Гледай на живота така както той гледа на теб – на шега :10

"- Какво ще кажеш да вечерям с теб?
- Ами приятелят ми?
- И аз обичам слонове, но цял ще ми дойде в повече..."
На мен като ми зададе този въпрос някоя девойка за приятеля си (след подобна покана от моя страна;), аз отговарям: "И аз харесвам залухарите, но този ще ми дойде в повече" ;))) Не работи в моя полза, само да допълня ;)


- Veni, vidi, VISA - Това бил девизът на стюардите и стюардесите - Дойдох, видях, купих си нещо :)

- Pain is temporary Pride is forever - Дойде ми изневиделица в добрият стар забавен филм "Гаднярът". Аз го използвам когато блъскам до откат в джима или когато се чудя дали да набия някой нагъл пасажер и колко/дали ще боли когато ме уволнят за това :)

- No pain No gain - пак става за джима.

- Every man for himself - или Всеки за себе си - извод и девиз едновременно когато става дума за взаимоотношенията ми с Компанията и колеги от нея...

- Врата се затваря/отваря или на нова кола или на нова жена - старо, но златно ;)

- Жена и кола [на друг] не се дават - това не звучи оригинално, но добре го запомнете. Да не кажете после, че не съм ви предупредил.

- Ако откажеш пари на приятел (на заем), ще ти се сърди 1 месец. Ако му дадеш - ще ти се сърди година напред. - Помислете колко трябва да му мрънкате докато се накани да ви ги върне и дали ще му е приятно от това.

- Прави каквото щеш пък да става каквото трябва - Най-новият ми личен бисер.

- Гонен негузен бяга - д-р Пеев.

- To listen very loud, naked, shouting and showing your ass by the window - Това е предговор към текста на песента на Underground Movement Feat. Stanford - Shake (Kurt Maverick Mix).
Тук можете да я чуете: ЦЪК!

Текст:
Your mamma gave yа eyes, so you can look around
Your mamma gave yа ears, so you can listen to sound
Your mamma gave yа arms, to wave left and right
Your mamma gave yа legs, so you can dance all night
But there is one part you possess, ' comes in all shapes and sizes, (...), you sit on it (...)
Your mamma gave yа ASS...
Shake what your mamma gave yа !
Shake what your mamma gave yа !
Shake what your mamma gave yа !
Shake what your mamma gave yа !
Shake what your mamma gave yа !
Shake what your mamma gave yа !
Shake what your mamma gave yа !
Shake what your mamma gave yа !
SHAKE WHAT YOUR MAMMA GAVE YА !

"Хюстън? Нямаме проблем." или Кой е Сам Хюстън

Хюстън, Тексас. Кой не е чувал тази комбинация от думи?

Първото нещо, което ми идва наум когато чуя "Хюстън" е известната реплика на екипажа на Аполо 13 "Хюстън, имаме проблем", звучаща на английски според НАСА като "Hey Houston, we've had a problem here".

Второто нещо е една карикатура на космонавта Джон Глен, който на 67 годишна възраст (ако не се лъжа) отиде в космоса за последен път. Значи там той беше изобразен да казва "Хюштън, имам(е?) фровлем" докато ченето му плуваше в безтегловност наоколо.

Кой е пък Сам Хюстън? Заинтересувах се като видях некъф парк кръстен на него. Историята е длъга, но след като бива дискредитиран като политик в Тенеси, решава да отиде в Тексас (нашите дискредитирани политици най-често отиват в чужбина като посланици или пък в европарламента). Там ги забърква едни (като Ленин и Троцки от вица (Ноември 1922, на събрание на членовете на политбюро на болшевишката партия по неотложните въпроси на държавното развитие): "На мен и Лев Давидович (Троцки) не сипвайте, че през октомври 1917 пак така веднъж се напихме, после съм се катерил на някакви столове и такива глупости съм приказвал, че и до ден днешен не можем да се оправим."), че в крайна сметка в Тексас (тогава част от Мексико) правят революция за независимост, той е първият президент на Тексаската република (че и третият), и после сенатор от Тексас в парламента на САЩ. Междувременно некфи пичове основават селище и го наричат Хюстън в негова чест. В последствие град Хюстън става столица на Тексаската република.

В Хюстън освен многото други неща (вкл. и онези говеда с дългите рога, както и морето на Мексиканския залив), се намира и Johnson Space Center заедно с Центъра за управление на полетите на NASA. Нещо като Дисниленд с елементи на реалити, много ми хареса :)
Там видях модели на совалката, на скафандри, на международната орбитална станция (в реални размери - там тренират космонавтите и отработват нови процедури и елементи на станцията), ракетата Saturn V и какво ли още не. За жалост не можахме да влезем в самата зала за управление на мисиите (полетите), но на едни екрани гледахме това, което виждат и в залата - то пък за късмет тъкмо бяха изстреляли една совалка, която отиде до Международната орбитална станция и таман правеха ремонт не нещо в открития космос :)

Градът също ми хареса - просторен един такъв, с въздух. И яко магистрали, без GPS беще трудно да се ориентираме в огромните пътни възли. Както и в Лос Анджелис, "вторият официален" език тук е испански. А на автоматите за билетчета за паркиране имаше и трета опция за избор на език - виетнамски (?).

Тяхната "Витошка" (дето минава трамвая демек), но е с нещо като наводнение около релсите ("пАзи, високо напрежение!") и фонтанчета

Пред местния бейзболен стадион 1Пред местния бейзболен стадион 2
Гледката от хотелската ми стая в Hilton Americas
Ето го решението на оправданията на всички интернет-доставчици в България "ама някой копал, скъсал ни оптиката, няма да имате още известно време нет"
Мият сградата! Това в София съм го в виждал за токова години само веднъж - на Съдебната палата...
Таблото на совалката - като табло на стар Боинг е :)
Докосвам луната. Да, това е парченце скала от лунната повърхност. Геологически и химически погледнато е парче базалтова скала
Последната "жива" ракета-носител (така ли се казва) Saturn V в Johnson Space Center. Това е най-голямата и мощна ракета в историята, достигнала реална експлоатация - дълга е 110 метра (!) и там некфи 300 тона май може да носи като полезен товар. Използвана е от 1967 до 1973, като са изстреляни 13 такива. Тази точно е реставрирана след като доста се е поскапала в следствие на дълъг престой на платен паркинг. Шегувам се, просто в продължение на години е била изложена на открито
Двигателите. Смятахме нещо, смятахме и заключихме, че всеки от тях има тяга колкото 100 двигателя на Боинг 777. Значи представете си 500 Боинга дърпат това животно към орбита.. (всъщност са 250, защото всеки самолет има по два двигателя, но все пак :)
Хангарът на последната "жива" Saturn V в Johnson Space Center. Ако се вгледате, на поляната ще видите и прочутите тексаски говеда с големи рога. Космически говеда, може би... ;) Американският отговор на кучето Лайка :-D
Един залухар със скъп апарат това можа да ми направи като снимка с колегите R2D2 и C-3PO
Модел на "колесницата" (ли, как да го нарека) на Анакин
Един от спидерите в Starwars
Kemah - нещо като увеселителен парк с хотел, мотел, заведения и алея покрай брега на мексиканския залив. Много е приятно
Само съжалявам, че влакчето не работеше - иначе подпорите му са от дърво и страшно се деформират когато минава :) Но го спряха заради дъжда
Без коментар
Може би най-късият ферибот в света - с пробег някъде около 20 метра, ха-ха. Но заради яхтите, които минават по този канал, явно е трудно да се направи мостче. А пък работата на фериботаджия (конкретно на този ферибот), може би е една от най-скучните в света :)
Camden Town, квартал на Лондон, но на мен ми напомня повече на Амстердам :) Приятно местенце с интересни типажи - млади хора, пънкари и прочее. Открихме една много симпатична книжарничка също
Седиш си на тези задници от скутери и си сърбаш Dr. Pepper-а. И гледаш лодките по канала. Тийн-романтика отсекъде
Последна известна моя снимка - с новата униформа по жилетка в самолета :) (слонът го улових на едно сафари с български депутат(к)и)
Снимки от Абу Даби, столицата на ОАЕ, както знаете.
Куриоз номер едно: широк път с маркировка изведнъж свършва в пустинята :-)))
Сградата ми хареса. Аз бих я дал на Банка ДСК, че тия там броят и стотинката
Тази също е страшна, и повредата не е в моя фотоапарат. За ориентация ще ви кажа, че крановете са отвесни, както и централната част на сградата - това бетоновото вертикално нещо, стърчащо най-отгоре

История на седмицата:

Решили да направят статистика на доходите на три професии - полицай, лекар и митничар. Попитали полицая:
- За колко време ще си купите "Форд"?
- За 7-8 месеца.
Попитали лекаря:
- За колко време ще си купите "Форд"?
- За 3-4 месеца.
Попитали митничаря:
- За колко време ще си купите "Форд"?
Митничарят помислил, помислил и казал: за 18 месеца.
- Как за толкова много време?
- Ами "Форд" да не е малка компания?

I (heart) NY

(картника: Уикипедия)

Оказва се, че това лого ми е набор. Създадено е то графичният дизайнер (колега на Ади, демек) Milton Glaser през 1977г. в рамките на рекламна кампания за насърчаване на туризма в щата Ню Йорк.
Та първо 24 часа престой (почивка) между полетите след (и преди) 12-часов полет е меко казано прекалено кратко. Отгоре на всичкото времето беше меко казано неподходящо за всякакви начинания на открито. Въпреки тези утежняващи обстоятелството вини, аз се настаних в хотела ни в Бруклин, въоръжих с ентосиазъм (с главно О) и чадър (надлежно закупен в Китай по друг дъждовен повод) и смело закрачих и заграчих "I'm singin' in the rain..." за кураж.
Ню Йорк си е Ню Йорк - с много сгради и гледки, които познаваме от малкия и от големия кран, с многото народ и (нюйоркски!) таксита по улиците, с различните хора и техните различни мотиви да са на това място. Сетих се и за песента Englishman in New York, ама първо много на реге бие (а то вали като за последно) и второ аз нито съм alien (един вид не се държа като извънземен), нито съм с английско чувство за хумор, та реших да се придържам към класиките (в т.ч. патетичното New York New York).
Като стана дума за класики, една трета от мадамите по улиците и в парка бяха по джапанки, втора трета бяха по гумени ботуши... нюйоркска работа.
Аз ще направя разказ в картинки, че то иначе няма какво да ви кажа. Може би все пак трябва да отбележа, че ядох хотдог на улицата (ех, как съм забравил да снимам една от многото колички за хотдог), от онези (предполагам) класическите х'американски нюйоркски хотдоци (хот-дози ;). Продават ги главно класически продавачи с оскъдни познания по английски и вид като близки роднини на талибаните. А за нас, гражданите на Европа, визите са трудни за взимане, а? Не мога да ги разбера тези американци. И англичаните не мога да ги разбера, и французите... Може би все пак смятат населението на колониите си за по-пичове от нас... Карай, не съм умрял да ходя в Западна Европа и Щатите и да се заседявам там. Може би за Лос Анджелис ще направя изключение ;)

Емпайър стейт билдинг s връх, забит в ниската облачностТаймс скуеър, кой не го е виждал (по фюмите ;)...
... с характерните си големи светещи екрани
Зад кулисите на Бродуей (а пред кулисите и по-точно пред сградите раздаваха всякакви промоционални билети и брошури за представления и прочее)Сградата на... познайте какво
Тази снимка ми харесва. Този автобус изглежда точно като онези, с които музикалните банди ходят на турнета из Америката. После като се вгледах във фотото и видях (отражението на) още един култов image на Америка - камион Mack :)
Площадът пред Рокфелер център (и част от самата сграда). Българското знаме не го открих, а имаше доста знамена
Не ме пропуснаха и така познатите от екрана пари, излизащи незнайно откъде (ето ви ги и такситата)
Позната сграда
Малко съм мокър - вижте промяната на цвета на дънките ми, както и мокрите до стелки маратонки (още на снимката: капак на канализация в Центръл парк)
Мястото на небезизвестната зимна пързалка в Центръл парк и гледката от там. Явно лятос местенцето е увеселителен парк - сезонна работа
Кой пък е направил статуя на някакви, държащи гълъби?
Площад Колумб
Пак площада, сградата на Тайм Уорнър център (или Сони нюз нещо си беше, ще ви излъжа, а и на кого му пука)
Метрото на Ню Йорк - старо, но кожено .. железно в случая
Не можах да не си купя нещо от Пето авеню. Не вярвате? Имам касова бележка. А тоз парфюм (тоалетна вода или "(о де) колон", както пише на него) направо подлудява жените. Има го само в бутиците на Аберкромби и Фич и шишенцето е с фон-снимка на торса с плочки на некъф мъж.
Странно, с цялата тази чувствителност на (най-)западния свят към тероризма, в нюйоркското метро има рекламен плакат на филма, в който едни отвличат влакче на нюйоркското метро. За пореден път свободата на словото на новия континент ме изненадва
Бруклинският мост и о-в Манхатън (снимани от Манхатънския мост откъм Бруклин)

В рубриката "Снимки без пари" днес ще видите:
Залез в Дубай
Залез в Нюкасъл (и там валя мноу неприятно, та се отдадох на моткане из близките молове, съчетано с полезното: смяна на батерията на часовника ми и проверка дали не са намалили готините сандали Clarks на нещо под 60 лири - ха-ха, хората за какви прозаични неща ходят до Нюкасъл!)
П.П.: Не са намалили сандалите гадовете.
П.П.2: Но те не знаят, че аз и зимъс мога да си щрапам по сандали в Дубай, а за зимата ще трябва да ги намалят, не вярвам някой да носи сандали зиме на Острова
Гласувам в Дубай, т.е. изпълнявам гражданския си дълг и упражнявам гражданското си право наведнъж


Хайде, ще лягам, че утре летя за Хюстън, Тексас (тука малко издадох тайни от кухнята на Иван Велики). То затова и така бързах да напиша тази статия, че после много ще ми се събере :)

Firestarter

Сетих се за тази дивашка песен на ПрОдължи (или както им викат на запад The Prodigy).
Защо ли? Защото за пет дена втори пожар става в нашата сграда. Все пералня е първоизточника... :)
Следващият път (казах им) пожарът да е по-късничко, ако може, че в 8 сутринта евакуация е тежко нещо... :)
Е, поне беше яко да се съберем цялата сграда долу - с някои хора не съм се виждал от векове, някои пък за първи път видях... :) Абе social event отсекъде :) Нещо като пижама парти :-D
Няма щети кой-знае какви, спокойно :)

Отклонения:
Сетих се и за един стаар виц, ако съм го казвал, ще прощавате. Та: Терминатор 6 (шес'). Действието се развива в турска баня. Терминатор си изпуска сапунчето и си представяте как с хидравлично-пневматично свистене се навежда да си го вземе (представяте ли си картинката вече?). А междувременно на дисплея, този в окото му, или по-точно пред очите му (представяте ли си го вече?) се изписва: "New hardware found."

Като стана дума за сапуни, ето откъс от една статия за новата Хонда Акорд - тази, която мисля да си купувам (може би):
"And then there's the styling. You know, styling is subjective and I don't want to pound this well-wrought competent family sedan with a name so many hold dear. . . . Well, maybe I do. Holy cow, this car is ugly. In white, it looks like it was whittled out of a bar of prison soap."
Но още:
"See, that's the genius of it. A guy driving this car is so totally past needing to impress with a sleek, attractive automobile, or even one that's barely presentable. It's counter-programming. The man who owns this car has deep and unquenchable mojo. Women sense that sort of thing."

"Му-ха-ха" на седмицата:
Открийте разликите (или вие как точно бихте написали това изречение, което ми се появява като реклама от Гугъл в таблото ми за управление на любимия ви блог?). Има и други такива изцепки на доста официални места и случаи.


Авиокомпания на годината (поне за мен):

"Джапанките в сака...": Курс към Занзибар

Танзания е държава, образувана от обединението на държавите Танканайка и (о-в) Занзибар. Най-големият град (но вече не е столица) е Дар-ес-Салаам, което значи "дом на мира". Там кацнахме, на континента, за да хванем корабчето за острова с екзотичното име Занзибар.

Занзибарците са благословени. То Господ едно взима, но друго дава. Там средната температура през годината е сравнително постоянна и е между 26-30 градуса. Колко удобно! ;) Освен това се съмва и стъмва по едно и също време през цялата година – около 6 и 18ч. съответно. Та за тях денят започва не в полунощ, а на разсъмване. Т.е. 00:00 часа за тях е в 6 сутринта „бяло“ време, ако мога така да се изразя. Когато в 7 часа една сутрин се возехме в едно микробусче на път за делфините, часовникът в микробуса показваше 01:00ч.

На източния бряг, където ние бяхме, не е токова урбанизирано. То не беше и точно пикът на туристическия сезон, де. Баш-туристическите зони са Каменият град (главният и май единствен град на острова, където една от туристическите атракции, между другото, е пазарът на роби – функционирал 80 години след като робството официално е прекратено в света; островът освен това е известен и като важна точка по пътя на подправките и съответно пазар на подправки) и северното крайбрежие. Може би това се дължи на факта, че морето буквално го няма на източния бряг през деня. Приливът е толкова драматичен, че можеш да се къпеш в морето само сутрин и вечер – през останалото време има само локви, а морето е на около километър навътре :) Освен това водата е тюркоазено синя, ама не съвсем. Значи този цвят на водата се обуславя от цветът на пясъка под нея, който е бял. Да, но има водорасли тук-там, което вече не значи, че на дъното на морето е бяло, т.е. водата не е много тюркоазена. Поне там, където бяхме. А нямаше време да се пътува много из острова – все пак нямахме на разположение 15 дни. Освен това ако искаш да направиш снимка като тези в интернет (т.е. тюркоазена вода, бял пясък и палми, развяти от вятъра), ти трябва бая майсторлък – защото или палмите липсват на снимката, или хващаш и бунгалата (разпръснати по цялата брегова линия и доста близо до водата, когато е прилив).

В селото, в което бяхме, са толкова бедни, че нямат моторни лодки, само от онези традиционните, от едно време – с платно и прът, с който се отбутваш от дъното :) Ресторанти нямаше (при нас де, на север може да е имало), освен ако не се съгласим с местното разбиране за ресторант – навес или барака, като жената в съседната къща готви това, като предварително си си поръчал по-рано през деня, ха-ха-ха! :) Бедни са и може би това (а може би така е в цяла Африка) ги кара да са неуморни в опитите си да ти продадат нещо, да те обръснат с някой и друг долар. Точно това не ми позволи да се отпусна и почина – все се озърташ кой иска да те метне и за какво, все се пазариш, пресмяташ.. щото аз не съм още толкова забогатял, че да не ми пука за няколкостотин долара.

Няма много да разказвам, защото то трябва да се усети. Ще сложа малко снимки вместо това :)
А звездите са едни такива много-много и ярки-ярки в тропиците!... :)

Снимка от самолета
Пладне. Морето го няма.
Ресторант *** <-> Барака за инструменти (тук се опитвам да пародирам една рекламна идея на (между другото супернекадърната в ОАЕ банка) HSBC)
Баобаб. Който е чел "Малкият принц" знае колко е важно да се държат под око баобабите на малките планети.
Плуваме с делфини. Почти ги пипнах едни. Чух и звуците, които издават - много е вълнуващо и почти си струваше всички пазарлъци и ръчкане с местните zopilotes (лешояди). Виждате ли перката на делфина пред мен?
Делфините са бозайници, доста умни при това. Движат се дори когато спят (в кръг, казват, посоката на който зависи от това коя половина на мозъка им спи в момента). Казват още, че те и хората са единствените видове, които правят любов да удоволствие (и те точно това правеха няколко от тях докато аз се стараех да поддържам темпото им на плуване). Не можахме да се плуваме след това при кораловия риф, щото на Теа й стана лошо...
Изгрев слънце


Опит за панорамна снимка
Изглед от "столовата" ни
"Ура, тръгваме си!"
По-квалитетен (:-D) ресторант - по-широк е, с няколко маси, но все пак няма електричество (виждате ли газовите лампи) и готви майката на "шефа" в къщата, която е на метри от нас. Естествено, поръчваш през деня.
Частният ни плаж ;)
Използвам всяка възможност за да поспя. Щото през повечето време има по-интересни неща за правене :)
Спирката на рейса. Той представлява камионче с две пейки в каросерията, която е с навес от брезент дори.
Гъливер