Две седмици в Дубай. A fortnight in Dubai

Хееййй! :)
Благодарение на фонетичната клавиатура на Иво на http://bulgariansinuae.com ви пиша на кирилица.
Какво да ви кажа, добре че са българките в Дубай,з а да се снимам с готини стюардеси, хихи.

Тази снмка е направена в едно такси, което пътуваше няма да ви кажа за къде... Иначе все още нямам фотоапарат и затова доста хубави снимки няма да видите.. или ще видите след като някой колега с апарат ми ги изпрати. Нямам време да отида да си купя елетроника, учим от 13 до 20:30 всеки ден, а автобуса идва да ме вземе в 11:30. А и домашните някой трябва да си пише... та малко съм на пауза със социалния живот, с изключение на този в хотела - плацикаме се на басейна от дъжд на вятър, същ толкова често излизаме вечер. Пак се оказах (както на всяко обучение и образование досега) сред най-добрите в класа, досадно, нали? Ама кво да направя, школата на Технически университет-София си казва думата. А след като знам - защо да не го покажа в час? Като гледам тука някои мои колвжки, се плаша. Но нека да завършим курса докрай и тогава ще ви кажа дали да летите с нас, хихи. Най-вероатно ще ви кажа "Летете", де :)
Утре имаме изпит - втори подред. Мисля, че ще го взема успешно, както стана с първия.. Обучението е забавно, имаме часове в много яки тренажори, тресат се при аварийно приземяване, палят се пожари, правихме и приводняване и плувахме със спасителни жилетки в басейна. Мислех да го кажа по този начин: Плациках се в един басейн, прегърнал 3 симпатични мокри мацки. Някои от тях бяха и без бански. "Истина, истина ви казвам". Но не цялата. Остатъкът от нея е: Бяхме в басейна за тренировки при приводняване, бяхме със спасителни жилетки и с дрехи, прегръщането беше оттрениране на позиция за намаляване на охлаждането като си във водата. Това е, честен съм докрай както винаги. Имам откъслечни снимки във френдовете, ама и те нямат комп\три повечето, или пък нямат интернет, за да ми ги изпратят.
Дано скоро ви пoкажа снимка с униформата си - както с всякакво друго бизнес-лайк облекло, излгеждам страхотно ;) С пижамата - не знам, още не съм я обличал :)
Тука всеки ти вика "сър" от обслужващия персонал... добре че не вали дъжд, за да не се удавя ;) Писах ли, че такситата, храната и елетрониката са колкото са в България? Жилищата и наемите са много скъпи (така казват). Интернета в близкото и-нет кафе ми се вижда скъп за предоставяната услуга - 5 дирхама на час... В местния супер открих "Българско сирене" и "Кашкауан", доста добри са на вкус (едва ли думата "кашкавал" ние сме я дали на света, все пак помнете).
Жегата не се усеща, щото навсякъде е климатизирано. Липсва ми ходенето пеша и движението. Компенсирам (когато мога) с плуване. Заканил съм се да ида на ски и на плаж (на пясъка на брега на морето) и на тенис, ама хайде да ми минат изпитите, а? :)
Все пак навън е жега и влага. С униформата не издържам дълго, особено ако съм на слънце...Вечер е към 30 градуса (предполагам), но пак е много влажно. Но става за басейн или разходки насам-натам. От утре почва рамадана и няма да мога да си "джиткам по улицата със широките си гащи", щото са ми над коленете...

Коментарите ви ме зарадваха - обратна връзка с други думи получавам :)
Ако не броим тази седмица, Криси, (щото при мен тя вече започна от днес), имам още 3 седмици обучение. Абе към края на септември ще съм завършил, иншаллах ;) Щях да попитам как я караш с гаджетата, ама блогът е доста обществено място за отговори на този въпрос, хихи
Адаш, мерси за съвета. Работи! :) никога няма да изоставя Кюто, споко.
Маринке, твоето ми мирише на оргия, ма! :-))) А тука обществото ни е малко и няма скрито-покрито ;) На тебе ще ти обяснявам като се върна :-Р И да, за обземането напълн оявно трябва време.. повече време...
Надявам се скоро да се сцепя от снимки, избрал съм си тилифон с готина камера, остава да ида да го взема. А пиша рядко, щото гледам да прекарвам времето си по-полезно за мен (малко е егоистично, ама...) и д ане забравяме, че има много за учене все пак ;)
Меги, както винаги си загрижена за мен, за което знаеш, че съм ти благодарен, така да се каже :) Абе надявам се, че след като са й издали работна виза, да си е ОК, щото тука не можеш да звемеш раб. виза ако си серопозитивен... Нищо де, аз съм си разумен, а и пак с някакви българки се сдуших, вместо да опознавам света, така да се каже (това го използвам за втори път в този абзац). Има време за всичко. Не ме карайте да ви разправям вица за "маняна". Как си ти? Дропвайте някакви мейли от време на време - кво става с вас, кво е в Бе-Гето... :)
Явно всички искате снимки. ОК, ще кача при първа възможност. Сгради няма да снимам, има премного такива снимки в нета. Ще снимам по-специфични неща "и себе дори", мухаха.
Хайде, поздрави от горещия космополитен Дубай! И до скоро! :)

The Dubai Deployment. 15.08.2008, 2300h Zulu. Десант в Дубай

Здравейте от Дубай! Мархаба, тоест! ;)
Е, това е, пристигнах, развълнуван, поуморен... Настаниха ме в хотел, пък след известно време ще ме преместят в постоянно жилище. То тук е по-добре - оправят ти стаята, сменят ти кърпите в банята... В един апартамент сме с мексиканец и южноафриканец. Готини са. Въобще тук едно от мегаяките неща е многото хора от много различни краища на света и с много различни индивидуалности. Абе все едно целият свят се е събрал в Дубай. Мисля, че имат стюарди от над 150 страни тука.. нещо страшно. И всички са интересни с нещо, много е яко, особено вчера (четвъртък) когато излязохме на заведение - некъф ирландски пъб. После бяхме в един клуб, наречен "План Бе" - там с една кенийка се разлафих небрежно - какво нещо е глобализацията. Байгън малко ми става от говорене все на английски... Има и няколко българи, с които се виждаме почти всеки ден - Адриан, Албена (тя е живяла в Чили няколко години), Станислава, Явор... С мойте флатмейти си дружа, с други 1-2 мексиканци/ки...
Иначе тука нощният живот не е като денем - нощем всички са доста оскъдно облечени, и си пият алкохол на дебело ;) Още не съм се ориентирал кое къде е в града, пътуваме само с таксита, макар че автобусите са климатизирани и са по-готини от софийските :)
Дадоха ми вече униформата, не е зле :) Имам дори и пижама към комплекта, хихихи. Та Радостина като ми писа :искам снимки с униформата отвсякъде" ми хрумна да се снимам с пижамата ;) Оказа се, че не ти я дават за да спиш с мацки и да се фукаш, а по-скоро да спиш с нея в самолета по време на дълги полети. Хитро.
Като стана дума за мацки - абе първите 2 дни бях доста разочарован, после започнах да свалям критериите, а и колежките започнаха да се облиачт в униформа (която, според думите на тренерите ни, е проектирана да приляга на широк диапазон от телесни структури), а и им казаха как да се гримират. Та вече се "дишат", така да се каже.
Имаме си фитнес, сауна, солариум и басейн в хотела. Още не съм успял да ги използвам (ето, днес се жертвах, за да ви информирам вас!)... Иначе гледам другите налазиха басейна още първите дни. И не всички бяха плашеща гледка по бански, за щастие.
Започнахме обучението си, тегавичко ще е, добре че съм чувал за самолети и преди. Колежът е суперяк. много добре оборудван, има и тренажори. Навсякъде има от тези машинки за вода в 19-литровите бидони. Като си Емирейтс, имаш и отстъпки на доста места, ласкаещо е някак, не че ще спестиш кой знае какво. Например в "План Бе" показах един хвърчащ пропуск на Емирейтс и влязох без вход. Иначе не знам какво беше нивото на клуба по отношение на цените. Все пак парче инфо: Мин. вода е 15 дирхама (около 5 и малко лева), а Ред бул - 25 дирхама (около 8-9 лева). Абе защо имам усещането, че ще се разцепиме тука? Дано някой не е останал с впечатлението, че ще спестявам от заплатата си (мамо, татко, сори, че безотговорният ви син пак ви разочарова!).
Тука се почива петък и събота, да знаете, и това страшно ме убърква като поанч да смятам кой ден от седмицата сме. Иначе още полезно инфо: един лев е равен на около 3 дирхама (2.8 май го смятах последно през долара).
Още на първия ден след пристигането си купих тукашна карта и почнах да си звънкам както в Дубай, така и до България. Но с Интернета съм зле по принцип... А и скайп е забранен... май трябва да се върна бек ту бейсик към яху месинджър или МС месинджър.. засега си плзвам АйСиКюто. Оказа се, че цените не лаптопите и ГСМ-ите тук са като в БГ.. за жалост... Ще я видим тази работа. Засега нямам снимки, щото нямам апарат, ъф корс. Някои приятели имат мои снимки, но явно още не са ми ги пратили на мейла.
Засега най-лесно можете да се свържете с мен чрез смс на българския ми ГСМ, на мейла или на АйСИКю.
Ми.. това е засега от мен, рапорт даден и до скоро! :)

Вадим Зеланд

А докато ме чакате с включване от Дубай, можете да попрочетете Вадим Зеланд в spiralata.net. С огромна изненада открих, че повечето от нещата в първата и втората му книга всъщност все едно аз съм ги измислил - толкова близо са до някои основни мои виждания.

Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите. 08.08.08г.

Наистина интересна дата е днес. Започнах да събирам подписи в напускателния си лист. И съвсем случайно още веднъж за кой ли път се убедих, че заглавието на статията е вярно. Срещнах две дами от финансовия отдел, които се оказаха много по-интересни, отколкото се очаква от човек, потопен цял живот в числа...

Преди много, много време най-изненадващо открих "Малкият принц" в електронен вид, при това страхотно изпипана и с онези красивите картинки от хартиената книжка. Страницата все още стои, за моя искрена радост. Има само една грешка в нея. Ако я прочетете и я откриете - напишете коментар тук, да видим кой си е направил домашното ;)

Иска ми се да споделя с вас Глава 21, в която става дума за това какво търсим, за приятелите, за опитомяването и обредите, за цвета на житото като печалба, за разликата между едно и сто хиляди други подобни, за същественото в живота и някои отговорности...

За приятелите (на пътешественика)

<<„Човек лесно си създава приятели, без да е нужно всеки ден да бъде с тях. Когато се виждаме постоянно с едни и същи хора - както беше в семинарията, - те се превръщат в част от живота ни. А когато станат част от живота ни, започват да искат да го променят. И ако не сме такива, каквито те искат да бъдем, се сърдят. Защото всички смятат, че знаят как точно трябва да изживеем живота си." Но никой не знае как точно да изживее собствения си живот. Също като старицата, която не можеше да превръща сънищата в реалност.>>


Това е цитатът, който ме впечатли при първия прочит на "Алхимикът" на Пауло Коелю преди 15-тина години :) Дори си го бях записал на листче и го показвах като довод пред приятели и гадже в спора "Рядко се виждаме". Мисля, че е по-важно човекът да ти е приятел в мислите ти, да си с него духом, отколкото да се виждате всеки ден. Затова не се притеснявам след дълга пауза да се обадя на Приятел с молба за услуга. Но това работи само с истинските приятели. С другите причинява по-скоро вреда.
Слагам го в темата "Приключението Дубай", защото за пътешественика това се отнася дори повече, отколкото за човек, който се е установил на едно място.
Между другото ме поядоса непълното цитиране на горните мисли на Коелю в множество български форуми и в Уикипедия - там са "изяли" първото изречение, без което смисълът се променя. "Простаци", както бяха казали снобите от вица ;)

Still in Sofia

Оф, броя дните до заминаването... Моткам се, не приготвям ни багаж, ни нещо друго.. Е, поне си направих блог - това явно е най-важното ;)
P.S.: И цветът му малко напомня цвета на пустинята, или поне моята представа за това :)