Adventure Live: Наследникът от Калкута или Един ден на Иван Деянов

Не зная защо в главата ми изплува това заглавие на книгата на Роберт Щилмарк, но няма да разказвам за нея.
Ще започна с кратко въведение, за да се опитам да пресъздам безвремието на службата ми:

В неделя станах късно, защото предишната вечер купонясвах до късно, благодарение на Хайети :) (тя си знае)
Цяла нощ летях и стигнах в Дубай понеделник сутринта. В понеделник сутринта поспах няколко часа и после започнаха да прииждат приятели и хора, чакащи да им донеса неща от България, за да ме видят. Така до вечерта, когато литнах за Калкута. Там пристигнах вторник сутринта. Опитите ми накрая да поспя се осуетиха от предложението на един лудак да идем по града. Та половин ден се скитахме насам-натам из града (за което ще спомена по-долу), а после отидохме на басейн (Е, друго си е да свариш колежките си не точно по бели гащи, но почти само "по гащи", т.е. по бански. Някак си имаш невидимо предимство ;), аз и щурата ми другарка там дори плувахме (навръх зимата ;) и после играхме с лудака тенис на корт. И през цялото това време бях бодър и с кеф си вършех работата. Едва след като похпахнах след тенис и последвалото неуспешно търсене из града на сок от захарно цвекло, се почувствах уморен като куче и отидох да спя :)
Еми това е един "ден" на Ванката ;) то ден е неправилно понятие за това моето от хронологична гледна точка, ама..

А хотел Hyatt е егати и луксозния. Стаята ми хареса, вътрешният двор, басейнът, обслужването, всичко!

А движението из града е малък ад. София е нищо :) Всеки бърза, бибитка, засича... разминават се на една боя разстояние, няма маркировка... Освен колите и автобусите от времето на кралицата майка, има и мототриколки, както и вело-рикши... Качамак.
Между другото летището им приличаше на провинциална автогара, но си имаше ръкави, а не като нашето старото :)

Хотел Хаят - Мрамор, дърво... лукс :)