- Ще те обичам вечно, но не през цялото време. - Това изказване на неизвестна личност адски ми пасва на представата за мъжа. Доколкото съм самоук антрополог и социолог (тези думички ги чух в един филм :-D).
- ... да видим колко зле ще стане (започва с „Не е на добре това, но...“). - Адаша. Харесва ми. Оптимистично е и се вписва във философията ми (изразена в заглавието на статията).
- Аз съм блондинка, какво е *твоето* оправдание? - Това го видях от (вече не толкова) малката Петя. Сега го казвам като: „Аз съм рус и съм кабин крю, какво е ТВОЕТО оправдание?!”
- Carpe diem. - (Забравих да ви кажа, че) Хвани живота за шлифера, значи това в превод от латински.
- Знаеш ли какво става, когато разтърсиш живота за ревера? Пада пърхут - това става! - Вече не толкова известният, но все толкова прав Алф.
- Стара риба нема. - Това ми го казаха едни куки след като ми написаха акта по повод това, че чукнах една кака отзад. Що не й скочиш - питат ме те. Една идея е над текущите ми критерии за възраст – отговарям простичко и откровено аз. Тогава ме застреляха от упор с горното. Пътните полицаи са мъдри хора.
- Никой не е пророк в собственото си село. - Така казват, не знам. Не знам и защо изобщо ми хрумна това сега. Аз затова чак тука дойдох.
- Тежък е лекия живот, Иванчо. - Това ми го казваше бате Божо в университета когато се появявах в късното утро едва за третия час с уморени очи. И тогава си мислех, че е адски прав, и сега си го мисля.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар