Да, всички знаеха, вкл. и аз, че тръгваме за Истанбул. Извадих си очите през нощта (малко след като се върнахме от Йордания и не ни свърташе вкъщи) да направя справка къде да ходим там и какво да правим. Карлос цяла вечер си гледаше смешни видеоклипчета, които някой му праща по мейла. На сутринта росни-росни, зализани като трактористи пред заплата, се изтъпанчваме на летището и летим за Истанбул. Оказва се, че циганина Карлос се нуждае от виза за там - факт, който той е забравил да провери въпреки моето подсещане предната вечер.
Та за малко аз все пак да хвана въпросния полет до Истанбул и да си дойда до България за няколко дни :) Ама викам аре, нали заедно сме тръгнали... Та импровизирахме план Бе („а както знаете, верният отговор еБе“), който се състоеше в това да проверим от всички дестинации, на които ни се ходи, за къде има полет най-скоро и дали ни трябват визи. Така чрез прости проверки отпаднаха Тунис, Ларнака, Казабланка и Бейрут. Остана да стърчи величествено като пирамида насред пустинята само Кайро. О'кей, Кайро – Кайро. Запалихме джапанките натам.
„ЛЮБО БИНЕВ Е В ЕГИПЕТ“
Та така сутринта тръгнахме за Истанбул, а вечерта бяхме в Кайро.
Cairo skyline:
Първото, което ми направи впечатление, бяха огромните телевизори в Дюти Фрийто на летището. Представя, си как някой се качва с такъв телевизор (с кинескоп, не LCD) в самолета и аз се мъча да намеря място за багажа му, хихихи. Ама не е смешно.Бях толкова развълнуван, че съм в Кайро.. Идеше ми да направя каквото му идеше на героя (момче на име Любо Бинев, което избягва от родния си град в търсене на приключения и попада в Египет) от книгата на Неделчо Драганов „Два пищова и едно куцо магаре“ - да се пресегна като великан, да грабна едно от минаретата, които са щръкнали нагоре като моливи и да напиша с него върху ясното синьо небе: „Иван Деянов е в Египет“ :-)))
Собствениците на хотели в Египет не са по-малки чакали от тези в Йордания, но поне цените в Египет не са чак толкова високи. Но пък те чарджват за всичко, за всеки камък в пустинята, който изглежда като паметник на културата. После се оказва, че камъкът е без надпис и въобще не знаеш за какво става дума, а наоколо в района, за който са те чарджнали, има още камъни и дупки (гробници), но въобще не знаеш къде са, защото няма нито екскурзовод, нито карта на местността. Всичко изглежда като в процес на разкопки, а не като приготвено за туристи :)
Добре, че древните египтяни са се установили там, Господ си знае работата, защото иначе както са прославени с трудолюбието си, да са умрели от глад тези хараби :) И всички така лекичко гледат да те изклатят, по приятелски, явно им е в природата, не че го правят нарочно. И всеки вика „Давам ти египетска цена (цена като за местен жител)!“ Да, бе! :)
Не се връзвайте на никой, който иска да ви убеди, че само с такси може да се стигне от летището до Кайро или от Кайро до пирамидите. Това е в изгода само на таксиджиите. Има си читав градски транспорт, макар и малко по арабски подвеждащ. Т.е. малко трябва да се вгледаш и замислиш и си там, за където си тръгнал :)
Ние с Карлос още от Йордания си бяхме измислили таен испански сигнал със значение „Внимавай, този е чакал/лешояд“ и си го ползвахме с пълна пара, щото две глави и четири очи са повече от... една, респ. Две :) Изразът звучеше така: Zopilote (лещояд).
Карлос с целия си наивизъм попита един бакшиш къде е автобусът от тук (летището) до града. Естествено бакшишът услужливо каза „качвайте се, ще ви закарам“. Да, бе! :) Ние все едно нямаме разпечатка на съответната статия от wikitravel.org, а и хартиен пътеводител за страната.
„ПИРАМИДИИ,... ФАРАОНИИ...(И БАЛЪЦИ...)“
След нежеланието ни да се пъхнем в организиран от собственика на хотела тур (естествено с комисионна за него), той ни се разсърди, но пък ние с кеф поехме по нашите си пътеки и планове. Като истински туристи, а не като западняци, които се возят като куфари в некфа наета от собственика на х-ла кола и ходят там, където ги закарат.
Посетихме (с метро и после такси) няколко различни пирамиди и исторически местности около Кайро – първата пирамида – тази на Сети май беше.. тя е такава на етажи, не гладка като онези известните в Гиза. Ходихме и в Мемфис (ама не този дето е в САЩ, а един малко по-стар) – и тук в Египет си пролича, че дребните..пардон, древните, са били на „ти“ с каменоделството.
Стигнахме и до Гиза. Наехме коне, камили („кози“ щях да напиша), кой каквото свари и газ към пирамидите. Те са на един хвърлей от града Гиза, а той пък е на един ... разстояние от Кайро.
Пояздихме наоколо, снимахме се изкачили се на една от по-малките пирамиди, влязохме в една гробница... чувствах се пак като Индиана Джоунс или Томб Райдър, честно :) Та всичко си беше както си му е редът. Мумията попита още ли е жива Лили Иванова... абе като по учебник (за професионалните гимназии по туризъм).
Вижте на каква височина бях на тази камила (сравнете я с коня, който си е нормален на височина) - въобще не ми беше спокойно в началото - да паднеш от 4 метра височина недай си боже...
