25 ноември 2008

Гледай на живота така както той гледа на теб – на шега :2

Втора порция от моята пилешка супа за душицата ви :)

- Safety First. - Пише го на всяка крачка тук. Защото на всяка крачка има строителни обекти. И просто го пише най-често на входа. Не знам, може би стават трудови злополуки и затова... Другото лирично е: No safety – Know pain; Know safety – No pain.

- Objects in the mirror are closer than they appear. - За първи път го видях в България на американските коли. Тук го перифразирах на Objects in Dubai are not as close as they appear, понеже винаги ходиш повече до дадена сграда, отколкото ти изглежда в началото когато я гледаш от точка А. Сигурно защото е голяма и затова изглежда по-близо.

- I saw it in a movie (Това го видях в един филм). - С това се извинявам като кажа някоя простотия на английски. И брато го използваше навремето без да говори английски при това.

- Аз не спях, а медитирах. В моята страна това е прието да се прави след хранене. - Това казал един авер, когато го попитали „Ти защо спиш по време на работа?“ в самолета. Друг един авер пък, още докато бяхме в колежа, на въпроса „Защо спиш в час?“, отговорил: „Аз не спях, просто мигнах за по-дълго време.“

- Четете Библията. - Всеки го е виждал. Явно това е вдъхновило някой да напише “Четете Тери Пратчет”, което пък ме вдъхнови мен навремето за го зачета.

- Чети и пълней. - Това някой да знае как се е появило?

- И кво ми сравняваш тоя лаптоп. То твоите лапи не са критерий. - Сашо Рибата по адрес на снимката на лапа-топа ми с лапата ми отгоре. Вече видяхте пък Деси какво написа за лапките ми. Какво й е на снимката, не знам :)

- Чукча не читател, чукча писател. - Тази реплика от вица може да се каже и за мен, хи-хи ;)

- Откачай – а това дали да се каже за мен? Не.

- Онова действие е за хамалите; Майсторията е да го докараш до там. - Позовавам се на тази мъдрост, достигнала до мен чрез трето лице, когато нещата аха-аха и не стигнат до там. Каквото и да значи това.

- Каквото и да значи това. - Използвам го постоянно от години. Главно след някоя сложна думичка.

- Бог да поживи момчетата. - Това си казваме с моите хора (съквартирантите) относно камериерите когато направим кочина (този термин го заемам от Митака, той си знае кой) в кухнята или всекидневната. Те чистят на следващия ден. А и ние не сме супер свине все пак, умерено е.

- (Оф)Пак ли ти (Oh it's you again). - Това ни беше любим поздрав с Иржи в ЧЕЗ. Опитвам се да го въведа и тук.

- За малко (беше) да паднеш. - Това брат ми го каза любезно на един младеж секунда след като той се сгромоляса на земята. Аз умрях от хилеж.

- You have missed call (Имаш пропуснато повикване). - На шефчето ни в самолета му звънна интерфона, но друг колега вдигна, защото той беше зает. Когато той после попита „Какво стана?“, колегата отбележи: „Имаш пропуснато повикване“. Така извадено от контекста не звучи кой знае какво, но си беше смешно. Интерфонът е като домофона в блоковете – най-малкото няма индикатор, че си пропуснал каквото и да било.

- Викай ми Иван. - Това го казвам смирено и приятелски с благ тон на почти всеки, който възкликне „Господи!“ в разговор с мен.

- You will (Ще, ще). - Това го измърморвам на глас или под носа си когато някой ме притесни по някакъв начин и после каже „I am sorry (Съжалявам)“.

- You will be charged for this (Ще си платиш за това). - Когато бяхме на нещо като разговор с представител на отдел „Настаняване“ в компанията тук, всички от групата имахме въпроси: могат ли да се пребоядисат стените, могат ли да се поръчат дребни ремонти, можем ли да се преместим и т.н. На всички въпроси човекът или отговаряше или с „Това не е в моята компетенция“, или по-често с „Yes but you will be charged for this (Да, но ще платите за това)“. Дори накрая вече като някой зададеше въпрос, друг изпреварваше човека и отговаряше: Да, но ще си платиш за това, ха-ха. След това започнахме масово да го използваме помежду си.

- Животът е това, което се случва докато ти правиш планове (за него). - Сигурно някога в „Пулсиращи ноти“ съм чул, че това е стих на Дж. Ленън и съм го запомнил. Мъдро. :)

- Carpe diem. - Малко се е поизтъркало и прокъсало тук-там от употреба, но все още е валидно. „Улови деня! Розите сбери докле си жив!“ - така рецитираха във филма „Обществото на мъртвите поети“. Има почти изчерпателна статия за тази мисъл на http://en.wikipedia.org/wiki/Carpe_diem

- Whom-how. - Това дълбокомислено изказване го ползвам вместо Ъпсурт-ското „Живота си е*ал майката, брато“ и ми хареса от следния виц, разказан от доц. Василев от ТУ:
Срещат се двама руснаци в Лондон, но не се разпознават като такива.
- Which wach (Сколко часов)? - пита единият.
- Six watch (шесть часов). - учтиво отговаря вторият.
- (първият нещо се тюхка, че било толкова късно вече, забравих точно как)
- Whom-how (кому-как). - мъдро отговаря вторият.

- Мъжете никога не порастват, само играчките им стават по-скъпи. - Мислех това за глупост, но май-май не е така. Вижте ме сега с компа – цъкам здравата (както винаги когато има комп наблизо), накупих сума ти аксесоари за него и продължавам, на Карлос му купихме радиоуправляем хеликоптер (той отдавна искаше да си купи) за рождения ден и виж ни сега (щото хората ни гледат, гледай и ти) навън в откритото пространство срещу хотела какви ги вършим. Най-зрелищни, и чести, са crash landings. Вини се домъкна с един 17-инчов лаптоп като постъпи в Емирейтс и постоянно го мъчи този флайт-сумулатор. Лети с няколко самолета едновременно, разпознава шума на различните марки самолетни двигатели, накачил е външни звукови карти и 5.1 озвучителни системи... Да не говорим как си е донесъл от тях ДВД-та със сериали от типа „Уил и Грейс“ и детски като „Патешки истории“ :) Ама гледайте Transformers на голям телевизор и с готина аудиосистема – струва си :) Следващата ми кола ще е Камару или Мустанг на старо, сега се оглеждам тука за disco ball да си закача на огледалото. Каквато си е закачил пича с S2000-то, дето идва на месечните. Ех, защо тогава не му предложих трампа срещу шапката ми S2000 от Япония..? (Защото съм скръндза.)
Това последното трябваше да го напиша с главата надолу като отговорите на загадките в списанията, ама нямаше как ;)
Ами да – в общия случай с напредването на годините имаш все повече пари за играчки и няма кой (в лицето на вашите) да ти се кара когато стоиш над поредния си проект до късно нощем. Далавера отвсякъде. :)

- Да се ядосваш значи да наказваш себе си за грешките на другите. - вАжи. Един дреБен грък го е казал. Хитреци са те гърците.

- Направи днес това, което искаш да направиш утре. Защото днес е именно това утре, което вчера си очаквал с нетърпение. - Това ми го каза един пилот от Емирейтс – викат му Кам - голям е пич. Кой казва, че пилотите са задръстени? Досега все на готини съм попадал. А и дори понякога да са кисели – не мога да им се сърдя: та те държат цялото това желязо във въздуха! :) А то е колко, приятелю, към 4-500 тона бруто?

- Чиче, я заший на това копче един балтон. - Казало циганчето на шивача. И при мен така се получи когато преди време се похвалих тук, че съм си купил раница с отделение за лаптоп и че остава само лаптопа да си взема :) Сега като си купя disco ball ще кажа „Чудесно! Сега остава само кола да си купя.“

- За к'во ми е хладилник кат' не пуша. - Това екзистенциално прозрение не мога да го коментирам, всеки трябва да го реши сам за себе си.

- Тестове:

* 15 признака, че остаряваш: цък

* Ти си българин, ако: цък

* Дали сте циганин: цък

изтъркани, но все още забавни.

Тази тема прерасна в Glossary, мани (оф, че не знам как се превежда това на български. Но според thediction-точка-сом бившият (a.k.a.) SA Dictionary – това значи глосар, кратък речник на специални/редки думи).

- Малкият принц в компютърджийски вариант – нещо за четене.

Гледай на живота така както той гледа на теб – на шега :1

Тази мъдра мисъл ми хрумна докато бях във ваната. Пожелавам ви да се вслушате в нея. Ако имате някакви въпроси относно живота като такъв – попитайте оракула на orakul@vankata.be. Не иде реч тотално да оте*ете нещата („не зае*авай, Ванка“, както казва Деса Добрата) а просто да не се потите над малките неща, както пък казват англичаните (или американците бяха).
Друга прясна житейска теория („свежа“, както по модерно му казват в рекламите, пфу!) е тази Смисълът на живота. Други мои любими „мъдрости“ са:

- Една цигара съкращава живота с 1 минута;
Една бутилка алкохол съкращава живота с 5 минути;
Работата съкращава живота с 8 часа.

- Да оставим красивите жени на мъжете без въображение!

- За теорията и практиката: Девиза на автосервиза

- Има два вида разочарования в живота: Когато мечтата ти не се сбъдне, и когато се сбъдне. - Оскар Уайлд. Няма какво да коментирам, аз него съм го признал :)

- Добри съвети дава този, който е твърде стар за да даде лош пример. - Ако не греша, това е свободен цитат на една мисъл на Франсоа дьо Ларошфуко.

- Не можеш да спиш с всички жени на света, но поне можеш да опиташ. - Жоржи Амаду. Любима ми е, все още се чудя дали я споделям безрезервно или не, но звучи яко :-) все си мислех, че френски писател я е казал, а се оказа бразилски.

- Вики за блога ми (е не се сдържах, много е мило):
viktoria:az ti cheta bloga:-)
viktoria:mnogo e lubopiten
Това „любопитен“ така ме вдъхнови, че въведох възможността да оценявате статиите ми, като една от степените е „любопитна“.

- Толкова ми се спи, че няма значение с кого. - Ползвам я главно след дълги полети. Не ме питайте как звучи на английски. Използвам body language като се затрудня с подобни сложнотии на пустия му чужд език.

- Вероятността някой да те гледа е правопропорционална на глупостта на действието ти. - Има ли нужда от коментар?

- На кого му пука. - Ползвам я постоянно. Не звучи много възпитано на английски. Разновидност на „Кво ти пука в тая жега“

- Шайсе! Ползвам я от вчера (тази статия съм започнал да я пиша от 10 дни, така че „вчера“ е относително. Б.а.) :) Вместо една друга чужда думичка, започваща с „ш“. Помага.

- Oh, My God! - Нещо като шайсе, замества много други възклицания, както и едно специално пак започващо с „май..“, но след това не следва „год“. Ползвам го постоянно, тъй като на английски пожеланията към майки не звучат добре пред клиентите. Като съм в испаноговоряща компания (което е често – покрай съквартиранта ми), понякога ползвам путамадре или чинга, за да изразя силни емоции.

- Love crystal, love puppy, Vinni-man, (the Mexican) bitch, Ivan the Terrible или the Great (идват от Иван Грозни) и най-вече „сине“ т.е. „my son” (което напоследък преработихме за по-специални случаи на любвеобилност в „дъще”) – все показващи любов обръщения, които ползваме със съквартирантите помежду си.

- Don't play with yourself, Sleep in fear и Don't do anything I wouldn't do (т.е. Не прави нищо, което аз не бих направил, на което Вини ми отговаря „Значи практически всичко мога да правя!“). Последното във версията на Вини звучи като Don't do anything I've already done – все неща, които си казваме често за здрасти, лека нощ или чао. Последната негова варияция когато напускаше хотела и се местеше в постоянното ни обиталище (това пък е думичка от „Разрушителят“), докато ние решихме да останем още няколко дни в хотела: Don't do anything I couldn't do!

- (Let's) have a nice and safe flight! - Пожелание, което често казваме на брифингите преди полет или когато някой отива на полет.

- Thank you for bringing us safe home. - Казваме го на пилотите след полета. Разбира се благодарим и на себе си и на колегите за работата в екип, старшите ни благодарят на нас за свършената работа. В повечето случаи няма нищо лицемерно в това, просто някак си ти идва отвътре. Колегите са готини.

- Wake-up Call – Със събуждане по телефона ни събуждат в хотела 1 час преди да тръгнем за летището. Когато ми звъннат винаги се сещам за този видеоклип:

И по този начин успявам да се разсъня в добро настроение.

Freedom is just another word for nothing left to lose. - Janis Joplin. Присетих се заради репликата на една персона (тя си знае коя е) към мен „Даже малко ти завиждам, да си призная - за свободата, но всяка монета си има и обратната страна както знаем :-)))“.

- No money – no honey. Крилата фраза на Наглаа, готина шматка от Египет, която ни провеждаше induction training-а тук в колежа.

- Amore! - Това адски сладко го казваше една много сладка шматка като спореше с мъжа си. Спорят на няколко езика едновременно. Направо съм се смял.

- И умната! - Моята любима шефка на всички времена, Даниела, ми го казваше почти всеки ден като се затичам след работа нанякъде да бръмча. И добавяше: „Което значи: падне ли ти – не изпускай!“ Ееех, минало незабравимо... :)

>- На полусъединител. - Също от Даниела ми се е набил в главата, макар и да съм го чувал преди това.

- От днес за вчера. - Стандартен отговор на Васко Черешката на въпроса „За кога ти трябва това?“

- Аз не съм ревнив. - Бате Камен ме научи на това и то се превърна в мой стандартен успокояващ великодушен отговор на евентуална реакция на дамата от типа: „Ама аз си имам гадже“. Има един още по-работещ трик, който ми го каза (Адаш, благодаря ти!), но ако ви го кажа, ще трябва да въ (здрасти, бате Камене) убия :)

- Животът е кратък. - Импровизирах веднъж с това, за да убедя някого в нещо, и ми хареса.

- От сън спомен няма. - Не помня откъде го знам, но много хора са го чули от мен. Дали пак Даниела не е вдъхновението ми?

- Усмихва деня ви. - Това ми го подари благосклонно и дори приятелски настроената към мен персона, позната на малцина посветени като Ловис. Каза, че трябва да си го напиша на визитката. Това и възнамерявам да направя. :)

- Как я караш, Иванчо? Не я карам, тя сама иска. - Това крилато го прочетох отдавна в 24 часа, карикатурата на Ивайло Нинов беше как Иванчо си върви по улицата с Марийка и някакъв човек го поздравява. Използвам го и аз. Но кой знае защо жените, които са с мен в този момент въобще не му се кефят. Изобщо, жените нямат чувство аз хумор в общия случай.

- На газ я карам. - Отговорът на Оги Русото на горния въпрос. Но не го мислете, скрита лимонка е той ;)

24 ноември 2008

Elevator

Е, не болеше чак толкова да кача няколкостотин снимки. От кога искахте повече снимки – на ви сега. Всъщност болеше – заболя ме задника страшно от седенето на ръба на фонтана, където ползвам интернет. Жалка работа. А и очите ми добиха цвета на Баба Марта в 2 през нощта, когато свърших качването. Надявам се сте щастливи от резултата. И Гугъл-картата качих, на местата, където съм бил. Вие може да бъдете така добри и в замяна да се регистрирате като читатели на блога ми тук вдясно под профила ми, щото всеки вика „чета ти блога, ама не пиша коментари“...
Ех, сега почти всички се изнесоха и в хотела е пусто... Затова използвам нощите да пиша статии :)

Сега за асансьора:
Слизаме си ние от 40 и някой си етаж с панорамния асансьор в Емирейтс тауърс и гледаме навън – на около 10 метра от нас отпред е окачената фасада на сградата, а зад нея се виждат светлините на града. Стените на асансьора са от стъкло, красота. Изведнъж гледам аз надолу и виждам как се приближаваме към пода, но не намаляваме. Странно, не ми мина живота на лента, едва ли няма кой знае какви запомнящи се моменти, струващи си лентата за запис, не знам. Или просто нямаше време, или просто логичният ми мозък отказваше да приеме случващото се и се чудеше „как така“ и мереше на око разстоянието до пода...
Както и да е, информирах спътниците си за сухата фактология. Но не се спряхме с трясък в теракота, а продължихме надолу през него. Оказа се, че това е някаква междинна площадка на, например, десетия етаж.
Заведете там някой нищо неподозиращ ваш познат,качете се нагоре към панорамния бар с обикновения асансьор, а после слезте с панорамния. Тръпка е. :)

23 ноември 2008

Снимки без пари 4

А'ла Малкият принц

Desert safari.





Обикновен булевард в Дубай

Barrasti. Много ми хареса този бар.


Истанбул

Бананарам(к)а

Снимки без пари 3

Първата ми хотелска стая на лейоувър

Така и не си намерих стотинките. И не можах да звънна.

Една от любимите ми от Лондон.

Дубай

Мюнхен


Небезизвестният тук Al Mamzar Beach. Добри снимки на залези стават.

И не само на залези.
Вижте палмите и небостъргачите зад тях, какво ми гледате жените?! :-D
Познайте кой влезе с целия си акъл до гърдите в морето с телефона си с всичките си снимки и контакти вътре. Очаквах 'пропуснато повикване', затова ;)

Тези планини на път за Корея (някъде над Китай ли, над Индия ли) бяха впечатляваще гледка. Доста време полетяхме и докъдето ти стига погледа - само планини :)

Сеул, Корея

Сеул, метрото

Снимки без пари 2

Адската яхта - не беше боядисана, само лакирана. Папарата ми снима добре на тъмно...

На кея с рибарските dhow-и (лодки, ама големи, като малки корабчета). Някои са трансформирани на плаващи ресторанти.


Една от сградите на колежа. Прилича на самолет, но не мен и една приятелка ни прилича на змия и се чудехме защо са го направили така. Чувал съм, че змията е олицетворение на мъдрост...
Пичовете отгоре мият змията с маркуч.

На изпита по обслужване на клиентите в самолета


Бурж Дубай. Погледнете колко е по-висок от двете блокчета до него. А всъщност те са доста високи сгради. 800 метра и нещо. Егати животното! Един пич, с който се запознах случайно в Корея, местен, ми каза, че Самсунг имали пръст в проектирането и строежа на сградата. И че тя имала формата на пустинно цвете.. или кактус искаше да каже, ама не му беше толкова добър английския.. или че името означава цвете.. не знам :)


На първия ми полет


На втория ми полет. Имам 7 снимки със затворени очи - пича не беше добър :)

Снимки без пари 1

По време на обучението в колежа. Като си дойда ще ви покажа залата с тренажорите.





В деня на тържеството по завършването

Това е гледката от хотела, в който бяхме досега - вижда се Дубай крийк, и Шейх Зайед роуд с високиет сгради в далечината

Това е дневната в хотела, в който бяхме досега



Мислех, че това е единствената ми снимка с униформа, но после се оказа, че греша.
Пробваме вградената камера на Карлос на лаптопа. Очевидно е счупена.

По света и у нас



Както май вече писах, тъкмо си закачих картата на стената, и решиха да ни местят. Нищо, ето как изглежда картичката ми. Ако се вгледате внимателно, ще видите не само червени флагчета (обозначаващи местата, които съм разгледал), ами и бели – показващи летищата, на които съм кацнал и излетял без време за „губене“ из града. Не знам дали да не сложа флагчета и на местата, на които съм бил преди да дойда в Емирейтс.

