Та, палим ние колата едно ранно утро (естествено, половината от хората не се явиха на мястото на срещата) и газ към Ел Ейн (нека да сменим малко произношението. Поне в приключенските книги, които съм чел някога, имената на прославени градове и хора бяха с „ел“, не с „ал“).
![](http://2.bp.blogspot.com/_t-DMB_fZQ6Q/S_Ky3F_ZBpI/AAAAAAAAB4k/OtbzjASDYYc/s320/DSC03193.jpg)
Ал Аин, както и всеки друг град в ОАЕ (а може би и в близкият изток, но с изключения, някои от които зная), предлага за посещение „класическите“ форт (укрепление, в което по традиция има музейна сбирка, която, според кака Елица, се състои главно от снимки, дребни артефакти и, в по-богатите, плазмени екрани) и сук (традиционен арабски пазар). Естествено, ние тия сме ги виждали на други места и решихме да погледнем отвъд стандартното. Вече знаехме за провежданото точно тези дни международно авиошоу и се отбихме да го погледаме – също както и множество местни жители. Те бяха още по-потготвени – с барбекюта, одеяла и футболни топки, разположили се покрай летището на зеленката трева.
![](http://1.bp.blogspot.com/_t-DMB_fZQ6Q/S_Ky2lqiEeI/AAAAAAAAB4c/b4gcb_q_QfA/s320/DSC03202.jpg)
Вижте изтребителя вляво на вашите екрани
![](http://3.bp.blogspot.com/_t-DMB_fZQ6Q/S_Ky2EDagFI/AAAAAAAAB4U/ayRq1kk-ElU/s320/DSC03204.jpg)
Не съм успял да хвана кой-знае какво от пикникуващите, но първо не ми беше това целта, второ е малко невъзпитано меко казано
![](http://2.bp.blogspot.com/_t-DMB_fZQ6Q/S_Ky1iMHSXI/AAAAAAAAB4M/a53H9pUX4Gw/s320/DSC03207.jpg)
А защо градът се нарича така? Защото имал няколко оазиса, най-големият от които е почти в центъра на административната единица и се състои от няколко хиляди фурмови палми (как се казват палмите, които раждат фурми?). Оказа се голяма скука, не както съм си го представял благодарение на описания и русунки във същите тези приключенски романи. Беше си просто палмова горичка с пясък вместо трева и липса на някакво езерце или кладенче.
Решихме да пропуснем пазара на камили, което сега го отчитам като грешка, но някак тогава повече ни се искаше да отидем в града да хапнем и разхладим. Нищо, посетихме една друга забележителност, планината Джебел Хафит, втората по височина в ОАЕ, а именно 1300 метра над морското равнище. Идеята е да гледаш залеза от върха й. Ние така се бяхме отпуснали, че наблюдавахме момента на залеза малко през рамо, хапвайки картофки и дюнер (по-известен тук като „шаварма“).
Планината като такава. Така и не можах да й направя свястна снимка
![](http://1.bp.blogspot.com/_t-DMB_fZQ6Q/S_KyCIsINJI/AAAAAAAAB4E/OJLKN4X3W04/s320/DSC03213.jpg)
![](http://2.bp.blogspot.com/_t-DMB_fZQ6Q/S_KyBZqM1RI/AAAAAAAAB38/YLJbrr1zOIk/s320/DSC03218.jpg)
![](http://4.bp.blogspot.com/_t-DMB_fZQ6Q/S_KyBEqX_bI/AAAAAAAAB30/lLC52Kmj0ac/s320/DSC03234.jpg)
![](http://3.bp.blogspot.com/_t-DMB_fZQ6Q/S_KyAoZ83xI/AAAAAAAAB3s/pfc7jM02ybo/s320/DSC03236.jpg)
![](http://2.bp.blogspot.com/_t-DMB_fZQ6Q/S_KyAIFRvvI/AAAAAAAAB3k/N7Ts2jXeosM/s320/DSC03243.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар