A Month and a Half in the Middle (East / of Nowhere)

Мархаба, банда! :)
Как сте ми там в България? Чувам животът си върви и без мен, а? Улиците в СОфия са все така мръсни и надупчени, хондаджиите си се събират всеки вторник на бира, хора сменят работи и жилища... Чух че сняг е завалял. Надявам се да дойда януари за имения си ден (т.е. търсете яки подаръци!) и да го пробвам. Отложиха ми отпуската за догодина, та ще се опитам да си дойда още януари, но ще видим.
Тук времето е преобладаващо. Ходих преди 2-3 дни на тенис със съквартиранта ми, спукахме се от игра, после си изстискахме тениските и прокапа вода - стана малко като реклама с Агаси. Все още е жега, по-скоро е задушно заради влагата.
Оф, пиша тука на фонетичната клавиатура на Уиндоус Виста - трудна работа - няколко букви са разместени спрямо "класическата" фонетична и ..е трудна работа, ако позволите да се самоцитирам ;)
При мен животът си тече, няма кой-знае какво за разправяне, усещам, че скоро ще вляза в ритъм "излизане-работа-сън".
Завърших успешно обучнието си на 25 септември, имаше готина церемония по този повод. Беше хубаво. И тъкмо си помислих "свърши се" и се присетих, че всъщност сега започва всичко.
А всичкото започна така: След няколко дни почивка, които не усетих, ме изстреляха на SUPY полети. Това са по един полет на Еърбъс и на Боинг, на които не си точно част от екипажа - над обичайната бройка стюарди си и целта е да се запознаеш с това какво се случва по време на полет и да не си суперстреснат на първия си "истински служебен" полет. Но ние и на тези СУПИ полети си работехме наравно с другите - разнасяш храна, почистваш после, тичаш им като някой натисне звънчето да те повика... Братче, тази работа се оказа нелека отвсякъде. След като се оказа, че аз отговарям за сигурността на самолета и безопасността на пътниците, за правилното протичане на различните фази на полета и за спасяването на нечий живот ако се стигне до оказване на първа помощ, сега се оказа, че работата е и да си сервитьор в 250-350-местен ресторант с чудесна гледка но невинаги стабилен под и тесни, много тесни пролуки между масите, където почти тичаш. Следващия път се замислете преди да дрънчите звънеца за щяло и нещяло, а и не се сърдете ако някой не се отзове веднага на прищевката ви - братче, работата си е много. Казах ви - като в пицария с 300 места. Пълна със софиянци :-) ..и "софиянци". А пътниците освен с претенции са и дяволи много често.
Якото на супи-полетите е, че излитането и кацането ги прекарваш в пилотската кабина (въоръжен с фотоапарат, ако пилота не е много кисел). Да, имат правото хората да са гъзари - те карат цялото това желязо (около 300 тона и още толкова народ и багаж, а приятелю?) да хвърчи. Е, компютърът и автопилотът вършат черната работа, но като се опре до вземане на решение и човешки фактор - те са. Другото добро на тези полети е, че всички останали стюарди те глезят, а и нямаш кой-знае какви отговорности. Праснах си няколко снимки с Полароида на борда - много стилно стоят на вратата на хладилника, не пропуснах да се защракна и с мегаякия си телефон, за да мога да ъплоудвам. На штория супи-полет имах един колега българин в екипажа. Като разтоварихме народа в Карачи и докато почистваха самолета, гаменът пусна чалга по аудиосистемата в целия пътнмически салон. Беше весело. А и дори инструкторите по време на обучението те окуражават да си правиш купона, иначе работата не вървяла.
Като казах Карачи и си спомних как като започнахме да снижаваме и в иначе тъмното небе в далечината се появи зарево като от изгрев. Беше от Карачи - светлините на града осветяват небето, а и това се оказа голям град. Пак там летейки над Пакистан видях в тъмното нищо на земята светещи ивици - хората си осветили и мевдуградските пътища. Същото е и в Дубай. Тука какви страяни пътища има в пустинята! И "междуградските", доколкото в Дубай има различни градове, магистрали са осветени: карай и пей.
Ходихме на пустинно сафари. Човече, яко е! Шофьорът не отстъпи пред настояванията ми "аз да карам" и пързаляше Тойотката по дюните. Спомних си как с брато искахме да караме на Париж-Дакар... Хм, още не е късно - брат, идвай да тренираш тука по дюните и като съберем пари или спонсори ще се 'лъзнем на някое рали с регионално значение.
По някое време в програмата явно беше заложено и пуликата да излезе на сцената да танцува с кючекинята. Мен и КАрлос ни извлякоха на сцената, ние обаче не се стреснахме, а направихме як танц с елементи на капоейра с едни бастунчета. Кючекинята ме хареса и затанцувахме заедно, заблъсках аз едни бесни гюбеци... Стана веселото :) Накрая тя ми стисна ръката и каза, че съм много добър. Явно съм й заприличал на англичанин или австралиец, де да знае тя че съм тъмен балкански субект и при нас чалгата е повсеместна, хи-хи.
Последни новини от нюзрума: Падна ми една пломба, а Емирейтс не ни осигуряват точно стоматологично обслужване, само евентуално после ти покришат разходите, което пак не е малко. Та стискайте палци, утре отивам на зъболекар местен. Усещането си мога да го обясня, пне на жените: то е като да си смениш гинеколога с някого, когото не си виждал досега. А, записаха ме и "отсъстващ от дежурство" вече веднъж. Ужас! Бях на стенд-бай в къщи и не съм мърдал. Идеята е да ти звъннат и да отидеш да летиш ако някой се е разболял или нещо от сорта. Явно са ме търсили, ама главите кой знае на кой номер са звъняли да ме викат за полет.. И с това се разправях днеска. Засега съм виновен до доказване на противното, но на кого му пука. Това последното е новата ми любима фраза, но някак не звучи добре на английски, особено когато наоколо има някой "старши", затова я замествам с поетичното "Хакуна матата". Което на суахили значело... абе я си прочетете Уикипедията!
Нова екстра се добави към скромното ни съществование в този апарт хотел. Вече ви казах как любезно ни мият съдовете и почистват ката ден. И понеже сме във временно "обиталище" (тази дума май ми остана откакто за последен път гледах "Разрушителят"), някак си не се вписваме в маршрутите на автобусчетата, които карат стюардите на работа. Затуй нас ни взимат със сребристите аудита, с които возят капитаните. Готско! :)
"Нова екстра се добави" - хм, словоредът ми звучи като "A new star was born". Явно Виста-фонетиката влияе на нервните ми окончания в лявото полукълбо.
КАто казах "Агаси" - една колежка френдка (мали, много испаноговорящи тука, но това е тема на друга задълбочена студия) е летяла до Зюрих ли му викат, и се натъкнала в салона на първа класа на Федерер! Има снимка с него. Не я питах взела ли е автограф и къде точно, но се кефя на снимката. Уморили са човека направо.
Въобще всеки, който се върне от полет, особено ние новаците, защото все още се впечатляваме повечко, разказва какви ли не истории. Засега моята най-вълнуваща, освен че си разлафвам със симпатични (пацииентки щях да кажа) клиентки (ПиАр му викат) и освен ако не премълчавам нещо, е че ядох в първа класа и една любезна колежка ми пусна функцията "масаж" на едно от креслата в същата класа. Става. Но не мие чинии. Сами се сетете какво още не прави пустото кресло.
И въобще не знам как ще си изпълня мечтата да си налепя хладилника с магнитчета от всеки град, в който съм бил. На по-кратките полети (разбирай до 4-5 часа в едната посока, напр. Истанбул и Кайро), не можеш да излезеш от самолета - гранична полиция отвън пази. Е, поне видях великата Нил и Суецкия канал от високо. И египетското слънце, заради което съм примижал на снимките, които направихме на стълбата до вратата на самолета.
С помощта на една находчива и много будна колежка от ФИлипините коригирах леко идеята си: По-добре да си купим карти на света и можем да забиваме (кой казваше "закарфичвам"?) по едно малко знаменце на градовете, в които сме били. Пък това, че някои градове са по-близо има и добрата страна - можеш да идеш да ги разгледаш с по-евтин самолетен билет когато имаш няколко дни почивка. Или както казваше Ана, цитирайки неизвестен, Objects in the world are closer than they appear. Същото се отнася с пълна сила и за ДУбай. Понеже доста от сградите са високи, си мислиш, че са зад ъгъла и се наемаш да отидеш до там пеша. Грешка. Но не е фатална.
Бурж Дубай е впечатляващ. Трябва да го видите на снимка - 800 метра височина! А, (глей къде стигнах от едни магнитчета! не, не за кариерата си на стюард говоря, а за писаниците тук) направих обиколка на града с двуетажен автобус. Не беше никак зле. Като част от пакета се разходих и по Дубайския залив, или както там се превежда Dubai Creek, с лодка. Чудесно! По време на обиколката на града установих, че златото си е злато навсякъде по света, и то неслучайно. Отидох до прочутия Голд Сук (пазар) - няма евтино, брате. Тука са накачили едни монитори в магазините с някаква демоверсия на някакъв трейдър на Майкрософт, и изкарват некфи котировки на XAU от борсата. И цената златното синджирче се определя по цената на златото на борсата умножена по теглото и евентуално добавка за цената на труда при изработката. Аз си харесах едно синджирче от бяло злато за 5-600 БГ лева. "Нема нужда", рекох. Щото събирам за поредната жена, или тайфун с нежно име, в живота си. Сега има три жени в този "така наречен мой живот": Ерика (Сони Ериксона ми, майна), Соня (Едно Сони Вайо, заради което се чудя как най-безболезнено да заделя 2300 лв. Казвайте къде в Щатите да отида за да си го взема на добра цена, плс!) и ЕВИТА - автоматизираната телефонна система, дето те информира кога имаш полет и т.н.
За съжаление екстрите, които си позволявам сега, са все още благодарение на ЧЕЗ, не на Емирейтс, но хубавите работи стават бавно. А и кой ти бърза в тая жега.
Та да се върнем на магнитчетата: докато си мечтаех аз да струпам колекция от тях, се оказа че хората имат къде-къде по-здравомислещи мечти - напр. да "струпат четири стени с парно и ТЕЦ в столицата". Така е то, ако не ти дойде навреме - не го чакай. За акъла говориме, бухаха.
Като заговорихме за иноговорящи (то само аз говоря, де): Мотахме се и се изгубвахме "ей-го къде е, зад ъгъла, поне така изглежда отдалече" с въпросната филипинка - доста по-лесно беше - тука половината ми се струва че са филипинци. Някой ми каза, че има много от тях по целич свят. И като им заговорим на родния език и стават двойно по-услужливи. Малей, това малкото как се пазари! Да се не начудиш. Но пак вайо-тата си останаха с високи цени. Рекох "дъще, следващият път - двойни усилия". И е с некъф перфектен английски, с произношение, И как само идваше подготвена в колежа - веднъж за малко да й залепят устните с тиксо, че не даваше думата на другите от взимане на участие.
КАкто казах, всеки чошек тук е интересен с нещо. "Ее, почти всеки". Съквартирантите ми, например, са също много готини. Не помня дали писах за тях или само съм си мислел да го направя. Карлос е от Мехикооо! и е оставил там фирмата си (!) за блутуут технологии на съдружниците. Обича да пътува и е пообиколил насам-натам. Като всеки ("Ее, почти всеки") с испанска кръв, танцува добре, свири на куп музикални инструменти (шашна ме като отидохме в един магазин за компютри и той засвири на пианото в музикалния раздел на магазина; не спря сигурно 39 минути), душа на купона, екстровертен (каквото и да значи тоша), забавен, жените си умират за него. С него спортуваме и излизаме вечер. Вини пък е от "южноафриканец от индийски произход", ако съм успял да цитирам правилно отговорът му след тормоз от моя страна "Какъв си всъщност, замислял ли си се?". Освен всичко е преподавал на РВД-тата (Ръководство на въздушното движение) незнамкакво си във Великобритания. Покани родителите си тук за завършването на колежа - много яка идея. И скъпа тоже. Играе на флайтсимулатора постоянно. По-интровертен е. С него ходим на боулинг, на пазар (готви какво ли не, имаме 100 индийски подправки в шкафа) и на разходки. Той може да се окаже нашето скрито оръжие спрямо азиатките и представителки на някои западноевропейски нации, които дружат с него, щото е някак си по-проникновен и духовно настроен от средностатистически мъж. Говорейки за жени, всички ме плашат (мене лично) с азиатки и чернокожи. Като направя проучване, първо на вас ще кажа. Засега успешно се покривам, хи-хи. В повечето случаи.
Еми това е то. Съвсем се уморих с таз Вистовска фонетика. Що за идиотщина! ако мога така да се изразя в духа на руските белетристи. Утре ще се опитам да кача цялата тази глупост онлайн, че и няколко снимки, за да хване дикиш.
П.П.: Чувствам, че като пиша на компа на мексиканския си приятел в апартамента, мисълта ми тече по-гладко (е, сравнително искам да кажа), отколкото като кълва по клавиатурата в интернет кафето. ВИЕ как мислите? ;)
П.П.2: Благодаря на хората, които ме подкрепят в този труден за мен момент, т.е. четат глупостите ми тук и оставят любезни коментари. (Здрасти, Ети!:) Ако искате да продължите да четете - ми събирайте пари за компютър, де! Или пари да си купя общежитие, че ми писна този апартхотел без интернет.
П.П.3: Поздрави на всички и целувки (да кава ли "влажни като времето тук", или ще се повторя?) на всички, които ме изпратиха с целувкИ от БГ. Те си знаят кои са. (Тошева, ти къде?! :-D) Айде халас :)


In the aircraft trainer with buddies

Night in the city

My breakfast (see the Bulgarian cheese!)