :)
Каца привечер и веднага с летящ старт се включва в мероприятията: от летището бива докаран със специален за целта транспорт (благодарение на Митьо) до пицарията, където сме се сбрали купчина приятели, както всяка година вече :) Така виждам на куп тези, които не мога да видя отделно след това. За родата обикновено отделям време за лични срещи :)
Та доста народ там говореше английски, не му беше скучно... След кратка пауза по ходене до вкъщи и преобличане го завличаме на нощен живот (макар че е пътувал цял ден практически). Пообиколихме тук-там и накрая нямаше как, experience-то от София не би било пълно ако не го заведем на чалга клуб. Така закрихме вечерта в Най – Пенчо, Генчо, Атанас и аз. Не, това беше друг случай, по-скоро песен, в случая бяхме аз, брато, Охранката и Карлос. Митьо реши да пропусне и както винаги пропусна много.
Ето как моите хора забавляваха Карлос. Не знам дали той така ще ме забавлява ако аз отида в Мексико...


После крилца в Дивака и ето как изглеждахме на път за къщи в 8 сутринта (брато до мен спеше много смешно, но когато намалих, за да го снимам, той се клюмна някак не толкова смешно вече, Охранката спеше зад мен и някак не се вижда на снимката, Карлос спи – то се вижда :) )
Ден трети. В тягостно очакване сме в базовия лагер в София. Все още никакви новини за сняг. Свидетелствата на очевидци относно зимните курорти са непълни и противоречиви. Благодарение на Карлос (той е с дяволски късмет, казвам ви) се навиваме да тръгнем на караминьол към Банско и да видим как стоят нещата на място.
Вижте как изглежда Владая – суха!
Така изглеждаше и Банско
Та палим ние колата сутринта и леко-леко (Митака е егати и „внимателния“ шофьор, а и с този Голф – единствената тройка в България със само четири скорости, да не говорим за двигателят от 60 конски сили) се добрахме до местопрестъплението следобяда.
Чакай, че тъкмо Уинампа ми пусна Sonique – It Fels So Good и си спомних за друго приключение с този престъпник Митьо и брат ми преди 100 години – едно от най-лудите ми морета :) Ако намеря снимките на хартия, ще кача някои – заслужава си :)
Та добре, че съм аз с ентусиастките си идеи да отхвърля всички конформистки предложения „първо до хотела да се настаним, после да ходим на караме) – че то клони към 15ч., къде ти врме за настаняване? И както си идваме от София, направо се стоварваме на паркинга при лифта, разхвърляме се по гащи, слагаме екипите, аз спазарявам три карти от някакви хора за нищо пари (късметът на ентусиаста) и хващаме лифта.

Добре че го послушахме Ка(р)литко, оказа се, че горе в планината става за ски, макар и не чудесно, но все пак – с изкуствен сняг – толкова :)
Карахме до зуко, което не беше чак толкова дълго, но все пак разгряхме за следващия ден.
Ето как се разтоварихме в хотела вечерта

Отборът на Росиньол беше с превес в групата ни. Само Митака сдаваше фронта с тия Кнайсл.
А следващият ден беше дори слънчев – единственият слънчев ден, Карлос направи страхотни снимки, за жалост мен ме няма на тях – аз бях все напред – че времето лети, ски трябва да се карат.
А те двете принцеси едва-едва :) Е, позасилиха се накрая на ваканцията, но докато не дойде брат ми (който както винаги крайно закъсня), някак не ми беше много фън - да карам все едно сам :)
С брато покарахме стабилно и беше забавно :)

Полека-лека се оборудвах изцяло в оранжево и сиво- от ските през автоматите и обувките до шапката
Хазяйката и тя дойде да отсрами хотелиерите за един ден :)
Мексиканците направо са полудели по тези снимки, кога са виждали такова нещо. Абе направо егати и преживяването-веднъж му спретнахме на Карлос с тази ваканция :)
На върха: късчето небе между ниските облаци и снега :)
А Карлос току-що откри, че снежинките не са просто бели топчици, а са такива, каквито ги рисуват - с красиви кристални форми
Какво е карането на ски без животворно шкембенце на полувремето?
Карлос каза, че шкембе чорба имат и в Мексико, и също така се използва широкоспектърно след махмурлук. Или както се пееше в песента, "Сутрин и вечер шкембенце яж - засища, дава кураж". Който не я знае, да сведе засрамен поглед и да кликне тук.
Карлос шемета си набил една тупалка и си счупи предните два зъба. НЯма да ви разказвам каква порнография беше с планинската застраховка, включена в картата за лифта и какво "обслужване" получаваме в медпункта до лифта. Мобилизирахме сили и връзки и открихме работета зъболекарка в Банско.
Всичко е добре когато свършва добре
Естествено другото важно нещо („освен чалга-клубовете, и по-велико от тях дори“, ми се върти в главата), културният пирон в програмата бих казал, бяха механите, които също не му се разминаха на гостенчето от Мексико.
Качествената почивка на планина изисква качествена храна :)
Ударната група
Карлос и митака водят задълбочена дискусия. Доста често едва се удържах да не падна под масата от смях като слушах разговорите им "развален телефон" с английския на Митьо, ха-ха-ха
То това беше интересното от БеГе-то. В София се срещнах с още купчина хора - приятели, рода, и стана време да си ходя, както винаги недоизпълнил програмата "Максимум".

Ето как ни завари Бони след като се върнахме от ските - трябваше да наваксаме с виртуалния живот ;)
А, видях две симпатични мицубишита на приятели - побратими на моето: В едното (Ланцер ГТ като моя, но спортбек) бе така любезна собственичката да ме повози, а другото (Колт турбо със 150 коня на това купенце) дори покарах, защото собственичката беше още по-любезна :)

Край :)