Как я карам. И защо

Въобще не я карам. Не карам никоя нищо. Чакам да проявят инициатива.
Така, след като изяснихме този въпрос е време да пусна нещичко в блога. Но вие съвсем не ме окуражавате – никакви коментари не сте оставили към последната ми статия, въпреки че се се постарях да я преведа на кирилица и да сложа снимки, които надявам се сте видели. Та оставяйте коментари, дори и да е само усмихнат емотикон. Така някак си чувствам връзката с вас като двупосочна :)
Та, най-сетне онзи ден не издържах (бях в Сеул) и си купих компютър най-накрая. Платих точно милион и половина техни пари. HP Compaq 2230s е модела, не можах да намеря аналог в щатски сайт, за да видя дали е на сметка.. абе към 1200 долара излезе, а и сега както доларът се качи спрямо лева (а аз платих с българската си карта по необясними причини)... но много си ме кефи. :) 12 инчов дисплей, Р8600 Core 2 Duo processor (Centrino 2) , 3 гигабайта РАМ, 250 ГБ харддиск.. Само дето няма отделна графична карта и уиндоуса му е „Виста Бейсик“, ама кво ти пука. Черен е, не е като модерните сега измислени лаптопи с цвят металик и светещо ХР лого на капака... Абе класика. Сега съм хепи, ииииии! :)
Сеул не можах да го разгледам добре, но пазарът на електроника – да. Да започна малко по-отдалече: Посетих кварталчето тука в Дубай, в което се продава електроника. Това е нещо като Раковска в София, но 10 пъти по-голямо. А може би и повече. А в Сеул кварталът им с електрониката е 100 пъти (или повече) по-голям от „Раковска“. Все едно си събрал всичките компютърджийски фирми (вкл. и сервизите) и си ги настанил в няколко сгради в този квартал. Предполагам, че точно това е случаят им в Корея.
Така е, продължавам да джиткам по света. Засега единственият ми проблем с това е, че забравих да си купя магнитче за хладилник от Сеул, а също и намирането на хубава карта на света за стената в стаята си :)