“муньо“, „спек“ и „Баба Марта“ или какво общо съм намерил между тях

Ех, отскочих до Ентебе, Уганда. Там явно е значително по-безопасно, отколкото в Нигерия: няма въоръжени мъже, Обединените нации имат там голяма база аз хуманитарни мисии в региона, а и курортът, в който ни настаниха, изглежда е плод на чуждестранни инвестиции.
Та курортът се казва (май) Спеке (Speke, което го запомних от „спек“) и е в местността (района) Муньоно (Munyonyo, което го запомних от „муньо“). Намира се на езерото Виктория (така като го погледнах на картата ми се стори голямо колкото една трета от България). Та курортчето е доста обширно.
Гледките от прозореца на автобуса, с който пътувахме почти час, бяха доста любопитни и „по африкански“.. Нямам как да ви ги опиша... а земята е някак червена... :)
Можете да видите снимки на курорта като напишете Speke или Munyonyo – лудничка – перфектно е за меден месец! :) Ама Мишката избърза и сигурно вече си го е изживяла, иначе ако ме беше питала за акъл – това е мястото :)

Гледката от балкончето ми

Част от градинката (близо до венчалния параклис; зад мен някакви хора се женеха)

Леглото ми


PREMIUM Unleaded
DIESEL
KEROSENE

Това пишеше на бензиностанциите на таблото с цените. Остави, че ме домързя да го снимам, ами забравих и да попитам за какво използват керосина. Предполагам за някои по-стари камиони и най-вече селскостопански машини, както и за осветление и готвене; не знам дали им трябва отопление в Уганда.

Оставям ви на произвола на съдбата и бога на Интернет, щото след този полет очите ми са с цвета на Баба Марта в размножителния период. Защо точно размножителния? Защото първо звучи добре, второ по принцип цветовете (поне на животните) са по-ярки в този период. :) Та това за Баба Марта е и отговорът на въпросите ви защо рядко съм онлайн и защо не пиша :)

Между другото ходих пак до Нигерия – този път го карах по-мързеливо – без партии тенис и с по-малко престой около басейна. Забравих да кажа, че в хотела там (Шератон винаги е бил малко някак си „традиционен“ и „от доброто старо време“) жените от персонала бяха облечени като в "Робинята Изаура" – с онези големи кърпи, вързани на главата като шапка някак си... :)

Басейнът на хотела в Лагос ПРЕДИ (т.е. когато отидох на него)


Басейнът на хотела в Лагос СЛЕД (т.е. малко по-късно - когато жените научиха, че съм отишъл на него)



Мисъл на седмицата:
- Жена с минало и мъж с бъдеще. - Не се сещам точно по какъв повод е казано за първи път, но аз за малко да го кажа на Божо днес :)

Лаф на седмицата:
- Мрънкаш като магазинер за дребни. - "Мрънкаш като бакшиш за дребни" също става :)

Снимки от Дубай

"— Аз ли? Път ще се прокара, друже, тука, нов път в тези канари!" (Хр. Смирненски)

Contemporary urban art
тип "Украсявай стените"

Наводнение в пустинята
да, доста дъжд се изсипа тези дни, че чак и гръмотевици имаше, хе!

Гледай на живота така както той гледа на теб – на шега :8

Отишъл попа при кмета и му се оплакал:
- Кмете, някой ми е откраднал колелото. Какво да правя?!
Кметът го посъветвал:
- В неделя извърти проповедта към десетте божи заповеди. Когато стигнеш седмата "не кради", се спри за малко и огледай хората. Който си наведе главата - той го е откраднал.
В понеделник кмета вижда попа си кара колелото.
- Е, как е, попе? Кой го беше откраднал?
- Не, бе! Аз като стигнах до шестата "не пожелавай жената на ближния" и се сетих къде съм го забравил...

По истински случай:
Девойка от третия свят пита една приятелка:
- От къде си?
- От България - отговаря тя гордо.
- България... какъв език говорите там?
- Български - вече свикнала обяснява :)
- А английски не говорите ли?
- Ми не.
- А... ми чия колония сте били тогава?!
- ?!@#$*%

Макар че май някога сме били поне римска и турска сега като се замисля, а?... ;)

Никога не забравяй откъде си тръгнал, за да стигнеш надалече

Можеш да си запишеш това в блога, ми каза Митьо Хиенката след като бе така великодушен да сподели тази мъдрост с мен. Ето, послушах го, да не каже(те), че не слушам.

Батенце, при все, че съм дървен философ, не мога да изляза на глава с тебе в спор. Поклон! :) (Мисля, че и Стоян би ти се поклонил, нали, приятелю?) И софистите, и писателите на абсурдни фентъзита (в стил "Приказки по телефона" на Джани Родари, които залухарите от МОН го определиха за "нонсенсови приказки") биха ти завидели на ораторското майсторство :) А пък аз пренасям дискусията тук, че народът да съди :)
Не може да се приложи едно към едно за този случай, но звучи пак в това направление: "Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект" - Тери Пратчет. Благодаря ти, че ме подсети за него, ловв :)

И защо след като мъдро ме убеждаваш, че външният вид няма значение, трябва да погледнем вътре в човека, ти неколократно подчертаваш, че търсиш някаква девойка с едни точно определени черти на външния вид? Нещо май не живееш според това, което проповядваш... (Тука ми се губи точен цитат. Ловисче, чадо, помагай!:)
Защо пък трябва да си купувам повтарящи се магнитчета?! Че и след това да ти ги давам на теб? :)
Мир :-Р

Еволюцията на един герой на нашето съвремие

Аз като портрет от ерата на комунизма на народен герой. Така ще ме рисуват по читанките след време ;-)

А може би така...

Иван че ги Бара


Proudly and pleasantly made with Jasc's Paint Shop Pro evaluation version (+ print screen) for 10 minutes. Те това е програмата за обработка на изображения - растерни и векторни!

"Важно съобщение"

Скъпи приятели, благодарение на най-добрия компютърен специалист, когото познавам, Митака Радковски и "tailor-made solutions" фирмата СОЛВЕКО ООД, домейнът и и-мейлите на vankata.be отново работят с пълна сила (считано от петък 13-ти! ;) :)
Поклон!

О-ви

Минах през Ларнака (о-в Кипър) почти без да се усетя. Само стоварихме няколко пътника, качихме други няколко и продължихме за Малта.
О-в Малта - „град на дворци, строени от джентълмени за джентълмени“. Така я описва някакъв пич преди няколко века. Както в София преобладава сивото, така там преобладава жълтото в постройките. Стоян каза, че имат само три пясъчни плажа, сборната дължина на които е колкото на бургаския Южен плаж. Аз имах късмета да се разходя по един от тях. Бях леко облечен - по дънки, тънко поло и кожено якенце, духаше вятър и според прогнозата температурата не беше повече от 14 градуса, кажи ги 17. Когато видях как една двойка се изтегна по бански и потръпнах. Разтреперих се чак после – когато жената се бухна да се къпе в морето. Може би ще я забележите на третата снимка по-долу.

Та има някакви забележителности, мисля, че са главно архитектурни. Залагат главно на туризъм и си личи по улицата с барове, на която отидохме. Е, понеделнишки не можахме да видим пълната сила на off-peak нощния живот, но все пак...
Важното е, че видях скъпия си ;)






Новина на седмицата:
Напоследък съм се запалил да ям вафли (ги наричат на запад, ние им викаме гофрети) с кленов сироп и сметана, мммммм! Ммммммм! :-)

Мисъл на седмицата:
Същите тези стюардеси, дето пътниците по летищата ги заглеждат и понякога снимат, ми лежат ей-тука на басейна по бански.
И ми вдигат шум :-D
Не съм ли небрежен, а? ;)
("небрежен" е лаф още от "Вилхелм Пик")

Гледай на живота така както той гледа на теб – на шега :7

Този умивалник направо кърти мивки! - Така възкликнах за новия стъклен умивалник на мърчаевската рода :)

Не е важно с кого идваш на партито, а с кого си тръгваш. - Това един колега го каза на едно парти преди време. От същото аз си тръгнах с шефката... без да искам беше, честно :)

Толкова пари за бензин, забавления и антибиотици друго лято не бях харчил. - Такова умно изявление кой си мислите, че може да направи?

Райд: убива всички познати микроби. А непознатите пленява и разпитва. - Бате Стоян ми го каза това :)

Между другото „Хакуна матата“ (за което бях писал в статията си за Нигерия) е на суахили доколкото знам...

А пък в един полет едно детенце от индийски произход към 5 годишно много любезно ми викаше „чичко“. Може би защото още бях с мустаци :)

Като стана дума, че в Китай не е евтино, ето как се пазарят китайците, мамка им :)

Историите в хронологичен ред

Ходих до Коломбо. Там пък „как не мога да се похваля кво се случи...“ (Ъпсурт) Както и да е, някои от по-приличните факти около този престой бяха, че се мотахме около басейна, кротко пийвайки си водчица и портокалов сок, които ние си донесохме. Бармана го помолихме само за чаши с лед, хи-хи. Не можах да ида да разгледам града – бях много уморен. Вечерта на докато вечеряхме в ресторанта към хотела, едни Шри Ланкански мариачи ни пяха на уше Three Little Birds на Bob Marley, ние им пригласяхме и беше голям купон :)
А между другото летището им се казва нещо от сорта на Бандаранайке.

На снимката на заден план се виждат пиячите на водка.

Във фоайето на хотела в Коломбо имаше димящи пръчици. На снимката: Аз медитирам.


В Манчестър от летището до хотела се стига пеша – вървейки по един въздушен мост. На снимката се вижда гледката, която имах докато си закусвах кротко в хотела – самолетиии :) Та там освен шопинг (и пак касови бележки в паунди, божеее) направихме и разходка из града. Намерих една голяма връзка с балони (между другото беше 15 февруари. И пак между другото никой не ми прати СМС за 14-ти, нищо, че някои обещаха... добре, че съм твърдоглав православник и тоя празник не гУ празнувам) и се разхождах с нея цял ден, вкл. и в автобуса. Накрая мислех да зарадвам някого като му я подаря, но нещо не се получи, та я оставих в хотела, за камериерките.
За Манчестър си спомням от часовете по география в училище, че е индустриален град, център на тъкаческата (уф, как беше думата?) промишленост. И всички сгради са с едни такива червени тухли... За тамошната библиотека казват, че в нея е сниман Хари Потър. Склонен съм да повярвам, изглежда доста като училището в един от филмите, както отвътре, така и отвън. Моят агент Карлос е разпитал един служител на библиотеката, обаче, и той е казал, че не знае да е снимано такова нещо там... странно.

Това е въпросната библиотека. Вгледайте се в детайлите. Имам и снимки отвътре - прилича точно на сцената с Хари Потър там дето бяха в нещо като училище-читалня с едни чинове...

Гледката от ресторанта на хотела.




В Пърт ходих най-сетне до Freemantle, което е като част от Пърт, ни някои си го смятат за отделен град на брега на океана. Ходих на прехваления им плаж Cottesloe Beach, но не ме впечатли с нищо освен със силния вятър. После кореняци побързаха да ми се оправдаят, че по принцип не било такова времето там. А и аз, понеже не бях сигурен, че ще стигна до плажа, си носех банските в задния джоб и плажното масло в страничния на късите гащи. Няма джапанки, няма плажна кърпа.. Но въпреки това намокрих нежната си кожа с водата на още един океан (а тя си беше и доста хладна) – Индийския.

Като по филмите- заглавията на прожекциите са с букви, наредени на светеш фон :)



Point Zero, нахожда се на ъгъла на една сграда. От нея се измерват (и са се измервали от години, години, години) всички разстояния в Западна Австралия.



Междувременно ходих и на плажа Ал Мамзар близо до жилището ми. Моята сграда се вижда на снимката – третата отляво надясно. Дори и прозорецът ми се вижда на една друга снимка, дето не е панорамна.



Бъдещата ми жена (и бивша... ще разберете какво) в ляво на вашите екрани (щото Цвети нещо се дърпа ;) - не знам дали ще трябва да стана футболисс поне за малко, за да имам жена бивша манекенка... Иншалла, времето ще покаже.

Пл. Нелсън Мандела (и тилът на статуята на въпросния)

Тия човеци светят нощем и е много яко :) и малко spooky




А пък Виена как ме разочарова... Както с времето си, така и въобще. С изключение на храната.
Та времето беше едно такова с ниски облаци, нещо като мъгла, ръми постоянно, 6-8 градуса по Целзий е температурата... Локви и кръпки по улиците, същите онези масивни сгради-кооперации като в София. Може би затова не ми хареса Виена – прилича на София. Което пък е добра новина за София – най-сетне да прилича на европейски град.
Хапнах Виенски шницел – мммм.... вкусноооо! Но ако бях отишъл с една нова любов, с която се запознах в самолета, до тях в Словакия (на 45 мин път), щях хем да похапна вкусно (техните сигурА я чакаха с гозбите), хем да си прекарам по-весело. Нищо, нека не бъдем максималисти. Все пак видях Виена (но не и Пена).
(нали го знаете това „През Пена, та у Виена“?)

И някои от трамваите са точно като тези по маршрут 8 за Люлин – едни такива старинни швабско изглеждащи.

Приличаше на Паганини (с тоя мустак), но май беше Моцарт.


Това требе да беше Дунав?

ПЯСЪЧНА БУРЯ КАРАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО

Това съобщение беше на светлинното табло преди „Тунела на аерогарата“ в Дубай. Такова табло като при тунела в Люлин. Но показва не само телефона „при инциденти на пътя“. Не можах да го снимам, бях сънит (сънен). А бях сънит защото сутринта си дойдох от Истанбул и след трите С-та (Стоян ми ги е казвал, но на вас ще кажа само едното – Сън), отивах на полет до Лондон. Чак като стигнах на летището и системата не пожела да ме пусне се разбра, че полетът ми е утре, т,е, днес не сме 1 март както си мислех, а сме още 28 февруари. Та изводът е, че аз мога да съм загубен и без пясъчна буря, ха-ха.
Между другото си мислех за Алхимикът тези дни, покрай пясъчната буря... нали той там прави една буря и... абе който я е чел – знае :)
Полетът до Лондон си беше нормално натоварен, т.е. натоварен. Прелетяхме близо до София и се оказа, че е доста осветена нощем, не както аз си мислех.. това е чудесно :) Капитанът ме попита (бях в пилотската кабина по това време) какво е това много светещото нещо в планината. Усмивка се разля по устните ми: „Ами да, та това е нощната на Лалето!“ Впечатляващо е да се види от 10 км височина :)

Piccadilly Circus

Тяхното Одеон. Като се огледах после видях още един Одеон на същия площад. Това беще некъф площад само с кина.

Please Mind the Gap. пАзи ямата!