Въобще не я карам. Не карам никоя нищо. Чакам да проявят инициатива.
Така, след като изяснихме този въпрос е време да пусна нещичко в блога. Но вие съвсем не ме окуражавате – никакви коментари не сте оставили към последната ми статия, въпреки че се се постарях да я преведа на кирилица и да сложа снимки, които надявам се сте видели. Та оставяйте коментари, дори и да е само усмихнат емотикон. Така някак си чувствам връзката с вас като двупосочна :)
Та, най-сетне онзи ден не издържах (бях в Сеул) и си купих компютър най-накрая. Платих точно милион и половина техни пари. HP Compaq 2230s е модела, не можах да намеря аналог в щатски сайт, за да видя дали е на сметка.. абе към 1200 долара излезе, а и сега както доларът се качи спрямо лева (а аз платих с българската си карта по необясними причини)... но много си ме кефи. :) 12 инчов дисплей, Р8600 Core 2 Duo processor (Centrino 2) , 3 гигабайта РАМ, 250 ГБ харддиск.. Само дето няма отделна графична карта и уиндоуса му е „Виста Бейсик“, ама кво ти пука. Черен е, не е като модерните сега измислени лаптопи с цвят металик и светещо ХР лого на капака... Абе класика. Сега съм хепи, ииииии! :)
Сеул не можах да го разгледам добре, но пазарът на електроника – да. Да започна малко по-отдалече: Посетих кварталчето тука в Дубай, в което се продава електроника. Това е нещо като Раковска в София, но 10 пъти по-голямо. А може би и повече. А в Сеул кварталът им с електрониката е 100 пъти (или повече) по-голям от „Раковска“. Все едно си събрал всичките компютърджийски фирми (вкл. и сервизите) и си ги настанил в няколко сгради в този квартал. Предполагам, че точно това е случаят им в Корея.
Така е, продължавам да джиткам по света. Засега единственият ми проблем с това е, че забравих да си купя магнитче за хладилник от Сеул, а също и намирането на хубава карта на света за стената в стаята си :)
07 ноември 2008
25 октомври 2008
За изцепките, first operationals и лондонская (не)погода
Of, интернета тука sucks, та нито мога да преведа това на кирилица, нито да кача снимки...
Както и да е. Как сте? Първо отговорите на читателите от предния брой. И то първо на Мики, че тя не може да чете много, хихи;) Mike, чедо, рядко сядам да пиша и имам толкова неща да кажа... А и все не ми остава време да редактирам писанията си и да ги разделя по глави преди да ги публикувам...
Дескааа! И аз съм се наточил за ски в България - само да си дойда ;) Направо замнислям една Малиовица за 5-6 дена, а? Ще ида тука да тренирам на закритата ски-писта, за да не се излагам по пистите в БГ после, хи-хи. Аз пък на теб ти завиждам благородно - готина работа, готино жилище и то близо до местоработата и далече от задръствания.. Ще ти дойда на гости да направя одит на апартамента, да знаеш ;) Целувки и на теб и се разбий от слушане на Soulfly и за мен.. Че тука музиката ми липсва, ще си я взема от теб като си дойда. *
Приятелко! :) Снимка с пижамата.. - още не съм я пробвал как се спи с нея.. А е и малко извратено да помоля някои от съквартирантите си "абе я ме снимай с тази пижама леко".. Не че не правим луди неща... Снощи например играхме Twister със събличанка. Е, това беше идея на една от жените, не мнислете че ние момчетата си се събличаме помежду си, ха-ха! И некфи невероватни пози се получават по време на играта... лудница. ОК, ще прасна една снимка с пижамата, обещавам :) А, току-що Carlos ми каза, че смята да прави парти с костюми за рождения си ден, който е около началото на ноември. Аз веднага му казах че ще си облека crew-пижамата. Той одобри идеята. Така че може да имам снимки с пижама и то дори по-луди, отколкото се очакваше :)
Ех, откъде да започна...
Бях на един пазар тук, Old Souk, дето си прилича на Женски пазар в София! Шарено, интересно :) До там стигнах като пресякох Dubai Creek с лодка - abra или водно такси наречена. Плащаш един дирхам (около 35 стотинки) и след това (както се оказа от скромният ми опит) се държиш здраво за лоdката и се молиш на Нептун да те опази до отсрещния бряг. Та нашия лодкар се удари три пъти в други лодки, добре че бяхме още около кея и не бяхме набрали скорост.. Не мисля, че пича беше виждал нещо различно от рикша преди да се качи на тази лодчица да я управлява, ха-ха. КАкто и да е, оживяхме.
Та след първите си два полета като SUPY - с опознавателна цел, вече започнах да летя и като пълноправен член на екипажа. Т.е. започнах своите operational flights. Готино е, зает си постоянно, имах да отговарям и за врата на първите си два operational полета. И на двата направих по една изцепка. хи-хи. На първия се бях заблудил за това колко врати има самолета и търсих едно оборудване в зоната на моята станция, което го няма там, щото самолета е малко по-друг модел. И викам на старшията "не мога да си предам проверките за безопасност, щото ми липсва едно оборудване", ха-ха! После се светнах, глояма шматка съм! А на втория си полет (които беше първият ми layover, т.е. с престой и пренощуване някъде извън Dubai) за малко да ми се изгуби куфара, добре че го намерихме в карго-отделението. Всичко започна от това, че в Spaceship Galactica (това е друга история, ще ви разкажа по-долу.... а защо не сега) Та в новата Headquarters на Емиратес Айрлинес всичко е много модерно. КАто дойдеш за полет не минаваш през гранична полиция, а минаваш с една специална карта през gate, като си допираш и палеца до фингерпринт reader. Така всъщност вече си официално напуснал УАЕ през този gate. После със служебната си карта се чекваш за брифинга и за полета. Компютъра ти казва кой си (виждаш си снимката, ха-ха), казва далиимаш съобщения някакви и ти казва в коя стая ти е брифинга. Ако си на layover, ти издава такава лентичка, дето ти я лепят куфара, с номера на полета и дестинацията. ТА аз на мойта лентичка и пооткъснах малко повече неща отколкото трябва преди да я залепя и затова май-май са ми забутали куфара като "някакъв", не като crew bagage. както и да е, оправихме се. :) Смяхме се всички дружно на това - тимбилдинг се нарича. или teamwork beshe...?
Вторият ми layover също беше в Лондон, разгледах центъра, обичайните туристически места, направих снимки... Готин град. :) Цял ден беше слънчево, небето беше синьо, имаше красиви облаци - ще видите на снимките.
Хайде, поздрави, след малко отивам до Карачи. Салам.
* ОК, включвам се отново днес, на 2 ноември с превод на статията и малко снимки... Вече бях в Muenchen, поразгледах го, постудувах (6 градуса беше) и понапазарувах. Утре летя за Сеул, cool! :)
BMW Isetta - v Sheraton Hotel w Minuch
Prekrasnite londonski oblaci i slynchevo nebe tozi den...
Al Mamzar Beach, Dubai. Po zalez slynce
Al Mamzar Beach, Dubai. Prechi mi slynceto na tazi snimka... a i tezi paparazzi!...
Superzdravoslovnata pileshka supa, koiato si gotwq tuka sam :)
"Kaval" - egati i beprilichnoto ime! ;) Pozle kato se wgledah (a go naprawih zaradi imeto), se okaza, che kashkavalyt e bylgarski, ot Pyrvomai! Sega ostava da namerq i lutenicata s horceto i shte ima edna prichina po-malko da se pribiram w Bg ;)
Chichkata s chervenata kosa i superklioshtavata kotka s ogromni ushi na Old Souk.. Za jalost snimkata ne e hubawa...
Na kupon s priateli
Както и да е. Как сте? Първо отговорите на читателите от предния брой. И то първо на Мики, че тя не може да чете много, хихи;) Mike, чедо, рядко сядам да пиша и имам толкова неща да кажа... А и все не ми остава време да редактирам писанията си и да ги разделя по глави преди да ги публикувам...
Дескааа! И аз съм се наточил за ски в България - само да си дойда ;) Направо замнислям една Малиовица за 5-6 дена, а? Ще ида тука да тренирам на закритата ски-писта, за да не се излагам по пистите в БГ после, хи-хи. Аз пък на теб ти завиждам благородно - готина работа, готино жилище и то близо до местоработата и далече от задръствания.. Ще ти дойда на гости да направя одит на апартамента, да знаеш ;) Целувки и на теб и се разбий от слушане на Soulfly и за мен.. Че тука музиката ми липсва, ще си я взема от теб като си дойда. *
Приятелко! :) Снимка с пижамата.. - още не съм я пробвал как се спи с нея.. А е и малко извратено да помоля някои от съквартирантите си "абе я ме снимай с тази пижама леко".. Не че не правим луди неща... Снощи например играхме Twister със събличанка. Е, това беше идея на една от жените, не мнислете че ние момчетата си се събличаме помежду си, ха-ха! И некфи невероватни пози се получават по време на играта... лудница. ОК, ще прасна една снимка с пижамата, обещавам :) А, току-що Carlos ми каза, че смята да прави парти с костюми за рождения си ден, който е около началото на ноември. Аз веднага му казах че ще си облека crew-пижамата. Той одобри идеята. Така че може да имам снимки с пижама и то дори по-луди, отколкото се очакваше :)
Ех, откъде да започна...
Бях на един пазар тук, Old Souk, дето си прилича на Женски пазар в София! Шарено, интересно :) До там стигнах като пресякох Dubai Creek с лодка - abra или водно такси наречена. Плащаш един дирхам (около 35 стотинки) и след това (както се оказа от скромният ми опит) се държиш здраво за лоdката и се молиш на Нептун да те опази до отсрещния бряг. Та нашия лодкар се удари три пъти в други лодки, добре че бяхме още около кея и не бяхме набрали скорост.. Не мисля, че пича беше виждал нещо различно от рикша преди да се качи на тази лодчица да я управлява, ха-ха. КАкто и да е, оживяхме.
Та след първите си два полета като SUPY - с опознавателна цел, вече започнах да летя и като пълноправен член на екипажа. Т.е. започнах своите operational flights. Готино е, зает си постоянно, имах да отговарям и за врата на първите си два operational полета. И на двата направих по една изцепка. хи-хи. На първия се бях заблудил за това колко врати има самолета и търсих едно оборудване в зоната на моята станция, което го няма там, щото самолета е малко по-друг модел. И викам на старшията "не мога да си предам проверките за безопасност, щото ми липсва едно оборудване", ха-ха! После се светнах, глояма шматка съм! А на втория си полет (които беше първият ми layover, т.е. с престой и пренощуване някъде извън Dubai) за малко да ми се изгуби куфара, добре че го намерихме в карго-отделението. Всичко започна от това, че в Spaceship Galactica (това е друга история, ще ви разкажа по-долу.... а защо не сега) Та в новата Headquarters на Емиратес Айрлинес всичко е много модерно. КАто дойдеш за полет не минаваш през гранична полиция, а минаваш с една специална карта през gate, като си допираш и палеца до фингерпринт reader. Така всъщност вече си официално напуснал УАЕ през този gate. После със служебната си карта се чекваш за брифинга и за полета. Компютъра ти казва кой си (виждаш си снимката, ха-ха), казва далиимаш съобщения някакви и ти казва в коя стая ти е брифинга. Ако си на layover, ти издава такава лентичка, дето ти я лепят куфара, с номера на полета и дестинацията. ТА аз на мойта лентичка и пооткъснах малко повече неща отколкото трябва преди да я залепя и затова май-май са ми забутали куфара като "някакъв", не като crew bagage. както и да е, оправихме се. :) Смяхме се всички дружно на това - тимбилдинг се нарича. или teamwork beshe...?
Вторият ми layover също беше в Лондон, разгледах центъра, обичайните туристически места, направих снимки... Готин град. :) Цял ден беше слънчево, небето беше синьо, имаше красиви облаци - ще видите на снимките.
Хайде, поздрави, след малко отивам до Карачи. Салам.
* ОК, включвам се отново днес, на 2 ноември с превод на статията и малко снимки... Вече бях в Muenchen, поразгледах го, постудувах (6 градуса беше) и понапазарувах. Утре летя за Сеул, cool! :)
BMW Isetta - v Sheraton Hotel w Minuch
Prekrasnite londonski oblaci i slynchevo nebe tozi den...
Al Mamzar Beach, Dubai. Po zalez slynce
Al Mamzar Beach, Dubai. Prechi mi slynceto na tazi snimka... a i tezi paparazzi!...
Superzdravoslovnata pileshka supa, koiato si gotwq tuka sam :)
"Kaval" - egati i beprilichnoto ime! ;) Pozle kato se wgledah (a go naprawih zaradi imeto), se okaza, che kashkavalyt e bylgarski, ot Pyrvomai! Sega ostava da namerq i lutenicata s horceto i shte ima edna prichina po-malko da se pribiram w Bg ;)
Chichkata s chervenata kosa i superklioshtavata kotka s ogromni ushi na Old Souk.. Za jalost snimkata ne e hubawa...
Na kupon s priateli
09 октомври 2008
A Month and a Half in the Middle (East / of Nowhere)
Мархаба, банда! :)
Как сте ми там в България? Чувам животът си върви и без мен, а? Улиците в СОфия са все така мръсни и надупчени, хондаджиите си се събират всеки вторник на бира, хора сменят работи и жилища... Чух че сняг е завалял. Надявам се да дойда януари за имения си ден (т.е. търсете яки подаръци!) и да го пробвам. Отложиха ми отпуската за догодина, та ще се опитам да си дойда още януари, но ще видим.
Тук времето е преобладаващо. Ходих преди 2-3 дни на тенис със съквартиранта ми, спукахме се от игра, после си изстискахме тениските и прокапа вода - стана малко като реклама с Агаси. Все още е жега, по-скоро е задушно заради влагата.
Оф, пиша тука на фонетичната клавиатура на Уиндоус Виста - трудна работа - няколко букви са разместени спрямо "класическата" фонетична и ..е трудна работа, ако позволите да се самоцитирам ;)
При мен животът си тече, няма кой-знае какво за разправяне, усещам, че скоро ще вляза в ритъм "излизане-работа-сън".
Завърших успешно обучнието си на 25 септември, имаше готина церемония по този повод. Беше хубаво. И тъкмо си помислих "свърши се" и се присетих, че всъщност сега започва всичко.
А всичкото започна така: След няколко дни почивка, които не усетих, ме изстреляха на SUPY полети. Това са по един полет на Еърбъс и на Боинг, на които не си точно част от екипажа - над обичайната бройка стюарди си и целта е да се запознаеш с това какво се случва по време на полет и да не си суперстреснат на първия си "истински служебен" полет. Но ние и на тези СУПИ полети си работехме наравно с другите - разнасяш храна, почистваш после, тичаш им като някой натисне звънчето да те повика... Братче, тази работа се оказа нелека отвсякъде. След като се оказа, че аз отговарям за сигурността на самолета и безопасността на пътниците, за правилното протичане на различните фази на полета и за спасяването на нечий живот ако се стигне до оказване на първа помощ, сега се оказа, че работата е и да си сервитьор в 250-350-местен ресторант с чудесна гледка но невинаги стабилен под и тесни, много тесни пролуки между масите, където почти тичаш. Следващия път се замислете преди да дрънчите звънеца за щяло и нещяло, а и не се сърдете ако някой не се отзове веднага на прищевката ви - братче, работата си е много. Казах ви - като в пицария с 300 места. Пълна със софиянци :-) ..и "софиянци". А пътниците освен с претенции са и дяволи много често.
Якото на супи-полетите е, че излитането и кацането ги прекарваш в пилотската кабина (въоръжен с фотоапарат, ако пилота не е много кисел). Да, имат правото хората да са гъзари - те карат цялото това желязо (около 300 тона и още толкова народ и багаж, а приятелю?) да хвърчи. Е, компютърът и автопилотът вършат черната работа, но като се опре до вземане на решение и човешки фактор - те са. Другото добро на тези полети е, че всички останали стюарди те глезят, а и нямаш кой-знае какви отговорности. Праснах си няколко снимки с Полароида на борда - много стилно стоят на вратата на хладилника, не пропуснах да се защракна и с мегаякия си телефон, за да мога да ъплоудвам. На штория супи-полет имах един колега българин в екипажа. Като разтоварихме народа в Карачи и докато почистваха самолета, гаменът пусна чалга по аудиосистемата в целия пътнмически салон. Беше весело. А и дори инструкторите по време на обучението те окуражават да си правиш купона, иначе работата не вървяла.
Като казах Карачи и си спомних как като започнахме да снижаваме и в иначе тъмното небе в далечината се появи зарево като от изгрев. Беше от Карачи - светлините на града осветяват небето, а и това се оказа голям град. Пак там летейки над Пакистан видях в тъмното нищо на земята светещи ивици - хората си осветили и мевдуградските пътища. Същото е и в Дубай. Тука какви страяни пътища има в пустинята! И "междуградските", доколкото в Дубай има различни градове, магистрали са осветени: карай и пей.
Ходихме на пустинно сафари. Човече, яко е! Шофьорът не отстъпи пред настояванията ми "аз да карам" и пързаляше Тойотката по дюните. Спомних си как с брато искахме да караме на Париж-Дакар... Хм, още не е късно - брат, идвай да тренираш тука по дюните и като съберем пари или спонсори ще се 'лъзнем на някое рали с регионално значение.
По някое време в програмата явно беше заложено и пуликата да излезе на сцената да танцува с кючекинята. Мен и КАрлос ни извлякоха на сцената, ние обаче не се стреснахме, а направихме як танц с елементи на капоейра с едни бастунчета. Кючекинята ме хареса и затанцувахме заедно, заблъсках аз едни бесни гюбеци... Стана веселото :) Накрая тя ми стисна ръката и каза, че съм много добър. Явно съм й заприличал на англичанин или австралиец, де да знае тя че съм тъмен балкански субект и при нас чалгата е повсеместна, хи-хи.
Последни новини от нюзрума: Падна ми една пломба, а Емирейтс не ни осигуряват точно стоматологично обслужване, само евентуално после ти покришат разходите, което пак не е малко. Та стискайте палци, утре отивам на зъболекар местен. Усещането си мога да го обясня, пне на жените: то е като да си смениш гинеколога с някого, когото не си виждал досега. А, записаха ме и "отсъстващ от дежурство" вече веднъж. Ужас! Бях на стенд-бай в къщи и не съм мърдал. Идеята е да ти звъннат и да отидеш да летиш ако някой се е разболял или нещо от сорта. Явно са ме търсили, ама главите кой знае на кой номер са звъняли да ме викат за полет.. И с това се разправях днеска. Засега съм виновен до доказване на противното, но на кого му пука. Това последното е новата ми любима фраза, но някак не звучи добре на английски, особено когато наоколо има някой "старши", затова я замествам с поетичното "Хакуна матата". Което на суахили значело... абе я си прочетете Уикипедията!
Нова екстра се добави към скромното ни съществование в този апарт хотел. Вече ви казах как любезно ни мият съдовете и почистват ката ден. И понеже сме във временно "обиталище" (тази дума май ми остана откакто за последен път гледах "Разрушителят"), някак си не се вписваме в маршрутите на автобусчетата, които карат стюардите на работа. Затуй нас ни взимат със сребристите аудита, с които возят капитаните. Готско! :)
"Нова екстра се добави" - хм, словоредът ми звучи като "A new star was born". Явно Виста-фонетиката влияе на нервните ми окончания в лявото полукълбо.
КАто казах "Агаси" - една колежка френдка (мали, много испаноговорящи тука, но това е тема на друга задълбочена студия) е летяла до Зюрих ли му викат, и се натъкнала в салона на първа класа на Федерер! Има снимка с него. Не я питах взела ли е автограф и къде точно, но се кефя на снимката. Уморили са човека направо.
Въобще всеки, който се върне от полет, особено ние новаците, защото все още се впечатляваме повечко, разказва какви ли не истории. Засега моята най-вълнуваща, освен че си разлафвам със симпатични (пацииентки щях да кажа) клиентки (ПиАр му викат) и освен ако не премълчавам нещо, е че ядох в първа класа и една любезна колежка ми пусна функцията "масаж" на едно от креслата в същата класа. Става. Но не мие чинии. Сами се сетете какво още не прави пустото кресло.
И въобще не знам как ще си изпълня мечтата да си налепя хладилника с магнитчета от всеки град, в който съм бил. На по-кратките полети (разбирай до 4-5 часа в едната посока, напр. Истанбул и Кайро), не можеш да излезеш от самолета - гранична полиция отвън пази. Е, поне видях великата Нил и Суецкия канал от високо. И египетското слънце, заради което съм примижал на снимките, които направихме на стълбата до вратата на самолета.
С помощта на една находчива и много будна колежка от ФИлипините коригирах леко идеята си: По-добре да си купим карти на света и можем да забиваме (кой казваше "закарфичвам"?) по едно малко знаменце на градовете, в които сме били. Пък това, че някои градове са по-близо има и добрата страна - можеш да идеш да ги разгледаш с по-евтин самолетен билет когато имаш няколко дни почивка. Или както казваше Ана, цитирайки неизвестен, Objects in the world are closer than they appear. Същото се отнася с пълна сила и за ДУбай. Понеже доста от сградите са високи, си мислиш, че са зад ъгъла и се наемаш да отидеш до там пеша. Грешка. Но не е фатална.
Бурж Дубай е впечатляващ. Трябва да го видите на снимка - 800 метра височина! А, (глей къде стигнах от едни магнитчета! не, не за кариерата си на стюард говоря, а за писаниците тук) направих обиколка на града с двуетажен автобус. Не беше никак зле. Като част от пакета се разходих и по Дубайския залив, или както там се превежда Dubai Creek, с лодка. Чудесно! По време на обиколката на града установих, че златото си е злато навсякъде по света, и то неслучайно. Отидох до прочутия Голд Сук (пазар) - няма евтино, брате. Тука са накачили едни монитори в магазините с някаква демоверсия на някакъв трейдър на Майкрософт, и изкарват некфи котировки на XAU от борсата. И цената златното синджирче се определя по цената на златото на борсата умножена по теглото и евентуално добавка за цената на труда при изработката. Аз си харесах едно синджирче от бяло злато за 5-600 БГ лева. "Нема нужда", рекох. Щото събирам за поредната жена, или тайфун с нежно име, в живота си. Сега има три жени в този "така наречен мой живот": Ерика (Сони Ериксона ми, майна), Соня (Едно Сони Вайо, заради което се чудя как най-безболезнено да заделя 2300 лв. Казвайте къде в Щатите да отида за да си го взема на добра цена, плс!) и ЕВИТА - автоматизираната телефонна система, дето те информира кога имаш полет и т.н.
За съжаление екстрите, които си позволявам сега, са все още благодарение на ЧЕЗ, не на Емирейтс, но хубавите работи стават бавно. А и кой ти бърза в тая жега.
Та да се върнем на магнитчетата: докато си мечтаех аз да струпам колекция от тях, се оказа че хората имат къде-къде по-здравомислещи мечти - напр. да "струпат четири стени с парно и ТЕЦ в столицата". Така е то, ако не ти дойде навреме - не го чакай. За акъла говориме, бухаха.
Като заговорихме за иноговорящи (то само аз говоря, де): Мотахме се и се изгубвахме "ей-го къде е, зад ъгъла, поне така изглежда отдалече" с въпросната филипинка - доста по-лесно беше - тука половината ми се струва че са филипинци. Някой ми каза, че има много от тях по целич свят. И като им заговорим на родния език и стават двойно по-услужливи. Малей, това малкото как се пазари! Да се не начудиш. Но пак вайо-тата си останаха с високи цени. Рекох "дъще, следващият път - двойни усилия". И е с некъф перфектен английски, с произношение, И как само идваше подготвена в колежа - веднъж за малко да й залепят устните с тиксо, че не даваше думата на другите от взимане на участие.
КАкто казах, всеки чошек тук е интересен с нещо. "Ее, почти всеки". Съквартирантите ми, например, са също много готини. Не помня дали писах за тях или само съм си мислел да го направя. Карлос е от Мехикооо! и е оставил там фирмата си (!) за блутуут технологии на съдружниците. Обича да пътува и е пообиколил насам-натам. Като всеки ("Ее, почти всеки") с испанска кръв, танцува добре, свири на куп музикални инструменти (шашна ме като отидохме в един магазин за компютри и той засвири на пианото в музикалния раздел на магазина; не спря сигурно 39 минути), душа на купона, екстровертен (каквото и да значи тоша), забавен, жените си умират за него. С него спортуваме и излизаме вечер. Вини пък е от "южноафриканец от индийски произход", ако съм успял да цитирам правилно отговорът му след тормоз от моя страна "Какъв си всъщност, замислял ли си се?". Освен всичко е преподавал на РВД-тата (Ръководство на въздушното движение) незнамкакво си във Великобритания. Покани родителите си тук за завършването на колежа - много яка идея. И скъпа тоже. Играе на флайтсимулатора постоянно. По-интровертен е. С него ходим на боулинг, на пазар (готви какво ли не, имаме 100 индийски подправки в шкафа) и на разходки. Той може да се окаже нашето скрито оръжие спрямо азиатките и представителки на някои западноевропейски нации, които дружат с него, щото е някак си по-проникновен и духовно настроен от средностатистически мъж. Говорейки за жени, всички ме плашат (мене лично) с азиатки и чернокожи. Като направя проучване, първо на вас ще кажа. Засега успешно се покривам, хи-хи. В повечето случаи.
Еми това е то. Съвсем се уморих с таз Вистовска фонетика. Що за идиотщина! ако мога така да се изразя в духа на руските белетристи. Утре ще се опитам да кача цялата тази глупост онлайн, че и няколко снимки, за да хване дикиш.
П.П.: Чувствам, че като пиша на компа на мексиканския си приятел в апартамента, мисълта ми тече по-гладко (е, сравнително искам да кажа), отколкото като кълва по клавиатурата в интернет кафето. ВИЕ как мислите? ;)
П.П.2: Благодаря на хората, които ме подкрепят в този труден за мен момент, т.е. четат глупостите ми тук и оставят любезни коментари. (Здрасти, Ети!:) Ако искате да продължите да четете - ми събирайте пари за компютър, де! Или пари да си купя общежитие, че ми писна този апартхотел без интернет.
П.П.3: Поздрави на всички и целувки (да кава ли "влажни като времето тук", или ще се повторя?) на всички, които ме изпратиха с целувкИ от БГ. Те си знаят кои са. (Тошева, ти къде?! :-D) Айде халас :)
In the aircraft trainer with buddies
Night in the city
My breakfast (see the Bulgarian cheese!)
Как сте ми там в България? Чувам животът си върви и без мен, а? Улиците в СОфия са все така мръсни и надупчени, хондаджиите си се събират всеки вторник на бира, хора сменят работи и жилища... Чух че сняг е завалял. Надявам се да дойда януари за имения си ден (т.е. търсете яки подаръци!) и да го пробвам. Отложиха ми отпуската за догодина, та ще се опитам да си дойда още януари, но ще видим.
Тук времето е преобладаващо. Ходих преди 2-3 дни на тенис със съквартиранта ми, спукахме се от игра, после си изстискахме тениските и прокапа вода - стана малко като реклама с Агаси. Все още е жега, по-скоро е задушно заради влагата.
Оф, пиша тука на фонетичната клавиатура на Уиндоус Виста - трудна работа - няколко букви са разместени спрямо "класическата" фонетична и ..е трудна работа, ако позволите да се самоцитирам ;)
При мен животът си тече, няма кой-знае какво за разправяне, усещам, че скоро ще вляза в ритъм "излизане-работа-сън".
Завърших успешно обучнието си на 25 септември, имаше готина церемония по този повод. Беше хубаво. И тъкмо си помислих "свърши се" и се присетих, че всъщност сега започва всичко.
А всичкото започна така: След няколко дни почивка, които не усетих, ме изстреляха на SUPY полети. Това са по един полет на Еърбъс и на Боинг, на които не си точно част от екипажа - над обичайната бройка стюарди си и целта е да се запознаеш с това какво се случва по време на полет и да не си суперстреснат на първия си "истински служебен" полет. Но ние и на тези СУПИ полети си работехме наравно с другите - разнасяш храна, почистваш после, тичаш им като някой натисне звънчето да те повика... Братче, тази работа се оказа нелека отвсякъде. След като се оказа, че аз отговарям за сигурността на самолета и безопасността на пътниците, за правилното протичане на различните фази на полета и за спасяването на нечий живот ако се стигне до оказване на първа помощ, сега се оказа, че работата е и да си сервитьор в 250-350-местен ресторант с чудесна гледка но невинаги стабилен под и тесни, много тесни пролуки между масите, където почти тичаш. Следващия път се замислете преди да дрънчите звънеца за щяло и нещяло, а и не се сърдете ако някой не се отзове веднага на прищевката ви - братче, работата си е много. Казах ви - като в пицария с 300 места. Пълна със софиянци :-) ..и "софиянци". А пътниците освен с претенции са и дяволи много често.
Якото на супи-полетите е, че излитането и кацането ги прекарваш в пилотската кабина (въоръжен с фотоапарат, ако пилота не е много кисел). Да, имат правото хората да са гъзари - те карат цялото това желязо (около 300 тона и още толкова народ и багаж, а приятелю?) да хвърчи. Е, компютърът и автопилотът вършат черната работа, но като се опре до вземане на решение и човешки фактор - те са. Другото добро на тези полети е, че всички останали стюарди те глезят, а и нямаш кой-знае какви отговорности. Праснах си няколко снимки с Полароида на борда - много стилно стоят на вратата на хладилника, не пропуснах да се защракна и с мегаякия си телефон, за да мога да ъплоудвам. На штория супи-полет имах един колега българин в екипажа. Като разтоварихме народа в Карачи и докато почистваха самолета, гаменът пусна чалга по аудиосистемата в целия пътнмически салон. Беше весело. А и дори инструкторите по време на обучението те окуражават да си правиш купона, иначе работата не вървяла.
Като казах Карачи и си спомних как като започнахме да снижаваме и в иначе тъмното небе в далечината се появи зарево като от изгрев. Беше от Карачи - светлините на града осветяват небето, а и това се оказа голям град. Пак там летейки над Пакистан видях в тъмното нищо на земята светещи ивици - хората си осветили и мевдуградските пътища. Същото е и в Дубай. Тука какви страяни пътища има в пустинята! И "междуградските", доколкото в Дубай има различни градове, магистрали са осветени: карай и пей.
Ходихме на пустинно сафари. Човече, яко е! Шофьорът не отстъпи пред настояванията ми "аз да карам" и пързаляше Тойотката по дюните. Спомних си как с брато искахме да караме на Париж-Дакар... Хм, още не е късно - брат, идвай да тренираш тука по дюните и като съберем пари или спонсори ще се 'лъзнем на някое рали с регионално значение.
По някое време в програмата явно беше заложено и пуликата да излезе на сцената да танцува с кючекинята. Мен и КАрлос ни извлякоха на сцената, ние обаче не се стреснахме, а направихме як танц с елементи на капоейра с едни бастунчета. Кючекинята ме хареса и затанцувахме заедно, заблъсках аз едни бесни гюбеци... Стана веселото :) Накрая тя ми стисна ръката и каза, че съм много добър. Явно съм й заприличал на англичанин или австралиец, де да знае тя че съм тъмен балкански субект и при нас чалгата е повсеместна, хи-хи.
Последни новини от нюзрума: Падна ми една пломба, а Емирейтс не ни осигуряват точно стоматологично обслужване, само евентуално после ти покришат разходите, което пак не е малко. Та стискайте палци, утре отивам на зъболекар местен. Усещането си мога да го обясня, пне на жените: то е като да си смениш гинеколога с някого, когото не си виждал досега. А, записаха ме и "отсъстващ от дежурство" вече веднъж. Ужас! Бях на стенд-бай в къщи и не съм мърдал. Идеята е да ти звъннат и да отидеш да летиш ако някой се е разболял или нещо от сорта. Явно са ме търсили, ама главите кой знае на кой номер са звъняли да ме викат за полет.. И с това се разправях днеска. Засега съм виновен до доказване на противното, но на кого му пука. Това последното е новата ми любима фраза, но някак не звучи добре на английски, особено когато наоколо има някой "старши", затова я замествам с поетичното "Хакуна матата". Което на суахили значело... абе я си прочетете Уикипедията!
Нова екстра се добави към скромното ни съществование в този апарт хотел. Вече ви казах как любезно ни мият съдовете и почистват ката ден. И понеже сме във временно "обиталище" (тази дума май ми остана откакто за последен път гледах "Разрушителят"), някак си не се вписваме в маршрутите на автобусчетата, които карат стюардите на работа. Затуй нас ни взимат със сребристите аудита, с които возят капитаните. Готско! :)
"Нова екстра се добави" - хм, словоредът ми звучи като "A new star was born". Явно Виста-фонетиката влияе на нервните ми окончания в лявото полукълбо.
КАто казах "Агаси" - една колежка френдка (мали, много испаноговорящи тука, но това е тема на друга задълбочена студия) е летяла до Зюрих ли му викат, и се натъкнала в салона на първа класа на Федерер! Има снимка с него. Не я питах взела ли е автограф и къде точно, но се кефя на снимката. Уморили са човека направо.
Въобще всеки, който се върне от полет, особено ние новаците, защото все още се впечатляваме повечко, разказва какви ли не истории. Засега моята най-вълнуваща, освен че си разлафвам със симпатични (пацииентки щях да кажа) клиентки (ПиАр му викат) и освен ако не премълчавам нещо, е че ядох в първа класа и една любезна колежка ми пусна функцията "масаж" на едно от креслата в същата класа. Става. Но не мие чинии. Сами се сетете какво още не прави пустото кресло.
И въобще не знам как ще си изпълня мечтата да си налепя хладилника с магнитчета от всеки град, в който съм бил. На по-кратките полети (разбирай до 4-5 часа в едната посока, напр. Истанбул и Кайро), не можеш да излезеш от самолета - гранична полиция отвън пази. Е, поне видях великата Нил и Суецкия канал от високо. И египетското слънце, заради което съм примижал на снимките, които направихме на стълбата до вратата на самолета.
С помощта на една находчива и много будна колежка от ФИлипините коригирах леко идеята си: По-добре да си купим карти на света и можем да забиваме (кой казваше "закарфичвам"?) по едно малко знаменце на градовете, в които сме били. Пък това, че някои градове са по-близо има и добрата страна - можеш да идеш да ги разгледаш с по-евтин самолетен билет когато имаш няколко дни почивка. Или както казваше Ана, цитирайки неизвестен, Objects in the world are closer than they appear. Същото се отнася с пълна сила и за ДУбай. Понеже доста от сградите са високи, си мислиш, че са зад ъгъла и се наемаш да отидеш до там пеша. Грешка. Но не е фатална.
Бурж Дубай е впечатляващ. Трябва да го видите на снимка - 800 метра височина! А, (глей къде стигнах от едни магнитчета! не, не за кариерата си на стюард говоря, а за писаниците тук) направих обиколка на града с двуетажен автобус. Не беше никак зле. Като част от пакета се разходих и по Дубайския залив, или както там се превежда Dubai Creek, с лодка. Чудесно! По време на обиколката на града установих, че златото си е злато навсякъде по света, и то неслучайно. Отидох до прочутия Голд Сук (пазар) - няма евтино, брате. Тука са накачили едни монитори в магазините с някаква демоверсия на някакъв трейдър на Майкрософт, и изкарват некфи котировки на XAU от борсата. И цената златното синджирче се определя по цената на златото на борсата умножена по теглото и евентуално добавка за цената на труда при изработката. Аз си харесах едно синджирче от бяло злато за 5-600 БГ лева. "Нема нужда", рекох. Щото събирам за поредната жена, или тайфун с нежно име, в живота си. Сега има три жени в този "така наречен мой живот": Ерика (Сони Ериксона ми, майна), Соня (Едно Сони Вайо, заради което се чудя как най-безболезнено да заделя 2300 лв. Казвайте къде в Щатите да отида за да си го взема на добра цена, плс!) и ЕВИТА - автоматизираната телефонна система, дето те информира кога имаш полет и т.н.
За съжаление екстрите, които си позволявам сега, са все още благодарение на ЧЕЗ, не на Емирейтс, но хубавите работи стават бавно. А и кой ти бърза в тая жега.
Та да се върнем на магнитчетата: докато си мечтаех аз да струпам колекция от тях, се оказа че хората имат къде-къде по-здравомислещи мечти - напр. да "струпат четири стени с парно и ТЕЦ в столицата". Така е то, ако не ти дойде навреме - не го чакай. За акъла говориме, бухаха.
Като заговорихме за иноговорящи (то само аз говоря, де): Мотахме се и се изгубвахме "ей-го къде е, зад ъгъла, поне така изглежда отдалече" с въпросната филипинка - доста по-лесно беше - тука половината ми се струва че са филипинци. Някой ми каза, че има много от тях по целич свят. И като им заговорим на родния език и стават двойно по-услужливи. Малей, това малкото как се пазари! Да се не начудиш. Но пак вайо-тата си останаха с високи цени. Рекох "дъще, следващият път - двойни усилия". И е с некъф перфектен английски, с произношение, И как само идваше подготвена в колежа - веднъж за малко да й залепят устните с тиксо, че не даваше думата на другите от взимане на участие.
КАкто казах, всеки чошек тук е интересен с нещо. "Ее, почти всеки". Съквартирантите ми, например, са също много готини. Не помня дали писах за тях или само съм си мислел да го направя. Карлос е от Мехикооо! и е оставил там фирмата си (!) за блутуут технологии на съдружниците. Обича да пътува и е пообиколил насам-натам. Като всеки ("Ее, почти всеки") с испанска кръв, танцува добре, свири на куп музикални инструменти (шашна ме като отидохме в един магазин за компютри и той засвири на пианото в музикалния раздел на магазина; не спря сигурно 39 минути), душа на купона, екстровертен (каквото и да значи тоша), забавен, жените си умират за него. С него спортуваме и излизаме вечер. Вини пък е от "южноафриканец от индийски произход", ако съм успял да цитирам правилно отговорът му след тормоз от моя страна "Какъв си всъщност, замислял ли си се?". Освен всичко е преподавал на РВД-тата (Ръководство на въздушното движение) незнамкакво си във Великобритания. Покани родителите си тук за завършването на колежа - много яка идея. И скъпа тоже. Играе на флайтсимулатора постоянно. По-интровертен е. С него ходим на боулинг, на пазар (готви какво ли не, имаме 100 индийски подправки в шкафа) и на разходки. Той може да се окаже нашето скрито оръжие спрямо азиатките и представителки на някои западноевропейски нации, които дружат с него, щото е някак си по-проникновен и духовно настроен от средностатистически мъж. Говорейки за жени, всички ме плашат (мене лично) с азиатки и чернокожи. Като направя проучване, първо на вас ще кажа. Засега успешно се покривам, хи-хи. В повечето случаи.
Еми това е то. Съвсем се уморих с таз Вистовска фонетика. Що за идиотщина! ако мога така да се изразя в духа на руските белетристи. Утре ще се опитам да кача цялата тази глупост онлайн, че и няколко снимки, за да хване дикиш.
П.П.: Чувствам, че като пиша на компа на мексиканския си приятел в апартамента, мисълта ми тече по-гладко (е, сравнително искам да кажа), отколкото като кълва по клавиатурата в интернет кафето. ВИЕ как мислите? ;)
П.П.2: Благодаря на хората, които ме подкрепят в този труден за мен момент, т.е. четат глупостите ми тук и оставят любезни коментари. (Здрасти, Ети!:) Ако искате да продължите да четете - ми събирайте пари за компютър, де! Или пари да си купя общежитие, че ми писна този апартхотел без интернет.
П.П.3: Поздрави на всички и целувки (да кава ли "влажни като времето тук", или ще се повторя?) на всички, които ме изпратиха с целувкИ от БГ. Те си знаят кои са. (Тошева, ти къде?! :-D) Айде халас :)
In the aircraft trainer with buddies
Night in the city
My breakfast (see the Bulgarian cheese!)
23 септември 2008
Колко е важно да бъдеш сериозен : Тhе Importance of Being Earnest
Здравейте!
Отново се убеждавам, че благодарение на интернет светът си остава едно глобално село. А аз - един глобален селянин :-D
След дълго мълчание се включвам отново. Доста неща изучих тука през това време - всяко винтче на самолета, всякакви методи за първа помощ, действия при евентуална бомбена заплаха, сервиране на кафе.. Абе тези 5-6 седмици беше доста нанагорно - все едно да завършиш колеж (или да направиш магистратура) за 5 седмици. Сега след като всичко почти свърши, ще кажа че обученито не е трудно. Но ако ме бяхте по питали по време на обученито "Трудно ли е?", щях да кажа "Да! Искам вкъщи!". Харесва ми системата на обучение тук в Емиратес - идеята е не да те изпитат и да видиш колко не знаеш, а да го научиш. Стимулът да учиш са непрекъснатите mock-up изпити (един вид репетиция за изпита накрая), както и домашните работи ,в които можеш дословно да преписваш от учебника - важното е, че така прочиташ материала и докато се чудиш как да го напишеш в домашното - нещо от него ти е влязло в главата. Имаме и много практически упражнения. Най-много ми харесаха тези в "Обслужване и сервиране" - половината група седим на седалките в тренажора и другата половина ни сервира ястия и напитки. Ние ядем и предявяваме претенции, искаме кафета и т.н., после ролите се сменят.
По "Първа помощ" пък, за да схванеш ритъма на изкуственото дишане (по-скоро темпото на натискане на гръдния кош), ти пускат едно "туп-туп", което малко след това се обогатява откъм звукове и става песничката "Stayin' Alive". Вдъновени от това, аз и моят щур съквартирант Карлос направихме една танцова композиция с елементи на натискане на гръдния кош и я заснехме. Много се изкушавам да пусна клипа в нета, но големият брат ще ми дърпа ушите - щото сме с униформи. Точно защото сме с униформи (тъмно сако и светъл панталон) и двамата, приличаме на някакви шоумени от мюзикъл, или на братята Маркс, бухаха. Подсетете ме като си дойда в БГ да ви пусна клипчето. Или ще взема да го кача някъде, но с парола - да видите как трябва да протича обучението - с fun. Да, тук в "Обслужване" ни казаха - няма ли фън, значи никoй не научава нищо. И ни е се забавляваме, кво да прайш, нали е част от учебната програма.. ;)
Освен всичко научих какъв е мевдународният знак като нещо ти влезе в кривото гърло (с други думи "the international sign of choking"): Хващащ се с две ръце за гърото и се опyлваш страшно, като същевременно гледаш паникьосано, бухаха.
Тук все още е топличко - снощи в 1700h. беше 35 градуса по Целзий и 52% влажност на въздуха. Но някак си не се усеща. Вече след 1800h става някак си по-влажно и тогава имаш усещането за лепкава жега. Това, което най-много не ми харесва е невъзможността да се разхождаш. Е, в квартала става за разходка късно вечер, дори се разхождахме по протежението на Дубайския залив веднъж, но ина`е някак си не е пригодено много за пешеходци. Поне засега оствам с това впечатление. По-големите булеварди често нямат тротоари, да не говорим, че половината от тях са в ремонт и реконструкция тук-таме. Иначе има дървета, има и зеленина, която се полива вечер автоматизирано. Е, не е зелено като в София, де. По-новите сгради са като новите офис-сгради в София - фасада от стъкло и метал, модерна работа. Жилищните сгради си приличат на жилищен блок или жилищна кооперация, нищо извънземно. Магазините им са като в България, дори и цените са същите. Аз пазарувам в едно суперче наблизо, само дето зеленчуците не ми харесват, а плодовете са малко скъпички. Иначе молове има доста на гъсто, както стана и в София. Все още не съм открил това място, където българските тъговци пазаруват евтино и после носят стоката в БГ. Чух го къде е, но не ми е приоритет. По улиците не се срещат много хора. Е, има вечер предимно в центъра, дето са заведенията - гъмжи от чужденци. Нали знаеет, че 65% от населението тук са чуждeнци всъщност. Араби не се виждат често, те са си в колите. Бачкаторите (главно мургави от Индия, Пакистан, Бангладеш и не знам още къде) също се забелязват, главно в жилищните квартали - махат гащи насам-натам... Абе въобще много ми е глобално тука. Вечер в заведенията - все едно си на морето - народ, тоалети, роклички, голи гърбове, няма ислям, няма рамадан.
В петъка ходих за първи път на плажа тук - доста е солено морето, но иначе е готинко. поплувахме се с аверите. Тук решението на въпроса "транспорт" е да свирнеш на някой да дойде с тебе и да си делите таксито. Е, можеш и сам да си вземеш такси, не е толкова скъпо. Или да имаш кола.
Ходих на тренировка - бойни изкуства и самозащита. Защото ми липсва айкидото от България. Но тук прaвим главно нещо като таекуондо, не ме кефи. Преподавателят ни е някакъв 7-ми дан кик-бокс май... Като дойда до България ще отида на айкидо на всяка цена :)
Пак не остана време да кача снимки. Нищо, и утре е ден :) И без това не знам точно как ще стане от телефона през този компютър тука в интернет кафето...
Днес ми беше последният практически изпит - правихме всичко, което се прави в един полет от гледна точна на обслужване на пътниците. Имаме си симулатор специално за това - част от самолет, с 8 реда седалки и кухня и сме като "на живо"! Утре ми е последният теоретичен изпит и вдругиден ни е празника по случаи завършването, йеее! Всяка седмица идват нови кандидат-стюарди и стюардеси - по около 60 човека, пердставяте ли си? Само стюардите (и стюардесите) сме 10 000 човека в Emirates.
Е, пожелавам си успех за утре. А на вас - прекрасен ден! :)
Отново се убеждавам, че благодарение на интернет светът си остава едно глобално село. А аз - един глобален селянин :-D
След дълго мълчание се включвам отново. Доста неща изучих тука през това време - всяко винтче на самолета, всякакви методи за първа помощ, действия при евентуална бомбена заплаха, сервиране на кафе.. Абе тези 5-6 седмици беше доста нанагорно - все едно да завършиш колеж (или да направиш магистратура) за 5 седмици. Сега след като всичко почти свърши, ще кажа че обученито не е трудно. Но ако ме бяхте по питали по време на обученито "Трудно ли е?", щях да кажа "Да! Искам вкъщи!". Харесва ми системата на обучение тук в Емиратес - идеята е не да те изпитат и да видиш колко не знаеш, а да го научиш. Стимулът да учиш са непрекъснатите mock-up изпити (един вид репетиция за изпита накрая), както и домашните работи ,в които можеш дословно да преписваш от учебника - важното е, че така прочиташ материала и докато се чудиш как да го напишеш в домашното - нещо от него ти е влязло в главата. Имаме и много практически упражнения. Най-много ми харесаха тези в "Обслужване и сервиране" - половината група седим на седалките в тренажора и другата половина ни сервира ястия и напитки. Ние ядем и предявяваме претенции, искаме кафета и т.н., после ролите се сменят.
По "Първа помощ" пък, за да схванеш ритъма на изкуственото дишане (по-скоро темпото на натискане на гръдния кош), ти пускат едно "туп-туп", което малко след това се обогатява откъм звукове и става песничката "Stayin' Alive". Вдъновени от това, аз и моят щур съквартирант Карлос направихме една танцова композиция с елементи на натискане на гръдния кош и я заснехме. Много се изкушавам да пусна клипа в нета, но големият брат ще ми дърпа ушите - щото сме с униформи. Точно защото сме с униформи (тъмно сако и светъл панталон) и двамата, приличаме на някакви шоумени от мюзикъл, или на братята Маркс, бухаха. Подсетете ме като си дойда в БГ да ви пусна клипчето. Или ще взема да го кача някъде, но с парола - да видите как трябва да протича обучението - с fun. Да, тук в "Обслужване" ни казаха - няма ли фън, значи никoй не научава нищо. И ни е се забавляваме, кво да прайш, нали е част от учебната програма.. ;)
Освен всичко научих какъв е мевдународният знак като нещо ти влезе в кривото гърло (с други думи "the international sign of choking"): Хващащ се с две ръце за гърото и се опyлваш страшно, като същевременно гледаш паникьосано, бухаха.
Тук все още е топличко - снощи в 1700h. беше 35 градуса по Целзий и 52% влажност на въздуха. Но някак си не се усеща. Вече след 1800h става някак си по-влажно и тогава имаш усещането за лепкава жега. Това, което най-много не ми харесва е невъзможността да се разхождаш. Е, в квартала става за разходка късно вечер, дори се разхождахме по протежението на Дубайския залив веднъж, но ина`е някак си не е пригодено много за пешеходци. Поне засега оствам с това впечатление. По-големите булеварди често нямат тротоари, да не говорим, че половината от тях са в ремонт и реконструкция тук-таме. Иначе има дървета, има и зеленина, която се полива вечер автоматизирано. Е, не е зелено като в София, де. По-новите сгради са като новите офис-сгради в София - фасада от стъкло и метал, модерна работа. Жилищните сгради си приличат на жилищен блок или жилищна кооперация, нищо извънземно. Магазините им са като в България, дори и цените са същите. Аз пазарувам в едно суперче наблизо, само дето зеленчуците не ми харесват, а плодовете са малко скъпички. Иначе молове има доста на гъсто, както стана и в София. Все още не съм открил това място, където българските тъговци пазаруват евтино и после носят стоката в БГ. Чух го къде е, но не ми е приоритет. По улиците не се срещат много хора. Е, има вечер предимно в центъра, дето са заведенията - гъмжи от чужденци. Нали знаеет, че 65% от населението тук са чуждeнци всъщност. Араби не се виждат често, те са си в колите. Бачкаторите (главно мургави от Индия, Пакистан, Бангладеш и не знам още къде) също се забелязват, главно в жилищните квартали - махат гащи насам-натам... Абе въобще много ми е глобално тука. Вечер в заведенията - все едно си на морето - народ, тоалети, роклички, голи гърбове, няма ислям, няма рамадан.
В петъка ходих за първи път на плажа тук - доста е солено морето, но иначе е готинко. поплувахме се с аверите. Тук решението на въпроса "транспорт" е да свирнеш на някой да дойде с тебе и да си делите таксито. Е, можеш и сам да си вземеш такси, не е толкова скъпо. Или да имаш кола.
Ходих на тренировка - бойни изкуства и самозащита. Защото ми липсва айкидото от България. Но тук прaвим главно нещо като таекуондо, не ме кефи. Преподавателят ни е някакъв 7-ми дан кик-бокс май... Като дойда до България ще отида на айкидо на всяка цена :)
Пак не остана време да кача снимки. Нищо, и утре е ден :) И без това не знам точно как ще стане от телефона през този компютър тука в интернет кафето...
Днес ми беше последният практически изпит - правихме всичко, което се прави в един полет от гледна точна на обслужване на пътниците. Имаме си симулатор специално за това - част от самолет, с 8 реда седалки и кухня и сме като "на живо"! Утре ми е последният теоретичен изпит и вдругиден ни е празника по случаи завършването, йеее! Всяка седмица идват нови кандидат-стюарди и стюардеси - по около 60 човека, пердставяте ли си? Само стюардите (и стюардесите) сме 10 000 човека в Emirates.
Е, пожелавам си успех за утре. А на вас - прекрасен ден! :)
06 септември 2008
Само да кажа "Здравей!"
Оф, мързелът дори ще провали писателската ми дарба. Имам толкова идеи какво да напиша, но не си ги отбелязвам в бележник и като дойда в инернет кафето съм "blank". Благодаря ви за досегашните коментари по статиите. Ха-ха, приятелю, прегрял си наистина ;) Забавно ми е, колежките са готини, скоро се надявам да кача снимки. Как работя по този въпрос - вижте по-долу. Стюардесите са симпатични, особено като ги гледаш извън работата - с облекло, стил и поведение по техен вкус. В четвъртъка (което тук е като петък в България) имахме голямо парти в нашия апартамент. Беше яко, легнах си към 4 сутринта, когато бяха останали само 5 човека още прави.. и тъкмо си отивам към стаята - звъни се на вратата, гледам през шпионката - 10 човека пред вратата - дойдоха явно от другите два купона в сградата, които очевидно са затихнали преди няшия. Та така, прейме некфи рекорди - за 2 етажа в хотела - 3 купона въпросната вечер. Освен това си мислех по време на партито, че и в България сме докарвали такива купони (за теб става дума, с моята скромна подкрепа), но тук някак си се оплучава по-лесно, а именно: 5-6 момчета и 15-16 ,момичета. Приятелю, ако дойдеш тук няма да взимаш повече, отколкото сега, но ще имаш повече жени, повярвай ми! А и да не дойдеш - пак става, щото иначе като се съберем с тебе и става мазало, а тука не си поплюват - ще си лежим в затвора и ще си разказваме спомени за минали времена, ха-ха-ха!
Както вече казах, има страшно интересни хора тук. Не са някакви умрели от глад недоучили... с по няколко езика, с некфи луди квалификации... Кой идва заради парите, кой заради купона и пътванията. Кефя се.
Хм.. какво ще правиш около Нова година? Или преди това? Стига си работл, бе! Или поне стига си се оправдавал с това! Тя и Нелката може да намине насам - елате, ве! Дори може да си взема отпуск. НАтискат ме да си взема 11 дни в тази година, а на мен не ми се ходи до България.. Кажете - да идвам ли, тука ли да бръмча...? Имам даже и трета идея - ни тук, ни там, а на Филипините или в Оман или Fujairah. Това е, ставам глобален. И харча като такъв. С прискърбие ще кажа, че вчера си купих тилифон с 5мегапикселова камера, model year 2008. Т.е. 2 в 1, но и цената му е като за две - 800 български кървави левчета, казах ви аз че тука цените са като в БГ... Най-изродската (изродска > маниАшка > яка, е класацията на термините, за по-силен от "изродски" не можах да се сетя) джаджа на този телефон може би е сензора му за ускорение, което с други думи ще рече че като завъртиш телефона хоризонтално, изображението на екрана му също се завърта на 90 градуса. А истинската благина от това е (поне снощи до 1 през нощта бях убеден в това), че можеш да играеш на Need for Speed като не използваш клавишите за да завиваш, а просто накланяш телефона леко наляво или надясно. Shibby!
Та, сдобих се със страшна играчка - SonyEricsson C902, вече снимам (не мога да кажа усилено), но поне с униформата и с пижамата ще се разпространя в нета под формата на снимки, бухахах.
Та пак по темата "работа": Оказа се, ч да си стюард не е само "chicken or beef" и съдиране от шопинг по света. Никак даже не е така. Започвам да си мисля, че това не е лежерната, почти безотговорна и с малко мисловно натоварване, с малко планиране работа, която търсех. Ние сме на първо място отговорни за сигурността и безопасността на пътниците, учим здраата какви ли не неща, организацията е почти казармена (или поне с такова впечатление ме оставят в колежа, а може да с окабже по-лежерно в реалността), няма "аз закъснях за брифинг", ала-бала. И не е само това, трябва ти най-малко магистратура, ако не второ висше, за да се оправяш с графици, сметки... Но явно позитивите са повече от негативите, щом хората идват... Попадна ми някаква статистика, че за стюарди миналата година са кандидатствали 100 000 дущи грубо (или 60-70 000 бяха, не помня). От тях на интервю са поканени около 20 000, от тях са одобрени около 2 000. Халас (= "баста").
Споменах ли вече, че ако не стана стюард, може би никога повече няма да летя? След всички тези филмчета и случаи, които изучаваме за инциденти, катастрофи, отвличания на самолети и т.н.? Е, това в кръга на щегата. Стоян ще ви каже, че авиотранспорта е най-сигурен - с най-малко жертви на пътникокилометър ли беше, или нещо такова. В сравнение с него автомобилният транспорт е твърдо казано касапница.
Иначе в Дубай май-май не рециклират сметта и не пестят ресурси - всеки път се връщам с 3-4 найлонови (от дебелите) торбички от супера, а мога да мина и с 2. Химическото (на специално за нас място, дето си даваме униформите) за личните ми дрехи е от сорта 1,50 лева за панталон. Мисля, че няма да гладя панталони и да пера ризи повече, хихи. Но пък 20 лева е някаква проста прическа в бръснарницата, което за тукашните цени на труда според мен е много.. или греша?
Оф, сега е Рамадан, което си има добри (напр. специални бюфети за вечеря) страни и неудобни (разпокъсано работно време на магазини и т.н., не става да ходиш с къси гащи) страни. Не мога напълно да се потопя в атмосферата, щото нямам приятел, който е местен, т.е. виждам само най-външната обвивка на нещата.
Изучихме Боинг 777-300 и 200, Еърбъс А330-200 и 340-300 и 500. Това откъм Safety and Emergency Procedures. Вече теоретично съм Type-rate-нат, т.е. мога да работя на тези типове самолети като стюард. На практика трябва да мина и курса по Първа помощ и след това по Обслужване на пътниците, което било най-трудно минаваемо. Вече държах няколко изпита по горенаписаните процедури и съм с успех над 95%. Не са трудни, но трябва да запомниш много, много информация за съответния самолет - кое къде се намира, как се работи с него (напр. пожарогасител, врата на самолета), какви са проверките му преди полет, комуникация при различни случаи... лудница. Имам една доста дебела тухла Cabin Crew Emergency Manual, която съм изчел и научил в голямата й част. Не мога да кажа колко страници е, щото те не са поредни, а са на глави (питайте Стоян ако не вярвате;), но е дебела като 2 тома на Димитър Талев.
Днес имахме курс по сигурност - експлозиви, оръжие, управление на конфликти, самоотбрана с голи ръце... Не беше толкова грандиозно, колкото звучи, но на самоотбраната ме засърбя да започна пак айкидото. Чувствах се в свои води и внимавах на някой кашкавал колега да не му извия невъзвраим оръката при демнстрациите. А и небрежно се пoхвалих, че съм стрелял с Калашников, когато инстуктора попита (показваха ни истински оръжия - карабини, полуавтоматични, помпи.. ама малко претупаха нещата). И те така. Сега ще дебна как стои въприса с тенис кортовете докато чакам да ми свърши обучението, когато ще ида да трениркам бойни изкуства и ще се лъзгам по пистата на "Ски Дубай".
Между другото, Криси, вчера бях в Мол ъф Емирейтс, който е залепен до ски-пистата - видях я през огромните витрини - яка е, а и дори да я снимам няма как да усетите мащаба и да почувствате атмосферата... Ще ида, ще видя, ще победя, само да ми свърши обучението...
"Моздравления" за работата! Явно си уцелила джакпота. (един съвет от мен - дай им малко от есенцията си, не се раздавай много, хихи) и..братче..не разбрах стихотворението ти... раздуй (може и на и-мейл) каква е тази твоя нова работа по същество (ако ти самата знаеш, разбира се ;)?
Приятелко, мисля, че отговорихна въпроса ти за укротяване на 130 кг и пияни... направо ме засърбяха днес ръцете за един такъв, но това се прави (укротяването) като всички други средства и похвати са изчерпани.
Та за таланта м ивсеки знае, то п-скоро е дар свише, не е по сили те на човек. А и не е хубаво да викам дявлоа, така че "нова тема": Ще летя след минимум 4 седици, щото още три имам да уча, после да чакам лиценза и така... Първите два полета ще съм като допълнителна бройка и освен това на излитане и кацане ще съм в пилотстака кабина, на-на-на-на-нааа. Ще летим навсякъде, малко се притеснявам как точно ще работя и дали ще успея, но съм позитивно настроен Не съм най-голямото дърво на света (малко под максимума съм).
Ще довтасам когато ме поканиш - кръщенета, това-онова.. и без тов аимам да си взимам отпуска, както вече казах.. но не ми се иска да си харча безплатния билет сега, вместо следващото лято, та освен да си дойда с "платен" билет...
Това е от мен - "кратко и ясно" :-D
За който иска, изпращам горещи и влажни целувки от Дубай (т.е. такова е времето тук). Поздравявам ви с днешния празник!
Както вече казах, има страшно интересни хора тук. Не са някакви умрели от глад недоучили... с по няколко езика, с некфи луди квалификации... Кой идва заради парите, кой заради купона и пътванията. Кефя се.
Хм.. какво ще правиш около Нова година? Или преди това? Стига си работл, бе! Или поне стига си се оправдавал с това! Тя и Нелката може да намине насам - елате, ве! Дори може да си взема отпуск. НАтискат ме да си взема 11 дни в тази година, а на мен не ми се ходи до България.. Кажете - да идвам ли, тука ли да бръмча...? Имам даже и трета идея - ни тук, ни там, а на Филипините или в Оман или Fujairah. Това е, ставам глобален. И харча като такъв. С прискърбие ще кажа, че вчера си купих тилифон с 5мегапикселова камера, model year 2008. Т.е. 2 в 1, но и цената му е като за две - 800 български кървави левчета, казах ви аз че тука цените са като в БГ... Най-изродската (изродска > маниАшка > яка, е класацията на термините, за по-силен от "изродски" не можах да се сетя) джаджа на този телефон може би е сензора му за ускорение, което с други думи ще рече че като завъртиш телефона хоризонтално, изображението на екрана му също се завърта на 90 градуса. А истинската благина от това е (поне снощи до 1 през нощта бях убеден в това), че можеш да играеш на Need for Speed като не използваш клавишите за да завиваш, а просто накланяш телефона леко наляво или надясно. Shibby!
Та, сдобих се със страшна играчка - SonyEricsson C902, вече снимам (не мога да кажа усилено), но поне с униформата и с пижамата ще се разпространя в нета под формата на снимки, бухахах.
Та пак по темата "работа": Оказа се, ч да си стюард не е само "chicken or beef" и съдиране от шопинг по света. Никак даже не е така. Започвам да си мисля, че това не е лежерната, почти безотговорна и с малко мисловно натоварване, с малко планиране работа, която търсех. Ние сме на първо място отговорни за сигурността и безопасността на пътниците, учим здраата какви ли не неща, организацията е почти казармена (или поне с такова впечатление ме оставят в колежа, а може да с окабже по-лежерно в реалността), няма "аз закъснях за брифинг", ала-бала. И не е само това, трябва ти най-малко магистратура, ако не второ висше, за да се оправяш с графици, сметки... Но явно позитивите са повече от негативите, щом хората идват... Попадна ми някаква статистика, че за стюарди миналата година са кандидатствали 100 000 дущи грубо (или 60-70 000 бяха, не помня). От тях на интервю са поканени около 20 000, от тях са одобрени около 2 000. Халас (= "баста").
Споменах ли вече, че ако не стана стюард, може би никога повече няма да летя? След всички тези филмчета и случаи, които изучаваме за инциденти, катастрофи, отвличания на самолети и т.н.? Е, това в кръга на щегата. Стоян ще ви каже, че авиотранспорта е най-сигурен - с най-малко жертви на пътникокилометър ли беше, или нещо такова. В сравнение с него автомобилният транспорт е твърдо казано касапница.
Иначе в Дубай май-май не рециклират сметта и не пестят ресурси - всеки път се връщам с 3-4 найлонови (от дебелите) торбички от супера, а мога да мина и с 2. Химическото (на специално за нас място, дето си даваме униформите) за личните ми дрехи е от сорта 1,50 лева за панталон. Мисля, че няма да гладя панталони и да пера ризи повече, хихи. Но пък 20 лева е някаква проста прическа в бръснарницата, което за тукашните цени на труда според мен е много.. или греша?
Оф, сега е Рамадан, което си има добри (напр. специални бюфети за вечеря) страни и неудобни (разпокъсано работно време на магазини и т.н., не става да ходиш с къси гащи) страни. Не мога напълно да се потопя в атмосферата, щото нямам приятел, който е местен, т.е. виждам само най-външната обвивка на нещата.
Изучихме Боинг 777-300 и 200, Еърбъс А330-200 и 340-300 и 500. Това откъм Safety and Emergency Procedures. Вече теоретично съм Type-rate-нат, т.е. мога да работя на тези типове самолети като стюард. На практика трябва да мина и курса по Първа помощ и след това по Обслужване на пътниците, което било най-трудно минаваемо. Вече държах няколко изпита по горенаписаните процедури и съм с успех над 95%. Не са трудни, но трябва да запомниш много, много информация за съответния самолет - кое къде се намира, как се работи с него (напр. пожарогасител, врата на самолета), какви са проверките му преди полет, комуникация при различни случаи... лудница. Имам една доста дебела тухла Cabin Crew Emergency Manual, която съм изчел и научил в голямата й част. Не мога да кажа колко страници е, щото те не са поредни, а са на глави (питайте Стоян ако не вярвате;), но е дебела като 2 тома на Димитър Талев.
Днес имахме курс по сигурност - експлозиви, оръжие, управление на конфликти, самоотбрана с голи ръце... Не беше толкова грандиозно, колкото звучи, но на самоотбраната ме засърбя да започна пак айкидото. Чувствах се в свои води и внимавах на някой кашкавал колега да не му извия невъзвраим оръката при демнстрациите. А и небрежно се пoхвалих, че съм стрелял с Калашников, когато инстуктора попита (показваха ни истински оръжия - карабини, полуавтоматични, помпи.. ама малко претупаха нещата). И те така. Сега ще дебна как стои въприса с тенис кортовете докато чакам да ми свърши обучението, когато ще ида да трениркам бойни изкуства и ще се лъзгам по пистата на "Ски Дубай".
Между другото, Криси, вчера бях в Мол ъф Емирейтс, който е залепен до ски-пистата - видях я през огромните витрини - яка е, а и дори да я снимам няма как да усетите мащаба и да почувствате атмосферата... Ще ида, ще видя, ще победя, само да ми свърши обучението...
"Моздравления" за работата! Явно си уцелила джакпота. (един съвет от мен - дай им малко от есенцията си, не се раздавай много, хихи) и..братче..не разбрах стихотворението ти... раздуй (може и на и-мейл) каква е тази твоя нова работа по същество (ако ти самата знаеш, разбира се ;)?
Приятелко, мисля, че отговорихна въпроса ти за укротяване на 130 кг и пияни... направо ме засърбяха днес ръцете за един такъв, но това се прави (укротяването) като всички други средства и похвати са изчерпани.
Та за таланта м ивсеки знае, то п-скоро е дар свише, не е по сили те на човек. А и не е хубаво да викам дявлоа, така че "нова тема": Ще летя след минимум 4 седици, щото още три имам да уча, после да чакам лиценза и така... Първите два полета ще съм като допълнителна бройка и освен това на излитане и кацане ще съм в пилотстака кабина, на-на-на-на-нааа. Ще летим навсякъде, малко се притеснявам как точно ще работя и дали ще успея, но съм позитивно настроен Не съм най-голямото дърво на света (малко под максимума съм).
Ще довтасам когато ме поканиш - кръщенета, това-онова.. и без тов аимам да си взимам отпуска, както вече казах.. но не ми се иска да си харча безплатния билет сега, вместо следващото лято, та освен да си дойда с "платен" билет...
Това е от мен - "кратко и ясно" :-D
За който иска, изпращам горещи и влажни целувки от Дубай (т.е. такова е времето тук). Поздравявам ви с днешния празник!
31 август 2008
Две седмици в Дубай. A fortnight in Dubai
Хееййй! :)
Благодарение на фонетичната клавиатура на Иво на http://bulgariansinuae.com ви пиша на кирилица.
Какво да ви кажа, добре че са българките в Дубай,з а да се снимам с готини стюардеси, хихи.
Тази снмка е направена в едно такси, което пътуваше няма да ви кажа за къде... Иначе все още нямам фотоапарат и затова доста хубави снимки няма да видите.. или ще видите след като някой колега с апарат ми ги изпрати. Нямам време да отида да си купя елетроника, учим от 13 до 20:30 всеки ден, а автобуса идва да ме вземе в 11:30. А и домашните някой трябва да си пише... та малко съм на пауза със социалния живот, с изключение на този в хотела - плацикаме се на басейна от дъжд на вятър, същ толкова често излизаме вечер. Пак се оказах (както на всяко обучение и образование досега) сред най-добрите в класа, досадно, нали? Ама кво да направя, школата на Технически университет-София си казва думата. А след като знам - защо да не го покажа в час? Като гледам тука някои мои колвжки, се плаша. Но нека да завършим курса докрай и тогава ще ви кажа дали да летите с нас, хихи. Най-вероатно ще ви кажа "Летете", де :)
Утре имаме изпит - втори подред. Мисля, че ще го взема успешно, както стана с първия.. Обучението е забавно, имаме часове в много яки тренажори, тресат се при аварийно приземяване, палят се пожари, правихме и приводняване и плувахме със спасителни жилетки в басейна. Мислех да го кажа по този начин: Плациках се в един басейн, прегърнал 3 симпатични мокри мацки. Някои от тях бяха и без бански. "Истина, истина ви казвам". Но не цялата. Остатъкът от нея е: Бяхме в басейна за тренировки при приводняване, бяхме със спасителни жилетки и с дрехи, прегръщането беше оттрениране на позиция за намаляване на охлаждането като си във водата. Това е, честен съм докрай както винаги. Имам откъслечни снимки във френдовете, ама и те нямат комп\три повечето, или пък нямат интернет, за да ми ги изпратят.
Дано скоро ви пoкажа снимка с униформата си - както с всякакво друго бизнес-лайк облекло, излгеждам страхотно ;) С пижамата - не знам, още не съм я обличал :)
Тука всеки ти вика "сър" от обслужващия персонал... добре че не вали дъжд, за да не се удавя ;) Писах ли, че такситата, храната и елетрониката са колкото са в България? Жилищата и наемите са много скъпи (така казват). Интернета в близкото и-нет кафе ми се вижда скъп за предоставяната услуга - 5 дирхама на час... В местния супер открих "Българско сирене" и "Кашкауан", доста добри са на вкус (едва ли думата "кашкавал" ние сме я дали на света, все пак помнете).
Жегата не се усеща, щото навсякъде е климатизирано. Липсва ми ходенето пеша и движението. Компенсирам (когато мога) с плуване. Заканил съм се да ида на ски и на плаж (на пясъка на брега на морето) и на тенис, ама хайде да ми минат изпитите, а? :)
Все пак навън е жега и влага. С униформата не издържам дълго, особено ако съм на слънце...Вечер е към 30 градуса (предполагам), но пак е много влажно. Но става за басейн или разходки насам-натам. От утре почва рамадана и няма да мога да си "джиткам по улицата със широките си гащи", щото са ми над коленете...
Коментарите ви ме зарадваха - обратна връзка с други думи получавам :)
Ако не броим тази седмица, Криси, (щото при мен тя вече започна от днес), имам още 3 седмици обучение. Абе към края на септември ще съм завършил, иншаллах ;) Щях да попитам как я караш с гаджетата, ама блогът е доста обществено място за отговори на този въпрос, хихи
Адаш, мерси за съвета. Работи! :) никога няма да изоставя Кюто, споко.
Маринке, твоето ми мирише на оргия, ма! :-))) А тука обществото ни е малко и няма скрито-покрито ;) На тебе ще ти обяснявам като се върна :-Р И да, за обземането напълн оявно трябва време.. повече време...
Надявам се скоро да се сцепя от снимки, избрал съм си тилифон с готина камера, остава да ида да го взема. А пиша рядко, щото гледам да прекарвам времето си по-полезно за мен (малко е егоистично, ама...) и д ане забравяме, че има много за учене все пак ;)
Меги, както винаги си загрижена за мен, за което знаеш, че съм ти благодарен, така да се каже :) Абе надявам се, че след като са й издали работна виза, да си е ОК, щото тука не можеш да звемеш раб. виза ако си серопозитивен... Нищо де, аз съм си разумен, а и пак с някакви българки се сдуших, вместо да опознавам света, така да се каже (това го използвам за втори път в този абзац). Има време за всичко. Не ме карайте да ви разправям вица за "маняна". Как си ти? Дропвайте някакви мейли от време на време - кво става с вас, кво е в Бе-Гето... :)
Явно всички искате снимки. ОК, ще кача при първа възможност. Сгради няма да снимам, има премного такива снимки в нета. Ще снимам по-специфични неща "и себе дори", мухаха.
Хайде, поздрави от горещия космополитен Дубай! И до скоро! :)
Благодарение на фонетичната клавиатура на Иво на http://bulgariansinuae.com ви пиша на кирилица.
Какво да ви кажа, добре че са българките в Дубай,з а да се снимам с готини стюардеси, хихи.
Тази снмка е направена в едно такси, което пътуваше няма да ви кажа за къде... Иначе все още нямам фотоапарат и затова доста хубави снимки няма да видите.. или ще видите след като някой колега с апарат ми ги изпрати. Нямам време да отида да си купя елетроника, учим от 13 до 20:30 всеки ден, а автобуса идва да ме вземе в 11:30. А и домашните някой трябва да си пише... та малко съм на пауза със социалния живот, с изключение на този в хотела - плацикаме се на басейна от дъжд на вятър, същ толкова често излизаме вечер. Пак се оказах (както на всяко обучение и образование досега) сред най-добрите в класа, досадно, нали? Ама кво да направя, школата на Технически университет-София си казва думата. А след като знам - защо да не го покажа в час? Като гледам тука някои мои колвжки, се плаша. Но нека да завършим курса докрай и тогава ще ви кажа дали да летите с нас, хихи. Най-вероатно ще ви кажа "Летете", де :)
Утре имаме изпит - втори подред. Мисля, че ще го взема успешно, както стана с първия.. Обучението е забавно, имаме часове в много яки тренажори, тресат се при аварийно приземяване, палят се пожари, правихме и приводняване и плувахме със спасителни жилетки в басейна. Мислех да го кажа по този начин: Плациках се в един басейн, прегърнал 3 симпатични мокри мацки. Някои от тях бяха и без бански. "Истина, истина ви казвам". Но не цялата. Остатъкът от нея е: Бяхме в басейна за тренировки при приводняване, бяхме със спасителни жилетки и с дрехи, прегръщането беше оттрениране на позиция за намаляване на охлаждането като си във водата. Това е, честен съм докрай както винаги. Имам откъслечни снимки във френдовете, ама и те нямат комп\три повечето, или пък нямат интернет, за да ми ги изпратят.
Дано скоро ви пoкажа снимка с униформата си - както с всякакво друго бизнес-лайк облекло, излгеждам страхотно ;) С пижамата - не знам, още не съм я обличал :)
Тука всеки ти вика "сър" от обслужващия персонал... добре че не вали дъжд, за да не се удавя ;) Писах ли, че такситата, храната и елетрониката са колкото са в България? Жилищата и наемите са много скъпи (така казват). Интернета в близкото и-нет кафе ми се вижда скъп за предоставяната услуга - 5 дирхама на час... В местния супер открих "Българско сирене" и "Кашкауан", доста добри са на вкус (едва ли думата "кашкавал" ние сме я дали на света, все пак помнете).
Жегата не се усеща, щото навсякъде е климатизирано. Липсва ми ходенето пеша и движението. Компенсирам (когато мога) с плуване. Заканил съм се да ида на ски и на плаж (на пясъка на брега на морето) и на тенис, ама хайде да ми минат изпитите, а? :)
Все пак навън е жега и влага. С униформата не издържам дълго, особено ако съм на слънце...Вечер е към 30 градуса (предполагам), но пак е много влажно. Но става за басейн или разходки насам-натам. От утре почва рамадана и няма да мога да си "джиткам по улицата със широките си гащи", щото са ми над коленете...
Коментарите ви ме зарадваха - обратна връзка с други думи получавам :)
Ако не броим тази седмица, Криси, (щото при мен тя вече започна от днес), имам още 3 седмици обучение. Абе към края на септември ще съм завършил, иншаллах ;) Щях да попитам как я караш с гаджетата, ама блогът е доста обществено място за отговори на този въпрос, хихи
Адаш, мерси за съвета. Работи! :) никога няма да изоставя Кюто, споко.
Маринке, твоето ми мирише на оргия, ма! :-))) А тука обществото ни е малко и няма скрито-покрито ;) На тебе ще ти обяснявам като се върна :-Р И да, за обземането напълн оявно трябва време.. повече време...
Надявам се скоро да се сцепя от снимки, избрал съм си тилифон с готина камера, остава да ида да го взема. А пиша рядко, щото гледам да прекарвам времето си по-полезно за мен (малко е егоистично, ама...) и д ане забравяме, че има много за учене все пак ;)
Меги, както винаги си загрижена за мен, за което знаеш, че съм ти благодарен, така да се каже :) Абе надявам се, че след като са й издали работна виза, да си е ОК, щото тука не можеш да звемеш раб. виза ако си серопозитивен... Нищо де, аз съм си разумен, а и пак с някакви българки се сдуших, вместо да опознавам света, така да се каже (това го използвам за втори път в този абзац). Има време за всичко. Не ме карайте да ви разправям вица за "маняна". Как си ти? Дропвайте някакви мейли от време на време - кво става с вас, кво е в Бе-Гето... :)
Явно всички искате снимки. ОК, ще кача при първа възможност. Сгради няма да снимам, има премного такива снимки в нета. Ще снимам по-специфични неща "и себе дори", мухаха.
Хайде, поздрави от горещия космополитен Дубай! И до скоро! :)
22 август 2008
The Dubai Deployment. 15.08.2008, 2300h Zulu. Десант в Дубай
Здравейте от Дубай! Мархаба, тоест! ;)
Е, това е, пристигнах, развълнуван, поуморен... Настаниха ме в хотел, пък след известно време ще ме преместят в постоянно жилище. То тук е по-добре - оправят ти стаята, сменят ти кърпите в банята... В един апартамент сме с мексиканец и южноафриканец. Готини са. Въобще тук едно от мегаяките неща е многото хора от много различни краища на света и с много различни индивидуалности. Абе все едно целият свят се е събрал в Дубай. Мисля, че имат стюарди от над 150 страни тука.. нещо страшно. И всички са интересни с нещо, много е яко, особено вчера (четвъртък) когато излязохме на заведение - некъф ирландски пъб. После бяхме в един клуб, наречен "План Бе" - там с една кенийка се разлафих небрежно - какво нещо е глобализацията. Байгън малко ми става от говорене все на английски... Има и няколко българи, с които се виждаме почти всеки ден - Адриан, Албена (тя е живяла в Чили няколко години), Станислава, Явор... С мойте флатмейти си дружа, с други 1-2 мексиканци/ки...
Иначе тука нощният живот не е като денем - нощем всички са доста оскъдно облечени, и си пият алкохол на дебело ;) Още не съм се ориентирал кое къде е в града, пътуваме само с таксита, макар че автобусите са климатизирани и са по-готини от софийските :)
Дадоха ми вече униформата, не е зле :) Имам дори и пижама към комплекта, хихихи. Та Радостина като ми писа :искам снимки с униформата отвсякъде" ми хрумна да се снимам с пижамата ;) Оказа се, че не ти я дават за да спиш с мацки и да се фукаш, а по-скоро да спиш с нея в самолета по време на дълги полети. Хитро.
Като стана дума за мацки - абе първите 2 дни бях доста разочарован, после започнах да свалям критериите, а и колежките започнаха да се облиачт в униформа (която, според думите на тренерите ни, е проектирана да приляга на широк диапазон от телесни структури), а и им казаха как да се гримират. Та вече се "дишат", така да се каже.
Имаме си фитнес, сауна, солариум и басейн в хотела. Още не съм успял да ги използвам (ето, днес се жертвах, за да ви информирам вас!)... Иначе гледам другите налазиха басейна още първите дни. И не всички бяха плашеща гледка по бански, за щастие.
Започнахме обучението си, тегавичко ще е, добре че съм чувал за самолети и преди. Колежът е суперяк. много добре оборудван, има и тренажори. Навсякъде има от тези машинки за вода в 19-литровите бидони. Като си Емирейтс, имаш и отстъпки на доста места, ласкаещо е някак, не че ще спестиш кой знае какво. Например в "План Бе" показах един хвърчащ пропуск на Емирейтс и влязох без вход. Иначе не знам какво беше нивото на клуба по отношение на цените. Все пак парче инфо: Мин. вода е 15 дирхама (около 5 и малко лева), а Ред бул - 25 дирхама (около 8-9 лева). Абе защо имам усещането, че ще се разцепиме тука? Дано някой не е останал с впечатлението, че ще спестявам от заплатата си (мамо, татко, сори, че безотговорният ви син пак ви разочарова!).
Тука се почива петък и събота, да знаете, и това страшно ме убърква като поанч да смятам кой ден от седмицата сме. Иначе още полезно инфо: един лев е равен на около 3 дирхама (2.8 май го смятах последно през долара).
Още на първия ден след пристигането си купих тукашна карта и почнах да си звънкам както в Дубай, така и до България. Но с Интернета съм зле по принцип... А и скайп е забранен... май трябва да се върна бек ту бейсик към яху месинджър или МС месинджър.. засега си плзвам АйСиКюто. Оказа се, че цените не лаптопите и ГСМ-ите тук са като в БГ.. за жалост... Ще я видим тази работа. Засега нямам снимки, щото нямам апарат, ъф корс. Някои приятели имат мои снимки, но явно още не са ми ги пратили на мейла.
Засега най-лесно можете да се свържете с мен чрез смс на българския ми ГСМ, на мейла или на АйСИКю.
Ми.. това е засега от мен, рапорт даден и до скоро! :)
Е, това е, пристигнах, развълнуван, поуморен... Настаниха ме в хотел, пък след известно време ще ме преместят в постоянно жилище. То тук е по-добре - оправят ти стаята, сменят ти кърпите в банята... В един апартамент сме с мексиканец и южноафриканец. Готини са. Въобще тук едно от мегаяките неща е многото хора от много различни краища на света и с много различни индивидуалности. Абе все едно целият свят се е събрал в Дубай. Мисля, че имат стюарди от над 150 страни тука.. нещо страшно. И всички са интересни с нещо, много е яко, особено вчера (четвъртък) когато излязохме на заведение - некъф ирландски пъб. После бяхме в един клуб, наречен "План Бе" - там с една кенийка се разлафих небрежно - какво нещо е глобализацията. Байгън малко ми става от говорене все на английски... Има и няколко българи, с които се виждаме почти всеки ден - Адриан, Албена (тя е живяла в Чили няколко години), Станислава, Явор... С мойте флатмейти си дружа, с други 1-2 мексиканци/ки...
Иначе тука нощният живот не е като денем - нощем всички са доста оскъдно облечени, и си пият алкохол на дебело ;) Още не съм се ориентирал кое къде е в града, пътуваме само с таксита, макар че автобусите са климатизирани и са по-готини от софийските :)
Дадоха ми вече униформата, не е зле :) Имам дори и пижама към комплекта, хихихи. Та Радостина като ми писа :искам снимки с униформата отвсякъде" ми хрумна да се снимам с пижамата ;) Оказа се, че не ти я дават за да спиш с мацки и да се фукаш, а по-скоро да спиш с нея в самолета по време на дълги полети. Хитро.
Като стана дума за мацки - абе първите 2 дни бях доста разочарован, после започнах да свалям критериите, а и колежките започнаха да се облиачт в униформа (която, според думите на тренерите ни, е проектирана да приляга на широк диапазон от телесни структури), а и им казаха как да се гримират. Та вече се "дишат", така да се каже.
Имаме си фитнес, сауна, солариум и басейн в хотела. Още не съм успял да ги използвам (ето, днес се жертвах, за да ви информирам вас!)... Иначе гледам другите налазиха басейна още първите дни. И не всички бяха плашеща гледка по бански, за щастие.
Започнахме обучението си, тегавичко ще е, добре че съм чувал за самолети и преди. Колежът е суперяк. много добре оборудван, има и тренажори. Навсякъде има от тези машинки за вода в 19-литровите бидони. Като си Емирейтс, имаш и отстъпки на доста места, ласкаещо е някак, не че ще спестиш кой знае какво. Например в "План Бе" показах един хвърчащ пропуск на Емирейтс и влязох без вход. Иначе не знам какво беше нивото на клуба по отношение на цените. Все пак парче инфо: Мин. вода е 15 дирхама (около 5 и малко лева), а Ред бул - 25 дирхама (около 8-9 лева). Абе защо имам усещането, че ще се разцепиме тука? Дано някой не е останал с впечатлението, че ще спестявам от заплатата си (мамо, татко, сори, че безотговорният ви син пак ви разочарова!).
Тука се почива петък и събота, да знаете, и това страшно ме убърква като поанч да смятам кой ден от седмицата сме. Иначе още полезно инфо: един лев е равен на около 3 дирхама (2.8 май го смятах последно през долара).
Още на първия ден след пристигането си купих тукашна карта и почнах да си звънкам както в Дубай, така и до България. Но с Интернета съм зле по принцип... А и скайп е забранен... май трябва да се върна бек ту бейсик към яху месинджър или МС месинджър.. засега си плзвам АйСиКюто. Оказа се, че цените не лаптопите и ГСМ-ите тук са като в БГ.. за жалост... Ще я видим тази работа. Засега нямам снимки, щото нямам апарат, ъф корс. Някои приятели имат мои снимки, но явно още не са ми ги пратили на мейла.
Засега най-лесно можете да се свържете с мен чрез смс на българския ми ГСМ, на мейла или на АйСИКю.
Ми.. това е засега от мен, рапорт даден и до скоро! :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
