Тунис или какво е останало от Картаген докато се наканя да отида

Африка, както вече казах. Някой някъде не ме обича съвсем, но Тунис все пак се ядва. Има и много по-лоши неща в живота (на стюарда). А и не съм бил никога там - чудесен повод да разгледам. Там пък лафят на френски (освен арабския).
Не беше курортния сезон, не ставаше за плажче, което беше жалко, предвид най-малкото басейнът в хотела.
Но времето беше приятно за разцъкване насам-натам.
Останките на Картаген. Най-вече и преди всичко. Не е останало много за съжаление.. Закъснял съм (както обикновено, но този път) с (цели) две хиляди години :)
Всъщност кратката историческа справка показа, че при Пуническите войни римляните превземат Картаген и го опожаряват. Та настоящите руини изглеждат да са от римски курорт (както и в Петра, между другото, ха!). Абе накрая (както и на много други места) последни са се смели арабите, ако мога така да се изразя.

Останки

Както вече сте забелязали, много обичам такива "гаври" с историята :)
Тука в райската градина ме спипаха... и нямах смокиново листо в себе си...
Sidi bou Said - нещо като наш Несебър-старият град, но не е в морето, а на възвишение. Там заснех (как звучи само) традиционните бели къщи с още по-традиционните сини врати :)
Както и тези пейзажи
Видяхме още пазарът в центъра и някои по-дребни неща.
Миг след като патетично произнесох "To be or not!?" (същевременно гледайки ръката си, държаща въображаем предмет с размерите на череп) на сцената на този амфитеатър, а останалите от бандата, седящи на пейките, изреваха в одобрение на драматичните ми способности