За приятелите (на пътешественика)

<<„Човек лесно си създава приятели, без да е нужно всеки ден да бъде с тях. Когато се виждаме постоянно с едни и същи хора - както беше в семинарията, - те се превръщат в част от живота ни. А когато станат част от живота ни, започват да искат да го променят. И ако не сме такива, каквито те искат да бъдем, се сърдят. Защото всички смятат, че знаят как точно трябва да изживеем живота си." Но никой не знае как точно да изживее собствения си живот. Също като старицата, която не можеше да превръща сънищата в реалност.>>


Това е цитатът, който ме впечатли при първия прочит на "Алхимикът" на Пауло Коелю преди 15-тина години :) Дори си го бях записал на листче и го показвах като довод пред приятели и гадже в спора "Рядко се виждаме". Мисля, че е по-важно човекът да ти е приятел в мислите ти, да си с него духом, отколкото да се виждате всеки ден. Затова не се притеснявам след дълга пауза да се обадя на Приятел с молба за услуга. Но това работи само с истинските приятели. С другите причинява по-скоро вреда.
Слагам го в темата "Приключението Дубай", защото за пътешественика това се отнася дори повече, отколкото за човек, който се е установил на едно място.
Между другото ме поядоса непълното цитиране на горните мисли на Коелю в множество български форуми и в Уикипедия - там са "изяли" първото изречение, без което смисълът се променя. "Простаци", както бяха казали снобите от вица ;)