hate_v1.txt

Случайно намерих този текстови файл в едно от онлайн-хранилищата си. Явно текстът ме е впечатлил, а и много ми е допаднал (защо говоря в такова свършено време, все едно не знам, че беше така?) и съм го турнал във файлче за по-нататъшно редактиране и допълване. Или просто щях да го ползвам за основа на някое откровение за това защо исках да избягам (това е правилната дума, вместо да се опитам да променя нещата към добро, аз бягам) от България или какво мразя в тая страна и градът-нейно олицетворение за мен - София. Но понеже мразя да мрънкам и "мразя да мразя", както беше казал Гралчи от "Смърфовете", явно не съм осъществил идеята си навремето. Не помня от къде се е взел този текст. Набързо попитах всезнаещия Google, но и той мълчи, мълчи и не казва. Най-вероятните подозрения са: Блогът на Жоро Пентаграма, форумът на Honda, блогът на Иво Сиромахов или (едва ли е от тук, защото текстовете са сравнително стари) http://bultext.tripod.com/. Файлът е създаден декември 2007 - след като петичките вече ме бяха засърбяли да се махна поне за малко от БГ-то и малко преди да се запиша на курсове по португалски език. Тогава съм бил много далеч от идеята за създаване не блог, значи не е било за статия.. Сетих се, може би ми е харесало и съм решил да сложа текста във файл, линк към който да изпращам после на приятели. Както и да е, не ми се рови повече по темата, както и не ми се редактрира този оригинален (надявам се) текст, нито ми се ползва за основа на мои разсъждения. Публикувам го тук едно към едно, така както си беше във файла hate_v1.txt:

Мразя държавата...
Мразя и родината. Мразя българите. Особено тези, които са в София.
Онези българи, които от прозореца на трошката (или баничарката) си изхвърлят фаса, за да им е чистичко вътре. Българинът обича чистотата. но само вътре, в кочинката си. Умиление предизвиква гледка на чичка или пъпчив рейсър, които грижливо изтръскват авто-пепелника си на земята.
Българинът обича и животните, но да не му цапат вътре в кочинката. Той храни милите бездомни кучета и котки, но не ги прибира вкъщи, където да се грижи за тях – ще му нацапат, достатъчно благородно е само да ги храни. А когато все пак има куче в къщи, българинът го разхожда по тротоара наоколо, къде ще се мори да ходи до парка. Всеки ден на тротоара виждам стотици следи от голямата любов на българина към домашните животни – дори понякога, когато не внимавам достатъчно, успявам да стъпя в тях.
Българинът обича жилището му да е хубаво и подредено. Когато се сдобие с кредит за целта, той съвсем прилежно изхвърля на тротоара старата си дограма, старите си мебели и боклуците, събирани десетки години в мазето или на тавана. Красива гледка са също и строителните отпадъци, разпиляно около кофите за смет. Нищо, че пешеходците не могат да минават дни по този тротоар, той нали си плаща данъците (дали?) – нека „Чистота” да извози боклуците! Хубаво е вътре да е чисто, нищо, че около кофите има купчини с боклук и кашони, които никой не се сеща да сгъне и пъхне вътре, защото иначе „не влизат”.
Българинът иска да живее като европеец, но не иска да плаща по европейски за това. Харесва му да има място за паркиране, но не иска да плати служебен абонамент за това, той просто слага стол или касетка от кисело мляко (друг емблематичен артефакт), за да може да запази мястото си. Българинът обича да има право и да отстоява мястото си под слънцето, независимо от това колко чужди права накърнява. Той обича да бъде специален, да има повече права от ближния си, да има окачен я някой пропуск на предното стъкло на колата, я някоя небрежно преметната жилетка на КАТ или Жандармерия на задното стъкло, я някаква служебна карта в портфейла... Не си ли специален – не си никой. Поне българинът смята така. Поне в България е така.
Българинът мисли за колата си повече, отколкото мисли за ближния. Тя е част от семейството му, тя е негова гордост. Може би затова магазинчетата, продаващи „тунинг” стоки от Китай просперират. Той паркира така, че да му е удобно на него, а не на стотиците пешеходци, които ще минат оттам през деня.
Първите редове горе са вдъхновени от прочетеното някъде „Обичам родината, мразя държавата”. Добре, за държавата разбирам – политиците (също българи) са лоши, не мислят за хората... всички са съгласни с това. За родината – не е ли това съвкупността от хората и средата около нас? Как да заобичаш такава среда и такива хора?

...а в главата ми кънти откъса от Светото евангелие, който съм чувал да четат в църквата: "Истина, истина ви казвам"...