Мозамбик :))))))))))

Тука некфи игри се заформят по тия блогове... Жалко, че залогът не е този, който обикновено ме устройва, а именно: "Който падне, е отдолу".
Както и да е, верен на куртоазния си начин на мислене, поемам топката:
По молба на Мики трябва да напиша първите три неща, за които се сещам, когато чуя Мозамбик:

1. Боза-моза
2. Огромни волове (с огромни рога), теглещи какво ли не, най-вече каруци и плугове
3. Савана с рядка, полуизгоряла от слънцето трева и червеникава почва

Тя казва "И сега ще предизвикам само един човек" - естествено, кой друг да предизвика, освен Човекът (с главно Щъ)?! П'хе-хе-хе (самодоволно :)
Не знам ся аз тряа ли да "предизвикам" някого...? Ако да - ще помоля невероятната Миглена (за която тъкмо вчера се чудех какво ли прави и как) да раздуе кои са първите три неща, които й идват на ум, когато чуе (тука го изговарям с местно произношение) Индия!? :-)
Пу ти гониш! :-)))

LA Confidential :: Поверително от ЕлЕй

Пиша си тука тихичко приведен над клавиатурата (нали е поверително, ш-ш-т!) и си спомням готино прекараното време в този град-мега-полис.
Калифорния, ЕлЕй, Холивуд, Бевърли Хилс, Малибу, Санта Моника, Венис Бийч... тези имена сме ги чували и виждали по „фюми“, книги, клипове... Какво се крие зад тях? Това и се заехме да установим с тайфата, въоръжени с карта („ , компас“, щях да кажа, ама не), джидавка от Глобалната навигационна система, хъс, добро настроение и на последно място по ред, но не и по значение: две коли под наем. И така изживяхме американската мечта за един-два дена: drive насам-натам с колите, хапване в крайпътни заведенийца (най-често Макдоналдс), разходка по плажа с навити крачоли на дънките...
Втори по население град в САЩ след Ню Йорк, Лос Анджелис приютява толкова народ, колкото е населението на малката ни спретната държава. Можеш да се придвижваш и с градски транспорт и/или сайтсиинг-автобуси, ама с кола си е най-фън, особено ако не си сам. Първа стъпка на американска земя, първи впечатления: в Калифорния не си живеят зле. Е, нали знаете, че не трябва да се бърка туризма с емиграцията, но все пак...
Та с две думи, избръмчахме покрай Редондо бийч, та до Венис бийч. Венис бийч е пълен с хора и всякакви откачалки – продавачи на сувенири, улични артисти, сърфисти, туристи (както се оказа). От там пеша-пеша до Санта Моника, дето май е сниман „Спасители на плажа“. И ние се снимахме като спасители на онези „легендарни“ будки, само дето буя не ни го дадоха да позираме с него :) А, и червените къси гащи си ги бях забравил. В куфара, при мускулите. За Малибу нещо не стигнаха силите на дамската част от екипа. Но се качихме на някакво възвишение, от което доста добре се виждаше надписът HOLLYWOOD.
Минахме и по Холивуд булевард – много тълпа, много туристи, много нещо. Профучахме и през Бевърли хилс – никоя бивша не ме видя, та можахме да продължим спокойно. Че те зарязаните актриси са скандалджийки и половина.
Пътищата в ЕлЕй са по-лоши (поне по-неравни) от тези в Дубай. Затова в оставащото време се отдадох на шопинг. Е имаше още интересни истории за разказване, ама ги забравих. Следващият път. :)

Групата

Колата (друго си е с калифорнийски номер ;)

Навигацията

Baywatch Спасители на плажа



Постоянно бръмчат некфи самолетчета с реклами на какво ли не над плажа

Алеята между Венис бийч и Санта Моника гъмжи от всичко

Типично по американски имаше пожарни коли, силни пожарникари и руси мадами (които бяха моите колежки в случая)

Холивуд булевард - гъмжило

Уолт Дисни ми беше в краката

That's all folks

"Джапанките в сака и билет за влака": Сърби-я!

WAY IN
Летях до Атина с Олимпик. Гадните гърци пак успяха да ми конфискуват нещо на Летище Атина (както винаги). Този път беше 120 милилитровата ми бутилчица (чистак нова) с разтвор за лещи. От там до Белград пак бях с тях, но на един доста малък и шумен самолет – ATR 42. Летището им е некфо като нашето старото – симпатично квартално – някак си уютно. :)

БЕЛИЯТ ГРАД
Депеш не дойдоха в Белград, но аз понеже явно съм по-голям пич от тях – все пак отидох. Макар по груби сметки с некъф суперевтин билет за персонал, дето дори нямаш запазено място (т.е. я те качат, я не), платих токова пари, колкото платих преди година, без да съм никакъв персонал, за да ида до Португалия и обратно с нискотарифна авиокомпания. Разстоянията са сравними.
И не сгреших (че отидох): след жегата на три пустини (Дубай, Йордания, Египет), зеленината в този крайдунавски град никак не ми се отрази зле. Всъщност базата ми беше в небезизвестния квартал Земун, който местните си го смятат все още за отделен град. Все едно си бях вкъщи. :)
Та Белград някак си е запазил следи от миналото си – аз поне видях една кула, една крепост, калдъръмени улици... абе все едно съм в Несебър :) Е, имат си и царски дворец, разбира се.
Минахме още покрай зоологическата градина, ама я оставихме за друг път. Така направихме и с Народния музей и още куп музеи и неща за гледане.

Кулата на забравих кой (то пък точно тогава имаше нощ на музеите, както в София преди време...)
Калемегдан и Белградската крепост, сега исторически (и военен?) музей - импресии
Църквата Св. Сава (under construction) от 100 години ;)
Кнез Михайлова улица – Белградската Витошка
Небезизвестната Скупщина (парламента)
BiP, вуйче! Кой не знае тази легендарна белградска бира! Готини графити, също така :)


„ИЗВИНЯВАЙТЕ, НЕ ЗНАЕХМЕ, ЧЕ Е НЕВИДИМ“ или ВОЙНАТА КАТО ИКОНОМИЧЕСКИ ИНТРУМЕНТ/(МРЪСЕН) БИЗНЕС
В центъра на Белград видях няколко блока, които не са възстановени от бомбардировките.
Почувствах се странно – никога досега не съм виждал война наживо, някак потръпнах при мисълта, че на 200 км от София в самия край на 20 век са падали бомби и загивали хора. Бррр! Страшна работа.
Разрових се за причините за тази война – явно са като причините за разпадането на всяка империя/федерация. Поне официалните. За неофициалните мога само да гадая ... Докато рових, намерих тази снимка (задръжте клавиша Ctrl. докато цъкате на нея): The water tower in Vukovar, 2005. Heavily damaged in the battle, the tower has been preserved as a symbol of the town's suffering.

Гледали ли сте филма Lord of War? Е гледайте го, не е лош. Аз след като се върнах от Сърбия, направих един филмов маратон със сръбски филми. Някои от които засягаха темата за войната. По-добре да не бях го правил...
Между другото спорихме там за балканските войни и аз не се оказах чак толкова прав за невинността на България и ролята й на жертва при междусъюзническата война, колкото си мислех. Историята е кучка, така ли беше лафът?


NINJA WARRIOR
Чували ли сте за това шоу? Гледах го в Сърбия и е некфо нелошо. За съжаление съм пропуснал за малко участието на Йордан Йовчев, който се е представил доста добре и само липсата на късмет (както винаги при нас българите) го е лишила от по-голям успех. Цък(задръжте клавиша Ctrl. докато цъкате на нея, че ме мързи да пиша код)! Аз го видях този пич веднъж наживо на едно летище (сладуранката Иринка дори се снима с него) – некъф нисък (което помага да се висиш на халки с ръцете хоризонтално) и само мускули!


ЗЕМУН
Известен като мафиотският квартал на Белград.
Zemun skyline
Ние собствено се поразходихме, хапнахме рибка на плаващ ресторант на Дунав, пошетахме из парка, играхме бадминтон, ритахме топка, изгубихме топката, катерихме се по дърветата, дебнехме (безуспешно) най-яката рибена супа (според Теа), но пък ядохме от култово (за всеки уважаващ себе си парти-енимъл) заведенийце за пици. Освен това се запалих пак на джиткам на Super Mario! :)

Импресии

Новини от Фирмата

Започнахме да летим с новите униформи. По-гъзарски са и изглеждаме по-засукани с тях :) Дори и мацките изглеждат по-добре :) Нямам мои снимки с новата униформа, та ви качвам тука едни от нета :) (цъкнете в/у тях да се уголемят, че нещо част от ях е отрязана, хм....)


Добре, breaking news - вече имам снимка с новата униформа. Малко е в стил флиртче.ком, ама докато скучая в асансьора - толкова ;) Абе като абитуриенти изглеждаме (и то от миналото), ама аре :)
Bond. James Bond.

Освен това най-якото (или поне докато не прежаля 1200$ за книжка) е, че имаме автобусчета между всички сгради, в които живеят стюарди. При това безплатно! :)


Отклонения (споко, лирически са ;)

Цитат от филма "Терминалът", който цитат не мога да си спомня кой ми го "сервира" когато аз му сервирах, че ще ида да работя като стюард... да не беше Пет Пет?...или До-До?:

- По-добре внимавай. Стюардесите не са като обикновените жени. Летенето между часовите пояси влияе на биологичния им часовник. Винаги са готови за секс. Защо все се смеят?

е, НЕ Е ВЕРНО. Освен ако аз не греша някъде методологията... ;)

Joe Mulroy (in the movie Terminal): You better be careful. You know those flight attendants ain't like regular women, Viktor. They're flying back and forth between all those time-zones kinda messes with their biological clock or something. Always ready for sex. Why do you think they can't stop smiling? - someone quoted that to me when I announced my joining to Emirates :)

[22:29:26] Ivan Deianov: ta taka, sega se oblicham i otivam w NY :)
[22:30:10] Sando.bg: ти па все едно отиваш до Мърчаево. Така го каза :)
[22:30:44] Sando.bg: стана си гражданин на света :)

"Какво си се зализал като тракторист пред заплата?"
(Лаф)

„Прическата ти е като на сгоден циганин брат му.“
(Лаф)

"Блага сума, железни врата отваря"
(Народна мъдрост)

“Охлювът е едновременно и мъжки и женски, но не може да се възползва от това.”
(Неизвестен)

[милата ми тя]‎(17:13): и лещояд вид лешояд ли е или нещо, което яде леща?
airman_bg ‎(17:13): hahaah

"Джапанките в сака...": Египет

„ТРЪГВАМЕ ЗА ИСТАНБУЛ“, „ПРИСТИГНАХМЕ В ЕГИПЕТ“ - странна комбинация от фрази, особено като ги кажеш в рамките на един и същи ден :)
Да, всички знаеха, вкл. и аз, че тръгваме за Истанбул. Извадих си очите през нощта (малко след като се върнахме от Йордания и не ни свърташе вкъщи) да направя справка къде да ходим там и какво да правим. Карлос цяла вечер си гледаше смешни видеоклипчета, които някой му праща по мейла. На сутринта росни-росни, зализани като трактористи пред заплата, се изтъпанчваме на летището и летим за Истанбул. Оказва се, че циганина Карлос се нуждае от виза за там - факт, който той е забравил да провери въпреки моето подсещане предната вечер.
Та за малко аз все пак да хвана въпросния полет до Истанбул и да си дойда до България за няколко дни :) Ама викам аре, нали заедно сме тръгнали... Та импровизирахме план Бе („а както знаете, верният отговор еБе“), който се състоеше в това да проверим от всички дестинации, на които ни се ходи, за къде има полет най-скоро и дали ни трябват визи. Така чрез прости проверки отпаднаха Тунис, Ларнака, Казабланка и Бейрут. Остана да стърчи величествено като пирамида насред пустинята само Кайро. О'кей, Кайро – Кайро. Запалихме джапанките натам.

„ЛЮБО БИНЕВ Е В ЕГИПЕТ“
Та така сутринта тръгнахме за Истанбул, а вечерта бяхме в Кайро.
Cairo skyline:
Първото, което ми направи впечатление, бяха огромните телевизори в Дюти Фрийто на летището. Представя, си как някой се качва с такъв телевизор (с кинескоп, не LCD) в самолета и аз се мъча да намеря място за багажа му, хихихи. Ама не е смешно.
Бях толкова развълнуван, че съм в Кайро.. Идеше ми да направя каквото му идеше на героя (момче на име Любо Бинев, което избягва от родния си град в търсене на приключения и попада в Египет) от книгата на Неделчо Драганов „Два пищова и едно куцо магаре“ - да се пресегна като великан, да грабна едно от минаретата, които са щръкнали нагоре като моливи и да напиша с него върху ясното синьо небе: „Иван Деянов е в Египет“ :-)))
Собствениците на хотели в Египет не са по-малки чакали от тези в Йордания, но поне цените в Египет не са чак толкова високи. Но пък те чарджват за всичко, за всеки камък в пустинята, който изглежда като паметник на културата. После се оказва, че камъкът е без надпис и въобще не знаеш за какво става дума, а наоколо в района, за който са те чарджнали, има още камъни и дупки (гробници), но въобще не знаеш къде са, защото няма нито екскурзовод, нито карта на местността. Всичко изглежда като в процес на разкопки, а не като приготвено за туристи :)
Добре, че древните египтяни са се установили там, Господ си знае работата, защото иначе както са прославени с трудолюбието си, да са умрели от глад тези хараби :) И всички така лекичко гледат да те изклатят, по приятелски, явно им е в природата, не че го правят нарочно. И всеки вика „Давам ти египетска цена (цена като за местен жител)!“ Да, бе! :)
Не се връзвайте на никой, който иска да ви убеди, че само с такси може да се стигне от летището до Кайро или от Кайро до пирамидите. Това е в изгода само на таксиджиите. Има си читав градски транспорт, макар и малко по арабски подвеждащ. Т.е. малко трябва да се вгледаш и замислиш и си там, за където си тръгнал :)
Ние с Карлос още от Йордания си бяхме измислили таен испански сигнал със значение „Внимавай, този е чакал/лешояд“ и си го ползвахме с пълна пара, щото две глави и четири очи са повече от... една, респ. Две :) Изразът звучеше така: Zopilote (лещояд).
Карлос с целия си наивизъм попита един бакшиш къде е автобусът от тук (летището) до града. Естествено бакшишът услужливо каза „качвайте се, ще ви закарам“. Да, бе! :) Ние все едно нямаме разпечатка на съответната статия от wikitravel.org, а и хартиен пътеводител за страната.

„ПИРАМИДИИ,... ФАРАОНИИ...(И БАЛЪЦИ...)“
След нежеланието ни да се пъхнем в организиран от собственика на хотела тур (естествено с комисионна за него), той ни се разсърди, но пък ние с кеф поехме по нашите си пътеки и планове. Като истински туристи, а не като западняци, които се возят като куфари в некфа наета от собственика на х-ла кола и ходят там, където ги закарат.
Посетихме (с метро и после такси) няколко различни пирамиди и исторически местности около Кайро – първата пирамида – тази на Сети май беше.. тя е такава на етажи, не гладка като онези известните в Гиза. Ходихме и в Мемфис (ама не този дето е в САЩ, а един малко по-стар) – и тук в Египет си пролича, че дребните..пардон, древните, са били на „ти“ с каменоделството.
Стигнахме и до Гиза. Наехме коне, камили („кози“ щях да напиша), кой каквото свари и газ към пирамидите. Те са на един хвърлей от града Гиза, а той пък е на един ... разстояние от Кайро.
Пояздихме наоколо, снимахме се изкачили се на една от по-малките пирамиди, влязохме в една гробница... чувствах се пак като Индиана Джоунс или Томб Райдър, честно :) Та всичко си беше както си му е редът. Мумията попита още ли е жива Лили Иванова... абе като по учебник (за професионалните гимназии по туризъм).
Вижте на каква височина бях на тази камила (сравнете я с коня, който си е нормален на височина) - въобще не ми беше спокойно в началото - да паднеш от 4 метра височина недай си боже...Представете си тази статуя (от монолитен каменен блок) изправена...Индианаджоунсовците (не можахме да намерим нито храмът на облечените, нито пък на съблечените. или поне не си го признаваме)Гледахме и местният еквивалент на великотърновското "Звук и светлина" - нощното щоу на пирамидите. Един наш нов приятел ни покани на покрива на къщата на чичо си, от където се вижда перфектно.
Освен това ни показа (и опитаха да ни продадат) папироси с рисунки, парфюми направени то етерични масла, извлечени от цветя по стара египетска технология (както вече казах, добре че са били древните египтяни); та тези парфюми напомнят поразително на марковите. Местните твърдят, че техните са 100 % масла от цветята, докато марковите са 1 част масло и 9 части алкохол. И всичко това ти го предлагат „на египетска цена“, бате! Суперцената за нас беше 2 египетски паунда на грам (7 паунда май бяха 1 евро), но в града това си беше цената, а с която започват пазарлъка, значи моеж да се купи за 1 паунд на грам.
Абе много неща научих за ценообразуването в Йордания и Египет, за това как вървят цените, какво да правиш и какво да не, кое как става... но не мога да опиша всичко. Просто ако някой иска да пътува натам – да ме попита :)
В бележките си съм записал и думата „поливитамини“, но сега въобще не се сещам какво съм искал да кажа/напиша тук за това... Следващият път ще си водя по-подробни бележки.

КАЙРО RELOADED
На следващия ден разцъкахме из Кайро. На сутринта супер естествено ми изникна в главата въпроса „Днес ще яздя ли в пустинята или не (да си слагам ли крем против слънце или не)?“. После се смаях от тези си мисли! :) Представяте ли си!? Вече бях професионален Индиана Джоунс! След тези странствания из пустините в Йордания и Египет (че и Дубай си е (в) пустиня) и с този арабски шал омотан на главата ми... леко загоряло лице... къси каки гащи, пустинни на цвят сандали... Мани, мани :) Трябваше да ме видите :) Преди време така си задавах въпроса полусънен сутрин „Днес ще имам ли официална среща в ЧЕЗ (да си сложа ли по-строг костюм или не?“! :)
Между другото винаги е добре да си слагате крем против слънце, дори и в града.
Разцъкахме из Старо Кайро (по-скоро т.нар. Coptic Cairo). За там се слиза на спирката на метрото "Св. Георги". Ето как изглежда това казано на арабски с английски букви:
Между другото се бях залисал да я снимам тази табела и не усетих кога дойде метрото. Метнахме се през най=близката врата, то тръгна и един бърз поглед установи доста мацки във вагончето - чудесно! На второ четене се оказа, че сме се качили във вагонче само за жени. Всички ни гледаха ... хм... а ние се скъсахме да се смеем сами на себе си :)

Та в Старото Кайро има църкви (християнски, коптски) и е пак некфа библейска афера там. Там като че ли времето е спряло! (и то доста отдавна)
Видях една гръцка православна църква, странно гробище и една малка църква, в която...
Посетихме също и т.нар. Висяща църква, която е построена върху две като колони на римско укрепление и нефът й виси над нешо като пешеходен безистен.
Разгледахме също Египетския музей в Кайро. И там системата е същата – цакаш си за билета и като влезеш – експонатите нямат табелки. Добре че повечето са self-explanatory, ама все пак би било добре да попрочетеш малко история по стените, както и описания на експонатите, а не да се налага да си наемаш екскурзовод (като при всички останали историческо-туристически места). Другата изненада е, че за да видиш царските мумии в музея, трябва да платиш допълнителен билет, по-скъп дори от този за входа на музея.

Посетихме и единствения парк на града (Al-Azhar Park), разположен над него. От там се вижда Цитаделата - онази сграда с минаретата вдясно на снимката - некфа известна е. Тук виждаме също и част от стените на форта, който е строен от едни, ползван от други и престрояван от трети.. от времето на кръстоносците до Втората световна война :)
Само Елица ни липсваше. С нейните познания по арабски. Щяхме по-лесно да избягваме капаните на съвременните египтяни ;)
Само една последна забележка: Пътеводителите, дето ги имахме, показваха по-ниски цени от реалните за всичко- хотели, музеи, таксита, входни такси... както и в Йордания, така и в Египет.

THE WAY BACK
На следващата сутрин запалихме автобуса (за всеобщо разочарование на собственика на хотела и всички таксиджии) и дадохме газ към летището. Там пък срещнахме една позната на Карлос, която е египтянка и си била там в отпуск. Всички се затюхкахме как щеше да е яко ако бяхме се видели с нея още първия ден. Ние не сме виновни – написахме й СМС още преди да пристигнем в Кайро, какво да направим, че тя си е сменила телефонния номер?
Признавам също, че аз започнах боя с възглавници (в самолета на всяка седалка има възглавничка) когато настана време да слизаме от самолета в Дубай. Беше доста весело и лудо – смях – аз, Карлос и египетската девойка (тя със същия полет се връщаше в Дубай), а останалите пътници се спряха и не мърдат – чакат да свършим, за да продължат да слизат... :-)))
На следващия ми полет, където вече бях на работа, направих същото (вече претръпнал в битки с възглавници) – след като пътниците слязоха (повечето от тях;), предизвиках бой с възглавнички с колегите. :)

Снимка на седмицата:
Не знам това алкохол ли беше, не беше ли, ама изглежда смешно :)

"Джапанките в сака...": Йордания (част 2)

ПЕТРА: ГРАД ОТ КАМЪК
Пътят към Петра минава през пустиня и живописни, но не чак спиращи дъха каньони (добре, че България е поне малко по-зелена от тази картина :) Има тук-таме крепости, останали от времето на кръстоносните походи и после възстановени от там на когото са му трябвали.
Замъкът Карак, например, е един такъв пример ;) Мале, има толкова тунели и проходи под него - впечатлих се. То там са и жилищните помещения. Доста е интересен :) Пак така построен май по време на Кръстоносните походи (не знам защо рицарите токова са държали да контролират този каменист район от света.. сигурно заради контрола над търговските пътища) и после поддържан от арабите когато са завладели тези места :) Струва си да се посети :)

Бедуините – ето откъде са произлезли катунарите. Караш си из пустинята и току видиш 1-2 шатри в средата на нищото и простор с веещо се пране.

Петра (съвременната) е курортно градче, да речем прилича на Несебър – с хотелчета и квартири навсякъде, а ние отседнахме в нещо като Старият град на Несебър – много комерс, много про-туристическо и ония ми ти ресторанти с ония ми ти раболепни сервитьори с ония ми ти бели ризи и черни жилетки и панталони, ужас! Е, поне бяхме на пеша разстояние от старата Петра, онази скалната.

Шоуто „Нощна Петра“ не струва, не си харчете парите и времето. Идеята е късно вечерта правите като поход в каньона от входа на историческата местност до небезизвестната Съкровищница. Пътеката се вие из тесен каньон, отстрани са сложени свещи в хартиени кесии – красиво. Но всички простаци си говорят, въпреки че ни помолиха да не го правим, и всички тъпаци святкаха със светкавици, въпреки че ни помолиха да не го правим. Не знам какво точно снимаха с тия светкавици – представете си да снимате скала със светкавица – ще се види камък и зад него сянка. Когато стигнахме до Съкровищницата, насядахме там и имаше нещо като аудио разказ за града и некфа традиционна бедуинска музика. За 12 евро по-добре си купете нещо за ядене вместо да ходите :)

СКАЛНИЯТ ГРАД
Навремето Петра е била важна точка по пътя на подправките и още не знам какво :)
Тези лудите са направили цял град в скалите. Май е било по римско време. Дълбаят дупка в скалата, но си е като стая/зала – с равни стени и прави ръбове с прави ъгли, а отвън го изчукват като къща :) Впечатляващо. Тези древните с какви ли гранд(омански) глупости не са се занимавали.. справка – пирамидите и какво ли още не. Всички древни цивилизации са се справяли доста добре с каменоделството, това мога да заключа от скромният ми опит и пътувания.

Съкровищницата (която е само една празна зала понастоящем, а, има отдолу под нея и некфа гробница). Почувствах се като Индиана Джоунс или Томб Райдър. Има тръпка :) (то една „серия“ на Индиана е снима там. А все ми се струва, че и една на Томб Райдър...)
Интересно е да се види града. Някак си мъртъв и празен, но не съвсем. Пълен е с туристи, с бедуини, които предлагат всякакви сувенири на стратегически места по целия град (Една стара баба с адски дебели цайси я бяха разположили стратегически на едно не чак толкова оживено място. Може би защото единствените думи, които знаеше на английски (и то без да разбира какво точно значат, сигурен съм) бяха „Camel bone! Three dinars! I have it!”. Повтаряше това постоянно и монотонно като латерна при наличие на туристи в полезрението й направо като на запис със една и съща сила (т.е. викаше немощно) на гласа, независимо дали туристите са на 1 или 10 метра от нея. Адски смешно, малко ми беше неудобно да й направя видеоклип, но трябваше :), както и превоз с камили и магарета за по-мързеливите.. тия магарета как драпат нагоре по скалите – не е истина :) Всъшност бедуините си живеят там – в „дупките“.
Този браток ако го видиш на Женски пазар, дали първото ти предположение ще бъде, че е бедуин от Йордания? ;)
Постепенно осъзнаваш, че скалният град не е направен защото са били бедни и не са могли да направят дървени или каменни къщи. Не, по-скоро от гъзария. Според мен това си е бил курортен град за римляните. Има некфи като зали за пиршества, храмове... А и съкровищници не се правят в бедните градове :)

Обърнете внимание на размера на хората на тази снимкаМанастирът, до който се стига след доста вървене пеша и нагоре, прилича на Съкровищницата, но е по-голям.
Един ден стига да се види всичко. Освен ако не сте зле с физическата форма.
Вземете си широкополи слънчеви шапки. Ние там си джиткахме с арабските си щалове, но не пазят сянка на очите... Не помня тука или на тераса-партито в Дубай, заради този шал ми излезе прякора „таль'иван“ - комбинация между "талибан" и Tall Ivan. А освен това и на испански (в Мексико) "тал'" има значение на "от сорта"... И "Тальиван" имало некъф голем смисъл. :)

