Adventure Live: "Джапанките в сака...": Камбоджа

Дойде време да тръгнем от Дубай към Югоизточна Азия или Индокитай (не знам кое от двете по-пасва за случая).
Пътьом поставих нов личен рекорд за най-кратък перстий в държава. Досега това беше Грмания с престой 2-3 часа и после полет обратно към БГ. Сега влязох в Малайзия, защото багажът ми не можеше да се трансферира от полета от Дубай за полета до Сием Реп. Та постоях в Малайзия (на летището) към час и нещо, хапнах в Макдоналдс и продължих по пътя си. :)
Всеки от нас по различен маршрут, всеки развълнуван и с различни очаквания, събрахме се в Siem Reap в Кампучия, както си я спомням от старите игрални филми за английските колонизаторски приключения в Азия, или Камбоджа, както се наложи покрай омиротворителната мисия там. Главно я свързвах с Червените кхмери – nasty копеленца, макар историята на кхмерската империя да води далеч назад във вековете.
Подминахме Пном Пен (столицата) и дойдохме направо в Сием Реп, защото историята е тук – в древният град-храм Angkor Wat.
Оказва се, че в тази част на Азия има много „бели“ туристи, а по настаняване прилича на нашето черноморие – пълно е с частни квартири, отиваш и се пазариш. Също прилича и по това, че всеки гледа на изкара максимум пари от джоба ти – от таксиджии, през тур, агенции до продавачи на каквото и да било (главно сувенири) и собственици на квартири. Но то навсякъде по света май е така, съдейки по моя опит. Освен това всичко е доста туристически ориентирано - направи ми впечатление, че всеки, опитващ се да ти продаде нещо (дори малките деца), говори английски поне толкова, че да успее. И дори малките деца търсят начини да припечелят нещо - правят гривнички и други такива неща, които продават. В Камбоджа не ти трябва да обменяш пари в местната валута. Доларът се е превърнал в национална парична единица - приеман навсякъде, ако се наложи да ти върнат ресто половин долар (напр. ако си дал един, за да си купиш бутилка вода или ананас), ти връщат в местната валута, което похарчваш при следващата покупка на нещо за половин долар :)
Между другото за от това пътуване направих към 600 снимки, макар, знаете, да не снимам щяло и нещяло. Карлос направи към 1500. За съжаление тук ще поместя мнооого малка част от тях, макар и да имам желание да ви покажа всичките – зад всяка стои някаква история :) Освен това, за съжаление, и мнооого малко от историите ще разкажа тук - някои вече забравих, другите са дълги и с предистория... дано си ги спомня някой ден като започна да си пиша мемоарите.
Та така, настанихме се в една квартирка, изчакахме другите от бандата да пристигнат и рано сутринта на следващия ден отидохме да посрещнем изгрева в Ангкор Ват. За съжаление беше малко облачно (точно краят на дъждовиня сезон) и не видяхме класически изгрев.. Какво видях, показвам го и на вас.

Според прочетеното някъде от мен, този комплекс (Ангкор Ват) е най-големият в света, съдейки по резултати от съвременни проучвания и сателитни снимки. Площта му е около 3000 кв.км. (или 400 беше...), като следващият по големина (май в Южна Америка, е само 250 кв.км. Всичко е доста мащабно, с привкус на разточителство и много каменна резба (върху многото камък, разбира се). И всичко това оплетено с хундуистката и будистката митология (за която ще разказвам друг път ;).

Индиана Джоунс влиза в светилището