Зората на 2010 - Сао Пауло и други работи

На 31 дек 2009 изненадващо ме изпратиха до Сао Пауло.
Но нека да започна от малко по-далеч: Когато дойдох в Емирейтс с изненада установих, че тук няма готини бразилки. Казаха ми: "Виж сега, те готините не са тук, те си стоят в Бразилия". ОК, отидох аз (планината) при Мохамед (между другото днес е ЧРД на пророкът Мохамед.. ама това днес беше преди няколко дни, когато започнах да пиша статията) в Бразилия и пак не видях готини бразилки. Каква изненада! Споделих крайното си възмущение с разбирачи. "Виж сега, те готините са в Рио". Но вече зная какво ще ми кажат като отида в Рио: "Те готините не са по улиците - иди в някой тузарски клуб"...

Въздишам и казвам: 2010 започна лудо и продължи лудо.
На 31 вечерта бяхме на бразилска почва, подготвяйки се да посрещнем новата година според местно време. Отидохме на главната улица в Сао Пауло, където се случваше нещо подобно на това, което ние си имане на 31ви вечерта на пл. Батемберг. Беше весело: бира, музика, фойерверки, народ... По едно време един пич там в тълпата взе да ме държи за ръка и да ми казва да го целуна... докато другите мои авери ми се смееха, аз бях зает да му обяснявам на полуанглийски-полупортугалски, че не съм гей.
На главната улица на града; вижте колко са ми дълги ръцете тук - прегърнал съм групата бащински от край до край
Улицата в полунощНяколко часа по-късно, на 1-ви в 1 ч. сутринта, познайте как се хваща такси... след 1 час опити успяхме и се набутахме 6 човека в едно такси (стандартен размер, да речем като Шкода Фабия или Фауве Поло), като щофьорът някак дори не си взе и големия бакшиш, който се опитахме да му дадем.. Или беше много пич, или просто беше в шок.
Лирично отклонение: Не можах да чекна никой нощен клуб в Бразилия - сещате се, че за новогодишната нощ навсякъде би трябвало да е с куверти, а после след полунощ всички така се бяха изморили и изнервили от опитите да хванем такси, че трябваше да ходя сам, което някак нямаше да бъде фън. Та така, изпуснахме клубовете в Сао Пауло този път... :(
Но млъкни, сърце! След като си легнахме след това щуро посрещане на НГ, на сутринта се осъзнах гушнал през таза (в ресторанта, не в моята стая.. за съжаление) една много сладка девойка от Кения, увещавайки я да пием шампанско без чаши в моята стая... ужас! :) Както и да е, отложихме това мероприятие за когато се върнем в Дубай и пак спах до късния следобед, когато отидохме в някаква много джиджана кръчма с вскякакви меса и ястия. И то май това беше Сао Пауло.
П.П.: А, имало и такива суап-клубове, дето си се моткаш по халат вътре и може да си правиш секс с който си поискаш, стига и той/тя да е навит/а също :))
Next time :)

Както започна новата година, така и продължи - лудо. Прибирам се аз след 15-часов полет от Сао Пауло към 9 вечерта и ми звъни една приятелка: "Хайде на парти". Е, оказахме се на 1-2 партита и едно афтърпарти, което се оказа най-неприличното в живота ми, дори и аз бях шокиран, представете си. Няма да разказвам много, нито да пускам снимки. Бях се навил да си тръгна от там с две девойки, те нямаха нищо против, но все пак не можех да бъда толкова алчен и си тръгнах само с една. В 8 сутринта. Тя го отнесе и за двете, макар да не бях спал от към 30 и няколко часа.
Това е най-приличната сника от партито - аз, шокиран, прегръщам (и целувам) Джак и цъкам "O, tempora, o, mores!"
После направих два бързи полета и дойде време да ходя в България, което ще е тема на следващата ми статия. А онази кенийка все още "ми се обажда". Ще ми кацне тя, I have all the time in the world, както пеят Depeche.

Последни разкази в картинки от 2009

Крайно време е да приключим 2009-та, ако не в счетоводно, то поне в блогово отношение. Ето последните новости от старата година. В картиники.

Тази мартинка всъщност е от 26 октомври 2008. Вечерта, в която се пренесохме от хотела в постоянното си жилище тук. Някак веднага се заформи парти за добре дошли на една девойка в апартамента. Sweet. А зад камерата е девойката от следващата снимка Въпросната девойка. Снимката е достойна за (и в стила на) брандинг-снимките на Емирейтс. Готина, демек, а е и непрофесионална "отгоре на това"
Тук повече рага ли съм, или повече раста?
Global Village - отворено е само зимата за 3 месеца и е смесица между павилиони на различни държави (с атракции и сувенири за продан) и увеселителен парк с въртележки и прочее. Снимката е направена от виенското колело на свечеряване
Феерия
И светлини
"Hey teacher.. leave the kids alone!"
Безкрайни възможности да спечелиш нещо. Или щото никой не печели, затова са се натрупали ;)
Друга снимка от тренировката ни в Ski Dubai преди да дойдем да блеснем на българска почва през януари
Помните ли как тук си поисках от Дядо Коледа една Снежанка? Е размислих, искам 3 (три)!
А, Коледата е дошла по-рано тази година! Или това е Новата година, щото гледам и шампанско има...?
Мда, всичко става преждевременнно тази година ;)
А ето и малко motion pictures от една от моите коледи с тия снежанки. Животът е забавен, ако не друго

Весели празници! :)

hate_v1.txt

Случайно намерих този текстови файл в едно от онлайн-хранилищата си. Явно текстът ме е впечатлил, а и много ми е допаднал (защо говоря в такова свършено време, все едно не знам, че беше така?) и съм го турнал във файлче за по-нататъшно редактиране и допълване. Или просто щях да го ползвам за основа на някое откровение за това защо исках да избягам (това е правилната дума, вместо да се опитам да променя нещата към добро, аз бягам) от България или какво мразя в тая страна и градът-нейно олицетворение за мен - София. Но понеже мразя да мрънкам и "мразя да мразя", както беше казал Гралчи от "Смърфовете", явно не съм осъществил идеята си навремето. Не помня от къде се е взел този текст. Набързо попитах всезнаещия Google, но и той мълчи, мълчи и не казва. Най-вероятните подозрения са: Блогът на Жоро Пентаграма, форумът на Honda, блогът на Иво Сиромахов или (едва ли е от тук, защото текстовете са сравнително стари) http://bultext.tripod.com/. Файлът е създаден декември 2007 - след като петичките вече ме бяха засърбяли да се махна поне за малко от БГ-то и малко преди да се запиша на курсове по португалски език. Тогава съм бил много далеч от идеята за създаване не блог, значи не е било за статия.. Сетих се, може би ми е харесало и съм решил да сложа текста във файл, линк към който да изпращам после на приятели. Както и да е, не ми се рови повече по темата, както и не ми се редактрира този оригинален (надявам се) текст, нито ми се ползва за основа на мои разсъждения. Публикувам го тук едно към едно, така както си беше във файла hate_v1.txt:

Мразя държавата...
Мразя и родината. Мразя българите. Особено тези, които са в София.
Онези българи, които от прозореца на трошката (или баничарката) си изхвърлят фаса, за да им е чистичко вътре. Българинът обича чистотата. но само вътре, в кочинката си. Умиление предизвиква гледка на чичка или пъпчив рейсър, които грижливо изтръскват авто-пепелника си на земята.
Българинът обича и животните, но да не му цапат вътре в кочинката. Той храни милите бездомни кучета и котки, но не ги прибира вкъщи, където да се грижи за тях – ще му нацапат, достатъчно благородно е само да ги храни. А когато все пак има куче в къщи, българинът го разхожда по тротоара наоколо, къде ще се мори да ходи до парка. Всеки ден на тротоара виждам стотици следи от голямата любов на българина към домашните животни – дори понякога, когато не внимавам достатъчно, успявам да стъпя в тях.
Българинът обича жилището му да е хубаво и подредено. Когато се сдобие с кредит за целта, той съвсем прилежно изхвърля на тротоара старата си дограма, старите си мебели и боклуците, събирани десетки години в мазето или на тавана. Красива гледка са също и строителните отпадъци, разпиляно около кофите за смет. Нищо, че пешеходците не могат да минават дни по този тротоар, той нали си плаща данъците (дали?) – нека „Чистота” да извози боклуците! Хубаво е вътре да е чисто, нищо, че около кофите има купчини с боклук и кашони, които никой не се сеща да сгъне и пъхне вътре, защото иначе „не влизат”.
Българинът иска да живее като европеец, но не иска да плаща по европейски за това. Харесва му да има място за паркиране, но не иска да плати служебен абонамент за това, той просто слага стол или касетка от кисело мляко (друг емблематичен артефакт), за да може да запази мястото си. Българинът обича да има право и да отстоява мястото си под слънцето, независимо от това колко чужди права накърнява. Той обича да бъде специален, да има повече права от ближния си, да има окачен я някой пропуск на предното стъкло на колата, я някоя небрежно преметната жилетка на КАТ или Жандармерия на задното стъкло, я някаква служебна карта в портфейла... Не си ли специален – не си никой. Поне българинът смята така. Поне в България е така.
Българинът мисли за колата си повече, отколкото мисли за ближния. Тя е част от семейството му, тя е негова гордост. Може би затова магазинчетата, продаващи „тунинг” стоки от Китай просперират. Той паркира така, че да му е удобно на него, а не на стотиците пешеходци, които ще минат оттам през деня.
Първите редове горе са вдъхновени от прочетеното някъде „Обичам родината, мразя държавата”. Добре, за държавата разбирам – политиците (също българи) са лоши, не мислят за хората... всички са съгласни с това. За родината – не е ли това съвкупността от хората и средата около нас? Как да заобичаш такава среда и такива хора?

...а в главата ми кънти откъса от Светото евангелие, който съм чувал да четат в църквата: "Истина, истина ви казвам"...

Какво не знаем за Абу Даби

От арабски името означава буквално "Баща на газела" или според други х'арабисти "Баща елен" или и аз не знам какво :) Може пък на мен да ми се губи нещо при преминаването през английски.
Абу Даби е столицата на Обединените Арабски Емирства и вторият по големина град в страната след Дубай. Твърди се, че там са много богати и имат много петрол. Дори и така да е, да погледнем нещата отвъд сухите факти и цифри.

По паркираните на улицата стотици коли, по типа на сградите и кварталите, по децата, които играят на топка на улицата, по малките магазинчета (сервиз за велосипеди видях, приличащ на този в блока срещу Медицинска Академия), този град ми напомня на София и изглежда някак по-"човечен" от Дубай. И някак си всичко изглежда по-старо, по-лесно можеш да видиш "слоевете" на градското строителство през годините, не като в Дубай - само стъкло и метал. Е, това е субективно впечатление все пак :)

В Абу Даби можете да видите най-високият в страната пилон с националния флаг - май 142 метра беше височината му.
Пак там можете да видите "ако се не лъжа" четвъртата (според Уикипедия, осмата) по големина джамия в света. Доста е голяма и някак "луксозна" - цялата от бял мрамор-супер ме изкефи това, скъпи декорации по пода и тавана...



Вижте колко са високи таваните (обърнете внимание на размера на човека на снимката) и някак богат, макар и семпъл, интериора.
Вътре може да се види времето за различните молитви, както и датата по ислямския календар (вгледайте се в годината-1430). Както знаем, тази религия е доста млада сравнително. С почти толкова е и назад май, хи-хи ;)
Там също можете да видите повече скъпи истински коли на глава от населението. А и най0-скъпият хотел (в смисъл разходи за построяването му, поне преди да се пръкне Атлантис в Дубай, сега не знам) в света - Emirates Palace.
В този хотел понастоящем се помещава малка експозиция от Музеят на Гугенхайм за модерно изкуство. То това изкуство е бикло модерно през 30-те, когато чичко Соломон Гугенхайм се вдига от Щатите и пазарува по света предмети на модерното тогава (в свободен превод) Непредметно изкуство (т.е. не рисуваш само вази с цветя, ябълки и пейзажи с църкви). Според мен, тъй като това е периода на Голямата рецесия, той прсто е бил един хитър евреин с нюх за инвестиции, но може и да греша :)
Интересен факт в случая е и името на известният архитект, проектирал сградата на първия музей Гугенхайм - Франк Лойд Райт. Защо мие интересен, ли? Защото героят на Тодор Колев непрекъснато дрънкаше "както казва моят приятел Франк Лойд Райт" в един от филмите си
В него хотел също се помещава и една друга експозиция - експозицията за остров Саадият -бъдещото културно сърце на града. Там ще има музеи Гугенхайм, Лувър, морски музей и един многофункционален културен дом, дело на една арабска (или иранска беше) дизайнерка, който много ми хареса поне на макет. Та в тази екзпозиция има макети на острова и отделно на гореспоменатите сгради плюс факти и история около цялата тази работа.

Говорейки за (изкуствено създадени?) острови, не можем да не споменем и о-в Яс с чисто новата писта за Формула 1. Формула 1 значи скорост и сигурно точно затова на път за този остров вдигнах най-високата си досега скорост с Мицко - 195 км/ч. Е, на снимките от камерите на тукашния КАТ ще видим дали правилно съм разчел показанията на скоростомера ;)
Не ни пуснах а вътре на пистата, та се катерихме на терасата на един хотел Ротана, та да поснимаме.
Всичко в арабския свят е разточително - например тази писта беше осветена на 100% (представете си как!) при условие, че тям нямаше жива душа ако не броим охраната!Имат си и порцията причудливи сгради
Тук за вертикала приемете бетоновият стълб-сърцевина на сградата
Това шосе ме шокира (снимката е публикувана и преди, но сега е момента да я напомня); широко, с маркировка, и изведнъж свършва в пясъка!
Ходихме на футболен мач там - среща от световното клубно първенство на ФИФА
В Абу Даби времето едновременно тече и е спряло

Йоханесбург. "Като лъвовете"

Освен че хапваме и пийваме вкусни неща в този град с надморска височина 1700m., този път отидохме да видим лъвчетата и лъвовете в близкия Лъвов парк (звучи като Лъвов мост).
Тукашната версия на приказката за вълкът и седемте козлета - Иван и седемте малки лъвчета
А тази сладурана дали беше близо до мене :)
Познайте с каква скорост шофьорът затвори стъклото след като тази лъвица го наближи толкова. Дали не си е помислила "Я, храна!"?
Там имаше и други животни
После, уморени от играта, хапнахме както му е реда
В същото заведение за обществено хранене за първи път видях писоар, пълен с лед. За любопитните на тази тема: цък тук
Талисманът на световното по футбол 2010



Напомня ми за "Мадагаскар 2" :)
А това е дворът на хотела. Забелязвате ли паунът вдясно?