"That's the wave (a-ha, a-ha), I like it (a-ha, a-ha)" - Това си пеех докато очаквах поредната голяма wълна да ме "помете" на плажа в Дърбан, Южна Африка. Индийският океан, бейби! :) А оригиналната песничка беше "That's the way (a-ha, a-ha), I like it (a-ha, a-ha)"цък.
- There are three types of people in this world : those who MAKE things happen, those who WATCH things happen and those who WONDER what happened... ;-)) - статусът на една френдка във Фейсбук - Яна. На български ще рече: Има три типа хора на света: такива, които ПРАВЯТ нещата да се случват, такива, които НАБЛЮДАВАТ нещата да се случват и такива, които се ЧУДЯТ какво се случва.
- 1st rule of success in life: Show up. 2nd rule: Speak up. 3rd rule: Partner up. 4th rule: Never give up..... - Статусът на един френд във Фейсбук, Педро
- The road to success is always under construction. - статус на Dessy Nesheva във Фейсбук
- [...]: зает ли си?
[аз]: да, много :) планирал съм за днес като че денят е от 50 часа :)
[аз]: зает съм да живея.. :) всичко друго би изглеждало нелепо на фона на продължителността на живота на човек
- [...]: ??? много зачести нещо насам [към България]
[аз]: ми... без да искам.. просто ми се карат ски.... и понеже в Ливан няма сняг, за Австрия се развали организацията, в Бали вали, жертвах Кореята с една от жените ми и си идвам :) - вижте какви некосмополитни небрежни планове имам постоянно в главата :)
- Stewart's Law of Retroaction: It is easier to get forgiveness than permission. - един от законите на Мърфи: По-лесно е да поискаш прошка, отколкото разрешение
- Хич не ми се оправдавай, че не си намерил време да ме видиш (пък и да си искал, нямаше да стане, не бях в наличност). Нали от теб чух една много готина мисъл - приятелите ги търсиш когато ти трябват, и не трябва да се срамуваш от това :-) Затова са приятели. Другото е някакъв вид, понякога добронамерено, лицемерие... А това да ти трябва някой приятел не винаги е свързано с материални неща - понякога ти трябва да знаеш, че някъде има някой с който можеш да споделиш, или да не споделиш и т.н. - един приятел, Наско :)
- Най-доброто,което можеш да сториш, е: на врага си да предложиш прошка; на опонента си- търпимост; на приятеля-сърцето си; на детето си- пример за подражание- баща си - статусът на Мони в Скайп
- Толкова рано не съм ставал и за морето! - Асен на 27 март 2010 в 6:30 сутринта след като стана да ме закара на летището :)
- Какво прави Наполеон на хладилника ни? - Карлос по повод магнита с образа на адмирал Нелсън. Абе латиноамериканци.
- It takes two to tango i guess. (За танго са нужни двама) - Abhi, SFS in Emirates
- Деянов, не се обаждаш като идваш? Ше ти скъсам забратката, а очилата ще ти ги затворя наобратно, гъзе такова летящо!!!!!!!!!!!! - Alex Ribarski по повод идването ми в БГ през март 2010... и тази снимка
Моят отговор: :-D Sashe, skuswash me ot smeh!
Izvinqwai, zlo da te zabrawi, nali znaesh kak e kato si doidesh samo za nqkolko dena... inache mojeshe da karame ski zaedno na Vitosha - az bqh tam poned, vtornik i petyk... :(
Ama i vie ne mi chetete statusa v Skype i Facebook!
A zabradkata mi e markova, Jack Daniel's - ot Houston si q wzeh... pak imam pyt natam, ako te kefi - da ti zema i na teb/.
Апострофът на Сашето: Така ще кажеш. след дъжд качу... забратка :)))))))))))))
- Абе яхни вълната да те видим бре!!! То до глезените всеки може да се снима с тая дъска за гладене :))).А като гледам и вълните какви са гигантски, май ходиш само заради учителката ;) - пак Alex по повод една моя снимка със сърф борд и нагазил във водата :) click
09 март 2010
02 март 2010
България 2010, 1 част или Всичко в името на (ски-)спорта
В шеги и закачки изтече една година от последното ми посещение в България. Дойде януари - време пак да яхна желязната птица и да си отида до там за малко. Keyword на отпуската беше отново кратката, но ясна думичка "ски". Сторих го зареден с ентусиазъм, нетърпение, малко дрехи и кеш пара.
Бързам да напиша статията поради големия читателски интерес, за да не кажа "натиск". Да не говорим, че аз пак си идвах до рОдината през март още преди да съм публикувал статията от януарското ми идване.
За въведение ще разкажа как криво-ляво стигнах родното летище с малко закъснение. Оттук започна по-интересното: Отбивам се в Duty Free шопа и какво да ми кажат, нямали намаление за екипаж на авиокомпании. Имало в някакъв магазин за екипажи на първи терминал. Да - казвам си - все пак и тука хората трябва да печелят - и вадя кеша. Но кеша го няма - май съм го забравил в Дубай! Вадя карти един куп, но не можело с карта да се плаща, само в кеш. Окей, изравям някакви английски лири и плащам.
Още по-натоварен (благодаря, Ели) и с още малко акумулирано закъснение се отправям към гишенцето на Гранична полиция за паспортен контрол - вече почти съм в България! Бъркам там в некъф джоб с един пръст, вадя някакви документи и подавам. Оказва се, че най-отгоре ми е старият паспорт - с визи и мизи. Ха! - възкликват на гишето -Този паспорт... - Този паспорт, прекъсвам ги аз, ми е с всички визи, дайте си ми го, ето ви новия. - Късно е, сега ще трябва да ти го конфискуваме и после ще си го вземеш от Паспортна служба. Добре дошъл в България, казвам си, а после всички ме спукаха от бъзик, че обиколих цял свят и в собствената ми страна ми взеха паспорта и едва си влязох.
Както и да е, не звучеше много страшно, мислех си, че все за 12 дни паспортът ще стигне от Летището до Мария Луиза. Писахме там някакви протоколи, аз въртя телефони на приятелите, които ме чакат отвън, на приятели, които имат приятели на летището и така - да видим каква е тази работа с пасапорта. И ето ти пак изненада: Prima-та ми не рАботи, не съм си я регистрирал (въпреки, че след 1-2 дни зацепи - имало гратисен период до края на януари... но когато ми потрябва, не зацепи), да не говорим, че и входящи повиквания не искаше да приеме гадината; вадя аз дубайския телефон, явно няма да се разминем с роуминг такси откъм куцата дубайска БТК... Но "цък", някак не мога да осъществявам изходящи повиквания според една лелка с метален глас от Мтел, язък, че го набухах с пари преди да тръгна - ей-така, да има. Еми това е то, карах го на СМС-и.
И така, с още доста акумулирано закъснение излизам без (стар) паспорт вече в залата, дето си взимаш багажа и вече след вратата те чакат твоите хора, посрещачите. Всички останали пътници вече отдавна са си взели чантите и изпарили. Някак всичко е замряло. Разхождам се аз от горе до долу и обратно - на никоя лента ми няма куфара. Чакай, казвам си, да попитам там на Bagage Claim-а, може да знаят нещичко. "Добър вечер", така и така, давам си аз картончето с номера на чекнатия куфар... Нямаме, казват, никакво инфо за багаж с такъв номер... И сега какво - ми пишем тука един протокол и ще ви изпратим багажа когато пристигне, явно е останал в Атина. Еми пиша аз протокол като им казвам, че ще мина да си го взема багажа от летището когато ми се обадят, да не губим време, че нали утре идва Карлос и отиваме на ски... Давам им тел. номер на брато, че нали нямам и телефони...
И така с мега закъснение излизам в залата с посрещачите, където Иван и Елица вече са загубили търпение, но не и надежда, защото успях да им изпратя СМС някъде по средата на омагьосаната верига. Къде е багажа, който ни носиш, питат; Няма го, отговарям с усмивка. След още няколко проверки в офисите на авиокомпании и гише "Информация" решаваме да си тръгнем.
Междувременно аз съм ангажирал брато и хора относно паспорта и съм постоянно с телефона на Елица на ухото. И вече в колата брато ми звъни: Намерили са ти багажа, бегай го взимай! Бегам аз и както са ми казали преди това, опитвам да вляза през някакъв служебен вход. Грешка; опитвам следващия - грешка. На третия вече го уцелих. Пак се записвах кой съм и откъде съм и влизам пак в залата с багажа. Чистачката, видиш ли, видяла някакъв куфар да се мотае едикъде си и информирала тупаните на Bagage Claim-а, онези загряли чии е куфара и звъннали на брато. А как така са нямали информация в системата за този номер багаж, че е разтоварен на Летище София и е на лентата - не знам, „Ебати и организацията!“, както обича да цитира Стоян един виц за парашутисти. Нямах нерви да ги питам, нито да ги псувам, поблагодарих и тръгнахме с вече не знам какво закъснение, но сравнимо с това на "експреса" Варна-София. Добре, че не бях организирал никакво мероприятие за вечерта. А, забравих, бях поканен на два рождени дни тази вечер и един нощен клуб!
Ох, чак пак се ядосах за цялата "организация" в БГ и се замислих (която мисъл стана още по-силна след като ходих няколко пъти на Мария Луиза, но за това - по-късно) дали да се връщам някога тук.
Ениуейс, отидохме при брато, заех пари от него за вечерта (и написах СМС на Карлос да забере парата от Дубай когато идва насам) и се поуспокоих :)
За да не сме съвсем капо за вечерта, поне отидохме на последната оферта за нощта - нощния клуб. И срещнахме там стари муцуни :)
Няма сняг. Тази новина витаеше тежко във въздуха и ни караше да гледаме жално ските. А Карлос пристига днес, за да ходим на ски най-вече...
Гадината с невероятния си късмет успява да стигне до София, макар че полетите за деня са пълни. Страхотен късмет има, не знам как го прави :) Един от късметите му е да ме познава :)
Каца привечер и веднага с летящ старт се включва в мероприятията: от летището бива докаран със специален за целта транспорт (благодарение на Митьо) до пицарията, където сме се сбрали купчина приятели, както всяка година вече :) Така виждам на куп тези, които не мога да видя отделно след това. За родата обикновено отделям време за лични срещи :)
Та доста народ там говореше английски, не му беше скучно... След кратка пауза по ходене до вкъщи и преобличане го завличаме на нощен живот (макар че е пътувал цял ден практически). Пообиколихме тук-там и накрая нямаше как, experience-то от София не би било пълно ако не го заведем на чалга клуб. Така закрихме вечерта в Най – Пенчо, Генчо, Атанас и аз. Не, това беше друг случай, по-скоро песен, в случая бяхме аз, брато, Охранката и Карлос. Митьо реши да пропусне и както винаги пропусна много.
Ето как моите хора забавляваха Карлос. Не знам дали той така ще ме забавлява ако аз отида в Мексико...
После крилца в Дивака и ето как изглеждахме на път за къщи в 8 сутринта (брато до мен спеше много смешно, но когато намалих, за да го снимам, той се клюмна някак не толкова смешно вече, Охранката спеше зад мен и някак не се вижда на снимката, Карлос спи – то се вижда :) )
Ден трети. В тягостно очакване сме в базовия лагер в София. Все още никакви новини за сняг. Свидетелствата на очевидци относно зимните курорти са непълни и противоречиви. Благодарение на Карлос (той е с дяволски късмет, казвам ви) се навиваме да тръгнем на караминьол към Банско и да видим как стоят нещата на място.
Вижте как изглежда Владая – суха!
Така изглеждаше и Банско
Та палим ние колата сутринта и леко-леко (Митака е егати и „внимателния“ шофьор, а и с този Голф – единствената тройка в България със само четири скорости, да не говорим за двигателят от 60 конски сили) се добрахме до местопрестъплението следобяда.
Чакай, че тъкмо Уинампа ми пусна Sonique – It Fels So Good и си спомних за друго приключение с този престъпник Митьо и брат ми преди 100 години – едно от най-лудите ми морета :) Ако намеря снимките на хартия, ще кача някои – заслужава си :)
Та добре, че съм аз с ентусиастките си идеи да отхвърля всички конформистки предложения „първо до хотела да се настаним, после да ходим на караме) – че то клони към 15ч., къде ти врме за настаняване? И както си идваме от София, направо се стоварваме на паркинга при лифта, разхвърляме се по гащи, слагаме екипите, аз спазарявам три карти от някакви хора за нищо пари (късметът на ентусиаста) и хващаме лифта.
Добре че го послушахме Ка(р)литко, оказа се, че горе в планината става за ски, макар и не чудесно, но все пак – с изкуствен сняг – толкова :)
Карахме до зуко, което не беше чак толкова дълго, но все пак разгряхме за следващия ден.
Ето как се разтоварихме в хотела вечерта
Отборът на Росиньол беше с превес в групата ни. Само Митака сдаваше фронта с тия Кнайсл.
А следващият ден беше дори слънчев – единственият слънчев ден, Карлос направи страхотни снимки, за жалост мен ме няма на тях – аз бях все напред – че времето лети, ски трябва да се карат.
А те двете принцеси едва-едва :) Е, позасилиха се накрая на ваканцията, но докато не дойде брат ми (който както винаги крайно закъсня), някак не ми беше много фън - да карам все едно сам :)
С брато покарахме стабилно и беше забавно :)
Полека-лека се оборудвах изцяло в оранжево и сиво- от ските през автоматите и обувките до шапката
Хазяйката и тя дойде да отсрами хотелиерите за един ден :)
Мексиканците направо са полудели по тези снимки, кога са виждали такова нещо. Абе направо егати и преживяването-веднъж му спретнахме на Карлос с тази ваканция :)
На върха: късчето небе между ниските облаци и снега :)
А Карлос току-що откри, че снежинките не са просто бели топчици, а са такива, каквито ги рисуват - с красиви кристални форми
Какво е карането на ски без животворно шкембенце на полувремето?
Карлос каза, че шкембе чорба имат и в Мексико, и също така се използва широкоспектърно след махмурлук. Или както се пееше в песента, "Сутрин и вечер шкембенце яж - засища, дава кураж". Който не я знае, да сведе засрамен поглед и да кликне тук.
Карлос шемета си набил една тупалка и си счупи предните два зъба. НЯма да ви разказвам каква порнография беше с планинската застраховка, включена в картата за лифта и какво "обслужване" получаваме в медпункта до лифта. Мобилизирахме сили и връзки и открихме работета зъболекарка в Банско.
Всичко е добре когато свършва добре
Естествено другото важно нещо („освен чалга-клубовете, и по-велико от тях дори“, ми се върти в главата), културният пирон в програмата бих казал, бяха механите, които също не му се разминаха на гостенчето от Мексико.
Качествената почивка на планина изисква качествена храна :)
Ударната група
Карлос и митака водят задълбочена дискусия. Доста често едва се удържах да не падна под масата от смях като слушах разговорите им "развален телефон" с английския на Митьо, ха-ха-ха
То това беше интересното от БеГе-то. В София се срещнах с още купчина хора - приятели, рода, и стана време да си ходя, както винаги недоизпълнил програмата "Максимум".
Ето как ни завари Бони след като се върнахме от ските - трябваше да наваксаме с виртуалния живот ;)
А, видях две симпатични мицубишита на приятели - побратими на моето: В едното (Ланцер ГТ като моя, но спортбек) бе така любезна собственичката да ме повози, а другото (Колт турбо със 150 коня на това купенце) дори покарах, защото собственичката беше още по-любезна :)
Край :)
Бързам да напиша статията поради големия читателски интерес, за да не кажа "натиск". Да не говорим, че аз пак си идвах до рОдината през март още преди да съм публикувал статията от януарското ми идване.
За въведение ще разкажа как криво-ляво стигнах родното летище с малко закъснение. Оттук започна по-интересното: Отбивам се в Duty Free шопа и какво да ми кажат, нямали намаление за екипаж на авиокомпании. Имало в някакъв магазин за екипажи на първи терминал. Да - казвам си - все пак и тука хората трябва да печелят - и вадя кеша. Но кеша го няма - май съм го забравил в Дубай! Вадя карти един куп, но не можело с карта да се плаща, само в кеш. Окей, изравям някакви английски лири и плащам.
Още по-натоварен (благодаря, Ели) и с още малко акумулирано закъснение се отправям към гишенцето на Гранична полиция за паспортен контрол - вече почти съм в България! Бъркам там в некъф джоб с един пръст, вадя някакви документи и подавам. Оказва се, че най-отгоре ми е старият паспорт - с визи и мизи. Ха! - възкликват на гишето -Този паспорт... - Този паспорт, прекъсвам ги аз, ми е с всички визи, дайте си ми го, ето ви новия. - Късно е, сега ще трябва да ти го конфискуваме и после ще си го вземеш от Паспортна служба. Добре дошъл в България, казвам си, а после всички ме спукаха от бъзик, че обиколих цял свят и в собствената ми страна ми взеха паспорта и едва си влязох.
Както и да е, не звучеше много страшно, мислех си, че все за 12 дни паспортът ще стигне от Летището до Мария Луиза. Писахме там някакви протоколи, аз въртя телефони на приятелите, които ме чакат отвън, на приятели, които имат приятели на летището и така - да видим каква е тази работа с пасапорта. И ето ти пак изненада: Prima-та ми не рАботи, не съм си я регистрирал (въпреки, че след 1-2 дни зацепи - имало гратисен период до края на януари... но когато ми потрябва, не зацепи), да не говорим, че и входящи повиквания не искаше да приеме гадината; вадя аз дубайския телефон, явно няма да се разминем с роуминг такси откъм куцата дубайска БТК... Но "цък", някак не мога да осъществявам изходящи повиквания според една лелка с метален глас от Мтел, язък, че го набухах с пари преди да тръгна - ей-така, да има. Еми това е то, карах го на СМС-и.
И така, с още доста акумулирано закъснение излизам без (стар) паспорт вече в залата, дето си взимаш багажа и вече след вратата те чакат твоите хора, посрещачите. Всички останали пътници вече отдавна са си взели чантите и изпарили. Някак всичко е замряло. Разхождам се аз от горе до долу и обратно - на никоя лента ми няма куфара. Чакай, казвам си, да попитам там на Bagage Claim-а, може да знаят нещичко. "Добър вечер", така и така, давам си аз картончето с номера на чекнатия куфар... Нямаме, казват, никакво инфо за багаж с такъв номер... И сега какво - ми пишем тука един протокол и ще ви изпратим багажа когато пристигне, явно е останал в Атина. Еми пиша аз протокол като им казвам, че ще мина да си го взема багажа от летището когато ми се обадят, да не губим време, че нали утре идва Карлос и отиваме на ски... Давам им тел. номер на брато, че нали нямам и телефони...
И така с мега закъснение излизам в залата с посрещачите, където Иван и Елица вече са загубили търпение, но не и надежда, защото успях да им изпратя СМС някъде по средата на омагьосаната верига. Къде е багажа, който ни носиш, питат; Няма го, отговарям с усмивка. След още няколко проверки в офисите на авиокомпании и гише "Информация" решаваме да си тръгнем.
Междувременно аз съм ангажирал брато и хора относно паспорта и съм постоянно с телефона на Елица на ухото. И вече в колата брато ми звъни: Намерили са ти багажа, бегай го взимай! Бегам аз и както са ми казали преди това, опитвам да вляза през някакъв служебен вход. Грешка; опитвам следващия - грешка. На третия вече го уцелих. Пак се записвах кой съм и откъде съм и влизам пак в залата с багажа. Чистачката, видиш ли, видяла някакъв куфар да се мотае едикъде си и информирала тупаните на Bagage Claim-а, онези загряли чии е куфара и звъннали на брато. А как така са нямали информация в системата за този номер багаж, че е разтоварен на Летище София и е на лентата - не знам, „Ебати и организацията!“, както обича да цитира Стоян един виц за парашутисти. Нямах нерви да ги питам, нито да ги псувам, поблагодарих и тръгнахме с вече не знам какво закъснение, но сравнимо с това на "експреса" Варна-София. Добре, че не бях организирал никакво мероприятие за вечерта. А, забравих, бях поканен на два рождени дни тази вечер и един нощен клуб!
Ох, чак пак се ядосах за цялата "организация" в БГ и се замислих (която мисъл стана още по-силна след като ходих няколко пъти на Мария Луиза, но за това - по-късно) дали да се връщам някога тук.
Ениуейс, отидохме при брато, заех пари от него за вечерта (и написах СМС на Карлос да забере парата от Дубай когато идва насам) и се поуспокоих :)
За да не сме съвсем капо за вечерта, поне отидохме на последната оферта за нощта - нощния клуб. И срещнахме там стари муцуни :)
Няма сняг. Тази новина витаеше тежко във въздуха и ни караше да гледаме жално ските. А Карлос пристига днес, за да ходим на ски най-вече...
Гадината с невероятния си късмет успява да стигне до София, макар че полетите за деня са пълни. Страхотен късмет има, не знам как го прави :) Един от късметите му е да ме познава :)
Каца привечер и веднага с летящ старт се включва в мероприятията: от летището бива докаран със специален за целта транспорт (благодарение на Митьо) до пицарията, където сме се сбрали купчина приятели, както всяка година вече :) Така виждам на куп тези, които не мога да видя отделно след това. За родата обикновено отделям време за лични срещи :)
Та доста народ там говореше английски, не му беше скучно... След кратка пауза по ходене до вкъщи и преобличане го завличаме на нощен живот (макар че е пътувал цял ден практически). Пообиколихме тук-там и накрая нямаше как, experience-то от София не би било пълно ако не го заведем на чалга клуб. Така закрихме вечерта в Най – Пенчо, Генчо, Атанас и аз. Не, това беше друг случай, по-скоро песен, в случая бяхме аз, брато, Охранката и Карлос. Митьо реши да пропусне и както винаги пропусна много.
Ето как моите хора забавляваха Карлос. Не знам дали той така ще ме забавлява ако аз отида в Мексико...
После крилца в Дивака и ето как изглеждахме на път за къщи в 8 сутринта (брато до мен спеше много смешно, но когато намалих, за да го снимам, той се клюмна някак не толкова смешно вече, Охранката спеше зад мен и някак не се вижда на снимката, Карлос спи – то се вижда :) )
Ден трети. В тягостно очакване сме в базовия лагер в София. Все още никакви новини за сняг. Свидетелствата на очевидци относно зимните курорти са непълни и противоречиви. Благодарение на Карлос (той е с дяволски късмет, казвам ви) се навиваме да тръгнем на караминьол към Банско и да видим как стоят нещата на място.Вижте как изглежда Владая – суха!
Така изглеждаше и Банско
Та палим ние колата сутринта и леко-леко (Митака е егати и „внимателния“ шофьор, а и с този Голф – единствената тройка в България със само четири скорости, да не говорим за двигателят от 60 конски сили) се добрахме до местопрестъплението следобяда.Чакай, че тъкмо Уинампа ми пусна Sonique – It Fels So Good и си спомних за друго приключение с този престъпник Митьо и брат ми преди 100 години – едно от най-лудите ми морета :) Ако намеря снимките на хартия, ще кача някои – заслужава си :)
Та добре, че съм аз с ентусиастките си идеи да отхвърля всички конформистки предложения „първо до хотела да се настаним, после да ходим на караме) – че то клони към 15ч., къде ти врме за настаняване? И както си идваме от София, направо се стоварваме на паркинга при лифта, разхвърляме се по гащи, слагаме екипите, аз спазарявам три карти от някакви хора за нищо пари (късметът на ентусиаста) и хващаме лифта.
Добре че го послушахме Ка(р)литко, оказа се, че горе в планината става за ски, макар и не чудесно, но все пак – с изкуствен сняг – толкова :)
Карахме до зуко, което не беше чак толкова дълго, но все пак разгряхме за следващия ден.Ето как се разтоварихме в хотела вечерта
Отборът на Росиньол беше с превес в групата ни. Само Митака сдаваше фронта с тия Кнайсл.
А следващият ден беше дори слънчев – единственият слънчев ден, Карлос направи страхотни снимки, за жалост мен ме няма на тях – аз бях все напред – че времето лети, ски трябва да се карат.
А те двете принцеси едва-едва :) Е, позасилиха се накрая на ваканцията, но докато не дойде брат ми (който както винаги крайно закъсня), някак не ми беше много фън - да карам все едно сам :)
С брато покарахме стабилно и беше забавно :)
Полека-лека се оборудвах изцяло в оранжево и сиво- от ските през автоматите и обувките до шапката
Хазяйката и тя дойде да отсрами хотелиерите за един ден :)
Мексиканците направо са полудели по тези снимки, кога са виждали такова нещо. Абе направо егати и преживяването-веднъж му спретнахме на Карлос с тази ваканция :)
На върха: късчето небе между ниските облаци и снега :)
А Карлос току-що откри, че снежинките не са просто бели топчици, а са такива, каквито ги рисуват - с красиви кристални форми
Какво е карането на ски без животворно шкембенце на полувремето?
Карлос каза, че шкембе чорба имат и в Мексико, и също така се използва широкоспектърно след махмурлук. Или както се пееше в песента, "Сутрин и вечер шкембенце яж - засища, дава кураж". Който не я знае, да сведе засрамен поглед и да кликне тук.Карлос шемета си набил една тупалка и си счупи предните два зъба. НЯма да ви разказвам каква порнография беше с планинската застраховка, включена в картата за лифта и какво "обслужване" получаваме в медпункта до лифта. Мобилизирахме сили и връзки и открихме работета зъболекарка в Банско.
Всичко е добре когато свършва добре
Естествено другото важно нещо („освен чалга-клубовете, и по-велико от тях дори“, ми се върти в главата), културният пирон в програмата бих казал, бяха механите, които също не му се разминаха на гостенчето от Мексико.Качествената почивка на планина изисква качествена храна :)
Ударната група
Карлос и митака водят задълбочена дискусия. Доста често едва се удържах да не падна под масата от смях като слушах разговорите им "развален телефон" с английския на Митьо, ха-ха-ха
То това беше интересното от БеГе-то. В София се срещнах с още купчина хора - приятели, рода, и стана време да си ходя, както винаги недоизпълнил програмата "Максимум".Ето как ни завари Бони след като се върнахме от ските - трябваше да наваксаме с виртуалния живот ;)
А, видях две симпатични мицубишита на приятели - побратими на моето: В едното (Ланцер ГТ като моя, но спортбек) бе така любезна собственичката да ме повози, а другото (Колт турбо със 150 коня на това купенце) дори покарах, защото собственичката беше още по-любезна :)Край :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