Следвайки подсещалката на адаша и ината си, си направих карта в Гугъл, на която също ще показвам къде съм бил. Подобни карти съм виждал вече в couchsurfing.com и Facebook, но моята ще си се само моя и няма да се налага да имате някакви акаунти, за да я видите :) http://maps.google.com/maps/ms?hl=en&ie=UTF8&oe=UTF8&msa=0&msid=110278141297779455985.00045c46669664729f50e&z=3
Е, имам още работа по гугъл-картата ми, а и подизайна на блога, но хубавите неща стават ...

Забравих да кажа, че новата ни сграда се казва (тук май всички сгради си имат имена, а никой не използва улици и номера. Казваш на таксиджията на кой булевард е и до кой хотел е близо мястото, дето идкш да отидеш) се казва Major Sediqui, което ми звучи смешно и малко като Sergeant Pepper's Lonely Heart Club Band :)

21 ноември 2008

Мечката се премести на улица Доспат 21

Местят ме. Всички са овесили носове, щото и тях ги местят. Ин дъ факин дезърт. Буквално :).
А новият ми домашен телефон е точно като (първият и) последният ми глобулски номер, с който бях няколко години. Той беше 294305, а сегашният ми домашен е същият с една цифра 8 вмъкната по-в началото!
Като оставим настрана нумерологията, нямаме дори телефонни апарати. Да не говорим, че и Интернет трябва да си прекарам по най-бързия начин, и кола да си взема преди да съм изпаднал в амок (както го пишат по кръстословиците) от отдалечеността на мястото. А няма да ви казвам колко излиза една арабска шофьорска книжка тука... Май като за начало едно колело ще свърши работа. Хубавата новина е, че в относителна близост има други сгради на Емирейтс, в които имам познати.
Та така, тези дни взимаме такси и местим последните багажи... Тъкмо си окачих картата на света на стената и забих флаговете (ех, пак се стъмни и няма да излезе хубава снимка, хайде няма да ви я показвам сега тази карта) и ни казаха „Местиме ви“. Какво нещо е живота! (това последното е реплика на дядо Асен)
Междувременно имах няколко стендбай-я (които представляват висене вкъщи пред телефона в очакване да те извикат на полет. И всичко това продължава 8 часа), няколко полета до майната си and beyond.
Хайде, като си прекарам Интернет (или той мен ме прекара, каквато вероятност същствува), най-накрая ще кача снимки. Обещавам, чес'на пионерска! :)
А цитатът е от "Чоко и Боко" в списание "Дъга". Повече за него четете на http://detstvoto.info.

16 ноември 2008

Driving Home for Christmas :: Прибирам се за... Ивановден

Hello everybody! Новините в 30 секунди:
Прибирам се за Ивановден. Не мога да пропусна вероятността (макар и малка) някой да ми подари нещо готино за празника, разбирате. :) Така че ще се пие (макар и малко) тогава. Аз съм на Прима, така че... ;)

