Ето ме пак в Хюстън, най-посещаваният от мен град в САЩ. Не съм мислил дали ми е любимият, повечето колеги го смятат за скучен, но там ме изпращат най-много. А, още два пъти след това посетих този град, но няма да слагам всичко наведнъж, много ще стане за една статия, път и тематично не се покриват съвсем :)
Както винаги си направих домашното преди да отида и знаех какво, къде и кога се случва там. Месецът е все още февруари, а годината – 2010. Събитието на месеца беше Хюстънското родео и изложба на добитък. Всичко започнало през 1931г. с изложба на добитък, която сега е най-голямата в света. Няколко години по-късно започват да правят и парада в града, а за популяризирането на цялата работа още петнадесетина години по-късно няколко ездачи тръгват от Тексас по един от маршрутите за добитък с крайна цел Хюстън. Постепенно язденето по тези маршрути придобива популярност и сега традицията е ездачите да тръгват от 15 различни места в Тексас, да яздят по 15 маршрута и да се събират в Хюстън преди парада в града. Който пък парад всяка година бележи началото на събитието The Houston Livestock Show and Rodeo, състоящо се, освен от колоритния парад, от: голяма барбекю надпревара, яздене на бикове, състезание по хващане на добитък, концерти, карнавал, състезание с прасета (!), конкурс за вино, търгове за добитък, лунапарк, малък маратон...
Та отидох аз на този парад, беше доста интересно, имаше и награди за най-това, най-онова.. като на всеки парад от този род :)
Тихият работяга зад сцената :) (HONDA!)
След това се запътих към главното място на събитията – Reliant Park. Барбекю съревнованието беше във фаза на последна разгрявка, аз лично похапнах не от кокошка крак, а от пуйка крак. Ох, само от него се заситих, без да ям нищо друго – бая пуйка, брей!
Чекнах и лунапарка
Състезателни прасета!
Mobile money
Най-интересно за мен беше състезанието за коне по, как да кажа, отделяне на глава добитък от стадото. Всъщност това е състезание за конете, не за хората. Конят доста умело отделя едно теле от групата и после се опитва да го задържи отделено. Направо съм се смял на „борбата“ между двете животни – някак конят усеща преди човека накъде ще се опита да тръгне телето и скача в тази посока – със задните копита почти на място и с предните наляво-надясно – точно като куче, което си играе!
Бяха подранили малко Емирейтс с изпращането ми на полет до Хюстън – същинското родео с яздене на бикове и улавяне на добитък с ласо щеше да започне след няколко дни. Но аз бях доволен и на това и се запътих към следващата си цел – районът на музеите в Хюстън. Този район е вторият или третият по големина подобен в САЩ. Профучах през големия природонаучен музей, където видях този идеален по форма за невъоръженото око модел на земното кълбо, който се и въртеше от струя вода под него.
След като заплаших една снимаща го туристка, че „ако си поискам, ще накарам Земята да се върти обратно“ и почти без ефект запънах длани о мраморната топка, се запътих към по-бутиковия Център за съвременни занаяти. Там видях (освен човекът на изкуството, инженерът в мен също беше доволен) някои интересни приложения на желязото и въобще метала в изкуството, както и интересни похвати за това :)
В тази инсталация разпознах спирачен диск, „феродов“ диск, ауспухова тръба, както и някои не-автомобилни машинни части :) Още имаше експонати от кован и лят метал, както и снимки и филми за правенето им.
Беше време за шопинга в един доста голям мол. Най-сетне мирясах като осъществих идеята си да купя за рождения ден на бившето си вече гадже най-новите клавиатура и мишка за Macintosh – егати, защо моите бивши гаджета не ми подаряват подаръци за по 150 долара?
Но преди това наминах (по програма „Максимум“) през близкия фонтан.
А пък в парка до хотела имаше балон, с който те издигат на 150 метра и снимаш като луд :)
22 юни 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар