Мечката се премести на улица Доспат 21

Местят ме. Всички са овесили носове, щото и тях ги местят. Ин дъ факин дезърт. Буквално :).
А новият ми домашен телефон е точно като (първият и) последният ми глобулски номер, с който бях няколко години. Той беше 294305, а сегашният ми домашен е същият с една цифра 8 вмъкната по-в началото!
Като оставим настрана нумерологията, нямаме дори телефонни апарати. Да не говорим, че и Интернет трябва да си прекарам по най-бързия начин, и кола да си взема преди да съм изпаднал в амок (както го пишат по кръстословиците) от отдалечеността на мястото. А няма да ви казвам колко излиза една арабска шофьорска книжка тука... Май като за начало едно колело ще свърши работа. Хубавата новина е, че в относителна близост има други сгради на Емирейтс, в които имам познати.
Та така, тези дни взимаме такси и местим последните багажи... Тъкмо си окачих картата на света на стената и забих флаговете (ех, пак се стъмни и няма да излезе хубава снимка, хайде няма да ви я показвам сега тази карта) и ни казаха „Местиме ви“. Какво нещо е живота! (това последното е реплика на дядо Асен)
Междувременно имах няколко стендбай-я (които представляват висене вкъщи пред телефона в очакване да те извикат на полет. И всичко това продължава 8 часа), няколко полета до майната си and beyond.
Хайде, като си прекарам Интернет (или той мен ме прекара, каквато вероятност същствува), най-накрая ще кача снимки. Обещавам, чес'на пионерска! :)
А цитатът е от "Чоко и Боко" в списание "Дъга". Повече за него четете на http://detstvoto.info.