Вечер когато щурците нарушат тишината,
свеждам глава и докосвам със поглед очите ти.
Вечер когато нощта подчини светлината,
прегръщам те нежно и заравям лице във косите ти.
Вечер когато светът е притихнал във мрака,
разтварям тревогите свои в усмивката ти.
Тази вечер, и от двама ни чакана,
любов ще е търсена и любов ще е давана.
Дубай, 12.09.10
Няма коментари:
Публикуване на коментар