Elevator

Е, не болеше чак толкова да кача няколкостотин снимки. От кога искахте повече снимки – на ви сега. Всъщност болеше – заболя ме задника страшно от седенето на ръба на фонтана, където ползвам интернет. Жалка работа. А и очите ми добиха цвета на Баба Марта в 2 през нощта, когато свърших качването. Надявам се сте щастливи от резултата. И Гугъл-картата качих, на местата, където съм бил. Вие може да бъдете така добри и в замяна да се регистрирате като читатели на блога ми тук вдясно под профила ми, щото всеки вика „чета ти блога, ама не пиша коментари“...
Ех, сега почти всички се изнесоха и в хотела е пусто... Затова използвам нощите да пиша статии :)

Сега за асансьора:
Слизаме си ние от 40 и някой си етаж с панорамния асансьор в Емирейтс тауърс и гледаме навън – на около 10 метра от нас отпред е окачената фасада на сградата, а зад нея се виждат светлините на града. Стените на асансьора са от стъкло, красота. Изведнъж гледам аз надолу и виждам как се приближаваме към пода, но не намаляваме. Странно, не ми мина живота на лента, едва ли няма кой знае какви запомнящи се моменти, струващи си лентата за запис, не знам. Или просто нямаше време, или просто логичният ми мозък отказваше да приеме случващото се и се чудеше „как така“ и мереше на око разстоянието до пода...
Както и да е, информирах спътниците си за сухата фактология. Но не се спряхме с трясък в теракота, а продължихме надолу през него. Оказа се, че това е някаква междинна площадка на, например, десетия етаж.
Заведете там някой нищо неподозиращ ваш познат,качете се нагоре към панорамния бар с обикновения асансьор, а после слезте с панорамния. Тръпка е. :)