Колко е важно да бъдеш сериозен : Тhе Importance of Being Earnest

Здравейте!
Отново се убеждавам, че благодарение на интернет светът си остава едно глобално село. А аз - един глобален селянин :-D
След дълго мълчание се включвам отново. Доста неща изучих тука през това време - всяко винтче на самолета, всякакви методи за първа помощ, действия при евентуална бомбена заплаха, сервиране на кафе.. Абе тези 5-6 седмици беше доста нанагорно - все едно да завършиш колеж (или да направиш магистратура) за 5 седмици. Сега след като всичко почти свърши, ще кажа че обученито не е трудно. Но ако ме бяхте по питали по време на обученито "Трудно ли е?", щях да кажа "Да! Искам вкъщи!". Харесва ми системата на обучение тук в Емиратес - идеята е не да те изпитат и да видиш колко не знаеш, а да го научиш. Стимулът да учиш са непрекъснатите mock-up изпити (един вид репетиция за изпита накрая), както и домашните работи ,в които можеш дословно да преписваш от учебника - важното е, че така прочиташ материала и докато се чудиш как да го напишеш в домашното - нещо от него ти е влязло в главата. Имаме и много практически упражнения. Най-много ми харесаха тези в "Обслужване и сервиране" - половината група седим на седалките в тренажора и другата половина ни сервира ястия и напитки. Ние ядем и предявяваме претенции, искаме кафета и т.н., после ролите се сменят.
По "Първа помощ" пък, за да схванеш ритъма на изкуственото дишане (по-скоро темпото на натискане на гръдния кош), ти пускат едно "туп-туп", което малко след това се обогатява откъм звукове и става песничката "Stayin' Alive". Вдъновени от това, аз и моят щур съквартирант Карлос направихме една танцова композиция с елементи на натискане на гръдния кош и я заснехме. Много се изкушавам да пусна клипа в нета, но големият брат ще ми дърпа ушите - щото сме с униформи. Точно защото сме с униформи (тъмно сако и светъл панталон) и двамата, приличаме на някакви шоумени от мюзикъл, или на братята Маркс, бухаха. Подсетете ме като си дойда в БГ да ви пусна клипчето. Или ще взема да го кача някъде, но с парола - да видите как трябва да протича обучението - с fun. Да, тук в "Обслужване" ни казаха - няма ли фън, значи никoй не научава нищо. И ни е се забавляваме, кво да прайш, нали е част от учебната програма.. ;)
Освен всичко научих какъв е мевдународният знак като нещо ти влезе в кривото гърло (с други думи "the international sign of choking"): Хващащ се с две ръце за гърото и се опyлваш страшно, като същевременно гледаш паникьосано, бухаха.
Тук все още е топличко - снощи в 1700h. беше 35 градуса по Целзий и 52% влажност на въздуха. Но някак си не се усеща. Вече след 1800h става някак си по-влажно и тогава имаш усещането за лепкава жега. Това, което най-много не ми харесва е невъзможността да се разхождаш. Е, в квартала става за разходка късно вечер, дори се разхождахме по протежението на Дубайския залив веднъж, но ина`е някак си не е пригодено много за пешеходци. Поне засега оствам с това впечатление. По-големите булеварди често нямат тротоари, да не говорим, че половината от тях са в ремонт и реконструкция тук-таме. Иначе има дървета, има и зеленина, която се полива вечер автоматизирано. Е, не е зелено като в София, де. По-новите сгради са като новите офис-сгради в София - фасада от стъкло и метал, модерна работа. Жилищните сгради си приличат на жилищен блок или жилищна кооперация, нищо извънземно. Магазините им са като в България, дори и цените са същите. Аз пазарувам в едно суперче наблизо, само дето зеленчуците не ми харесват, а плодовете са малко скъпички. Иначе молове има доста на гъсто, както стана и в София. Все още не съм открил това място, където българските тъговци пазаруват евтино и после носят стоката в БГ. Чух го къде е, но не ми е приоритет. По улиците не се срещат много хора. Е, има вечер предимно в центъра, дето са заведенията - гъмжи от чужденци. Нали знаеет, че 65% от населението тук са чуждeнци всъщност. Араби не се виждат често, те са си в колите. Бачкаторите (главно мургави от Индия, Пакистан, Бангладеш и не знам още къде) също се забелязват, главно в жилищните квартали - махат гащи насам-натам... Абе въобще много ми е глобално тука. Вечер в заведенията - все едно си на морето - народ, тоалети, роклички, голи гърбове, няма ислям, няма рамадан.
В петъка ходих за първи път на плажа тук - доста е солено морето, но иначе е готинко. поплувахме се с аверите. Тук решението на въпроса "транспорт" е да свирнеш на някой да дойде с тебе и да си делите таксито. Е, можеш и сам да си вземеш такси, не е толкова скъпо. Или да имаш кола.
Ходих на тренировка - бойни изкуства и самозащита. Защото ми липсва айкидото от България. Но тук прaвим главно нещо като таекуондо, не ме кефи. Преподавателят ни е някакъв 7-ми дан кик-бокс май... Като дойда до България ще отида на айкидо на всяка цена :)
Пак не остана време да кача снимки. Нищо, и утре е ден :) И без това не знам точно как ще стане от телефона през този компютър тука в интернет кафето...
Днес ми беше последният практически изпит - правихме всичко, което се прави в един полет от гледна точна на обслужване на пътниците. Имаме си симулатор специално за това - част от самолет, с 8 реда седалки и кухня и сме като "на живо"! Утре ми е последният теоретичен изпит и вдругиден ни е празника по случаи завършването, йеее! Всяка седмица идват нови кандидат-стюарди и стюардеси - по около 60 човека, пердставяте ли си? Само стюардите (и стюардесите) сме 10 000 човека в Emirates.
Е, пожелавам си успех за утре. А на вас - прекрасен ден! :)