Та опитът да продължа да блогвам, така да се каже, е героично започнат в Цейлон, докато чакам да отворят шведската маса за вечеря. Шведска маса в Шри Ланка – звучи странно; поне толкова, колкото странно изглеждаха някакви военни на парад отвън преди малко – с гайди и облечени като шотландци, но с махагонов цвят на кожата. На къде върви светът! Глобализация!
Така бълнува човек, когато е много гладен и жаден....
Завръщане. Не бих казал, че в периода на липсата ми на творческата сцена ме беше обхванал творчески запек. Просто защото не съм усетил проблеми със смилането на информацията, преживяванията и впечатленията. По-скоро бе като плаване с попътен вятър (или по повятърен път) – нямаш време да пуснеш руля, за да щракаш на „пишущата” си машина.
Така, докъде бях стигнал... преди две години когато спрях? Май до пътуването ми до Хюстън през февруари 2010. Добре, прескачам няколко по-обикновени пътувания и се фокусирам върху състезанието по Формула 1 в Бахрейн – март 2010.
Та седя си аз все още pleasantly single и се чудя какво още да направя, дет’ не съм правил, и къде още да отида, дет’ не съм бил. И както си ръчкам в страницата на Арабското СБА, а не беше ли световното СБА, FIA, търсейки автомобилни състезания (все изпускам тези, дето са в ОАЕ, не знам как успявам. Сега декември 2011 трябва да има Dubai Ralli или каквото, добре, че се подсетих с тази статия!).. (П.П.: Подсетих се, ама то минало - на 1-3 декември, хаха :) е, нищо, догодина) та както си ръчкам, така виждам: „Първото за сезона състезание Ф1 – Бахрейн”. Чудесно, казвам си, и излизам с приятели на мол. С тези шматки не успявам да се прибера у нас чак до 10 вечерта, но идеята е все още в главата ми: Сядам пред компа по нощите, поръчвам билети до Бахрейн, чета какво още може да се види там, къде е Дървото на живота, как се стига до пистата, свалям GPS карти… Ей-така, от днеска за утре :)
Лягам в 3ч., ставам в 6 и осъзнавайки каква жертва правя в почивния си ден за уважаемите читатели, паля гумите към Дубайското летище. Ужас, така ми се спеше... ако беше нещо за работа, никога нямаше да стана толкова рано след толкова малко сън. Както и да е, след като установих колко е скъп паркинга на летището за един ден, кацнах в Бахрейн. Зарязах разглеждането на забележителности и се концентрирам върху формулата. И без това билетът е за всичките състезателни дни и струва майка си и баща си... И трябваше да се връщам няколко километра да си го купя, че на самата писта не продават – такава е организацията. Самото спортно събитие не беше кой-знае какво - много шум, ама наистина много шум, за нищо. Може би ако бях по-близо до ложата с мацките, дето държат чадърите... Все пак имаше бонуси като авиошоу и състезание с поршета. Но отидох, видях, разказах :) Пътьом щракнах онази вятърната кула с перките - вятър работа. Останалото е пясъци, като във всяка страна в Залива. На летището се опитах да продам билета си за оставащите три дни и да избия част от 800-те му дирхама. Най-накрая го подарих на един пич и с чувство на благородство и голяма умора литнах към Дубай. Чудесно за един ден пътуване :)
Злият гений на път за пистата
Авиошоу - редовният трик с пронизаното сърце. Сладко е все пак :)
На трибуните
Поршета. Много. Шумни.
Болид от Формула 1
Кулата с перките - Световният търговски център в Бахрейн
и други забележителности. Е все пак не са като в Дубай и Абу Даби супер-причудливи конструкциите
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар