Adventure Live: "Джапанките в сака...": Йордания (част 2)

ПЕТРА: ГРАД ОТ КАМЪК
Пътят към Петра минава през пустиня и живописни, но не чак спиращи дъха каньони (добре, че България е поне малко по-зелена от тази картина :)

Има тук-таме крепости, останали от времето на кръстоносните походи и после възстановени от там на когото са му трябвали.
Замъкът Карак, например, е един такъв пример ;)

Мале, има толкова тунели и проходи под него - впечатлих се. То там са и жилищните помещения. Доста е интересен :) Пак така построен май по време на Кръстоносните походи (не знам защо рицарите токова са държали да контролират този каменист район от света.. сигурно заради контрола над търговските пътища) и после поддържан от арабите когато са завладели тези места :) Струва си да се посети :)

Бедуините – ето откъде са произлезли катунарите. Караш си из пустинята и току видиш 1-2 шатри в средата на нищото и простор с веещо се пране.

Петра (съвременната) е курортно градче, да речем прилича на Несебър – с хотелчета и квартири навсякъде, а ние отседнахме в нещо като Старият град на Несебър – много комерс, много про-туристическо и ония ми ти ресторанти с ония ми ти раболепни сервитьори с ония ми ти бели ризи и черни жилетки и панталони, ужас! Е, поне бяхме на пеша разстояние от старата Петра, онази скалната.

Шоуто „Нощна Петра“ не струва, не си харчете парите и времето. Идеята е късно вечерта правите като поход в каньона от входа на историческата местност до небезизвестната Съкровищница. Пътеката се вие из тесен каньон, отстрани са сложени свещи в хартиени кесии – красиво. Но всички простаци си говорят, въпреки че ни помолиха да не го правим, и всички тъпаци святкаха със светкавици, въпреки че ни помолиха да не го правим. Не знам какво точно снимаха с тия светкавици – представете си да снимате скала със светкавица – ще се види камък и зад него сянка. Когато стигнахме до Съкровищницата, насядахме там и имаше нещо като аудио разказ за града и некфа традиционна бедуинска музика. За 12 евро по-добре си купете нещо за ядене вместо да ходите :)

СКАЛНИЯТ ГРАД
Навремето Петра е била важна точка по пътя на подправките и още не знам какво :)
Тези лудите са направили цял град в скалите. Май е било по римско време. Дълбаят дупка в скалата, но си е като стая/зала – с равни стени и прави ръбове с прави ъгли, а отвън го изчукват като къща :) Впечатляващо. Тези древните с какви ли гранд(омански) глупости не са се занимавали.. справка – пирамидите и какво ли още не. Всички древни цивилизации са се справяли доста добре с каменоделството, това мога да заключа от скромният ми опит и пътувания.

Съкровищницата (която е само една празна зала понастоящем, а, има отдолу под нея и некфа гробница). Почувствах се като Индиана Джоунс или Томб Райдър. Има тръпка :) (то една „серия“ на Индиана е снима там. А все ми се струва, че и една на Томб Райдър...)

Интересно е да се види града. Някак си мъртъв и празен, но не съвсем. Пълен е с туристи, с бедуини, които предлагат всякакви сувенири на стратегически места по целия град (Една стара баба с адски дебели цайси я бяха разположили стратегически на едно не чак толкова оживено място. Може би защото единствените думи, които знаеше на английски (и то без да разбира какво точно значат, сигурен съм) бяха „Camel bone! Three dinars! I have it!”. Повтаряше това постоянно и монотонно като латерна при наличие на туристи в полезрението й направо като на запис със една и съща сила (т.е. викаше немощно) на гласа, независимо дали туристите са на 1 или 10 метра от нея. Адски смешно, малко ми беше неудобно да й направя видеоклип, но трябваше :), както и превоз с камили и магарета за по-мързеливите.. тия магарета как драпат нагоре по скалите – не е истина :) Всъшност бедуините си живеят там – в „дупките“.
Този браток ако го видиш на Женски пазар, дали първото ти предположение ще бъде, че е бедуин от Йордания? ;)

Постепенно осъзнаваш, че скалният град не е направен защото са били бедни и не са могли да направят дървени или каменни къщи. Не, по-скоро от гъзария. Според мен това си е бил курортен град за римляните. Има некфи като зали за пиршества, храмове... А и съкровищници не се правят в бедните градове :)

Обърнете внимание на размера на хората на тази снимка

Манастирът, до който се стига след доста вървене пеша и нагоре, прилича на Съкровищницата, но е по-голям.

Един ден стига да се види всичко. Освен ако не сте зле с физическата форма.
Вземете си широкополи слънчеви шапки. Ние там си джиткахме с арабските си щалове, но не пазят сянка на очите... Не помня тука или на тераса-партито в Дубай, заради този шал ми излезе прякора „таль'иван“ - комбинация между "талибан" и Tall Ivan. А освен това и на испански (в Мексико) "тал'" има значение на "от сорта"... И "Тальиван" имало некъф голем смисъл. :)

WADI RUM
Означава нещо като „Пясъчният каньон“ или „Скалният каньон“, забравих. Прилича точно на местата, по които снимат уестърните – пясъци и скали. Естествено си „садиш“ за да влезеш... Абе бая приход от туризъм имат тези там Йорданците.. но за това ще пиша малко по-късно :)

Има красиви гледки, но аз лично не можах да си затая дъха. Интересно е да се види, де :) (вижте колко малък изглежда човека на горната снимка) Бръмчахме с една джипка нагоре-надолу... имаме доста снимки. Лорънс Арабски се е „препръдал“ там, та напр. една скала с насип от камъни и дръвче е забележителност, щото „това е Изворът на Лорънс, оттам е пил вода“. „Това е къщата на Лорънс, тук е написал Седемте стълба на мъдростта“, а то се вижда само метър височина от стените на къщата. Абе става.

Тези графити твърдят, че са от... забравих им името на "древните" обитатели.

Пясъкът е все едно си стрил тухли от тези старите – червен, червен... и не от най-дребния.

МЪРТВО МОРЕ
След рейдът на юг се завръщаме в Аман, откъдето е базата ни за атака на Мъртво море.

Казват, че това е най-дълбокото море или с други думи най-ниската точка на земната повърхност. Може и така да е.
Според Уикипедия, Мъртво море е езеро в Близкия Изток, в което се влива река Йордан. Граничи с Израел, Западния бряг (на р. Йордан) и Йордания. Разположено е на 420 m под морското равнище и има площ от около 1020 km2. Съдържанието на сол във водата достига до 330 промила (за сравнение солеността на Черно море е около 17 промила). Мъртво море е дълго около 76 km и широко 18 km, като най-дълбоката точка е на 380 m.
Има някакви плажове (естествено платени) по крайбрежието му, има и големи хотели, курорти.. не мога да си обясня защо, след като морето е доста солено и мазно, не можеш всъщност да плуваш, само се плацикаш. Е, и мажеш с лечебна кал пак срещу скромна сума. Но имаше туристи, доста от тях говореха на руски.

Мърво море - умряла работа: вижте как изглежда един от обществените (платени) плажове. Луксозните хотели не са далече, предполагам, че и от тях се виждат добре крановете и бетоновият възел, хихи

Наистина не можеш да потънеш в това море. Просто се поклащаш като тапа на повърхността. Ако Христос въобще е ходил някъде по повърхността на водата, то това е било повърхността на Мъртво море, убеден съм :) Въобще цялата Библия ми звучи малко като туристическа брошура на региона... разкрити са! :) Но явно има ефект :)

Като стана дума за религията като туризъм и туризмът като религия, се сетих, че видяхме ескорта на Папата. Разминахме се с него. Той летеше в неизвестна посока, а ние – наобратно (т.е. в известна, което е обратното на неизвестна). Ние летяхме от Мъртво море към летището. Директно.
На плажа душовете в съблекалните бяха гадни (е за 12 лв. какво искам?) и не се къпахме кой-знае колко – само се изплакнахме на онези външните душове със студена вода. Т.е. си летяхме със сол по телата от Мъртво море (надявам се да е било лечебно ;) и дори след като се прибрахме вкъщи (след няколкочасово struggle-ване по летището в малките часове на деня да прехвърлим майката на Карлос и багажа й на самолета за Хюстън – аз останах с тях за морална подкрепа и даване на акъл, макар че никой не ми каза „благодаря“ за това) бях толкова уморен, че не си взех душ веднага, а се строполих да спя. Т.е. на следващата сутрин като говорих с приятели по телефона („е, прибра ли се?“, „как беше?“) им казвах „човек, още съм със сол от Мъртво море по себе си!“ :) Никой не настоя да сподели леглото ми с мен в това ми състояние - факт, обясним донякъде ;) по-скоро ми даваха нареждания да бягам в банята :)

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
На връщане, между другото, пак летяхме с Royal Jordanian – не исках пак да бъда зарязан на летището заради някакво карго.

Ега ти и комбинацията! Ужас! А аз минах към 300 км с тази кола (като пътник).