Представете си тази статуя (от монолитен каменен блок) изправена...
Индианаджоунсовците (не можахме да намерим нито храмът на облечените, нито пък на съблечените. или поне не си го признаваме)
Гледахме и местният еквивалент на великотърновското "Звук и светлина" - нощното щоу на пирамидите. Един наш нов приятел ни покани на покрива на къщата на чичо си, от където се вижда перфектно.
Освен това ни показа (и опитаха да ни продадат) папироси с рисунки, парфюми направени то етерични масла, извлечени от цветя по стара египетска технология (както вече казах, добре че са били древните египтяни); та тези парфюми напомнят поразително на марковите. Местните твърдят, че техните са 100 % масла от цветята, докато марковите са 1 част масло и 9 части алкохол. И всичко това ти го предлагат „на египетска цена“, бате! Суперцената за нас беше 2 египетски паунда на грам (7 паунда май бяха 1 евро), но в града това си беше цената, а с която започват пазарлъка, значи моеж да се купи за 1 паунд на грам.Абе много неща научих за ценообразуването в Йордания и Египет, за това как вървят цените, какво да правиш и какво да не, кое как става... но не мога да опиша всичко. Просто ако някой иска да пътува натам – да ме попита :)
В бележките си съм записал и думата „поливитамини“, но сега въобще не се сещам какво съм искал да кажа/напиша тук за това... Следващият път ще си водя по-подробни бележки.
КАЙРО RELOADED
На следващия ден разцъкахме из Кайро. На сутринта супер естествено ми изникна в главата въпроса „Днес ще яздя ли в пустинята или не (да си слагам ли крем против слънце или не)?“. После се смаях от тези си мисли! :) Представяте ли си!? Вече бях професионален Индиана Джоунс! След тези странствания из пустините в Йордания и Египет (че и Дубай си е (в) пустиня) и с този арабски шал омотан на главата ми... леко загоряло лице... къси каки гащи, пустинни на цвят сандали... Мани, мани :) Трябваше да ме видите :) Преди време така си задавах въпроса полусънен сутрин „Днес ще имам ли официална среща в ЧЕЗ (да си сложа ли по-строг костюм или не?“! :)
Между другото винаги е добре да си слагате крем против слънце, дори и в града.
Разцъкахме из Старо Кайро (по-скоро т.нар. Coptic Cairo). За там се слиза на спирката на метрото "Св. Георги". Ето как изглежда това казано на арабски с английски букви:
Между другото се бях залисал да я снимам тази табела и не усетих кога дойде метрото. Метнахме се през най=близката врата, то тръгна и един бърз поглед установи доста мацки във вагончето - чудесно! На второ четене се оказа, че сме се качили във вагонче само за жени. Всички ни гледаха ... хм... а ние се скъсахме да се смеем сами на себе си :)Та в Старото Кайро има църкви (християнски, коптски) и е пак некфа библейска афера там. Там като че ли времето е спряло! (и то доста отдавна)
Видях една гръцка православна църква, странно гробище и една малка църква, в която...
Посетихме също и т.нар. Висяща църква, която е построена върху две като колони на римско укрепление и нефът й виси над нешо като пешеходен безистен.
Разгледахме също Египетския музей в Кайро. И там системата е същата – цакаш си за билета и като влезеш – експонатите нямат табелки. Добре че повечето са self-explanatory, ама все пак би било добре да попрочетеш малко история по стените, както и описания на експонатите, а не да се налага да си наемаш екскурзовод (като при всички останали историческо-туристически места). Другата изненада е, че за да видиш царските мумии в музея, трябва да платиш допълнителен билет, по-скъп дори от този за входа на музея.Посетихме и единствения парк на града (Al-Azhar Park), разположен над него. От там се вижда Цитаделата - онази сграда с минаретата вдясно на снимката - некфа известна е. Тук виждаме също и част от стените на форта, който е строен от едни, ползван от други и престрояван от трети.. от времето на кръстоносците до Втората световна война :)
Само Елица ни липсваше. С нейните познания по арабски. Щяхме по-лесно да избягваме капаните на съвременните египтяни ;)Само една последна забележка: Пътеводителите, дето ги имахме, показваха по-ниски цени от реалните за всичко- хотели, музеи, таксита, входни такси... както и в Йордания, така и в Египет.
THE WAY BACK
На следващата сутрин запалихме автобуса (за всеобщо разочарование на собственика на хотела и всички таксиджии) и дадохме газ към летището. Там пък срещнахме една позната на Карлос, която е египтянка и си била там в отпуск. Всички се затюхкахме как щеше да е яко ако бяхме се видели с нея още първия ден. Ние не сме виновни – написахме й СМС още преди да пристигнем в Кайро, какво да направим, че тя си е сменила телефонния номер?
Признавам също, че аз започнах боя с възглавници (в самолета на всяка седалка има възглавничка) когато настана време да слизаме от самолета в Дубай. Беше доста весело и лудо – смях – аз, Карлос и египетската девойка (тя със същия полет се връщаше в Дубай), а останалите пътници се спряха и не мърдат – чакат да свършим, за да продължат да слизат... :-)))
На следващия ми полет, където вече бях на работа, направих същото (вече претръпнал в битки с възглавници) – след като пътниците слязоха (повечето от тях;), предизвиках бой с възглавнички с колегите. :)
Снимка на седмицата:
Не знам това алкохол ли беше, не беше ли, ама изглежда смешно :)
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар