Ал Айн - градът-оазис

Върнах се от България към края на януари и животът продължи по старо му. А именно: стараейки се да взема колкото може повече за по-кратко време. Защото спомнете си какво бях казал в скайпа, което ще включа и в мемоарите си след време: „зает съм. зает съм да живея.. :) всичко друго би изглеждало нелепо на фона на продължителността на живота на човек“. Това за мемоарите беше полушега :)
Та, палим ние колата едно ранно утро (естествено, половината от хората не се явиха на мястото на срещата) и газ към Ел Ейн (нека да сменим малко произношението. Поне в приключенските книги, които съм чел някога, имената на прославени градове и хора бяха с „ел“, не с „ал“).
Както виждате, дори междуградските пътища са осветени. И някак си пътуването не беще идеално лошо – зад зеленината покрай пътя се виждаше пустинята, стигаща хоризонта във всички посоки.

Ал Аин, както и всеки друг град в ОАЕ (а може би и в близкият изток, но с изключения, някои от които зная), предлага за посещение „класическите“ форт (укрепление, в което по традиция има музейна сбирка, която, според кака Елица, се състои главно от снимки, дребни артефакти и, в по-богатите, плазмени екрани) и сук (традиционен арабски пазар). Естествено, ние тия сме ги виждали на други места и решихме да погледнем отвъд стандартното. Вече знаехме за провежданото точно тези дни международно авиошоу и се отбихме да го погледаме – също както и множество местни жители. Те бяха още по-потготвени – с барбекюта, одеяла и футболни топки, разположили се покрай летището на зеленката трева.


Вижте изтребителя вляво на вашите екрани
Не съм успял да хвана кой-знае какво от пикникуващите, но първо не ми беше това целта, второ е малко невъзпитано меко казаноНе беше зле. Абе стараят се тука в ОАЕ да организират купища международни прояви, не можем да се оплачем, евала. Мисля, че спътницата ми за първи път присъстваше на такова събитие и й беше още по-интересно.

А защо градът се нарича така? Защото имал няколко оазиса, най-големият от които е почти в центъра на административната единица и се състои от няколко хиляди фурмови палми (как се казват палмите, които раждат фурми?). Оказа се голяма скука, не както съм си го представял благодарение на описания и русунки във същите тези приключенски романи. Беше си просто палмова горичка с пясък вместо трева и липса на някакво езерце или кладенче.

Решихме да пропуснем пазара на камили, което сега го отчитам като грешка, но някак тогава повече ни се искаше да отидем в града да хапнем и разхладим. Нищо, посетихме една друга забележителност, планината Джебел Хафит, втората по височина в ОАЕ, а именно 1300 метра над морското равнище. Идеята е да гледаш залеза от върха й. Ние така се бяхме отпуснали, че наблюдавахме момента на залеза малко през рамо, хапвайки картофки и дюнер (по-известен тук като „шаварма“).
Планината като такава. Така и не можах да й направя свястна снимка
Изглед от пътя към върха
Проявявам се като фото-г(р)аф
"Прословутият" залез. Има толкова много стълбове на снимката. защото ни мързеше да си местим картофките по-близо до наблюдателната площадка, кътдето гледката не се препречва от нищо
Гледка надолу на свечеряване
И така, помотахме се и в Ал Аин. Следващият път, ако има такъв, няма да пропускам пазара на камили :)