Занзибарците са благословени. То Господ едно взима, но друго дава. Там средната температура през годината е сравнително постоянна и е между 26-30 градуса. Колко удобно! ;) Освен това се съмва и стъмва по едно и също време през цялата година – около 6 и 18ч. съответно. Та за тях денят започва не в полунощ, а на разсъмване. Т.е. 00:00 часа за тях е в 6 сутринта „бяло“ време, ако мога така да се изразя. Когато в 7 часа една сутрин се возехме в едно микробусче на път за делфините, часовникът в микробуса показваше 01:00ч.
На източния бряг, където ние бяхме, не е токова урбанизирано. То не беше и точно пикът на туристическия сезон, де. Баш-туристическите зони са Каменият град (главният и май единствен град на острова, където една от туристическите атракции, между другото, е пазарът на роби – функционирал 80 години след като робството официално е прекратено в света; островът освен това е известен и като важна точка по пътя на подправките и съответно пазар на подправки) и северното крайбрежие. Може би това се дължи на факта, че морето буквално го няма на източния бряг през деня. Приливът е толкова драматичен, че можеш да се къпеш в морето само сутрин и вечер – през останалото време има само локви, а морето е на около километър навътре :) Освен това водата е тюркоазено синя, ама не съвсем. Значи този цвят на водата се обуславя от цветът на пясъка под нея, който е бял. Да, но има водорасли тук-там, което вече не значи, че на дъното на морето е бяло, т.е. водата не е много тюркоазена. Поне там, където бяхме. А нямаше време да се пътува много из острова – все пак нямахме на разположение 15 дни. Освен това ако искаш да направиш снимка като тези в интернет (т.е. тюркоазена вода, бял пясък и палми, развяти от вятъра), ти трябва бая майсторлък – защото или палмите липсват на снимката, или хващаш и бунгалата (разпръснати по цялата брегова линия и доста близо до водата, когато е прилив).
В селото, в което бяхме, са толкова бедни, че нямат моторни лодки, само от онези традиционните, от едно време – с платно и прът, с който се отбутваш от дъното :) Ресторанти нямаше (при нас де, на север може да е имало), освен ако не се съгласим с местното разбиране за ресторант – навес или барака, като жената в съседната къща готви това, като предварително си си поръчал по-рано през деня, ха-ха-ха! :) Бедни са и може би това (а може би така е в цяла Африка) ги кара да са неуморни в опитите си да ти продадат нещо, да те обръснат с някой и друг долар. Точно това не ми позволи да се отпусна и почина – все се озърташ кой иска да те метне и за какво, все се пазариш, пресмяташ.. щото аз не съм още толкова забогатял, че да не ми пука за няколкостотин долара.
Няма много да разказвам, защото то трябва да се усети. Ще сложа малко снимки вместо това :)
А звездите са едни такива много-много и ярки-ярки в тропиците!... :)
Снимка от самолета
Пладне. Морето го няма.
Ресторант *** <-> Барака за инструменти (тук се опитвам да пародирам една рекламна идея на (между другото супернекадърната в ОАЕ банка) HSBC)
Баобаб. Който е чел "Малкият принц" знае колко е важно да се държат под око баобабите на малките планети.
Плуваме с делфини. Почти ги пипнах едни. Чух и звуците, които издават - много е вълнуващо и почти си струваше всички пазарлъци и ръчкане с местните zopilotes (лешояди). Виждате ли перката на делфина пред мен?Делфините са бозайници, доста умни при това. Движат се дори когато спят (в кръг, казват, посоката на който зависи от това коя половина на мозъка им спи в момента). Казват още, че те и хората са единствените видове, които правят любов да удоволствие (и те точно това правеха няколко от тях докато аз се стараех да поддържам темпото им на плуване). Не можахме да се плуваме след това при кораловия риф, щото на Теа й стана лошо...
Изгрев слънце
Опит за панорамна снимка
Изглед от "столовата" ни
"Ура, тръгваме си!"
По-квалитетен (:-D) ресторант - по-широк е, с няколко маси, но все пак няма електричество (виждате ли газовите лампи) и готви майката на "шефа" в къщата, която е на метри от нас. Естествено, поръчваш през деня.
Частният ни плаж ;)
Използвам всяка възможност за да поспя. Щото през повечето време има по-интересни неща за правене :)
Спирката на рейса. Той представлява камионче с две пейки в каросерията, която е с навес от брезент дори.
Гъливер
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар