Гледай на живота така както той гледа на теб – на шега :5

- Опитвам се да науча Карлос да мие съдовете преди формите на живот, развили се върху тях, да са изнамерили колелото. Опитите продължават.

- Ш'те **** в джуджето! - Моето възклицание към него като видя мивката отново пълна. Превел съм си го като Flippin' midget!

- Не всичко, което лети, става за ядене. Важи (и) за стюардесите :-D

- Имам австралийски долари и няма да се поколебая да ги използвам! - Това възклицание се изплъзна от устата ми веднъж и май ще го правя всеки път като си получа режийните пари в чужбина, мухахах :)

- Гаден си като вчерашна сиренка. - Ловис ме изкефи с това на макс. :) С изключение на факта, че се отнасяше за мен. Но на кого му пука. :)

- Prevention is better than cure (Предпазване е по-добре от лечение). - Стои доста на място за доста случаи. За малко ми се прииска да я преведа като "Въздържанието е по-добре от лечението" ;)

- В Мексико няма такава текила "Пепе Лопес", това е някаква маркетингова измислица, може би на някоя американска компания. - Думи на КАрлос. Той все пак си е местен а и знае какво и как е текила.

Няколко фрази от тук, които ми харесаха:

- Ако жената има пръстен, значи най-вероятно е омъжена. Ако има гердан, това нищо не значи. Ако има и пръстен и гердан - омъжена е, но това нищо не значи

- Винтът, забит с чук, държи по-здраво от пирон, завъртян с отвертка

- Ако гледате телевизия, сигурно сте забелязали, че добрите винаги побеждават лошите - с изключение на новините в осем часа.

- Когато жена казва, че няма какво да облече - това означава, че няма нови дрехи. Когато мъж казва, че няма какво да облече - това означава, че няма чисти дрехи.

- Руснаците наричат път мястото, през което възнамеряват да преминат. Сигурно важи и за тук в пустинята.

- Има три начина да се направи нещо - направи го сам, наеми някой или забрани на децата си да го направят.

- Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

- Когато времето е малко - не ти е до приятелство, а само до любов.

- Мързелът е подсъзнателна мъдрост.

- Не е достатъчно да си знаеш цената - трябва да се отчита и търсенето.

- Жените, също като децата, обичат да казват "не". Мъжете, също като децата, го приемат насериозно.

To All New Arrivals. Или за сведение на посрещачите

Не знам защо това заглавие на песничка на Faithless ми се е набило в главата, като не е съвсем релевантно на темата.
Както и да е, добрата (надявам се) новина е, че си идвам на 3-ти януари вечерта. Т.е. от 4-ти мога да почна да бръмча.
Все още съм в преговори да си тръгна от БГ на 18 януари, вместо на 14. Инш'аллах.

Хонкг Конг: Краят на стра(ш)стната седмица

Да, в рамките на Страстната седмица успях да изгоря като животно в Пърт и след това да настина като магаре в или малко преди Хонг Конг. За капак на всичко главата ми (цялата!) се бели като на .. не знам какъв :) То не са страсти, не е чудо. "Но да видим колко по-зле може да стане" ;)
Този път закуската в хотела беше много зле... Направо няма нужда да се хабите да слизате за закуска. То ако питате мен, не се хабете и в хотела да ходите, Регал нещо си му е името и sucks. Абе направо не се хабете и в Хонг Конг да ходите, стойте си вкъщи по празниците :)
Макар че бях там точно на т.нар. Boxing Day, 26 декември (тогава всичко е на бесно ниски цени), почти единственото, което видях от града бе един доктор голобрад и една аптека... А почти всичко, което си купих от Boxing Day е опаковка Панадол. :)
Нищо, животът е низ от подеми и спадове, добрата новина е, че все още имам тъпанчета.
Току-що се оказа, че имам 2 (две) снимки от Хонг Конг, не си струва да ги пускам.
Иначе Хонг Конг сравнително до скоро беше Британска колония. Преобладаващо има високи сгради, и гледката през нощта е впечатляваща - осветени са, може би са жилищни, де да знам... Има и една местност, от която се разкрива гледка към целия град. Следващият път съм там :)
Друго любопитно е, че (болшинството от) трамваите и автобусите са двуетажни. А пък парите се печатат от няколко банки (по-точно три). Представяте ли си - имате си банка, печатате си пари... - раят на земята ;)

Снимки и фрази... или понякога светът е странно дежа-вю

Това го пише в колежа за стюарди, в коридора, водещ към мястото където ти дават униформата. Беще първият ми ден в колежа и потръпнах от този надпис - верен си беше...



Колко този надпис на един висящ мост в парка Kingspark в Perth и гласящ:
To all whose love to play... and dare to dream. Thank you.

ми напомня на текста на една песен на Faithless:

For all those who stood up and were counted
For all those for whom money was no motive
For all those for whom music was a message
I want to thank you


Говорейки за снимки, дори и облакът от снимката най-горе на страницата има формата на крилен профил... :)

Perth, Western Australia (aka The Land Down Under**) - Любов от първо слънчево изгаряне

Е, кракът ми стъпи и на този континент. :)
Градът много ми хареса. А ако той е типичен за Австралия, значи ми харесва Австралия. Имат красиви облаци, природата им е природа, движението им е лев(ашк)о (странно чувсто ме обзема като видя празно шофьорското място в колата, пред която се опитвам да пресека), колите им са японски*, жените им са привлекателни.
Градът е с население около 1,5 милиона и е столица на щата Западна Австралия, най-големият щат в Съюза. Разположен е на река Swan не точно на океана, а двайсетина километра навътре. По това прилича на Лисабон. Но май е по-ветровит от Лисабон. А и също като Португалия е доста равно наоколо, нещо май нямат планини.
Акцентът им е забавен - "г'дай майт" трябва да го разбираш като good day mate, симпатично. А една колежка от Нова Зеландия (май) мазно с кресчендо в гласа упорито сякаш лаеше на едно детенце " 'и'ляй!", като с помощта на едно от шестите ми чувства (шести номер, обича да казва прочутият Дени) и на няколко лексикални итерации разбрах, че иска да каже hello.

Изгорях нечовешки на тениска и слънчеви очила докато бяхме на фотолов за кенгура на о-в Heirisson (кенгурата си живеят там свободно, аз докоснах едното от тях по опашката!) и след това в парка Kingspark - огромен парк над града, където видях (ей, забравих да го докосна да видя как е на пипане!) баобаб. Истински, от Своге. Листата на баобаба окапват до едно през сухия сезон.

Ще попитате защо изгорях на тениска. Как защо, защото нямах потник. По-тъжната версия на този отговор е, че просто забравих, че там е лято, а и то не беше жега, та когато се сетих да си купя слънцезащитен крем, вече беше твъъърде късно. Трябваше да си спомня разказите на Катето, че там без крем не се излиза навън.
Черепът ми също изгоря. Щото въпреки съветите в сайта на стюардите, забравих да си взема слънчева шапка.

С две думи: Хубав град, но внимавайте със слънцето.
Може би ще поживея там някой ден. А за хубавите жени: Това всъщност ще те грее само няколко месеца - докато намериш своята, след това ще ти пречи ;)
А и ако жените са silent but violent като слънцето - не знам...


* В Дубай японските коли са американските модификации. Доста по-грозни от японско-европейските модификации. Точно затова тук не мога да си купя адския Сивик, приличащ на ксмически кораб, или пък якия Акорд... :(

** Лирично отклонение. (гледах го веднъж по MTV с тези мехурчета, дето им викат trivia - авторите са вложили бая замисъл в тази песен и клипа й)



За мен по-подходящ би бил знак "Диванета следващите 14 км"


Кенгуруобиталището










Kingspark и ботаническа градина. На снимката: Баобаб и мамуна

Къде са ми детските книжки

... кажи ми, мой прашен сандък. Но това е друга тема.

Започнах да напиша тази статия (която после съвсем претърпя преработка, след това бе погълната от една друга, сдъвкана и налрая изплюта пак като самостоятелна статия), вдъхновен от това: http://missby.wordpress.com/2008/10/31/memory-lane/. Прочетете го. Някои неща от този списък са ми толкова познати и мили спомени.. :) Други са ми непознати – явно дамата е по-възрастна от мен, хи-хи. Ако и вие се умилявате при тези спомени ви препоръчвам страницата http://detstvoto.info, която извън България май се отваря само от http://detstvo.noviniteb.com/ – симпатична и добре поддържана страница с мили хора вътре :) И има пак подобен списък като този на missby, ако не се лъжа. И е готин.
Хайде, отивам да си нагледам пилето с картофи във фурната.
(няколко часа по-късно):
Такааа. Сложих видеоклип с резултатите от готварската ми симфония тук. Черпете от този извор на мъдрост. Направо на философия ме удариха тези вкусни картофииии! Такааа. Вдъхновен от това реших да продължа с фразите и спомените от детството:

- Къде си бе, нашия?! - това бе нещо като поздрав от страна на дядо ми когато ме види да щъкам из двора. Стоян все си мислеше, че „нашия“ е чисто бургаско обръщение/изобретение преди аз да му кажа, че преди 20 години са ме наричали така във Владая.

- Какво нещо е живота! - Реплика на дядо ми, провокирана най-често от поредната драма в някоя сапунка.

- Снимки без пари - друг израз от детството ми, не ме питайте какво точно значи, но така реших да кръстя някои от предишните си статии :) Защо ли? Защото има само снимки без текст – по-лесно ми е, хи-хи.

- То се знае. - Любима фраза (без той да подозира това) на един от героите от детския минироман "Пет отвлечени монаха" на съветския автор Юрий Ковал. Издание на издателство "Отечество", естествено, от поредицата смешни книжки "Библиотека 'Смехурко'". Готина е.

- Чудесно. - Моя любима фраза. Заех я от един пич на име Владимир Владимиров Владимиров. Става за ъпсулютно сичко. Покрай работата ми с чужденци, дълго време се мъчех да намеря достоен по бласък на оригинала превод на английски. Excellent вършеше работа известно време, но сега ме удари по главата една фраза на Иржи "Шматката" Янски, опитвайки се на пега да блесне със задълбочените си познания на езика на Шекспир: Splendid. Май това е верната грешка! :)

"Малкият Никола" от същата поредица е направо брутална детска книжцица, а илюстрациите са нечовешки; четох я някъде в четвърти клас. "Алфонс Треперибузков" е много готина също, направо изродска, голям хильоч (здрасти, Ради!) пада. "Приключенията на професор забравихмуимето в блатото", тази за пекаря и еднокракия петел на Оле Лунд Киркегор - „Виргил дребосъка“, „Училище за клоуни“ -луда пуска книжка, където освен всичко останало има една граничарска коза, която залавя опасен бракониер. Той знаел хватки срещу хапане от кучета, но срещу мушене с рога не знаел.. :)... Да ми се чуди човек какви неща помня от десетки години, а сега не мога да запомня симптомите и първата помощ за 20-тината най-разпространени медицински случаи по време на полет. It's a metaphore, естествено. Да ме пита човек каква полза имам сега от толкова прочетени и препрочетени книги навремето. Е, от време на време се фукам, че съм прочел „Властелинът на пръстените“ и „Алхимикът“ десетина години преди да станат известни под път и над път. (не се сдържах, хи-хи). А чели ли сте „Билбо Бегинс или Дотам и обратно“? Това е нещо като предисторията на „Властелинът на пръстените“. Забавна е. Напомня ми на стила на Тери Пратчет. Който знаете ли как го открих – едно време беше модерно да се пише „Четете Библията!“ с боя и спрей на стените. Някой, явно прекалил с негови книги, беше написал „Четете Тери Пратчет“ и аз го зачетох. Много е забавен, прочетете нещо и вие от него!
А пък една зима, още бях малък, бяхме на екскурзия в планината с нашите. Имаше сняг, хванал кора и се ходеше трудно. Познайте кой вместо да се радва на красивата зимна картина, ходеше хай-отзад и ядосваше всички като се хилеше идиотски всяка минута докато четеше книжка от Библиотека „Смехурко“.
А сега какво правят децата? Глупости. Вместо да се скъсват от хилеж с тези книги...

Междувременно пичовете от http://detstvoto.info трябва да напишат статия за Библиотека 'Смехурко', както вече са направили за „Дъга“ - любимата българска версия на „Пиф“ и „Мурзилка“. Или ще взема аз да я напиша. Както един приятел на Митака му казал, че ще пренапише TCP/IP протокола, щото според него бил куц.
Направо се пръснах - вижте това тук. Явно от Нашето детство са в час със Смехурко, а и не само те. Те са в час с много неща, погледнете им сайта, де! :)
Като казах „Мурзилка“ и се сетих за един брутален анимационен клип с Крокодила Гена и Чебурашка.. дето Чебурашка се напушва. Май е този, надущвам го по мириса на тревата, макар че сайтът вбокс7 не се отваря в Дубай:
.

- Чибурашка. - С „и“. Популярен термин пак от далечното детство, обозначаващ хлапе с щръкнали уши или просто някой, дето не те кефи. По-силната версия е „залухав“. Отново не ме питайте какво значи.

- Същественото е невидимо за очите. - Това казва лисицата на Малкия принц. Както вече знаете; Хората винаги искат да са на друго място, никога не са доволни от мястото, където са. Това пък казва стрелочника. Мъжете винаги искат нещо различно / това, което нямат – това пък казвам аз.
Малкият принц май си остава една от най-любимите ми книги. Не мога да обясня на хартия, а само лице в лице, за да мога да ръкомахам и да правя физиономии. :) Основното е, че в тази книга всеки би намерил смисъл, и то различен – от малкото детенце до стареца. В това се изразява гениалността й.
Алхимикът си остава другата ми най-любима.

В началното училище имахме малка библиотека – всеки беше донесъл по една детска книжка от къщи, по заръка на учителката. После пък започнахме да играем на Намери книгата – докато чакахме автобуса след училище (не че беше трудно да се стигне и пеша до къщи, но е по-весело да кесиш с другите на спирката) гледахме през витрината на книжарницата и един казваше (прочиташе) заглавие, а другите трябваше да открият на кой рафт е точно книгата.

Ако ви се четат още неща, идете на http://bultext.tripod.com или http://www.chitanka.info. Има достатъчно.

А да сте чували за сп. Славейче, сп. Космос, в-к Вечерни Новини, сп. Математика? ;)

Шанхайски експрес Shanghai Express

...по нашенски.
Това беше най-якият ми лейоувър досега. Екипажът беше готин, забавлявахме се вечерта в бара, пяхме (не само без микрофон), пихме, танцувахме (не само на дансинга), пушихме.... аз наблегнах на всичко :) Най-накрая управителката на хотела (която се оказа в бара) почерпи масата ни с по едно. Всичко беше културно и весело, да не си помислите, че сме правили простотии.
А всичко започна с това, че преди полета бях на як купон и се скъсах от денс. Пристигнах на летището за полета 5 минути преди да ме запишат като "Неявил се", хи-хи.
И продължи с това, че взех (без (много) бой) телефонният номер на китайката с най-красивите очи, която съм виждал. Джая... и името й не е лошо :)
(В последствие се оказа, че не е останала незабелязана и от другите гадове (колегите стюарди на борда), т.е. обективно е съждението, че е привлекателна ;)
Ще пренебрегна факта, че Китай не е никак евтин, особено ако не умееш да се пазариш (въпреки че като по чудо прочетох статията на кака ви Мики за Пекин преди да отида в Шанхай), и ще ви разкажа за

Хотелът: Crowne Plaza Pudong Shanghai е чудесен петзвезден хотел, проектиран от англичанин, французин и китаец. Хареса ми стилът му. С тъмни мебели в стаята, с душкабина отделно от ваната в банята, сапунът ме изкефи – беше с парченца чай или каквото е там приличащо на магданоз вътре в него, всички кутийки в банята – с шапка за баня, с комплект за бръснене и с тоалетни принадлежности, бяха черни, харесаха ми някак. Има си отделна стая crew lounge с интернет и безалкохолни напитки.

Храната: Нали знаете как викат на китайската храна в Китай? Просто храна. Никога не пропускайте закуската в петзвезден хотел. Аз, който никога не съм бил любител на сушито, дори и в Япония, се насладих на чудесно суши на закуска (човека го правеше пред мен) и пролетни рулца. Ама някак не приличаха на рулцата в китайските ресторанти в България – не бяха мазни :)
Та докато си закусвах едни хора срещу мен ми заприличаха на браточките от снощи, та останах така за миг загледан в тях с надигната над чинията глава. Веднага към мен се плъзна китайска девойка от персонала с въпроса „Имате ли нужда от нещо, Сър?“.
Хм, в Дубай едно от нещата, които ме карат да се смея е поздрава на някои представители на обслужващия персонал „Hi Sir!” - някак ми се смесват неформалното Хай и формалното Сър.

Хората: Шофьорът на автобуса, който ни взе от летището беше жена. И някак не показа усилие при мятането на куфарите ни в багажника на автобуса. Шофира с бели ръкавици, като водачите на таксита и автобуси (и началник-гарите на метрото) в Япония. Возих се и на такси – някакъв Фолксваген Сантана, който подозрително приличаше на стара Джета :) А и някак си градът беше празен откъм хора – нямаше навалица.. Може би пурво защото всеки бе на работа и второ – подозирам, че не уцелих баш-центъра на града, а отидохме на нещо като Илиенци – закрит базар със същите китайци (или най-малкото братовчеди на тези от софийското), опитващи се да ти продадат същите боклуци :)


Това хвърчило беше дълго около 100 метра. Направо ме е яд, че не му дадох на човека равностойността на 5 лева, толкова искаше за него, макар че няма какво да го правя после...


Някакво Експо очевидно ще има през 2010.


Ако сте гледали кинофилма "Розовата пантера", няма как да отречете приликата ми с щурия инспектор :)


Малко фото отпреди полета (тези от купона още не съм ги получил):
Колегата като Хълк Хоган

Гледай на живота така както той гледа на теб – на шега :4

- Before you criticize somebody, try to walk at least a mile into their shoes. When criticizing them in this way, you will be a mile away of them with THEIR shoes. - Това го пишеше над стелажите с обувки в един магазин в Бирмингам. Оригинално. :)

- Нещо, което се лекува. - това казвам на всички, които ме питат „Какво ще ми донесеш от едикъде си?“. „Спокойно, ще бъде нещо, което се лекува“. Ако не знаете вица – каже те си, ще го разкажа.

- Ти накъдето си тръгнал, аз оттам се връщам, сине. - Хлъзгам им тука български лафове на латиноамериканчетата. ;) Сега като стана дума, се сетих и за : „От стара коза яре“, „Ял си от кокошка крак“ и сравнително по-новия „И ние сме расли в саксия, ама на балкона“

- С чужда пита помен прави. - Друга стара пословица. Карлос често прави така по най-различни поводи.

- Нали знаеш, че си ми приятел и понякога не е нужно да се виждаш с някой за да знаеш, че когато това се случи усещането за близост и искреност ще го има. - Вили (не я знаете, не се напрягайте). Колко трогателно. Още повече беше адресирано до мен :)

Бирмингам - малко, но от сърце

Този bull е направен от бонбонки подобни на боб и се продава за 20 000 паунда.

Фрагменти от мола Булринг - бил най-големият в Англия май. НА мен не ми се стори толкова голям, или може би не съм го обходил целия...

Снимки без пари 5

Малко снимки от Дубай...






Палмова коледа

"Тръбата на изобилието"; худ-фот.: Ванкатабе; 2592 х 1944; туш, акварел, масло, конфитюр; (между другото това е пейзажа от новото ми местообитание - няма трева, само пясък)


Пак Дубай...

Снимки от сафарито - ексклузивно

Намерих непубликувани кадри от сафарито, на което бях. Веднага ги свеждам до вашето знание: (c)Татко Карло (известен още като Батко Карлос)






Казах ви, че танцувах пъп-о-пъп с кючекчйиката, ама вие не вярвахте...

Къде зимуват раците

Здравейте!
Освен че зимата дойде и тук под формата на 15-20 градуса студ и дъжд, нямам никакви новини откакто се преместих в новото жилище, което само по себе си е новина и се случи на 25 ноември вечерта. Като че вчера беше – така ми е пред очите ;). Якото беше, че едва се нанесохме и докато още подреждахме основните неща преди да си легнем, ни поканиха на малко парти за добре дошли. Колко мило. Две сръбкини (абе друго си е балканската жена!) стояха в основата на нещата, а една друга мацка, българка, пък беше дошла да ни види дори ни донесе подарък за къщата. И всичко това в рамките на буквално няколко часа след като се нанесохме. Напомнете ми да показвам снимки и клипове кат се видим, че не са за най-широката публика все пак. Сега ходим като мухи без глеви по разни магазини за дома като ИКЕА да видим някакви неща да го пообзаведем, че основните неща ги има, но трябва малко разкош да му се придаде. Естествено някои неща ще ги донесем от чужбина за тази цел – така и така пътуваме постоянно. :)
Първият ми ергенски апартамент, йейии! :)
Ето няколко снимки от сегашното състояние.
Моята стая. Голяма е. Мисля да сложа билярдна маса.

И леглото е такова.

Компютърът е по-малък от тонколонките, които съм му взел.

Всекидневната. Плазмата я забравихме в магазина... иначе става.

Кухнята. Миялната е при плазмата.

Гледката от моята стая. Мислех, че ще избягам от калта,строежите и шума в София, но надали... ;) Тук е като във вица "отпред пясъци, отзад пясъши, отляво пясъци, отдясно пясъци, отгоре пясъщи, отсолу пясъци". Докато в Дейра (предишното ми обиталище) беше с повече трева. Ама и тук след години ще стане развито доста.

Е, има и по-добра гледна точка. В далечината е плажа Ал Мамзар (да, същият, небезизвестният).


Доста време не съм летял, вчера се отприщиха нещата с кратък полет до Хидерабад. После почват готините полети. Добре, че попреговарях, иначе се губи тренинг като не летиш. Работата е готина. По време на полета си на егати и пангара, но после имаш ден-два почивка, абе точно работа за некфи неформални типове и купонджии :)

С Карлос решихме да си пуснем мустаци. "Модата на 1204" щяло да се нарича това (на името на стаята ни ;). Казах му, че може да започнат да ни викат ZZ Top, но по-лошото е да не започнат да ни викат „Чичките“. :-D

Ето снимка от 100 часа през нощта, преди да си обръсна част от брадата поради това, че отивам на полет.

Гледай на живота така както той гледа на теб – на шега :3

- Ще те обичам вечно, но не през цялото време. - Това изказване на неизвестна личност адски ми пасва на представата за мъжа. Доколкото съм самоук антрополог и социолог (тези думички ги чух в един филм :-D).

- ... да видим колко зле ще стане (започва с „Не е на добре това, но...“). - Адаша. Харесва ми. Оптимистично е и се вписва във философията ми (изразена в заглавието на статията).

- Аз съм блондинка, какво е *твоето* оправдание? - Това го видях от (вече не толкова) малката Петя. Сега го казвам като: „Аз съм рус и съм кабин крю, какво е ТВОЕТО оправдание?!”

- Carpe diem. - (Забравих да ви кажа, че) Хвани живота за шлифера, значи това в превод от латински.

- Знаеш ли какво става, когато разтърсиш живота за ревера? Пада пърхут - това става! - Вече не толкова известният, но все толкова прав Алф.

- Стара риба нема. - Това ми го казаха едни куки след като ми написаха акта по повод това, че чукнах една кака отзад. Що не й скочиш - питат ме те. Една идея е над текущите ми критерии за възраст – отговарям простичко и откровено аз. Тогава ме застреляха от упор с горното. Пътните полицаи са мъдри хора.

- Никой не е пророк в собственото си село. - Така казват, не знам. Не знам и защо изобщо ми хрумна това сега. Аз затова чак тука дойдох.

- Тежък е лекия живот, Иванчо. - Това ми го казваше бате Божо в университета когато се появявах в късното утро едва за третия час с уморени очи. И тогава си мислех, че е адски прав, и сега си го мисля.