Та докато си мислех за статията се сетих за тази горната песен на Chris Rea. Click Ще кажете „Да, ама в песента се пее за Коледа, а ти си идваш на Ивановден“. Аз ще кажа (а както знаете аз имам последната дума, поне тук в този блог):
1. Chris oще не е пуснал на пазара същата песен за Ивановден. Може би защото не е поканен. Или щото не се казва Иван. Може пък за този Ивановден да я пусне.
2. Ако искате да знаете, в Сърбия и други страни 7 януари е точно Коледа! Защо ли? Щото сърбите са винаги на чомпе, те и времето не си сменят лятно със зимно. Или поне така беше допреди няколко години. Та така, не само времето, а и църковния календар се оказва, че не са си ъпдейтнали и още карат по Iulианския. Това обяснява святата ми личност – та аз съм роден (т.е. името ми поне) заедно с Ицето! Хах! (и с Митко Цонков, за протокола)
Други новини – няма. Този месец съм резерв, което значи, че я ти се обадят за полет, я не, зависи дали има болни от предварително обявения екипаж. Летях само до Сеул, явно дяволът ми уреди този полет, за да взема адската машина. И освен това се дават стенд-бай едни през ден, през два, т.е. трябва да си си у вас на телефона в рамките на 8 часа, които някога се случват и през нощта. Абе не е работа. Облачно е. Жени няма. Ха-ха, подкарах го така, защото се сетих за един СМС, който пуснахме години, години назад когато бяхме на морето с Митьо Хиената. Помниш ли, Митийо? Леле, откога се оказа, че те познавам и ме мъчиш...!
Ходя един ден на басейн, следващия на фитнес, да не загубя форма. Ще ви разреша да ми пипнете плочките като си дойда. :) Още не съм си купил велосипед, но си купих яката карта на света, не знам дали ви казах. Тези дни като ми остане време от дяволската машина, ще я окача, още не ми е ясен начинът на 100%, но иновирам, не имитирам. А какви сладки флагчета си направих за нея, аууу! Замислям се (адаша ми пусна мухата, аз бях забравил) да си направя персонализирана карта на Google с местата, на които съм бил, та както казва той „dori shte e publi4na, shte mogat i hora kato men da gledat, tzukat i zavijdat ;-)“ да бе, той обиколи света. Неколкократно. ;)
Има и други, по-дребни новини, които съм вплел в една огромна статия, подготвяна за печат. Ще я разбия на статийки и ще я пусна скоро. Ще можете да приемате мъдрост директно от извора тогаз.
А сега едно лично съобщение: Оо, Деска, написал съм коментар-отговор на твоя коментар в предишната ми статия (за компа). Поздрави!

13 ноември 2008

Смисълът на живота

Това е една дъълга тема. Само ще я започна тук и сега.

Всъщност парчето е на Aisha Duo и се казва Amanda.
Cheers.

HONDA :)

Толкова се въодушевих, че направих този запис с телефона от телевизора. Това е реклама по една от програмите в ОАЕ и региона. Качих го набързо тук
Погледнете го и после четете по-надолу.

Видяхте ли сега пичовете какво карат? И разбрахте ли коя е марката, която се свързва с младежта очевидно по цял свят?
И познахте ли Дидоне в една от главните роли въпреки брадата? :-D
Идеята на този социален клип е нещо като арабските младежи да пренебрегнат обусловеното от културата си желание да се бъзикат с чуждите хора, а да се отнасят с тях така, както биха искали другите да се отнасят с техните родители. Айде, че и аз се отнесох нещо ;)

10 ноември 2008

The CompUter |s pErsoNal AgaIn

Не съм го казал аз (ще има отделна статия за казани от мен мъдрости), а чичко Хюлет Пакард. То това стана малко като „Кирил'и'методи и брат му“... добре де, чичковците Хюлет и Пакард. Или най-малко техният маркетингов отдел. Този звеж (Правописна грешка. Да се чете „свеж“) надпис го има на кашона на лаптопа ми, а също и на чантата му. Готин е. Гъзарски. :) Ето линк към новото ми бебе: http://h10010.www1.hp.com/wwpc/us/en/sm/WF06b/321957-321957-64295-321838-306995-3764975-3764978-3782945.html

"За малкият и среден бизнес",казва чичко Хюлет. Познали са, точно сериозен комп ми е нужен, а не некфи светкащи металикови бангии... Сони да го духат ;) .. макар че и like.no.other е готин слоган... ногу даже...
За неразбралите – показвам цветно:

За неразбиращите от дума – показвам на няколко езика:

П.П.: Хрумна ми една простотия относно The computer is personal again: ми пърсънъл е, който иска да ми ползва компютъра – ще му „сложа пръста“ - т.е. ще си сложа пръста на фингърпринт-четеца да го запомни и после нека някой се опита да влезе като ми имитира папиларните линии, хи-хи.