WADI RUM
Означава нещо като „Пясъчният каньон“ или „Скалният каньон“, забравих. Прилича точно на местата, по които снимат уестърните – пясъци и скали. Естествено си „садиш“ за да влезеш... Абе бая приход от туризъм имат тези там Йорданците.. но за това ще пиша малко по-късно :)
Има красиви гледки, но аз лично не можах да си затая дъха. Интересно е да се види, де :) (вижте колко малък изглежда човека на горната снимка) Бръмчахме с една джипка нагоре-надолу... имаме доста снимки. Лорънс Арабски се е „препръдал“ там, та напр. една скала с насип от камъни и дръвче е забележителност, щото „това е Изворът на Лорънс, оттам е пил вода“. „Това е къщата на Лорънс, тук е написал Седемте стълба на мъдростта“, а то се вижда само метър височина от стените на къщата. Абе става.
Тези графити твърдят, че са от... забравих им името на "древните" обитатели.
Пясъкът е все едно си стрил тухли от тези старите – червен, червен... и не от най-дребния.


МЪРТВО МОРЕ
След рейдът на юг се завръщаме в Аман, откъдето е базата ни за атака на Мъртво море.

Казват, че това е най-дълбокото море или с други думи най-ниската точка на земната повърхност. Може и така да е.
Според Уикипедия, Мъртво море е езеро в Близкия Изток, в което се влива река Йордан. Граничи с Израел, Западния бряг (на р. Йордан) и Йордания. Разположено е на 420 m под морското равнище и има площ от около 1020 km2. Съдържанието на сол във водата достига до 330 промила (за сравнение солеността на Черно море е около 17 промила). Мъртво море е дълго около 76 km и широко 18 km, като най-дълбоката точка е на 380 m.
Има някакви плажове (естествено платени) по крайбрежието му, има и големи хотели, курорти.. не мога да си обясня защо, след като морето е доста солено и мазно, не можеш всъщност да плуваш, само се плацикаш. Е, и мажеш с лечебна кал пак срещу скромна сума. Но имаше туристи, доста от тях говореха на руски.

Мърво море - умряла работа: вижте как изглежда един от обществените (платени) плажове. Луксозните хотели не са далече, предполагам, че и от тях се виждат добре крановете и бетоновият възел, хихи
Наистина не можеш да потънеш в това море. Просто се поклащаш като тапа на повърхността. Ако Христос въобще е ходил някъде по повърхността на водата, то това е било повърхността на Мъртво море, убеден съм :) Въобще цялата Библия ми звучи малко като туристическа брошура на региона... разкрити са! :) Но явно има ефект :)
Като стана дума за религията като туризъм и туризмът като религия, се сетих, че видяхме ескорта на Папата. Разминахме се с него. Той летеше в неизвестна посока, а ние – наобратно (т.е. в известна, което е обратното на неизвестна). Ние летяхме от Мъртво море към летището. Директно.
На плажа душовете в съблекалните бяха гадни (е за 12 лв. какво искам?) и не се къпахме кой-знае колко – само се изплакнахме на онези външните душове със студена вода. Т.е. си летяхме със сол по телата от Мъртво море (надявам се да е било лечебно ;) и дори след като се прибрахме вкъщи (след няколкочасово struggle-ване по летището в малките часове на деня да прехвърлим майката на Карлос и багажа й на самолета за Хюстън – аз останах с тях за морална подкрепа и даване на акъл, макар че никой не ми каза „благодаря“ за това) бях толкова уморен, че не си взех душ веднага, а се строполих да спя. Т.е. на следващата сутрин като говорих с приятели по телефона („е, прибра ли се?“, „как беше?“) им казвах „човек, още съм със сол от Мъртво море по себе си!“ :) Никой не настоя да сподели леглото ми с мен в това ми състояние - факт, обясним донякъде ;) по-скоро ми даваха нареждания да бягам в банята :)

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
На връщане, между другото, пак летяхме с Royal Jordanian – не исках пак да бъда зарязан на летището заради някакво карго.

Ега ти и комбинацията! Ужас! А аз минах към 300 км с тази кола (като пътник).
Спомних си как в България имаме такива знаци, но не с овце и камили като на снимката, ами с елени и крави. Whom-how (кому-как) :)
По пътя