29 април 2009

Развиваме се. Пак с помощта на СОЛВЕКО ООД, оф ;)

Внимание, внимание, важно съобщение (мазно като хартийка от баничка):
С безценната помощ на фирмата, която поддържа всичките ми компютърни, уеб и други интернет-assets, solveco.eu, а също така и с любезното съдействие на blogger.com, адресът на блога им вече е по-гъзарски, а именно:
http://blog.vankata.be .
Блогът е достъпен и от стария си адрес (http://vankatabe.blogspot.com).
Какво повече....? :-)

27 април 2009

Йоханесбург - втори опит

И вторият опит да отида до Lion Park и да видя лъвовете и лъвчетата се оказа неуспешен. Единственото приключение (което е за споменаване пред под-осемнадесет годишните) бе, че попаднах в Butcher's Shop and Grill и хапнах вкусно щраусово месце на грил... и пак се (п)олях с розенце.
И хапвах в Mugg&Bean страшен мъфин с кафе латте, мммм. Повече за мъфините четете по-надолу.
А и ядох там едни сурови миди деликатесни - колкото дланта ми. Спокойно, нищо ми няма :)

С моят стар приятел Нелсън Мандела


Морабараба наричат там тази игра, известна като Дама при нас... Може би защото ние не сме се сетили да я играем с капачки...


Проблясъци на седмицата:

"Some people . . . some people like cupcakes exclusively,
While I myself say there is naughl nor ought there be
Nothing so exalted on the face of God's grey earth
As that prince of foods . . . The Muffin!"
Frank Zappa - Muffin Man, адската песен! А Франк прилича на чичо Данчо с тия мустаци на стар рокер, хе-хе. :)

"Купи ми мамо рейс! (Рейс ми купи!)" - Днеска "катострофирахме" със служебното бусче - пометохме един джип и една малка хондичка. А онзи чичопей от хондата май не си беше сложил и колана, та се понатърти. Та извода е, драги приятели, слагайте си коланите като карате, че движението по пътищата е нещо страшно - вие може да внимавате, но други не внимават! (бях публикувал преди време виц по въпроса)
Та забравете ниските спортни хонди, дори и с джип не е сигура (този попострада и поподскача доста по шосето) - само рейс, САМО рейс е за по пътищата! Сега проучвам каква категория се изисква тука за това...
Та по този повод се сещам за един виц, разказан от приятеля ми Стоян:
Двама полицаи си говорят:
- Абе наистина има ефект от тия предпазни колани в автомобилите. Вчера бях на мястото на едно ПТП - два автомобил челно. В единия бяха без колани и грозна гледка - то кървища, то мозъци... мани, мани. А в другия бяха с колани - и изглеждаха като живи! :)

23 април 2009

Снимки без пари 7

Дубай, плажът Ал Мамзар, глад...

Тука съм аз това в отражението, йеее :)

Рожден ден на 12 километра (над земята)

След като докато мисля дали да си дойда в България за Великден, възможността да го направя изчезна, останах в Дубай. М'чи'то вече не е и за празнуване – 32... На всички, дето ме питат защо не се женя (а те не са много), им отговарям „чакай бе, дори Христос, този мъченик, си е поживял до 33 преди да го разпънат на кръста, защо мен да ме разпъват по-рано?!“. В случая обаче става дума за въскресение. Така с колегата Ицо сме родени/преродени по едно и също време...
В нощта на 19 срещу 20 април летях до Индия и обратно. Та ако оставим настрана е се скъсах от работа, (почти)всички (от екипажа) бяха много мили и постоянни ми казваха Happy Birthday след като настъпи 00 часа на 20ти. Абе, отговарях, и по-хепи рождени дни съм имал, ама хайде да си свършим работата на тоя аероплан и да си ходим вкъщи :) Летяхме на 12 километра височина, затуй „ЧРД на 12 километра“ :) Надявам се това отговори на въпроса на нашата слушателка pet-pet. Аз всъщност бях си изпратил желанието до тези, които правят графика за полетите, да съм на о-в Мавриций за рождения си ден, но явно не съм имал късмет за това...
И след като се прибрах у нас към 7 сутринта на 20ти предполагам се сещате, че проспах по-голямата част от деня...
И след като не бях настроен въобще за купони (егати как бях уморен тези дни!), пък и френдовете повечето летяха, си изкарах един наистина неточноромантичен, неточноспокоен, неточногъзарски, но много приятен „рожден ден“, по-точно посрещането му. Посрещнах го на усамотен басейн, вече се беше смрачило, теракота(та?) беше още топла от слънцето и беше приятно да се седи/лежи на нея... водата, осветена от лампите в басейна, тихо бълбукаше... Виното тип шампанско и модел розе долче беше превъзходно, пийвах го в компанията на една жена, която много харесвам (това пък шампанско го купих Италия точно по нейна молба и по друг повод, но тя бе така любезна да го отвори за този случай). Токова приятно вино, че дори се радвам, че втората девойка, която беше с нас (и която също харесвам) трябваше да тръгне по-рано понеже имала ангажимент. Така имаше повече вино и повече прайвъси за нас... абе гъзария :)
Ех, получих чудесно пожелание от България: още 100 години да го празнувам така. Дай боже. Но на мой собствен басейн, силвупле ;)


Тука показвам как ставам на "тлийсе и две" :) (има и елемент на среден пръст в цялата тая история...)

22 април 2009

Гуанджоу или транслитерация на китайски думички на английски

Е много е трудно да се изпише името на този град на английски. А и на български :)
Китайиии, страната, в която няма ментета :) Идете в Китай на хотел. Всички хотели, в които съм бил там досега, са адски луксозни, направо разточителни :) Този хотел, я който сега бях, изглеждаше доста модерно, с басейн на терасата на 4тия етаж и с ресторант-градина(по-скоро тераса). Гуанджоу е индустриален град в Китай, известен в миналото (ама наистина от много далечно минало) като Кантон и столица на едноименната провинция. Освен многовековната си история, градът се слави и с панаира си (нещо като китайската версия на Пловдивския панаир), който всяка пролет и есен събира бизнесмени от цял свят.
Аз пообиколих както обикновено културните забележителности, за разалика от повечето, които се втурнаха към шопинговите... Сутринта беше слънчево, следобеда валя, та вече си имам оригинален китайски чадър по този повод :) Пътувах с местното метро, където еднократното билетче е пластмасов жетон, и ядох местна храна, купена от улични продавачи. За щастие нямаше стомашно-чревни поражения :)

Тоя дялан камък е като дърворезба, малиии


Символът май (или поне най-известната скулптура) на града. Има и легенда, която горе долу звучи като легендата за Черния овен от рекламата, но в китайски вариант.

Гледай на живота така както той гледа на теб – на шега :10

Докато се "изпекат" статиите, дето съм ги започнал, малко смях за здраве:

Какво се случи по-късно:
Мики Маус порасна и стана голям плъх.
Снежанка се запиля някъде с принца и остави джуджетата да чукат камъните докато могат.
Пипи Дългото Чорапче стана щангистка и печели медали за някаква африканска държава.
Малката кибритопродавачка подлудя и се самозапали.
Малката Ида отвори цветарски магазин, фалира и замина нанякъде.
Котаракът в чизми тайнствено изчезна покрай един колбасарски цех.
Лукчо го нарязаха на някакъв празник. Трите прасенца също били там.
Червената шапчица има фирма за разнос по домовете, вълкът мухлясва в зоологическата градина, бабата почина, а на ловеца му взеха билета.
Хензел и Гретел са диабетици и едва намират пари за лекарства.
Спящата красавица умря в съня си.
Храбрият шивач го издирват от Интерпол заради седем убийства.
Барон Мюнхаузен стана издател на жълти вестници.
Пораснахме.
Само Малкият Принц се прибра с овцата си при своята роза на своята си планета. И май е щастлив.


