Шанхайски експрес Shanghai Express

...по нашенски.
Това беше най-якият ми лейоувър досега. Екипажът беше готин, забавлявахме се вечерта в бара, пяхме (не само без микрофон), пихме, танцувахме (не само на дансинга), пушихме.... аз наблегнах на всичко :) Най-накрая управителката на хотела (която се оказа в бара) почерпи масата ни с по едно. Всичко беше културно и весело, да не си помислите, че сме правили простотии.
А всичко започна с това, че преди полета бях на як купон и се скъсах от денс. Пристигнах на летището за полета 5 минути преди да ме запишат като "Неявил се", хи-хи.
И продължи с това, че взех (без (много) бой) телефонният номер на китайката с най-красивите очи, която съм виждал. Джая... и името й не е лошо :)
(В последствие се оказа, че не е останала незабелязана и от другите гадове (колегите стюарди на борда), т.е. обективно е съждението, че е привлекателна ;)
Ще пренебрегна факта, че Китай не е никак евтин, особено ако не умееш да се пазариш (въпреки че като по чудо прочетох статията на кака ви Мики за Пекин преди да отида в Шанхай), и ще ви разкажа за

Хотелът: Crowne Plaza Pudong Shanghai е чудесен петзвезден хотел, проектиран от англичанин, французин и китаец. Хареса ми стилът му. С тъмни мебели в стаята, с душкабина отделно от ваната в банята, сапунът ме изкефи – беше с парченца чай или каквото е там приличащо на магданоз вътре в него, всички кутийки в банята – с шапка за баня, с комплект за бръснене и с тоалетни принадлежности, бяха черни, харесаха ми някак. Има си отделна стая crew lounge с интернет и безалкохолни напитки.

Храната: Нали знаете как викат на китайската храна в Китай? Просто храна. Никога не пропускайте закуската в петзвезден хотел. Аз, който никога не съм бил любител на сушито, дори и в Япония, се насладих на чудесно суши на закуска (човека го правеше пред мен) и пролетни рулца. Ама някак не приличаха на рулцата в китайските ресторанти в България – не бяха мазни :)
Та докато си закусвах едни хора срещу мен ми заприличаха на браточките от снощи, та останах така за миг загледан в тях с надигната над чинията глава. Веднага към мен се плъзна китайска девойка от персонала с въпроса „Имате ли нужда от нещо, Сър?“.
Хм, в Дубай едно от нещата, които ме карат да се смея е поздрава на някои представители на обслужващия персонал „Hi Sir!” - някак ми се смесват неформалното Хай и формалното Сър.

Хората: Шофьорът на автобуса, който ни взе от летището беше жена. И някак не показа усилие при мятането на куфарите ни в багажника на автобуса. Шофира с бели ръкавици, като водачите на таксита и автобуси (и началник-гарите на метрото) в Япония. Возих се и на такси – някакъв Фолксваген Сантана, който подозрително приличаше на стара Джета :) А и някак си градът беше празен откъм хора – нямаше навалица.. Може би пурво защото всеки бе на работа и второ – подозирам, че не уцелих баш-центъра на града, а отидохме на нещо като Илиенци – закрит базар със същите китайци (или най-малкото братовчеди на тези от софийското), опитващи се да ти продадат същите боклуци :)


Това хвърчило беше дълго около 100 метра. Направо ме е яд, че не му дадох на човека равностойността на 5 лева, толкова искаше за него, макар че няма какво да го правя после...


Някакво Експо очевидно ще има през 2010.


Ако сте гледали кинофилма "Розовата пантера", няма как да отречете приликата ми с щурия инспектор :)


Малко фото отпреди полета (тези от купона още не съм ги получил):
Колегата като Хълк Хоган