08 август 2009
ЕЛА
Събуждам се нощем,
сънувам те пак.
Тъмно е още,
лежа сам във мрака.
Коси ти коприна
почти ги усещам,
почти те докосвам
с ръце си горещи,
почти те прегръщам,
почти си със мене...
И сън ми не хваща
очи уморени.
Защо си тъй близка?
Защо тъй далече?
Защо тебе искам?
Унасям се вече...
Ела със росата,
с любов съживи ме.
Попитай съдбата
за моето име.
Дубай, нощта с/у 8.8.'09
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
2 коментара:
Стихотворението е писано от наследника на Яворов, който в порив към неусъществената си любов и в резултат от много безсънни нощи започна да излива душата си на листове хартия (реклами).
Добре казано. Само да вметна, че не са реклами, а листчетата в хотелската стая, където можеш да си записваш разни неща. Точно това листче беше от Мариот и пишеше "Leave a trace of genius". Колко подходящо! ;)
Публикуване на коментар