Гаджето на едно момче имало по-малка сестра,която не отстъпвала по сексапил на кака си. С течение на времето между момчето и по-малката се зародила симпатия, още повече, че тя се държала разкрепостено, обличала се секси и от време на време му позволявала зърне бельото и. В същото време отношенията с гаджето му ставали все по-сериозни, обмисляли да живеят заедно, да се оженят и така нататък.
Един ден по-малката от двете сестри казала на момчето-Ако искаш да ме имаш, чакам те горе в стаята, сега сме сами.
Момчето съвземайки се от шока, погледнало към стаята и после изтичало навън от къщата. На вратата го чакали радостните родители на двете сестри. Всичко било постановка и родителите били щастливи, че имат насреща млад мъж, на който по голямата им дъщеря ще може винаги да разчита в живота.
Е това е драги читатели една поучителна история, а извода е: Дръжте си презервативите в колата.


Един от любимите ми, той е от руски сайт, а руснаците много се смеят на чукчите, че били тъпи:

Вървят двама ловци чукчи, уловили морж и го теглят към селото. Срещат руски ловец. Поздравили се.
- Къде, попитал руският ловец, сте се запътили с този морж?
- А, моржа го убихме на брега на океана и сега го влачим към селото, да има какво да ядат нашите хора - гордо казали чукчите.
- Вие добре го влачите, но гледам че едва пристъпвате и се потите, защото зъбите на моржа са се забили в снега. Хванали сте го за опашката; хванете го за зъбите и ще ви бъде много по-лесно да го влачите.
Разделили се. Вървят двамата чукчи и вече влачат моржа за зъбите, вместо за опашката. Лесно, направо песен.
- Ей, много умен излезе този руски ловец - бодро казал единият.
- Да, бе, умен, умен... - ето че пак се оказахме на брега на океана!


Така и така съм ги започнал тези за чукчите:

Един чукча отишъл в Москва да разгледа как е в големия град. Всички го чакали да се прибере и да им разказва как е изкарал. Прибрал се той и го наобиколили и започнали да го разпитват:
- Как е
А той:
- Ооо много голям град, много хора, много коли, много.............. И видях и заря.
И всички:
- Какво пък е това?!
Той се чудил, чудил и накрая казал:
- Абе едно такова – нема, нема, па току си е*е майката

Та пак от този сайт: Попитали един чукча коя е най-тъпата нация на света. Той помислил, пък отговорил: Е, но затова пък имаме хубави песни....

Отишъл един чукча на екскурзия до Африка. Върнал се в тайгата, наобиколили го останалите чукчи и почнали да го разпитват:
- Е, кажи сега, де ходил, к'во видел?
- Миии ... ходил у джунглата. Видел слон.
- Въййй, слон ли? Ко' туй слон?!
- Миии ... северен елен знай?
- Знай!
- Е, същото, ама няма рога, по-големо е, оназ му работа виси от муцуната и има крила на главата.
- Ахаааааааааааа ... кажи ся, де другаде 'одил, к'во друго видел?
- Миии ... ходил у джунглата, видел жираф.
- Въй, ко' туй жираф?!
- Миии ... северен елен знай?
- Знай!
- Е, същото, ама жълто, с много дълъг врат и главата му у облаците.
- Ехааааа ... кажи ся, де другаде ходил, к'во друго видел?
- Миии ... ходил покрай гьола, видел крокодил.
- Въй, крокодил ли?! к'во туй крокодил?!
- Миии ... северн елен знай?
- ЗНАЙ!
- Е, нищо общо немат ...!

Аз чукчи не познавам, не знам дали има нещо вярно в това, дето им се подиграват. Но вицивете си ги бива :)


Руснаците направили поредната модификация на изтребителя Миг-31. Станала хубава, мощна, маневрена, но... по-тежка от предишните. Пускат първия прототип - засилва се, не може да излети от пистата, и се забива в оградата - катастрофа.
Събират се умните глави в конструкторското бюро - олекотяват двигателите. Пак прототип - засилва се по пистата, не успява да излети - забива се в оградата - катастрофа.
Променят аеродинамиката, нов модел, катастрофа...
Накрая преместили оградата по-далече...

Моят приятел Коцето е (т.нар. „малък“) доктор по аеродинамика и освен това проектира леки самолети. Все се каня да му дам следният съвет как да направи крилата (крилото, за по-специалистите) на самолета леки и здрави: Коце, просто направи крилата целите в отвори. Така ще са леки и много здрави. Защото в България нищо не се къса по перфорацията. Справка: тоалетната хартия. :-D


В момента по цял свят:
50 000 000 души работят.
30 000 000 души спят.
10 000 000 правят секс.
5 000 000 си почиват.
3 000 000 гледат телевизия,
а 1 безделник седи и чете това.
(лека модификация от надпис върху врата на ст.217 в училище "Иван Вазов", гр.Плевен)


Върви си полицай по улицата и гледа - старец ходи с шепа пясък и ръси по улицата.
Пита го :
- Кво правиш бе ?
- Ръсим ! - отговаря дядката.
- Защо ръсиш бе ?
- Против крокодили !
- Абе ти луд ли си бе, тука няма крокодили !
- Щото ръсииим !


Горските животни летели със самолет. На първите седалки седнал папагала, скръстил крила и важно тропа. Покрай него минава заека и пита:
- Що тропаш бе?
- Щот съм отворен- казал папагалът.
Заекът бил отворен и той взел да тропа.
Минава лисицата:
- Що тропате бе?
- Щот сме отворени.
И тя отворена и тя взела да тропа.
Минали вълкът, лъвът, жирафа и те отворени и те тропат.
Минал слона и попитал:
- Абе вие тука, всичките, защо тропате бе?
- Щот сме отворени- му отвърнали животните.
Слона и той отворен и той взел да тропа.
Като се включил и слона подът на самолета не издържал и се продънил.
Животните взели да падат от самолета. Настанала паника и се чули викове:
- Ааааааа......
Папагалът важно попитал:
- Що викате бе?
- Щот не можем да летим.
- Тогава що се правите на отворени?


Тича дъщерята на една мутра и се оплаква:
- Тате гаджето иска да прави секс с мен, викай бригадата да го пребие!
- Стига, мойто момиче, ходите 5г.нормално да иска.
След 10дена иде девойката и вика:
- Тате гаджето иска да му духам, викай бригадата да го пребие!
- Е,нали ти е гадже ще духаш!
Минала година оженили се и един ден щерката тича запъхтяна:
- Е сега вече викай бригадата иска да ме ... отзад!
Въздъхнала мутрата и казала "мъдро":
- Глей ся, мойто момиче, сега дупето ти е като десет стотинки нали, после ще стане като 50 стинки. Бива ли за 40стинки да разкарвам бригадата бе дъще?

Ааааа, тоя ми е от любимите брутални :-D


Грип. От аптеката излиза километрична опашка. Едно младо момче приближава опашката и се обръща към чакащите:
- Моля ви, пуснете ме да мина! Човек на легло ме чака.
Хората се съгласили и го пуснали. Момчето стигнало до касата и казало:
- Два презерватива, моля!

credits: бате Иво
Влита Иванчо в аптеката направо на гишето и ядосано хвърля кутийка презервативи на аптекаря:
- Вземете си ги тези презервативи, те се късат!
- Да, и се огъват! - подкрепя го един дядо от опашката.

Върви си един човек през пустинята и гледа - насред нея бункер. Влиза вътре, а там над едни чертежи седят и се взират Хитлер и д-р Менделеев.
- Абе хора, вие не сте ли мъртви? - попитал човекът.
- Както виждаш не сме - отговорили му.
- И какво правите?
- Разработваме оръжие, което ще убие 1 милион евреи и 10 жирафа.
- А защо и 10 жирафа?
Хитлер побутнал Менгеле и му казал:
- Докторе, казах ли ти, че никой няма да пита за евреите?


Повечето вицове ги заех от http://hondabg.com, а някои – от един частен портал :)
Някои вее съм ги пускал, но какво от това :)

19 април 2009

Христос воскресе!

Казвам на всички, които не мога да поздравя лично за празника. Завиждам ви, че сте в България - яйза, срещи с родата, КОЗУНАЦИ!.. :)
Аз тука с моя скромен принос (синжото айце в средата е с Малкият принц :)... :

(но козунаци нема)
Айде, живи и здрави! :)

16 април 2009

Всичко за Венеция или най-краткият ми полет

Всичко за Венеция ще ви разкажа някой друг път - когато отида до там. Щото днес си изпуснах полета за едното нищо :) Или той ме изпусна мен, зависи от гледната точка ;)
Нищо де, то когато губиш, не знаеш какво печелиш. :)

А ако много бързате - прочетете си го в Уикипедия! :-Р :-)

13 април 2009

Великден в Стара Европа

Ех, друго си е Европата през пролетта. Отскочих до Мильаано, рагацци! :)
Милано е първият по икономическа важност град в Италия. И по линия на модата – също. И вторият по големина. Това ми остана в главата от набързо прочетеното за града преди полета.
И се оказа, че пристигнах там на Велики петък (ли се казва?) и останах и съботата точно преди католическия Великден. Спокойно градче, със зеленина (ах, колко е красиво през пролетта в Европата!)... бих живял там, не знам какво толкова Стоян не му беше харесал (освен съотношението цена/качество на хотелите).
Както винаги времето беше по-хубаво от прогнозата за него. Т.е. не валя, а и температурата на въздуха беше преобладаваща (което в този случай ще рече 14-17 градуса), което напълно ме устройваше. Хапнахме с аверите италианска пица в едно италианско ресторантче... е, не беше като тази, дето с Теа направихме, но биваше :)
Като стана дума за религиозни празници и сръбкини, тъкмо днес се чудехме как така сърбите са по стария календар и тяхната Коледа е на 7 януари, а пък Великдените ни са на една и съща дата. Ха кажете ми сега!
Катедралата Оумо в Милано е бая внушителна. Казват втората по големина в Италия. Не ми се стори чак толкова когато я гледах отвън и дори когато влязох вътре. Стори ми се такава когато я загледах по-внимателно отвън и когато се качих на покрива й. Красота и внушителност (извинете, че се повтарям) – то са едни орнаменти на покриво, то са едни парапети и стълбища... цяла махала! Сега вече си мисля, че има нещо вярно в „Гърбушкото от Нотр Дам“ - там спокойно можеш да прескачаш от свод на свод, от камък-на камък, така да се каже... като в приказка си е. Ще гледам да й се кача на Нотр Дам на покрива да видя как е там.. :) Като се замислиш – толкова много орнаменти на такава височина – кой смирен християнин би ги забелязал от долу, от земята? Ама на- явно католическата църква си е била институция с голямо И, а и колко пари са потрошили - не е истина... Пък то да е само една катедрала, пък само катедралите да бяха...



Това е покрива всъщност (то и това е малко "старото среща модерното", вижте кафенето на покрива на съседната сграда)

Старото среща новото (а младежта е приклещена по средата, както винаги)

Люляци

Пролет


-- Виц на седмицата:
Проговорих там 2-3 думи на италиански, пък и в самолета болшинството от хората знаеха само „италиано“... Та се сетих за следния стар виц, който разказах на колегите:

Един англичанин - джентълмен.
Двама англичани - светска беседа.
Трима англичани - парламент.
Четирима англичани - каре за бридж.

Един французин - любовник.
Двама французи - три политически партии (понеже единият членува едновременно в две)
Трима французи - Парижката комуна.
Четирима французи - парламентарна криза.

Един испанец – тореадор.
Двама испанци - дуел.
Трима испанци - почетна гвардия на краля.
Четирима испанци - гражданска война.

Един италианец – тенор.
Двама италианци – дует.
Трима италианци - опера на турне.
Четирима италианци – мафия.

Един руснак – пияница.
Двама руснаци - колектив.
Трима руснаци - първична партийна организация.
Четирима руснаци - пет милиона подписа за мир.

Един българин - хайдутин.
Двама българи – чета.
Трима българи - чета с предател.
Четирима българи - политическа партия с координационен съвет.

Добре че пак имахме сръбкиня в екипажа, че поне някой малко от малко да ме разбере като говоря за хайдути, хихих, и за предатели.

-- Снимка на седмицата: Кой сега е номер едно (в правенето на пустинна пица)?!:)

Снимка на следващата седмица: Вижте колко е дребен човека на фона на самолета ни! :) (Boeing 777-300 ER)

Тайланд - страната на будите, „Емануела“ и сапфирите

Като оставим настрана книжлето на болния мозък (ма сигурно бая прогресивен за времето си) Еманюел Арсан, остават сапфирите и будите.
Банкок. Като оставим настрана пинг-понг шоуто (което там наричат пат-понг и с чието посещение не точно се гордея), цената му от няколко месечни заплати на местен човечец и вечерята с 4 пъти по-скъпият мой рак ми в сравнение с всички други ястия, които си поръчаха колегите, другото беше шесс. Е, изключвам и факта, че поради викенда и местната Нова Година двете най-големи за мен атракции – Лежащият Буда (най-големият в страната) и некъф х'огромен храм – не работеха. Но посетих храма на Усмихнатия Буда и търговски център за скъпоценни камъни и бижута (където отново имах проблеми с кредитните си карти заради сумите, които искам да плащам с тях наведнъж). Видях и много Буди и Буденца – колеги един вид. Щото ние малките богове сме си колеги и сме колеги на големите.
Полезен съвет – можете да спазарите (при късмет) т. нар. тук-тук (мототриколка, с която пак ви трябва известен късмет, за да слезете невредим в „точка Бе“) за 40 бахти (ебахти!) да ви разведе на 2-3 места-забележителности и да ви изчаква там докат' разгледате. За сравнение напитката с цвят (и донякъде вкус) на пикня (точно това е думата, която искам да използвам) или на жасминов (или по-познатото ми лайка) чай с много захар, ако щете, е 20 бахти. Е аз накрая му дадох на човека 100 (бахти!), което си е 30 долара – хартийка със снимката на умрял американски президент.
Като се отвори дума за тук-тук, возейки се с тях из града си мислех, че те са като маршрутките в София – мислят се за 1) безсмъртни и 2) над ППЗДвП.
Тайланд е интересна държава. Иска ми се да пообиколя повече, но това ще стане зимата, когато времето е по-благоприятно.

Disposable Buddhas (1)

Disposable Buddhas (2)

Kidnapped Buddhas

Избъзикан Буда (с ушички)

Прероден Буда

Това е река Chao Phraya, която тече през града и е оживена и колоритна транспортна артерия. Не зная какви са тези зелени листа, но е красиво... Вижте двигателят как е закачен на този прът, ха-ха :)


-- Смимка на седмицата:
Учителката ми по литература през цялото това време ме е държала в неведение относно този факт. Мразя я!


--Снимка на следващата седмица:
Вземеш ли си такава жена, освен чеиза веднага си напред с пари, равни на цената на режещ плотер!

01 април 2009

Гледай на живота така както той гледа на теб – на шега :9

Хаздравейте! :) Хванах тука един наръч от вицове, някои съм публикувал, други - не. Но повторението е майка на знанието, особено ако не става дума за зауаване на суха материя :-)

Песимистът е убеден, че всички жени са мръсници.
Оптимистът се надява на това.

---

Един селянин гледал зайци, а съседът му имал злобно куче. Един ден първият се хвали на комшията:
- Ей, ако знаеш само какъв заек си купих! Шампион! Красавец!
След няколко дена другия излиза на двора и какво да види - кучето му захапало заека за врата... Заекът цял в кръв и кал, мъртъв... Ами сега?
Огледал се човекът, видял че комшията го няма, измил заека, прескочил оградата и го подхвърлил в зайчарника.
Прибрал се и зачакал. По някое време съседът се прибрал и - право в зайчарника, да си нагледа добитъка. Излиза от там блед като платно, тича при съседа и заеква:
- Д-д-д-д-ай ед-д-д-на ракия.
- Защо, какво става?
- Вчера най-хубавия ми заек умря и го зарових, а сега се е върнал в зайчарника.

---

Мъжът се прибира внезапно от командировка. Жена му - гола на леглото.
Мъжът с размах отваря вратата на гардероба, и - както и очаква - намира там гол мъж.
- Какъв си ти бе?
- Ами дезинфектор... Жена ти ме викна да изтровя молците.
- А защо си гол?
Оня се оглежда и изненадано възкликва:
- Бре, ебати молците, кога успяха бе...

---

- Уважаема госпожице, свободна ли сте за следващия танц?
- Да.
- Може ли тогава да ви помоля да ми пазите бирата?

---

Дъждовна утрин. На спирката на автобуса чака тълпа народ, подгизнала до мозъка на костите си. Минава едно трабантче, от прозореца се показва една глава и вика:
- Някой да знае нов виц за трабантчета?

---

- Кое е единственото, от което го е страх човека-паяк?
- Човекът-чехъл.
(благодаря на Стоян за този виц)

----

Учителят по математика на Иванчо решил да се пошегува с целият клас :
-Ученици, който реши следната задача, ще му пиша 6-ца.
"Пътувам в един самолет на 1.600 м. височина, с 565км ч.
В самолета има 195 пътници, 2-ма пилоти, 5 стюардеси, 2.800 кг. багаж, захарта е свършила и 7 пътници искат кафе! На колко години съм?"
Настъпва гробна тишина в стаята.
- На 44 - казва Иванчо с леко отегчен глас.
Учителят зяпнал от учудване, защото действително бил на 44 години.
- Ама, как позна бе Иванчо?
- Амчи, много лесно! Имам брат, който е на 22 години и е полу-идиот!

----

Първият учебен ден в американско училище. Учителката представя на класа новия ученик - любознателно японче на име Тошиба.
Тя казва:
- Деца, днес ще започнем с кратък преглед на американската история. Кой е казал: "Свобода или смърт"?
Тошиба, вдига ръка.
- Патрик Хенри, 1775г. - отговаря той.
- А сега - продължава учителката - кой е казал: "Правителство на народа, от народа и за народа никога няма да се провали"?
Отново никаква реакция. И пак само Тошиба вдига ръка.
- Ейбрахам Линкълн, 1863г.
- Засрамете се - казва учителката на класа. - Тошиба, който е нов ученик и при това е японец, знае повече от вас.
Когато се обръща да напише нещо на дъската някой зад гърба и казва:
- Майната им на японците!
- Кой каза това? - пита учителката.
Тошиба вдига ръка:
- Хари Труман, 1945г.
В този момент, вбесен от превъзходството на Тошиба, един от учениците на най-задния ред прошепва:
- Направо ми се повдига от него!
- Кой каза това? - пита учителката.
Отново Тошиба вдига ръка и отговаря:
- Джордж Буш на японския министър-председател, 1991г.
- О, я да го ... - възкликва друг ученик.
Тошиба отговаря, без да чака учителката:
- Бил Клинтън на Моника Люински, 1997г.

---

Обир на влак. Главният бандит вика:
- Това е обир! Никой да не мърда! Ей сега ще оберем жените и ще изнасилим мъжете.
Един се обажда:
- Ама не се ли объркахте? Може би искахте да кажете, че ще оберете мъжете и ще изнасилите жените?
А тъничък мъжки гласец вика:
- Абе вие не го учете човека как се обират влакове!

---

Двама сноби си седят и единият казал:
- Ох, пак заваля дъжд.
Другия отвърнал:
- Простаци.

---

Международен симпозиум на фармацевтите. Обсъждат се хапчета за полова потентност.
Става англичанина и казва:
- Ние, господа, създадохме хапче, дето като го изпиеш - след час ти става 8 cm.
Въпрос от залата:
- Ама на дължина, дебелина, обиколка ли...? Англичанина гордо отговаря:
- О-о-о, господа, ние проблеми с дължината нямаме - на диаметър...
Ръкопляскания в залата...
Става французина и казва:
- Ние, господа, създадохме хапче, дето като го изпиеш - след час ти става 25 cm.
Въпрос от залата:
- Ама на дължина, дебелина, обиколка ли...?
Французина гордо отговаря:
- О-о-о, господа, ние проблеми с дебелината нямаме - на дължина...
Ръкопляскания в залата...
Става българина и казва:
- А ние, господа, създадохме хапче, дето като го изпиеш - след час ти става като пъпеш.
Въпрос от залата:
- Ама как, на дължина, дебелина, обиколка ли...?
Българина гордо отговаря:
- О-о-о, господа, ние проблеми с дължината и ширината нямаме - на вкус...