Зората на 2010 - Сао Пауло и други работи

На 31 дек 2009 изненадващо ме изпратиха до Сао Пауло.
Но нека да започна от малко по-далеч: Когато дойдох в Емирейтс с изненада установих, че тук няма готини бразилки. Казаха ми: "Виж сега, те готините не са тук, те си стоят в Бразилия". ОК, отидох аз (планината) при Мохамед (между другото днес е ЧРД на пророкът Мохамед.. ама това днес беше преди няколко дни, когато започнах да пиша статията) в Бразилия и пак не видях готини бразилки. Каква изненада! Споделих крайното си възмущение с разбирачи. "Виж сега, те готините са в Рио". Но вече зная какво ще ми кажат като отида в Рио: "Те готините не са по улиците - иди в някой тузарски клуб"...

Въздишам и казвам: 2010 започна лудо и продължи лудо.
На 31 вечерта бяхме на бразилска почва, подготвяйки се да посрещнем новата година според местно време. Отидохме на главната улица в Сао Пауло, където се случваше нещо подобно на това, което ние си имане на 31ви вечерта на пл. Батемберг. Беше весело: бира, музика, фойерверки, народ... По едно време един пич там в тълпата взе да ме държи за ръка и да ми казва да го целуна... докато другите мои авери ми се смееха, аз бях зает да му обяснявам на полуанглийски-полупортугалски, че не съм гей.
На главната улица на града; вижте колко са ми дълги ръцете тук - прегърнал съм групата бащински от край до край
Улицата в полунощНяколко часа по-късно, на 1-ви в 1 ч. сутринта, познайте как се хваща такси... след 1 час опити успяхме и се набутахме 6 човека в едно такси (стандартен размер, да речем като Шкода Фабия или Фауве Поло), като щофьорът някак дори не си взе и големия бакшиш, който се опитахме да му дадем.. Или беше много пич, или просто беше в шок.
Лирично отклонение: Не можах да чекна никой нощен клуб в Бразилия - сещате се, че за новогодишната нощ навсякъде би трябвало да е с куверти, а после след полунощ всички така се бяха изморили и изнервили от опитите да хванем такси, че трябваше да ходя сам, което някак нямаше да бъде фън. Та така, изпуснахме клубовете в Сао Пауло този път... :(
Но млъкни, сърце! След като си легнахме след това щуро посрещане на НГ, на сутринта се осъзнах гушнал през таза (в ресторанта, не в моята стая.. за съжаление) една много сладка девойка от Кения, увещавайки я да пием шампанско без чаши в моята стая... ужас! :) Както и да е, отложихме това мероприятие за когато се върнем в Дубай и пак спах до късния следобед, когато отидохме в някаква много джиджана кръчма с вскякакви меса и ястия. И то май това беше Сао Пауло.
П.П.: А, имало и такива суап-клубове, дето си се моткаш по халат вътре и може да си правиш секс с който си поискаш, стига и той/тя да е навит/а също :))
Next time :)

Както започна новата година, така и продължи - лудо. Прибирам се аз след 15-часов полет от Сао Пауло към 9 вечерта и ми звъни една приятелка: "Хайде на парти". Е, оказахме се на 1-2 партита и едно афтърпарти, което се оказа най-неприличното в живота ми, дори и аз бях шокиран, представете си. Няма да разказвам много, нито да пускам снимки. Бях се навил да си тръгна от там с две девойки, те нямаха нищо против, но все пак не можех да бъда толкова алчен и си тръгнах само с една. В 8 сутринта. Тя го отнесе и за двете, макар да не бях спал от към 30 и няколко часа.
Това е най-приличната сника от партито - аз, шокиран, прегръщам (и целувам) Джак и цъкам "O, tempora, o, mores!"
После направих два бързи полета и дойде време да ходя в България, което ще е тема на следващата ми статия. А онази кенийка все още "ми се обажда". Ще ми кацне тя, I have all the time in the world, както пеят Depeche.