Barclay's Dubai Tennis Championships

Някой ден ще взема да оправя датите на тези публикации, че сега от това забавяне малко се губи представя за времето. За да стане ясно на уважаемите слушатели, месецът е февруари, а годината - 2010. Събитието е тенис-състезанието за мъже и за жени от, съответно, ATP Tour и SonyEricsson WTA Tour за жените в Дубай.
Все още бях болен (нещо целия февруари се проточи почти това), но не можех да пропусна за втори път туй спортно събитие. И така, въоръжен с билети, ходих два цели дни - един на жените, един - на мъжете. То си е уморително - сутрин от 9-10, вечер до 10-11ч., схващаш се на тези седалки, кръвообращението ти замира съвсем... Но емоцията си струваше :)
Рускините играха много добре. Имаше един много оспорван мач между две от тях. Също една италианка много ми хареса (май външният й вид повлия в известна степен на оценката ми ;), казва се Flavia Pennetta. Най-голям впечатление при жените, обаче, ми направи Олга Говорцова - белорускинята, която се изправи срещу Винъс Уилиямс. Черната мацка е сигурно висока (и широка в раменете) колкото мен, първа в световната ранглиста за 2001 (ако не ме лъже паметта за годината), сервира с над 200 км/ч.... Казах си "безнадеждно е". И сбърках. Тези белорускини са много серт, ей! Аз тук имах лека заигравка с една такава и се убедих в това. Та тази Олга започна играта така сърцато, все едно не знае кой е срещу нея.. или не й пука. Не само посрещаше сервисите на Винъс, аз лично бих се старал просто да ги върна в очертанията на полето, ами ги връщаше със сила, с удар! И поведе в началото. После физическата сила и опитът на негърката си каза думата. Но въпреки всичко нашата не падна духом, играеше до последно геройски, не като пъзла. В паузите някакви девойки подвикваха плахо от публиката "Go Venus!" и аз се ядосах и оттам извадих воеводския глас: "ДавАй, Ольга!". Ольга не ми помаха чак, но се надявам да съм й вдигнал малко носа :)
Олга сервира
Винъс между сандалите ми
При мъжете имаше също много интересни двубои. Един пич, Давиденко от Русия, много ми хареса. Оказа се, че е побеждавал Федерер и Надал. Обаче му липсва една идея финес, за да е на върха... Май падна от Джокович. А Джокович е егати и гъзето. Правиха се на интересни с един друг сърбин на двойки срещу двама много фокусирани и сериозно швейцарци, ако не се лъжа, и за малко да паднат. Сърбите са много силни в тениса, се оказа.. и мъжете, че и жените. И там хървати и прочее. Елена Янкович според мен беше малко повече надута без да е във форма.. Тя живее в Дубай. Българите никакви ни нямаше пак...
Джокович и Типсаревич срещу двама швейцарци; Типсаревич сервира
Ванката.бе - болен, но доволен, и уморен в края на деня

Зоологическата градина на Дубай

Започнат е строеж на нова голяма зоологическа градина, но засега зоологическата градина на Дубай е все още на старото си място, точно срещу сградата на българското консулство.
И един февруарски ден, докато трябваше да чакам някакви документи да станат готови, аз с радост пресякох улицата и изпълних желанието си, съществуващо отпреди известно време, да посетя зоопарка :)
Много ми беше кеф, макар че градината е сравнително малка (в сравнение с тази в Чианг Май, например, е джудже), но аз си се кефех. Предполагам, че и животните се радваха да видят такъв виден български екземпляр. Поне докато не надойдоха шумни индийски и други подобни семейства с многобройната си челяд. Но нищо, тя градината е затова, да се посещава :)
Впечатли ме фактът, че диетата на прилепите (които ядат плодове) излиза най-скъпата на зоопарка след тази на горилите. Прилепите ядат като луди с техния чудовищен метаболизъм. При това положение добре, че не са прилепи-вампири :)
Качвам тука няколко снимки :) И мисля пак да отида, макар че (незнайно защо) бях разкритикуван от приятели за това си действие – било тъжно, мъчели били животните... не знам, аз отидох с позитивно чувство и най-вече да уважа животните, така да се каже, да им отида на гости :)




Като на Теа папагала

Сингапур-Мелбърн, първи опит

Ей, то не боляло толкова да седнеш и да напишеш една бърза статия! Ето днес написах две :)

Както добре знаете, където и да отида по света, се старая да изляза и да разгледам забележителности, да видя хората, мястото... Но на този полет, който се състои от летене то Сингапур, престой едно денонощие, оттам до Мелбърн, пак престой, оттам пак в Сингапур, престой и оттам обратно в Дубай, някак не успях. Попаднах на хора, така да се каже, и всяка нощ купонясвахме до изгрев слънце, след което се стряскахме и си отивахме по леглата. Беше много весело, много приятни колеги се паднаха на този полет. Но като си легнеш след изгрев слънце, някак не остава много време за разходки и разглеждане на забележителности :)
Това е почти единствената ми снимка от първия престой в Сингапур. Направена от прозореца на стаята ми, хи-хи. Тази част на града прилича на Амстердам. Нощните клубове може би също ;) ("може би", защото не съм бил в амстердамскки такива ;)
Но пък бях в гей-клуб, в един-два други, на партита в хотелски стаи, дори един пич гей си спомням, че ме целуваше по бузите по едно време (приятелски, де!).. няма да помествам снимки от всичките тези места и събития...
Ето само една на ядрото на компанията – все готини хора
В Мелбърн нещата се повториха. Макар че съм голям фен и намерих начин да се сдобия с инфо за тези два града – докопах се до интернет и направих няколко подобни на тази снимки от Уикитравел
Ето почти единствената ми снимка от Мелбърн – поне излязох на разходка за 1 час, но пък съм объркал посоката и вместо към центъра съм се разходил към едно от жилищните предградия.
Не че като се върнахме в Сингапур купонясването и ходенето по клубове не се повтори, но този път се засрамих пред изгряващото слънце и си обещах когато се събудя, да отида на разходка наоколо.
Оказа се, че Сингапур е доста приятно място за живеене и дори времето (поне по това време на годината) е доста добро. А, между другото е незаконно да притежаваш дъвка ли, че да я дъвчеш ли.. нещо такова. Предполагам е от гледна точка на чистотата на града... а той наистина е чист и приятен... ех... :) М'да, потенциален кандидат за местата, където бих искал да живея :)
Този пич продаваше "турски сладолед" там. Каза, че е турчин и живее в Сингапур от не помня колко точно, но повече от 10 години
Ето как може да се снабдиш в краен случай с карта - отиваш в нета и снимаш с телефона ;)А, отидох и до един мол за компютри, естествено ;)

Ал Айн - градът-оазис

Върнах се от България към края на януари и животът продължи по старо му. А именно: стараейки се да взема колкото може повече за по-кратко време. Защото спомнете си какво бях казал в скайпа, което ще включа и в мемоарите си след време: „зает съм. зает съм да живея.. :) всичко друго би изглеждало нелепо на фона на продължителността на живота на човек“. Това за мемоарите беше полушега :)
Та, палим ние колата едно ранно утро (естествено, половината от хората не се явиха на мястото на срещата) и газ към Ел Ейн (нека да сменим малко произношението. Поне в приключенските книги, които съм чел някога, имената на прославени градове и хора бяха с „ел“, не с „ал“).
Както виждате, дори междуградските пътища са осветени. И някак си пътуването не беще идеално лошо – зад зеленината покрай пътя се виждаше пустинята, стигаща хоризонта във всички посоки.

Ал Аин, както и всеки друг град в ОАЕ (а може би и в близкият изток, но с изключения, някои от които зная), предлага за посещение „класическите“ форт (укрепление, в което по традиция има музейна сбирка, която, според кака Елица, се състои главно от снимки, дребни артефакти и, в по-богатите, плазмени екрани) и сук (традиционен арабски пазар). Естествено, ние тия сме ги виждали на други места и решихме да погледнем отвъд стандартното. Вече знаехме за провежданото точно тези дни международно авиошоу и се отбихме да го погледаме – също както и множество местни жители. Те бяха още по-потготвени – с барбекюта, одеяла и футболни топки, разположили се покрай летището на зеленката трева.


Вижте изтребителя вляво на вашите екрани
Не съм успял да хвана кой-знае какво от пикникуващите, но първо не ми беше това целта, второ е малко невъзпитано меко казаноНе беше зле. Абе стараят се тука в ОАЕ да организират купища международни прояви, не можем да се оплачем, евала. Мисля, че спътницата ми за първи път присъстваше на такова събитие и й беше още по-интересно.

А защо градът се нарича така? Защото имал няколко оазиса, най-големият от които е почти в центъра на административната единица и се състои от няколко хиляди фурмови палми (как се казват палмите, които раждат фурми?). Оказа се голяма скука, не както съм си го представял благодарение на описания и русунки във същите тези приключенски романи. Беше си просто палмова горичка с пясък вместо трева и липса на някакво езерце или кладенче.

Решихме да пропуснем пазара на камили, което сега го отчитам като грешка, но някак тогава повече ни се искаше да отидем в града да хапнем и разхладим. Нищо, посетихме една друга забележителност, планината Джебел Хафит, втората по височина в ОАЕ, а именно 1300 метра над морското равнище. Идеята е да гледаш залеза от върха й. Ние така се бяхме отпуснали, че наблюдавахме момента на залеза малко през рамо, хапвайки картофки и дюнер (по-известен тук като „шаварма“).
Планината като такава. Така и не можах да й направя свястна снимка
Изглед от пътя към върха
Проявявам се като фото-г(р)аф
"Прословутият" залез. Има толкова много стълбове на снимката. защото ни мързеше да си местим картофките по-близо до наблюдателната площадка, кътдето гледката не се препречва от нищо
Гледка надолу на свечеряване
И така, помотахме се и в Ал Аин. Следващият път, ако има такъв, няма да пропускам пазара на камили :)