16 декември 2011

Съвпадък

Точно,ама точно една година след като сложих последната снимка-фона на заглавието, я сменям! :)
преди
 сега
А когато поддържах блога, ги сменях всеки месец. Да, но тази със скайлайна на Дубай много си ми харесваше...
Пък настоящата е от Venice Beach, California В-)

06 декември 2011

Снимки без пари 12

Бре, колко стари снимки съм изровил!
Чавета нанай си феродо
Като свърши твърдият алкохол, минаваме на шоколадов
ready-made
Ха-ха, егати и декорацията - пречупен карамфил :)
Е това се казва да нямаш батерия. Хей, вижте какъв як уолпейпър съм имал навремето. И това е снимка от един приятел, не е от Getti
Специално направеният за мен сандвич в една сандвичарница в Ню Йорк. Питаха ме как се казвам и го написаха на плика; после когато сандвича стана готов, ме извикаха:
- Иван?
- Аз.
Ех, ако знаех, щях да им кажа, че се казвам... Джеймс Дийн например.. или Джордж Клуни.. или Дядо Коледа

Пощенска картичка
Маска за лице - не ставаш по-хубав с нея, се оказа.. може би след това...
Как се ядат ребърца - от дъска с лигавник - безопасно. Йоханесбург, ако не се лъжаНе е монтаж - видях една кола като моята и спрях до нея
А ето го Мицко как спинка (не че ви вълнува, де)
Яко
Първият ми сблъсък с мебел от ИКЕА - ръководството как да се сглоби

05 декември 2011

Снимки без пари 11

Пай се, газим!
Мерилин Монро на плажа
3G - съвпадък, единият асансьор да е на третия етаж, пък другият - на партера
За врата в полето само съм чувал. Но ограда в полето видях :)

Като кумове на сватба. По моя идея си плацнахме тези цветя на реверите и така обслужвахме пътниците. Скуката и до по-лоши неща води ;)И-и-и, красив мол, светка
Индийска храна. Хлябът, от който чупят, е супер вкусен, м-м-м!

Size matters

Голямото завръщане или Bahrain Grand Prix 2010

Не мога да не се сдържа да използвам това клише. Да видим дали ще бъде истинско завръщане. Да не се окаже, че въобще не съм си тръгвал ;)
Та опитът да продължа да блогвам, така да се каже, е героично започнат в Цейлон, докато чакам да отворят шведската маса за вечеря. Шведска маса в Шри Ланка – звучи странно; поне толкова, колкото странно изглеждаха някакви военни на парад отвън преди малко – с гайди и облечени като шотландци, но с махагонов цвят на кожата. На къде върви светът! Глобализация!
Така бълнува човек, когато е много гладен и жаден....
Завръщане. Не бих казал, че в периода на липсата ми на творческата сцена ме беше обхванал творчески запек. Просто защото не съм усетил проблеми със смилането на информацията, преживяванията и впечатленията. По-скоро бе като плаване с попътен вятър (или по повятърен път) – нямаш време да пуснеш руля, за да щракаш на „пишущата” си машина.
Така, докъде бях стигнал... преди две години когато спрях? Май до пътуването ми до Хюстън през февруари 2010. Добре, прескачам няколко по-обикновени пътувания и се фокусирам върху състезанието по Формула 1 в Бахрейн – март 2010.
Та седя си аз все още pleasantly single и се чудя какво още да направя, дет’ не съм правил, и къде още да отида, дет’ не съм бил. И както си ръчкам в страницата на Арабското СБА, а не беше ли световното СБА, FIA, търсейки автомобилни състезания (все изпускам тези, дето са в ОАЕ, не знам как успявам. Сега декември 2011 трябва да има Dubai Ralli или каквото, добре, че се подсетих с тази статия!).. (П.П.: Подсетих се, ама то минало - на 1-3 декември, хаха :) е, нищо, догодина) та както си ръчкам, така виждам: „Първото за сезона състезание Ф1 – Бахрейн”. Чудесно, казвам си, и излизам с приятели на мол. С тези шматки не успявам да се прибера у нас чак до 10 вечерта, но идеята е все още в главата ми: Сядам пред компа по нощите, поръчвам билети до Бахрейн, чета какво още може да се види там, къде е Дървото на живота, как се стига до пистата, свалям GPS карти… Ей-така, от днеска за утре :)
Лягам в 3ч., ставам в 6 и осъзнавайки каква жертва правя в почивния си ден за уважаемите читатели, паля гумите към Дубайското летище. Ужас, така ми се спеше... ако беше нещо за работа, никога нямаше да стана толкова рано след толкова малко сън. Както и да е, след като установих колко е скъп паркинга на летището за един ден, кацнах в Бахрейн. Зарязах разглеждането на забележителности и се концентрирам върху формулата. И без това билетът е за всичките състезателни дни и струва майка си и баща си... И трябваше да се връщам няколко километра да си го купя, че на самата писта не продават – такава е организацията. Самото спортно събитие не беше кой-знае какво - много шум, ама наистина много шум, за нищо. Може би ако бях по-близо до ложата с мацките, дето държат чадърите... Все пак имаше бонуси като авиошоу и състезание с поршета. Но отидох, видях, разказах :) Пътьом щракнах онази вятърната кула с перките - вятър работа. Останалото е пясъци, като във всяка страна в Залива. На летището се опитах да продам билета си за оставащите три дни и да избия част от 800-те му дирхама. Най-накрая го подарих на един пич и с чувство на благородство и голяма умора литнах към Дубай. Чудесно за един ден пътуване :)

Злият гений на път за пистата
Авиошоу - редовният трик с пронизаното сърце. Сладко е все пак :)
На трибуните
Поршета. Много. Шумни.
Болид от Формула 1
Кулата с перките - Световният търговски център в Бахрейн
и други забележителности. Е все пак не са като в Дубай и Абу Даби супер-причудливи конструкциите




17 декември 2010

Къде зимуват раците - 2

Здравейте, компанията! ;)
както казваше Владо Въргала
Точно 2 години след статията "Къде зимуват раците" се оказа, че съм решил да напиша още една с подобно название.
И точно две години след преместването, което съм описал в другата статия, се преместих пак - този път на Шейх Зайед Роуд - центалният път, центрото на събитията, йей! :) Вторият ми ергенски апартамент, хихи.
А статията я започнах защото: 1. е зима, 2. вече отдавна не пиша в блога и искам да обясня защо.
Защото. Още отпреди година започнаха толкова неща да се случват и в Дубай и по света, че нямам време да ги опиша. Предпочитам да ги изживявам, отколкото да ги описвам. Или както отговорих на една приятелка, когато ме попита "Зает ли си": "Зает съм да живея.. всичко друго би изглеждало нелепо на фона на продължителността на живота на човек"
После се и загаджих и съвсем не ми остава време.
Та така. Който се е затъжил за мене много - да дойде да ем види в Дубай - ще се радвам :)
Ако не ще - идвам си на 22 януари 2011 за 10-тина дни :)

12 септември 2010

Вечер

на М***

Вечер когато щурците нарушат тишината,
свеждам глава и докосвам със поглед очите ти.

Вечер когато нощта подчини светлината,
прегръщам те нежно и заравям лице във косите ти.

Вечер когато светът е притихнал във мрака,
разтварям тревогите свои в усмивката ти.

Тази вечер, и от двама ни чакана,
любов ще е търсена и любов ще е давана.

Дубай, 12.09.10

22 юни 2010

Хюстън, този път с родео

Ето ме пак в Хюстън, най-посещаваният от мен град в САЩ. Не съм мислил дали ми е любимият, повечето колеги го смятат за скучен, но там ме изпращат най-много. А, още два пъти след това посетих този град, но няма да слагам всичко наведнъж, много ще стане за една статия, път и тематично не се покриват съвсем :)
Както винаги си направих домашното преди да отида и знаех какво, къде и кога се случва там. Месецът е все още февруари, а годината – 2010. Събитието на месеца беше Хюстънското родео и изложба на добитък. Всичко започнало през 1931г. с изложба на добитък, която сега е най-голямата в света. Няколко години по-късно започват да правят и парада в града, а за популяризирането на цялата работа още петнадесетина години по-късно няколко ездачи тръгват от Тексас по един от маршрутите за добитък с крайна цел Хюстън. Постепенно язденето по тези маршрути придобива популярност и сега традицията е ездачите да тръгват от 15 различни места в Тексас, да яздят по 15 маршрута и да се събират в Хюстън преди парада в града. Който пък парад всяка година бележи началото на събитието The Houston Livestock Show and Rodeo, състоящо се, освен от колоритния парад, от: голяма барбекю надпревара, яздене на бикове, състезание по хващане на добитък, концерти, карнавал, състезание с прасета (!), конкурс за вино, търгове за добитък, лунапарк, малък маратон...
Та отидох аз на този парад, беше доста интересно, имаше и награди за най-това, най-онова.. като на всеки парад от този род :)




Тихият работяга зад сцената :) (HONDA!)
След това се запътих към главното място на събитията – Reliant Park. Барбекю съревнованието беше във фаза на последна разгрявка, аз лично похапнах не от кокошка крак, а от пуйка крак. Ох, само от него се заситих, без да ям нищо друго – бая пуйка, брей!
Чекнах и лунапарка
Състезателни прасета!
Mobile money
Най-интересно за мен беше състезанието за коне по, как да кажа, отделяне на глава добитък от стадото. Всъщност това е състезание за конете, не за хората. Конят доста умело отделя едно теле от групата и после се опитва да го задържи отделено. Направо съм се смял на „борбата“ между двете животни – някак конят усеща преди човека накъде ще се опита да тръгне телето и скача в тази посока – със задните копита почти на място и с предните наляво-надясно – точно като куче, което си играе!


Бяха подранили малко Емирейтс с изпращането ми на полет до Хюстън – същинското родео с яздене на бикове и улавяне на добитък с ласо щеше да започне след няколко дни. Но аз бях доволен и на това и се запътих към следващата си цел – районът на музеите в Хюстън. Този район е вторият или третият по големина подобен в САЩ. Профучах през големия природонаучен музей, където видях този идеален по форма за невъоръженото око модел на земното кълбо, който се и въртеше от струя вода под него.
След като заплаших една снимаща го туристка, че „ако си поискам, ще накарам Земята да се върти обратно“ и почти без ефект запънах длани о мраморната топка, се запътих към по-бутиковия Център за съвременни занаяти. Там видях (освен човекът на изкуството, инженерът в мен също беше доволен) някои интересни приложения на желязото и въобще метала в изкуството, както и интересни похвати за това :)
В тази инсталация разпознах спирачен диск, „феродов“ диск, ауспухова тръба, както и някои не-автомобилни машинни части :) Още имаше експонати от кован и лят метал, както и снимки и филми за правенето им.
Беше време за шопинга в един доста голям мол. Най-сетне мирясах като осъществих идеята си да купя за рождения ден на бившето си вече гадже най-новите клавиатура и мишка за Macintosh – егати, защо моите бивши гаджета не ми подаряват подаръци за по 150 долара?
Но преди това наминах (по програма „Максимум“) през близкия фонтан.

А пък в парка до хотела имаше балон, с който те издигат на 150 метра и снимаш като луд :)