Гледай на живота така както той гледа на теб – на шега :5

- Опитвам се да науча Карлос да мие съдовете преди формите на живот, развили се върху тях, да са изнамерили колелото. Опитите продължават.

- Ш'те **** в джуджето! - Моето възклицание към него като видя мивката отново пълна. Превел съм си го като Flippin' midget!

- Не всичко, което лети, става за ядене. Важи (и) за стюардесите :-D

- Имам австралийски долари и няма да се поколебая да ги използвам! - Това възклицание се изплъзна от устата ми веднъж и май ще го правя всеки път като си получа режийните пари в чужбина, мухахах :)

- Гаден си като вчерашна сиренка. - Ловис ме изкефи с това на макс. :) С изключение на факта, че се отнасяше за мен. Но на кого му пука. :)

- Prevention is better than cure (Предпазване е по-добре от лечение). - Стои доста на място за доста случаи. За малко ми се прииска да я преведа като "Въздържанието е по-добре от лечението" ;)

- В Мексико няма такава текила "Пепе Лопес", това е някаква маркетингова измислица, може би на някоя американска компания. - Думи на КАрлос. Той все пак си е местен а и знае какво и как е текила.

Няколко фрази от тук, които ми харесаха:

- Ако жената има пръстен, значи най-вероятно е омъжена. Ако има гердан, това нищо не значи. Ако има и пръстен и гердан - омъжена е, но това нищо не значи

- Винтът, забит с чук, държи по-здраво от пирон, завъртян с отвертка

- Ако гледате телевизия, сигурно сте забелязали, че добрите винаги побеждават лошите - с изключение на новините в осем часа.

- Когато жена казва, че няма какво да облече - това означава, че няма нови дрехи. Когато мъж казва, че няма какво да облече - това означава, че няма чисти дрехи.

- Руснаците наричат път мястото, през което възнамеряват да преминат. Сигурно важи и за тук в пустинята.

- Има три начина да се направи нещо - направи го сам, наеми някой или забрани на децата си да го направят.

- Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

- Когато времето е малко - не ти е до приятелство, а само до любов.

- Мързелът е подсъзнателна мъдрост.

- Не е достатъчно да си знаеш цената - трябва да се отчита и търсенето.

- Жените, също като децата, обичат да казват "не". Мъжете, също като децата, го приемат насериозно.

To All New Arrivals. Или за сведение на посрещачите

Не знам защо това заглавие на песничка на Faithless ми се е набило в главата, като не е съвсем релевантно на темата.
Както и да е, добрата (надявам се) новина е, че си идвам на 3-ти януари вечерта. Т.е. от 4-ти мога да почна да бръмча.
Все още съм в преговори да си тръгна от БГ на 18 януари, вместо на 14. Инш'аллах.

Хонкг Конг: Краят на стра(ш)стната седмица

Да, в рамките на Страстната седмица успях да изгоря като животно в Пърт и след това да настина като магаре в или малко преди Хонг Конг. За капак на всичко главата ми (цялата!) се бели като на .. не знам какъв :) То не са страсти, не е чудо. "Но да видим колко по-зле може да стане" ;)
Този път закуската в хотела беше много зле... Направо няма нужда да се хабите да слизате за закуска. То ако питате мен, не се хабете и в хотела да ходите, Регал нещо си му е името и sucks. Абе направо не се хабете и в Хонг Конг да ходите, стойте си вкъщи по празниците :)
Макар че бях там точно на т.нар. Boxing Day, 26 декември (тогава всичко е на бесно ниски цени), почти единственото, което видях от града бе един доктор голобрад и една аптека... А почти всичко, което си купих от Boxing Day е опаковка Панадол. :)
Нищо, животът е низ от подеми и спадове, добрата новина е, че все още имам тъпанчета.
Току-що се оказа, че имам 2 (две) снимки от Хонг Конг, не си струва да ги пускам.
Иначе Хонг Конг сравнително до скоро беше Британска колония. Преобладаващо има високи сгради, и гледката през нощта е впечатляваща - осветени са, може би са жилищни, де да знам... Има и една местност, от която се разкрива гледка към целия град. Следващият път съм там :)
Друго любопитно е, че (болшинството от) трамваите и автобусите са двуетажни. А пък парите се печатат от няколко банки (по-точно три). Представяте ли си - имате си банка, печатате си пари... - раят на земята ;)

Снимки и фрази... или понякога светът е странно дежа-вю

Това го пише в колежа за стюарди, в коридора, водещ към мястото където ти дават униформата. Беще първият ми ден в колежа и потръпнах от този надпис - верен си беше...



Колко този надпис на един висящ мост в парка Kingspark в Perth и гласящ:
To all whose love to play... and dare to dream. Thank you.

ми напомня на текста на една песен на Faithless:

For all those who stood up and were counted
For all those for whom money was no motive
For all those for whom music was a message
I want to thank you


Говорейки за снимки, дори и облакът от снимката най-горе на страницата има формата на крилен профил... :)

Perth, Western Australia (aka The Land Down Under**) - Любов от първо слънчево изгаряне

Е, кракът ми стъпи и на този континент. :)
Градът много ми хареса. А ако той е типичен за Австралия, значи ми харесва Австралия. Имат красиви облаци, природата им е природа, движението им е лев(ашк)о (странно чувсто ме обзема като видя празно шофьорското място в колата, пред която се опитвам да пресека), колите им са японски*, жените им са привлекателни.
Градът е с население около 1,5 милиона и е столица на щата Западна Австралия, най-големият щат в Съюза. Разположен е на река Swan не точно на океана, а двайсетина километра навътре. По това прилича на Лисабон. Но май е по-ветровит от Лисабон. А и също като Португалия е доста равно наоколо, нещо май нямат планини.
Акцентът им е забавен - "г'дай майт" трябва да го разбираш като good day mate, симпатично. А една колежка от Нова Зеландия (май) мазно с кресчендо в гласа упорито сякаш лаеше на едно детенце " 'и'ляй!", като с помощта на едно от шестите ми чувства (шести номер, обича да казва прочутият Дени) и на няколко лексикални итерации разбрах, че иска да каже hello.

Изгорях нечовешки на тениска и слънчеви очила докато бяхме на фотолов за кенгура на о-в Heirisson (кенгурата си живеят там свободно, аз докоснах едното от тях по опашката!) и след това в парка Kingspark - огромен парк над града, където видях (ей, забравих да го докосна да видя как е на пипане!) баобаб. Истински, от Своге. Листата на баобаба окапват до едно през сухия сезон.

Ще попитате защо изгорях на тениска. Как защо, защото нямах потник. По-тъжната версия на този отговор е, че просто забравих, че там е лято, а и то не беше жега, та когато се сетих да си купя слънцезащитен крем, вече беше твъъърде късно. Трябваше да си спомня разказите на Катето, че там без крем не се излиза навън.
Черепът ми също изгоря. Щото въпреки съветите в сайта на стюардите, забравих да си взема слънчева шапка.

С две думи: Хубав град, но внимавайте със слънцето.
Може би ще поживея там някой ден. А за хубавите жени: Това всъщност ще те грее само няколко месеца - докато намериш своята, след това ще ти пречи ;)
А и ако жените са silent but violent като слънцето - не знам...


* В Дубай японските коли са американските модификации. Доста по-грозни от японско-европейските модификации. Точно затова тук не мога да си купя адския Сивик, приличащ на ксмически кораб, или пък якия Акорд... :(

** Лирично отклонение. (гледах го веднъж по MTV с тези мехурчета, дето им викат trivia - авторите са вложили бая замисъл в тази песен и клипа й)



За мен по-подходящ би бил знак "Диванета следващите 14 км"


Кенгуруобиталището










Kingspark и ботаническа градина. На снимката: Баобаб и мамуна

Къде са ми детските книжки

... кажи ми, мой прашен сандък. Но това е друга тема.

Започнах да напиша тази статия (която после съвсем претърпя преработка, след това бе погълната от една друга, сдъвкана и налрая изплюта пак като самостоятелна статия), вдъхновен от това: http://missby.wordpress.com/2008/10/31/memory-lane/. Прочетете го. Някои неща от този списък са ми толкова познати и мили спомени.. :) Други са ми непознати – явно дамата е по-възрастна от мен, хи-хи. Ако и вие се умилявате при тези спомени ви препоръчвам страницата http://detstvoto.info, която извън България май се отваря само от http://detstvo.noviniteb.com/ – симпатична и добре поддържана страница с мили хора вътре :) И има пак подобен списък като този на missby, ако не се лъжа. И е готин.
Хайде, отивам да си нагледам пилето с картофи във фурната.
(няколко часа по-късно):
Такааа. Сложих видеоклип с резултатите от готварската ми симфония тук. Черпете от този извор на мъдрост. Направо на философия ме удариха тези вкусни картофииии! Такааа. Вдъхновен от това реших да продължа с фразите и спомените от детството:

- Къде си бе, нашия?! - това бе нещо като поздрав от страна на дядо ми когато ме види да щъкам из двора. Стоян все си мислеше, че „нашия“ е чисто бургаско обръщение/изобретение преди аз да му кажа, че преди 20 години са ме наричали така във Владая.

- Какво нещо е живота! - Реплика на дядо ми, провокирана най-често от поредната драма в някоя сапунка.

- Снимки без пари - друг израз от детството ми, не ме питайте какво точно значи, но така реших да кръстя някои от предишните си статии :) Защо ли? Защото има само снимки без текст – по-лесно ми е, хи-хи.

- То се знае. - Любима фраза (без той да подозира това) на един от героите от детския минироман "Пет отвлечени монаха" на съветския автор Юрий Ковал. Издание на издателство "Отечество", естествено, от поредицата смешни книжки "Библиотека 'Смехурко'". Готина е.

- Чудесно. - Моя любима фраза. Заех я от един пич на име Владимир Владимиров Владимиров. Става за ъпсулютно сичко. Покрай работата ми с чужденци, дълго време се мъчех да намеря достоен по бласък на оригинала превод на английски. Excellent вършеше работа известно време, но сега ме удари по главата една фраза на Иржи "Шматката" Янски, опитвайки се на пега да блесне със задълбочените си познания на езика на Шекспир: Splendid. Май това е верната грешка! :)

"Малкият Никола" от същата поредица е направо брутална детска книжцица, а илюстрациите са нечовешки; четох я някъде в четвърти клас. "Алфонс Треперибузков" е много готина също, направо изродска, голям хильоч (здрасти, Ради!) пада. "Приключенията на професор забравихмуимето в блатото", тази за пекаря и еднокракия петел на Оле Лунд Киркегор - „Виргил дребосъка“, „Училище за клоуни“ -луда пуска книжка, където освен всичко останало има една граничарска коза, която залавя опасен бракониер. Той знаел хватки срещу хапане от кучета, но срещу мушене с рога не знаел.. :)... Да ми се чуди човек какви неща помня от десетки години, а сега не мога да запомня симптомите и първата помощ за 20-тината най-разпространени медицински случаи по време на полет. It's a metaphore, естествено. Да ме пита човек каква полза имам сега от толкова прочетени и препрочетени книги навремето. Е, от време на време се фукам, че съм прочел „Властелинът на пръстените“ и „Алхимикът“ десетина години преди да станат известни под път и над път. (не се сдържах, хи-хи). А чели ли сте „Билбо Бегинс или Дотам и обратно“? Това е нещо като предисторията на „Властелинът на пръстените“. Забавна е. Напомня ми на стила на Тери Пратчет. Който знаете ли как го открих – едно време беше модерно да се пише „Четете Библията!“ с боя и спрей на стените. Някой, явно прекалил с негови книги, беше написал „Четете Тери Пратчет“ и аз го зачетох. Много е забавен, прочетете нещо и вие от него!
А пък една зима, още бях малък, бяхме на екскурзия в планината с нашите. Имаше сняг, хванал кора и се ходеше трудно. Познайте кой вместо да се радва на красивата зимна картина, ходеше хай-отзад и ядосваше всички като се хилеше идиотски всяка минута докато четеше книжка от Библиотека „Смехурко“.
А сега какво правят децата? Глупости. Вместо да се скъсват от хилеж с тези книги...

Междувременно пичовете от http://detstvoto.info трябва да напишат статия за Библиотека 'Смехурко', както вече са направили за „Дъга“ - любимата българска версия на „Пиф“ и „Мурзилка“. Или ще взема аз да я напиша. Както един приятел на Митака му казал, че ще пренапише TCP/IP протокола, щото според него бил куц.
Направо се пръснах - вижте това тук. Явно от Нашето детство са в час със Смехурко, а и не само те. Те са в час с много неща, погледнете им сайта, де! :)
Като казах „Мурзилка“ и се сетих за един брутален анимационен клип с Крокодила Гена и Чебурашка.. дето Чебурашка се напушва. Май е този, надущвам го по мириса на тревата, макар че сайтът вбокс7 не се отваря в Дубай:
.

- Чибурашка. - С „и“. Популярен термин пак от далечното детство, обозначаващ хлапе с щръкнали уши или просто някой, дето не те кефи. По-силната версия е „залухав“. Отново не ме питайте какво значи.

- Същественото е невидимо за очите. - Това казва лисицата на Малкия принц. Както вече знаете; Хората винаги искат да са на друго място, никога не са доволни от мястото, където са. Това пък казва стрелочника. Мъжете винаги искат нещо различно / това, което нямат – това пък казвам аз.
Малкият принц май си остава една от най-любимите ми книги. Не мога да обясня на хартия, а само лице в лице, за да мога да ръкомахам и да правя физиономии. :) Основното е, че в тази книга всеки би намерил смисъл, и то различен – от малкото детенце до стареца. В това се изразява гениалността й.
Алхимикът си остава другата ми най-любима.

В началното училище имахме малка библиотека – всеки беше донесъл по една детска книжка от къщи, по заръка на учителката. После пък започнахме да играем на Намери книгата – докато чакахме автобуса след училище (не че беше трудно да се стигне и пеша до къщи, но е по-весело да кесиш с другите на спирката) гледахме през витрината на книжарницата и един казваше (прочиташе) заглавие, а другите трябваше да открият на кой рафт е точно книгата.

Ако ви се четат още неща, идете на http://bultext.tripod.com или http://www.chitanka.info. Има достатъчно.

А да сте чували за сп. Славейче, сп. Космос, в-к Вечерни Новини, сп. Математика? ;)

Шанхайски експрес Shanghai Express

...по нашенски.
Това беше най-якият ми лейоувър досега. Екипажът беше готин, забавлявахме се вечерта в бара, пяхме (не само без микрофон), пихме, танцувахме (не само на дансинга), пушихме.... аз наблегнах на всичко :) Най-накрая управителката на хотела (която се оказа в бара) почерпи масата ни с по едно. Всичко беше културно и весело, да не си помислите, че сме правили простотии.
А всичко започна с това, че преди полета бях на як купон и се скъсах от денс. Пристигнах на летището за полета 5 минути преди да ме запишат като "Неявил се", хи-хи.
И продължи с това, че взех (без (много) бой) телефонният номер на китайката с най-красивите очи, която съм виждал. Джая... и името й не е лошо :)
(В последствие се оказа, че не е останала незабелязана и от другите гадове (колегите стюарди на борда), т.е. обективно е съждението, че е привлекателна ;)
Ще пренебрегна факта, че Китай не е никак евтин, особено ако не умееш да се пазариш (въпреки че като по чудо прочетох статията на кака ви Мики за Пекин преди да отида в Шанхай), и ще ви разкажа за

Хотелът: Crowne Plaza Pudong Shanghai е чудесен петзвезден хотел, проектиран от англичанин, французин и китаец. Хареса ми стилът му. С тъмни мебели в стаята, с душкабина отделно от ваната в банята, сапунът ме изкефи – беше с парченца чай или каквото е там приличащо на магданоз вътре в него, всички кутийки в банята – с шапка за баня, с комплект за бръснене и с тоалетни принадлежности, бяха черни, харесаха ми някак. Има си отделна стая crew lounge с интернет и безалкохолни напитки.

Храната: Нали знаете как викат на китайската храна в Китай? Просто храна. Никога не пропускайте закуската в петзвезден хотел. Аз, който никога не съм бил любител на сушито, дори и в Япония, се насладих на чудесно суши на закуска (човека го правеше пред мен) и пролетни рулца. Ама някак не приличаха на рулцата в китайските ресторанти в България – не бяха мазни :)
Та докато си закусвах едни хора срещу мен ми заприличаха на браточките от снощи, та останах така за миг загледан в тях с надигната над чинията глава. Веднага към мен се плъзна китайска девойка от персонала с въпроса „Имате ли нужда от нещо, Сър?“.
Хм, в Дубай едно от нещата, които ме карат да се смея е поздрава на някои представители на обслужващия персонал „Hi Sir!” - някак ми се смесват неформалното Хай и формалното Сър.

Хората: Шофьорът на автобуса, който ни взе от летището беше жена. И някак не показа усилие при мятането на куфарите ни в багажника на автобуса. Шофира с бели ръкавици, като водачите на таксита и автобуси (и началник-гарите на метрото) в Япония. Возих се и на такси – някакъв Фолксваген Сантана, който подозрително приличаше на стара Джета :) А и някак си градът беше празен откъм хора – нямаше навалица.. Може би пурво защото всеки бе на работа и второ – подозирам, че не уцелих баш-центъра на града, а отидохме на нещо като Илиенци – закрит базар със същите китайци (или най-малкото братовчеди на тези от софийското), опитващи се да ти продадат същите боклуци :)


Това хвърчило беше дълго около 100 метра. Направо ме е яд, че не му дадох на човека равностойността на 5 лева, толкова искаше за него, макар че няма какво да го правя после...


Някакво Експо очевидно ще има през 2010.


Ако сте гледали кинофилма "Розовата пантера", няма как да отречете приликата ми с щурия инспектор :)


Малко фото отпреди полета (тези от купона още не съм ги получил):
Колегата като Хълк Хоган

Гледай на живота така както той гледа на теб – на шега :4

- Before you criticize somebody, try to walk at least a mile into their shoes. When criticizing them in this way, you will be a mile away of them with THEIR shoes. - Това го пишеше над стелажите с обувки в един магазин в Бирмингам. Оригинално. :)

- Нещо, което се лекува. - това казвам на всички, които ме питат „Какво ще ми донесеш от едикъде си?“. „Спокойно, ще бъде нещо, което се лекува“. Ако не знаете вица – каже те си, ще го разкажа.

- Ти накъдето си тръгнал, аз оттам се връщам, сине. - Хлъзгам им тука български лафове на латиноамериканчетата. ;) Сега като стана дума, се сетих и за : „От стара коза яре“, „Ял си от кокошка крак“ и сравнително по-новия „И ние сме расли в саксия, ама на балкона“

- С чужда пита помен прави. - Друга стара пословица. Карлос често прави така по най-различни поводи.

- Нали знаеш, че си ми приятел и понякога не е нужно да се виждаш с някой за да знаеш, че когато това се случи усещането за близост и искреност ще го има. - Вили (не я знаете, не се напрягайте). Колко трогателно. Още повече беше адресирано до мен :)

Бирмингам - малко, но от сърце

Този bull е направен от бонбонки подобни на боб и се продава за 20 000 паунда.

Фрагменти от мола Булринг - бил най-големият в Англия май. НА мен не ми се стори толкова голям, или може би не съм го обходил целия...

Снимки без пари 5

Малко снимки от Дубай...






Палмова коледа

"Тръбата на изобилието"; худ-фот.: Ванкатабе; 2592 х 1944; туш, акварел, масло, конфитюр; (между другото това е пейзажа от новото ми местообитание - няма трева, само пясък)


Пак Дубай...

Снимки от сафарито - ексклузивно

Намерих непубликувани кадри от сафарито, на което бях. Веднага ги свеждам до вашето знание: (c)Татко Карло (известен още като Батко Карлос)






Казах ви, че танцувах пъп-о-пъп с кючекчйиката, ама вие не вярвахте...

Къде зимуват раците

Здравейте!
Освен че зимата дойде и тук под формата на 15-20 градуса студ и дъжд, нямам никакви новини откакто се преместих в новото жилище, което само по себе си е новина и се случи на 25 ноември вечерта. Като че вчера беше – така ми е пред очите ;). Якото беше, че едва се нанесохме и докато още подреждахме основните неща преди да си легнем, ни поканиха на малко парти за добре дошли. Колко мило. Две сръбкини (абе друго си е балканската жена!) стояха в основата на нещата, а една друга мацка, българка, пък беше дошла да ни види дори ни донесе подарък за къщата. И всичко това в рамките на буквално няколко часа след като се нанесохме. Напомнете ми да показвам снимки и клипове кат се видим, че не са за най-широката публика все пак. Сега ходим като мухи без глеви по разни магазини за дома като ИКЕА да видим някакви неща да го пообзаведем, че основните неща ги има, но трябва малко разкош да му се придаде. Естествено някои неща ще ги донесем от чужбина за тази цел – така и така пътуваме постоянно. :)
Първият ми ергенски апартамент, йейии! :)
Ето няколко снимки от сегашното състояние.
Моята стая. Голяма е. Мисля да сложа билярдна маса.

И леглото е такова.

Компютърът е по-малък от тонколонките, които съм му взел.

Всекидневната. Плазмата я забравихме в магазина... иначе става.

Кухнята. Миялната е при плазмата.

Гледката от моята стая. Мислех, че ще избягам от калта,строежите и шума в София, но надали... ;) Тук е като във вица "отпред пясъци, отзад пясъши, отляво пясъци, отдясно пясъци, отгоре пясъщи, отсолу пясъци". Докато в Дейра (предишното ми обиталище) беше с повече трева. Ама и тук след години ще стане развито доста.

Е, има и по-добра гледна точка. В далечината е плажа Ал Мамзар (да, същият, небезизвестният).


Доста време не съм летял, вчера се отприщиха нещата с кратък полет до Хидерабад. После почват готините полети. Добре, че попреговарях, иначе се губи тренинг като не летиш. Работата е готина. По време на полета си на егати и пангара, но после имаш ден-два почивка, абе точно работа за некфи неформални типове и купонджии :)

С Карлос решихме да си пуснем мустаци. "Модата на 1204" щяло да се нарича това (на името на стаята ни ;). Казах му, че може да започнат да ни викат ZZ Top, но по-лошото е да не започнат да ни викат „Чичките“. :-D

Ето снимка от 100 часа през нощта, преди да си обръсна част от брадата поради това, че отивам на полет.

Гледай на живота така както той гледа на теб – на шега :3

- Ще те обичам вечно, но не през цялото време. - Това изказване на неизвестна личност адски ми пасва на представата за мъжа. Доколкото съм самоук антрополог и социолог (тези думички ги чух в един филм :-D).

- ... да видим колко зле ще стане (започва с „Не е на добре това, но...“). - Адаша. Харесва ми. Оптимистично е и се вписва във философията ми (изразена в заглавието на статията).

- Аз съм блондинка, какво е *твоето* оправдание? - Това го видях от (вече не толкова) малката Петя. Сега го казвам като: „Аз съм рус и съм кабин крю, какво е ТВОЕТО оправдание?!”

- Carpe diem. - (Забравих да ви кажа, че) Хвани живота за шлифера, значи това в превод от латински.

- Знаеш ли какво става, когато разтърсиш живота за ревера? Пада пърхут - това става! - Вече не толкова известният, но все толкова прав Алф.

- Стара риба нема. - Това ми го казаха едни куки след като ми написаха акта по повод това, че чукнах една кака отзад. Що не й скочиш - питат ме те. Една идея е над текущите ми критерии за възраст – отговарям простичко и откровено аз. Тогава ме застреляха от упор с горното. Пътните полицаи са мъдри хора.

- Никой не е пророк в собственото си село. - Така казват, не знам. Не знам и защо изобщо ми хрумна това сега. Аз затова чак тука дойдох.

- Тежък е лекия живот, Иванчо. - Това ми го казваше бате Божо в университета когато се появявах в късното утро едва за третия час с уморени очи. И тогава си мислех, че е адски прав, и сега си го мисля.

Гледай на живота така както той гледа на теб – на шега :2

Втора порция от моята пилешка супа за душицата ви :)

- Safety First. - Пише го на всяка крачка тук. Защото на всяка крачка има строителни обекти. И просто го пише най-често на входа. Не знам, може би стават трудови злополуки и затова... Другото лирично е: No safety – Know pain; Know safety – No pain.

- Objects in the mirror are closer than they appear. - За първи път го видях в България на американските коли. Тук го перифразирах на Objects in Dubai are not as close as they appear, понеже винаги ходиш повече до дадена сграда, отколкото ти изглежда в началото когато я гледаш от точка А. Сигурно защото е голяма и затова изглежда по-близо.

- I saw it in a movie (Това го видях в един филм). - С това се извинявам като кажа някоя простотия на английски. И брато го използваше навремето без да говори английски при това.

- Аз не спях, а медитирах. В моята страна това е прието да се прави след хранене. - Това казал един авер, когато го попитали „Ти защо спиш по време на работа?“ в самолета. Друг един авер пък, още докато бяхме в колежа, на въпроса „Защо спиш в час?“, отговорил: „Аз не спях, просто мигнах за по-дълго време.“

- Четете Библията. - Всеки го е виждал. Явно това е вдъхновило някой да напише “Четете Тери Пратчет”, което пък ме вдъхнови мен навремето за го зачета.

- Чети и пълней. - Това някой да знае как се е появило?

- И кво ми сравняваш тоя лаптоп. То твоите лапи не са критерий. - Сашо Рибата по адрес на снимката на лапа-топа ми с лапата ми отгоре. Вече видяхте пък Деси какво написа за лапките ми. Какво й е на снимката, не знам :)

- Чукча не читател, чукча писател. - Тази реплика от вица може да се каже и за мен, хи-хи ;)

- Откачай – а това дали да се каже за мен? Не.

- Онова действие е за хамалите; Майсторията е да го докараш до там. - Позовавам се на тази мъдрост, достигнала до мен чрез трето лице, когато нещата аха-аха и не стигнат до там. Каквото и да значи това.

- Каквото и да значи това. - Използвам го постоянно от години. Главно след някоя сложна думичка.

- Бог да поживи момчетата. - Това си казваме с моите хора (съквартирантите) относно камериерите когато направим кочина (този термин го заемам от Митака, той си знае кой) в кухнята или всекидневната. Те чистят на следващия ден. А и ние не сме супер свине все пак, умерено е.

- (Оф)Пак ли ти (Oh it's you again). - Това ни беше любим поздрав с Иржи в ЧЕЗ. Опитвам се да го въведа и тук.

- За малко (беше) да паднеш. - Това брат ми го каза любезно на един младеж секунда след като той се сгромоляса на земята. Аз умрях от хилеж.

- You have missed call (Имаш пропуснато повикване). - На шефчето ни в самолета му звънна интерфона, но друг колега вдигна, защото той беше зает. Когато той после попита „Какво стана?“, колегата отбележи: „Имаш пропуснато повикване“. Така извадено от контекста не звучи кой знае какво, но си беше смешно. Интерфонът е като домофона в блоковете – най-малкото няма индикатор, че си пропуснал каквото и да било.

- Викай ми Иван. - Това го казвам смирено и приятелски с благ тон на почти всеки, който възкликне „Господи!“ в разговор с мен.

- You will (Ще, ще). - Това го измърморвам на глас или под носа си когато някой ме притесни по някакъв начин и после каже „I am sorry (Съжалявам)“.

- You will be charged for this (Ще си платиш за това). - Когато бяхме на нещо като разговор с представител на отдел „Настаняване“ в компанията тук, всички от групата имахме въпроси: могат ли да се пребоядисат стените, могат ли да се поръчат дребни ремонти, можем ли да се преместим и т.н. На всички въпроси човекът или отговаряше или с „Това не е в моята компетенция“, или по-често с „Yes but you will be charged for this (Да, но ще платите за това)“. Дори накрая вече като някой зададеше въпрос, друг изпреварваше човека и отговаряше: Да, но ще си платиш за това, ха-ха. След това започнахме масово да го използваме помежду си.

- Животът е това, което се случва докато ти правиш планове (за него). - Сигурно някога в „Пулсиращи ноти“ съм чул, че това е стих на Дж. Ленън и съм го запомнил. Мъдро. :)

- Carpe diem. - Малко се е поизтъркало и прокъсало тук-там от употреба, но все още е валидно. „Улови деня! Розите сбери докле си жив!“ - така рецитираха във филма „Обществото на мъртвите поети“. Има почти изчерпателна статия за тази мисъл на http://en.wikipedia.org/wiki/Carpe_diem

- Whom-how. - Това дълбокомислено изказване го ползвам вместо Ъпсурт-ското „Живота си е*ал майката, брато“ и ми хареса от следния виц, разказан от доц. Василев от ТУ:
Срещат се двама руснаци в Лондон, но не се разпознават като такива.
- Which wach (Сколко часов)? - пита единият.
- Six watch (шесть часов). - учтиво отговаря вторият.
- (първият нещо се тюхка, че било толкова късно вече, забравих точно как)
- Whom-how (кому-как). - мъдро отговаря вторият.

- Мъжете никога не порастват, само играчките им стават по-скъпи. - Мислех това за глупост, но май-май не е така. Вижте ме сега с компа – цъкам здравата (както винаги когато има комп наблизо), накупих сума ти аксесоари за него и продължавам, на Карлос му купихме радиоуправляем хеликоптер (той отдавна искаше да си купи) за рождения ден и виж ни сега (щото хората ни гледат, гледай и ти) навън в откритото пространство срещу хотела какви ги вършим. Най-зрелищни, и чести, са crash landings. Вини се домъкна с един 17-инчов лаптоп като постъпи в Емирейтс и постоянно го мъчи този флайт-сумулатор. Лети с няколко самолета едновременно, разпознава шума на различните марки самолетни двигатели, накачил е външни звукови карти и 5.1 озвучителни системи... Да не говорим как си е донесъл от тях ДВД-та със сериали от типа „Уил и Грейс“ и детски като „Патешки истории“ :) Ама гледайте Transformers на голям телевизор и с готина аудиосистема – струва си :) Следващата ми кола ще е Камару или Мустанг на старо, сега се оглеждам тука за disco ball да си закача на огледалото. Каквато си е закачил пича с S2000-то, дето идва на месечните. Ех, защо тогава не му предложих трампа срещу шапката ми S2000 от Япония..? (Защото съм скръндза.)
Това последното трябваше да го напиша с главата надолу като отговорите на загадките в списанията, ама нямаше как ;)
Ами да – в общия случай с напредването на годините имаш все повече пари за играчки и няма кой (в лицето на вашите) да ти се кара когато стоиш над поредния си проект до късно нощем. Далавера отвсякъде. :)

- Да се ядосваш значи да наказваш себе си за грешките на другите. - вАжи. Един дреБен грък го е казал. Хитреци са те гърците.

- Направи днес това, което искаш да направиш утре. Защото днес е именно това утре, което вчера си очаквал с нетърпение. - Това ми го каза един пилот от Емирейтс – викат му Кам - голям е пич. Кой казва, че пилотите са задръстени? Досега все на готини съм попадал. А и дори понякога да са кисели – не мога да им се сърдя: та те държат цялото това желязо във въздуха! :) А то е колко, приятелю, към 4-500 тона бруто?

- Чиче, я заший на това копче един балтон. - Казало циганчето на шивача. И при мен така се получи когато преди време се похвалих тук, че съм си купил раница с отделение за лаптоп и че остава само лаптопа да си взема :) Сега като си купя disco ball ще кажа „Чудесно! Сега остава само кола да си купя.“

- За к'во ми е хладилник кат' не пуша. - Това екзистенциално прозрение не мога да го коментирам, всеки трябва да го реши сам за себе си.

- Тестове:

* 15 признака, че остаряваш: цък

* Ти си българин, ако: цък

* Дали сте циганин: цък

изтъркани, но все още забавни.

Тази тема прерасна в Glossary, мани (оф, че не знам как се превежда това на български. Но според thediction-точка-сом бившият (a.k.a.) SA Dictionary – това значи глосар, кратък речник на специални/редки думи).

- Малкият принц в компютърджийски вариант – нещо за четене.

Гледай на живота така както той гледа на теб – на шега :1

Тази мъдра мисъл ми хрумна докато бях във ваната. Пожелавам ви да се вслушате в нея. Ако имате някакви въпроси относно живота като такъв – попитайте оракула на orakul@vankata.be. Не иде реч тотално да оте*ете нещата („не зае*авай, Ванка“, както казва Деса Добрата) а просто да не се потите над малките неща, както пък казват англичаните (или американците бяха).
Друга прясна житейска теория („свежа“, както по модерно му казват в рекламите, пфу!) е тази Смисълът на живота. Други мои любими „мъдрости“ са:

- Една цигара съкращава живота с 1 минута;
Една бутилка алкохол съкращава живота с 5 минути;
Работата съкращава живота с 8 часа.

- Да оставим красивите жени на мъжете без въображение!

- За теорията и практиката: Девиза на автосервиза

- Има два вида разочарования в живота: Когато мечтата ти не се сбъдне, и когато се сбъдне. - Оскар Уайлд. Няма какво да коментирам, аз него съм го признал :)

- Добри съвети дава този, който е твърде стар за да даде лош пример. - Ако не греша, това е свободен цитат на една мисъл на Франсоа дьо Ларошфуко.

- Не можеш да спиш с всички жени на света, но поне можеш да опиташ. - Жоржи Амаду. Любима ми е, все още се чудя дали я споделям безрезервно или не, но звучи яко :-) все си мислех, че френски писател я е казал, а се оказа бразилски.

- Вики за блога ми (е не се сдържах, много е мило):
viktoria:az ti cheta bloga:-)
viktoria:mnogo e lubopiten
Това „любопитен“ така ме вдъхнови, че въведох възможността да оценявате статиите ми, като една от степените е „любопитна“.

- Толкова ми се спи, че няма значение с кого. - Ползвам я главно след дълги полети. Не ме питайте как звучи на английски. Използвам body language като се затрудня с подобни сложнотии на пустия му чужд език.

- Вероятността някой да те гледа е правопропорционална на глупостта на действието ти. - Има ли нужда от коментар?

- На кого му пука. - Ползвам я постоянно. Не звучи много възпитано на английски. Разновидност на „Кво ти пука в тая жега“

- Шайсе! Ползвам я от вчера (тази статия съм започнал да я пиша от 10 дни, така че „вчера“ е относително. Б.а.) :) Вместо една друга чужда думичка, започваща с „ш“. Помага.

- Oh, My God! - Нещо като шайсе, замества много други възклицания, както и едно специално пак започващо с „май..“, но след това не следва „год“. Ползвам го постоянно, тъй като на английски пожеланията към майки не звучат добре пред клиентите. Като съм в испаноговоряща компания (което е често – покрай съквартиранта ми), понякога ползвам путамадре или чинга, за да изразя силни емоции.

- Love crystal, love puppy, Vinni-man, (the Mexican) bitch, Ivan the Terrible или the Great (идват от Иван Грозни) и най-вече „сине“ т.е. „my son” (което напоследък преработихме за по-специални случаи на любвеобилност в „дъще”) – все показващи любов обръщения, които ползваме със съквартирантите помежду си.

- Don't play with yourself, Sleep in fear и Don't do anything I wouldn't do (т.е. Не прави нищо, което аз не бих направил, на което Вини ми отговаря „Значи практически всичко мога да правя!“). Последното във версията на Вини звучи като Don't do anything I've already done – все неща, които си казваме често за здрасти, лека нощ или чао. Последната негова варияция когато напускаше хотела и се местеше в постоянното ни обиталище (това пък е думичка от „Разрушителят“), докато ние решихме да останем още няколко дни в хотела: Don't do anything I couldn't do!

- (Let's) have a nice and safe flight! - Пожелание, което често казваме на брифингите преди полет или когато някой отива на полет.

- Thank you for bringing us safe home. - Казваме го на пилотите след полета. Разбира се благодарим и на себе си и на колегите за работата в екип, старшите ни благодарят на нас за свършената работа. В повечето случаи няма нищо лицемерно в това, просто някак си ти идва отвътре. Колегите са готини.

- Wake-up Call – Със събуждане по телефона ни събуждат в хотела 1 час преди да тръгнем за летището. Когато ми звъннат винаги се сещам за този видеоклип:

И по този начин успявам да се разсъня в добро настроение.

Freedom is just another word for nothing left to lose. - Janis Joplin. Присетих се заради репликата на една персона (тя си знае коя е) към мен „Даже малко ти завиждам, да си призная - за свободата, но всяка монета си има и обратната страна както знаем :-)))“.

- No money – no honey. Крилата фраза на Наглаа, готина шматка от Египет, която ни провеждаше induction training-а тук в колежа.

- Amore! - Това адски сладко го казваше една много сладка шматка като спореше с мъжа си. Спорят на няколко езика едновременно. Направо съм се смял.

- И умната! - Моята любима шефка на всички времена, Даниела, ми го казваше почти всеки ден като се затичам след работа нанякъде да бръмча. И добавяше: „Което значи: падне ли ти – не изпускай!“ Ееех, минало незабравимо... :)

>- На полусъединител. - Също от Даниела ми се е набил в главата, макар и да съм го чувал преди това.

- От днес за вчера. - Стандартен отговор на Васко Черешката на въпроса „За кога ти трябва това?“

- Аз не съм ревнив. - Бате Камен ме научи на това и то се превърна в мой стандартен успокояващ великодушен отговор на евентуална реакция на дамата от типа: „Ама аз си имам гадже“. Има един още по-работещ трик, който ми го каза (Адаш, благодаря ти!), но ако ви го кажа, ще трябва да въ (здрасти, бате Камене) убия :)

- Животът е кратък. - Импровизирах веднъж с това, за да убедя някого в нещо, и ми хареса.

- От сън спомен няма. - Не помня откъде го знам, но много хора са го чули от мен. Дали пак Даниела не е вдъхновението ми?

- Усмихва деня ви. - Това ми го подари благосклонно и дори приятелски настроената към мен персона, позната на малцина посветени като Ловис. Каза, че трябва да си го напиша на визитката. Това и възнамерявам да направя. :)

- Как я караш, Иванчо? Не я карам, тя сама иска. - Това крилато го прочетох отдавна в 24 часа, карикатурата на Ивайло Нинов беше как Иванчо си върви по улицата с Марийка и някакъв човек го поздравява. Използвам го и аз. Но кой знае защо жените, които са с мен в този момент въобще не му се кефят. Изобщо, жените нямат чувство аз хумор в общия случай.

- На газ я карам. - Отговорът на Оги Русото на горния въпрос. Но не го мислете, скрита лимонка е той ;)

Elevator

Е, не болеше чак толкова да кача няколкостотин снимки. От кога искахте повече снимки – на ви сега. Всъщност болеше – заболя ме задника страшно от седенето на ръба на фонтана, където ползвам интернет. Жалка работа. А и очите ми добиха цвета на Баба Марта в 2 през нощта, когато свърших качването. Надявам се сте щастливи от резултата. И Гугъл-картата качих, на местата, където съм бил. Вие може да бъдете така добри и в замяна да се регистрирате като читатели на блога ми тук вдясно под профила ми, щото всеки вика „чета ти блога, ама не пиша коментари“...
Ех, сега почти всички се изнесоха и в хотела е пусто... Затова използвам нощите да пиша статии :)

Сега за асансьора:
Слизаме си ние от 40 и някой си етаж с панорамния асансьор в Емирейтс тауърс и гледаме навън – на около 10 метра от нас отпред е окачената фасада на сградата, а зад нея се виждат светлините на града. Стените на асансьора са от стъкло, красота. Изведнъж гледам аз надолу и виждам как се приближаваме към пода, но не намаляваме. Странно, не ми мина живота на лента, едва ли няма кой знае какви запомнящи се моменти, струващи си лентата за запис, не знам. Или просто нямаше време, или просто логичният ми мозък отказваше да приеме случващото се и се чудеше „как така“ и мереше на око разстоянието до пода...
Както и да е, информирах спътниците си за сухата фактология. Но не се спряхме с трясък в теракота, а продължихме надолу през него. Оказа се, че това е някаква междинна площадка на, например, десетия етаж.
Заведете там някой нищо неподозиращ ваш познат,качете се нагоре към панорамния бар с обикновения асансьор, а после слезте с панорамния. Тръпка е. :)

Снимки без пари 4

А'ла Малкият принц

Desert safari.





Обикновен булевард в Дубай

Barrasti. Много ми хареса този бар.


Истанбул

Бананарам(к)а