А между другото летището им се казва нещо от сорта на Бандаранайке.
На снимката на заден план се виждат пиячите на водка.
Във фоайето на хотела в Коломбо имаше димящи пръчици. На снимката: Аз медитирам.
В Манчестър от летището до хотела се стига пеша – вървейки по един въздушен мост. На снимката се вижда гледката, която имах докато си закусвах кротко в хотела – самолетиии :) Та там освен шопинг (и пак касови бележки в паунди, божеее) направихме и разходка из града. Намерих една голяма връзка с балони (между другото беше 15 февруари. И пак между другото никой не ми прати СМС за 14-ти, нищо, че някои обещаха... добре, че съм твърдоглав православник и тоя празник не гУ празнувам) и се разхождах с нея цял ден, вкл. и в автобуса. Накрая мислех да зарадвам някого като му я подаря, но нещо не се получи, та я оставих в хотела, за камериерките.
За Манчестър си спомням от часовете по география в училище, че е индустриален град, център на тъкаческата (уф, как беше думата?) промишленост. И всички сгради са с едни такива червени тухли... За тамошната библиотека казват, че в нея е сниман Хари Потър. Склонен съм да повярвам, изглежда доста като училището в един от филмите, както отвътре, така и отвън. Моят агент Карлос е разпитал един служител на библиотеката, обаче, и той е казал, че не знае да е снимано такова нещо там... странно.
Това е въпросната библиотека. Вгледайте се в детайлите. Имам и снимки отвътре - прилича точно на сцената с Хари Потър там дето бяха в нещо като училище-читалня с едни чинове...
Гледката от ресторанта на хотела.
В Пърт ходих най-сетне до Freemantle, което е като част от Пърт, ни някои си го смятат за отделен град на брега на океана. Ходих на прехваления им плаж Cottesloe Beach, но не ме впечатли с нищо освен със силния вятър. После кореняци побързаха да ми се оправдаят, че по принцип не било такова времето там. А и аз, понеже не бях сигурен, че ще стигна до плажа, си носех банските в задния джоб и плажното масло в страничния на късите гащи. Няма джапанки, няма плажна кърпа.. Но въпреки това намокрих нежната си кожа с водата на още един океан (а тя си беше и доста хладна) – Индийския.
Като по филмите- заглавията на прожекциите са с букви, наредени на светеш фон :)
Point Zero, нахожда се на ъгъла на една сграда. От нея се измерват (и са се измервали от години, години, години) всички разстояния в Западна Австралия.
Междувременно ходих и на плажа Ал Мамзар близо до жилището ми. Моята сграда се вижда на снимката – третата отляво надясно. Дори и прозорецът ми се вижда на една друга снимка, дето не е панорамна.
Бъдещата ми жена (и бивша... ще разберете какво) в ляво на вашите екрани (щото Цвети нещо се дърпа ;) - не знам дали ще трябва да стана футболисс поне за малко, за да имам жена бивша манекенка... Иншалла, времето ще покаже.
Пл. Нелсън Мандела (и тилът на статуята на въпросния)
Тия човеци светят нощем и е много яко :) и малко spooky
А пък Виена как ме разочарова... Както с времето си, така и въобще. С изключение на храната.
Та времето беше едно такова с ниски облаци, нещо като мъгла, ръми постоянно, 6-8 градуса по Целзий е температурата... Локви и кръпки по улиците, същите онези масивни сгради-кооперации като в София. Може би затова не ми хареса Виена – прилича на София. Което пък е добра новина за София – най-сетне да прилича на европейски град.
Хапнах Виенски шницел – мммм.... вкусноооо! Но ако бях отишъл с една нова любов, с която се запознах в самолета, до тях в Словакия (на 45 мин път), щях хем да похапна вкусно (техните сигурА я чакаха с гозбите), хем да си прекарам по-весело. Нищо, нека не бъдем максималисти. Все пак видях Виена (но не и Пена).
(нали го знаете това „През Пена, та у Виена“?)
И някои от трамваите са точно като тези по маршрут 8 за Люлин – едни такива старинни швабско изглеждащи.
Приличаше на Паганини (с тоя мустак), но май беше Моцарт.
Това требе да беше Дунав?
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар