08 август 2009

ЕЛА

 
Събуждам се нощем,
сънувам те пак.
Тъмно е още,
лежа сам във мрака.

Коси ти коприна
почти ги усещам,
почти те докосвам
с ръце си горещи,

почти те прегръщам,
почти си със мене...
И сън ми не хваща
очи уморени.

Защо си тъй близка?
Защо тъй далече?
Защо тебе искам?
Унасям се вече...

Ела със росата,
с любов съживи ме.
Попитай съдбата
за моето име.

Дубай, нощта с/у 8.8.'09

2 коментара:

Dessy каза...

Стихотворението е писано от наследника на Яворов, който в порив към неусъществената си любов и в резултат от много безсънни нощи започна да излива душата си на листове хартия (реклами).

vankata.be каза...

Добре казано. Само да вметна, че не са реклами, а листчетата в хотелската стая, където можеш да си записваш разни неща. Точно това листче беше от Мариот и пишеше "Leave a trace of genius". Колко подходящо! ;)