Здравейте!
Отново се убеждавам, че благодарение на интернет светът си остава едно глобално село. А аз - един глобален селянин :-D
След дълго мълчание се включвам отново. Доста неща изучих тука през това време - всяко винтче на самолета, всякакви методи за първа помощ, действия при евентуална бомбена заплаха, сервиране на кафе.. Абе тези 5-6 седмици беше доста нанагорно - все едно да завършиш колеж (или да направиш магистратура) за 5 седмици. Сега след като всичко почти свърши, ще кажа че обученито не е трудно. Но ако ме бяхте по питали по време на обученито "Трудно ли е?", щях да кажа "Да! Искам вкъщи!". Харесва ми системата на обучение тук в Емиратес - идеята е не да те изпитат и да видиш колко не знаеш, а да го научиш. Стимулът да учиш са непрекъснатите mock-up изпити (един вид репетиция за изпита накрая), както и домашните работи ,в които можеш дословно да преписваш от учебника - важното е, че така прочиташ материала и докато се чудиш как да го напишеш в домашното - нещо от него ти е влязло в главата. Имаме и много практически упражнения. Най-много ми харесаха тези в "Обслужване и сервиране" - половината група седим на седалките в тренажора и другата половина ни сервира ястия и напитки. Ние ядем и предявяваме претенции, искаме кафета и т.н., после ролите се сменят.
По "Първа помощ" пък, за да схванеш ритъма на изкуственото дишане (по-скоро темпото на натискане на гръдния кош), ти пускат едно "туп-туп", което малко след това се обогатява откъм звукове и става песничката "Stayin' Alive". Вдъновени от това, аз и моят щур съквартирант Карлос направихме една танцова композиция с елементи на натискане на гръдния кош и я заснехме. Много се изкушавам да пусна клипа в нета, но големият брат ще ми дърпа ушите - щото сме с униформи. Точно защото сме с униформи (тъмно сако и светъл панталон) и двамата, приличаме на някакви шоумени от мюзикъл, или на братята Маркс, бухаха. Подсетете ме като си дойда в БГ да ви пусна клипчето. Или ще взема да го кача някъде, но с парола - да видите как трябва да протича обучението - с fun. Да, тук в "Обслужване" ни казаха - няма ли фън, значи никoй не научава нищо. И ни е се забавляваме, кво да прайш, нали е част от учебната програма.. ;)
Освен всичко научих какъв е мевдународният знак като нещо ти влезе в кривото гърло (с други думи "the international sign of choking"): Хващащ се с две ръце за гърото и се опyлваш страшно, като същевременно гледаш паникьосано, бухаха.
Тук все още е топличко - снощи в 1700h. беше 35 градуса по Целзий и 52% влажност на въздуха. Но някак си не се усеща. Вече след 1800h става някак си по-влажно и тогава имаш усещането за лепкава жега. Това, което най-много не ми харесва е невъзможността да се разхождаш. Е, в квартала става за разходка късно вечер, дори се разхождахме по протежението на Дубайския залив веднъж, но ина`е някак си не е пригодено много за пешеходци. Поне засега оствам с това впечатление. По-големите булеварди често нямат тротоари, да не говорим, че половината от тях са в ремонт и реконструкция тук-таме. Иначе има дървета, има и зеленина, която се полива вечер автоматизирано. Е, не е зелено като в София, де. По-новите сгради са като новите офис-сгради в София - фасада от стъкло и метал, модерна работа. Жилищните сгради си приличат на жилищен блок или жилищна кооперация, нищо извънземно. Магазините им са като в България, дори и цените са същите. Аз пазарувам в едно суперче наблизо, само дето зеленчуците не ми харесват, а плодовете са малко скъпички. Иначе молове има доста на гъсто, както стана и в София. Все още не съм открил това място, където българските тъговци пазаруват евтино и после носят стоката в БГ. Чух го къде е, но не ми е приоритет. По улиците не се срещат много хора. Е, има вечер предимно в центъра, дето са заведенията - гъмжи от чужденци. Нали знаеет, че 65% от населението тук са чуждeнци всъщност. Араби не се виждат често, те са си в колите. Бачкаторите (главно мургави от Индия, Пакистан, Бангладеш и не знам още къде) също се забелязват, главно в жилищните квартали - махат гащи насам-натам... Абе въобще много ми е глобално тука. Вечер в заведенията - все едно си на морето - народ, тоалети, роклички, голи гърбове, няма ислям, няма рамадан.
В петъка ходих за първи път на плажа тук - доста е солено морето, но иначе е готинко. поплувахме се с аверите. Тук решението на въпроса "транспорт" е да свирнеш на някой да дойде с тебе и да си делите таксито. Е, можеш и сам да си вземеш такси, не е толкова скъпо. Или да имаш кола.
Ходих на тренировка - бойни изкуства и самозащита. Защото ми липсва айкидото от България. Но тук прaвим главно нещо като таекуондо, не ме кефи. Преподавателят ни е някакъв 7-ми дан кик-бокс май... Като дойда до България ще отида на айкидо на всяка цена :)
Пак не остана време да кача снимки. Нищо, и утре е ден :) И без това не знам точно как ще стане от телефона през този компютър тука в интернет кафето...
Днес ми беше последният практически изпит - правихме всичко, което се прави в един полет от гледна точна на обслужване на пътниците. Имаме си симулатор специално за това - част от самолет, с 8 реда седалки и кухня и сме като "на живо"! Утре ми е последният теоретичен изпит и вдругиден ни е празника по случаи завършването, йеее! Всяка седмица идват нови кандидат-стюарди и стюардеси - по около 60 човека, пердставяте ли си? Само стюардите (и стюардесите) сме 10 000 човека в Emirates.
Е, пожелавам си успех за утре. А на вас - прекрасен ден! :)
06 септември 2008
Само да кажа "Здравей!"
Оф, мързелът дори ще провали писателската ми дарба. Имам толкова идеи какво да напиша, но не си ги отбелязвам в бележник и като дойда в инернет кафето съм "blank". Благодаря ви за досегашните коментари по статиите. Ха-ха, приятелю, прегрял си наистина ;) Забавно ми е, колежките са готини, скоро се надявам да кача снимки. Как работя по този въпрос - вижте по-долу. Стюардесите са симпатични, особено като ги гледаш извън работата - с облекло, стил и поведение по техен вкус. В четвъртъка (което тук е като петък в България) имахме голямо парти в нашия апартамент. Беше яко, легнах си към 4 сутринта, когато бяха останали само 5 човека още прави.. и тъкмо си отивам към стаята - звъни се на вратата, гледам през шпионката - 10 човека пред вратата - дойдоха явно от другите два купона в сградата, които очевидно са затихнали преди няшия. Та така, прейме некфи рекорди - за 2 етажа в хотела - 3 купона въпросната вечер. Освен това си мислех по време на партито, че и в България сме докарвали такива купони (за теб става дума, с моята скромна подкрепа), но тук някак си се оплучава по-лесно, а именно: 5-6 момчета и 15-16 ,момичета. Приятелю, ако дойдеш тук няма да взимаш повече, отколкото сега, но ще имаш повече жени, повярвай ми! А и да не дойдеш - пак става, щото иначе като се съберем с тебе и става мазало, а тука не си поплюват - ще си лежим в затвора и ще си разказваме спомени за минали времена, ха-ха-ха!
Както вече казах, има страшно интересни хора тук. Не са някакви умрели от глад недоучили... с по няколко езика, с некфи луди квалификации... Кой идва заради парите, кой заради купона и пътванията. Кефя се.
Хм.. какво ще правиш около Нова година? Или преди това? Стига си работл, бе! Или поне стига си се оправдавал с това! Тя и Нелката може да намине насам - елате, ве! Дори може да си взема отпуск. НАтискат ме да си взема 11 дни в тази година, а на мен не ми се ходи до България.. Кажете - да идвам ли, тука ли да бръмча...? Имам даже и трета идея - ни тук, ни там, а на Филипините или в Оман или Fujairah. Това е, ставам глобален. И харча като такъв. С прискърбие ще кажа, че вчера си купих тилифон с 5мегапикселова камера, model year 2008. Т.е. 2 в 1, но и цената му е като за две - 800 български кървави левчета, казах ви аз че тука цените са като в БГ... Най-изродската (изродска > маниАшка > яка, е класацията на термините, за по-силен от "изродски" не можах да се сетя) джаджа на този телефон може би е сензора му за ускорение, което с други думи ще рече че като завъртиш телефона хоризонтално, изображението на екрана му също се завърта на 90 градуса. А истинската благина от това е (поне снощи до 1 през нощта бях убеден в това), че можеш да играеш на Need for Speed като не използваш клавишите за да завиваш, а просто накланяш телефона леко наляво или надясно. Shibby!
Та, сдобих се със страшна играчка - SonyEricsson C902, вече снимам (не мога да кажа усилено), но поне с униформата и с пижамата ще се разпространя в нета под формата на снимки, бухахах.
Та пак по темата "работа": Оказа се, ч да си стюард не е само "chicken or beef" и съдиране от шопинг по света. Никак даже не е така. Започвам да си мисля, че това не е лежерната, почти безотговорна и с малко мисловно натоварване, с малко планиране работа, която търсех. Ние сме на първо място отговорни за сигурността и безопасността на пътниците, учим здраата какви ли не неща, организацията е почти казармена (или поне с такова впечатление ме оставят в колежа, а може да с окабже по-лежерно в реалността), няма "аз закъснях за брифинг", ала-бала. И не е само това, трябва ти най-малко магистратура, ако не второ висше, за да се оправяш с графици, сметки... Но явно позитивите са повече от негативите, щом хората идват... Попадна ми някаква статистика, че за стюарди миналата година са кандидатствали 100 000 дущи грубо (или 60-70 000 бяха, не помня). От тях на интервю са поканени около 20 000, от тях са одобрени около 2 000. Халас (= "баста").
Споменах ли вече, че ако не стана стюард, може би никога повече няма да летя? След всички тези филмчета и случаи, които изучаваме за инциденти, катастрофи, отвличания на самолети и т.н.? Е, това в кръга на щегата. Стоян ще ви каже, че авиотранспорта е най-сигурен - с най-малко жертви на пътникокилометър ли беше, или нещо такова. В сравнение с него автомобилният транспорт е твърдо казано касапница.
Иначе в Дубай май-май не рециклират сметта и не пестят ресурси - всеки път се връщам с 3-4 найлонови (от дебелите) торбички от супера, а мога да мина и с 2. Химическото (на специално за нас място, дето си даваме униформите) за личните ми дрехи е от сорта 1,50 лева за панталон. Мисля, че няма да гладя панталони и да пера ризи повече, хихи. Но пък 20 лева е някаква проста прическа в бръснарницата, което за тукашните цени на труда според мен е много.. или греша?
Оф, сега е Рамадан, което си има добри (напр. специални бюфети за вечеря) страни и неудобни (разпокъсано работно време на магазини и т.н., не става да ходиш с къси гащи) страни. Не мога напълно да се потопя в атмосферата, щото нямам приятел, който е местен, т.е. виждам само най-външната обвивка на нещата.
Изучихме Боинг 777-300 и 200, Еърбъс А330-200 и 340-300 и 500. Това откъм Safety and Emergency Procedures. Вече теоретично съм Type-rate-нат, т.е. мога да работя на тези типове самолети като стюард. На практика трябва да мина и курса по Първа помощ и след това по Обслужване на пътниците, което било най-трудно минаваемо. Вече държах няколко изпита по горенаписаните процедури и съм с успех над 95%. Не са трудни, но трябва да запомниш много, много информация за съответния самолет - кое къде се намира, как се работи с него (напр. пожарогасител, врата на самолета), какви са проверките му преди полет, комуникация при различни случаи... лудница. Имам една доста дебела тухла Cabin Crew Emergency Manual, която съм изчел и научил в голямата й част. Не мога да кажа колко страници е, щото те не са поредни, а са на глави (питайте Стоян ако не вярвате;), но е дебела като 2 тома на Димитър Талев.
Днес имахме курс по сигурност - експлозиви, оръжие, управление на конфликти, самоотбрана с голи ръце... Не беше толкова грандиозно, колкото звучи, но на самоотбраната ме засърбя да започна пак айкидото. Чувствах се в свои води и внимавах на някой кашкавал колега да не му извия невъзвраим оръката при демнстрациите. А и небрежно се пoхвалих, че съм стрелял с Калашников, когато инстуктора попита (показваха ни истински оръжия - карабини, полуавтоматични, помпи.. ама малко претупаха нещата). И те така. Сега ще дебна как стои въприса с тенис кортовете докато чакам да ми свърши обучението, когато ще ида да трениркам бойни изкуства и ще се лъзгам по пистата на "Ски Дубай".
Между другото, Криси, вчера бях в Мол ъф Емирейтс, който е залепен до ски-пистата - видях я през огромните витрини - яка е, а и дори да я снимам няма как да усетите мащаба и да почувствате атмосферата... Ще ида, ще видя, ще победя, само да ми свърши обучението...
"Моздравления" за работата! Явно си уцелила джакпота. (един съвет от мен - дай им малко от есенцията си, не се раздавай много, хихи) и..братче..не разбрах стихотворението ти... раздуй (може и на и-мейл) каква е тази твоя нова работа по същество (ако ти самата знаеш, разбира се ;)?
Приятелко, мисля, че отговорихна въпроса ти за укротяване на 130 кг и пияни... направо ме засърбяха днес ръцете за един такъв, но това се прави (укротяването) като всички други средства и похвати са изчерпани.
Та за таланта м ивсеки знае, то п-скоро е дар свише, не е по сили те на човек. А и не е хубаво да викам дявлоа, така че "нова тема": Ще летя след минимум 4 седици, щото още три имам да уча, после да чакам лиценза и така... Първите два полета ще съм като допълнителна бройка и освен това на излитане и кацане ще съм в пилотстака кабина, на-на-на-на-нааа. Ще летим навсякъде, малко се притеснявам как точно ще работя и дали ще успея, но съм позитивно настроен Не съм най-голямото дърво на света (малко под максимума съм).
Ще довтасам когато ме поканиш - кръщенета, това-онова.. и без тов аимам да си взимам отпуска, както вече казах.. но не ми се иска да си харча безплатния билет сега, вместо следващото лято, та освен да си дойда с "платен" билет...
Това е от мен - "кратко и ясно" :-D
За който иска, изпращам горещи и влажни целувки от Дубай (т.е. такова е времето тук). Поздравявам ви с днешния празник!
Както вече казах, има страшно интересни хора тук. Не са някакви умрели от глад недоучили... с по няколко езика, с некфи луди квалификации... Кой идва заради парите, кой заради купона и пътванията. Кефя се.
Хм.. какво ще правиш около Нова година? Или преди това? Стига си работл, бе! Или поне стига си се оправдавал с това! Тя и Нелката може да намине насам - елате, ве! Дори може да си взема отпуск. НАтискат ме да си взема 11 дни в тази година, а на мен не ми се ходи до България.. Кажете - да идвам ли, тука ли да бръмча...? Имам даже и трета идея - ни тук, ни там, а на Филипините или в Оман или Fujairah. Това е, ставам глобален. И харча като такъв. С прискърбие ще кажа, че вчера си купих тилифон с 5мегапикселова камера, model year 2008. Т.е. 2 в 1, но и цената му е като за две - 800 български кървави левчета, казах ви аз че тука цените са като в БГ... Най-изродската (изродска > маниАшка > яка, е класацията на термините, за по-силен от "изродски" не можах да се сетя) джаджа на този телефон може би е сензора му за ускорение, което с други думи ще рече че като завъртиш телефона хоризонтално, изображението на екрана му също се завърта на 90 градуса. А истинската благина от това е (поне снощи до 1 през нощта бях убеден в това), че можеш да играеш на Need for Speed като не използваш клавишите за да завиваш, а просто накланяш телефона леко наляво или надясно. Shibby!
Та, сдобих се със страшна играчка - SonyEricsson C902, вече снимам (не мога да кажа усилено), но поне с униформата и с пижамата ще се разпространя в нета под формата на снимки, бухахах.
Та пак по темата "работа": Оказа се, ч да си стюард не е само "chicken or beef" и съдиране от шопинг по света. Никак даже не е така. Започвам да си мисля, че това не е лежерната, почти безотговорна и с малко мисловно натоварване, с малко планиране работа, която търсех. Ние сме на първо място отговорни за сигурността и безопасността на пътниците, учим здраата какви ли не неща, организацията е почти казармена (или поне с такова впечатление ме оставят в колежа, а може да с окабже по-лежерно в реалността), няма "аз закъснях за брифинг", ала-бала. И не е само това, трябва ти най-малко магистратура, ако не второ висше, за да се оправяш с графици, сметки... Но явно позитивите са повече от негативите, щом хората идват... Попадна ми някаква статистика, че за стюарди миналата година са кандидатствали 100 000 дущи грубо (или 60-70 000 бяха, не помня). От тях на интервю са поканени около 20 000, от тях са одобрени около 2 000. Халас (= "баста").
Споменах ли вече, че ако не стана стюард, може би никога повече няма да летя? След всички тези филмчета и случаи, които изучаваме за инциденти, катастрофи, отвличания на самолети и т.н.? Е, това в кръга на щегата. Стоян ще ви каже, че авиотранспорта е най-сигурен - с най-малко жертви на пътникокилометър ли беше, или нещо такова. В сравнение с него автомобилният транспорт е твърдо казано касапница.
Иначе в Дубай май-май не рециклират сметта и не пестят ресурси - всеки път се връщам с 3-4 найлонови (от дебелите) торбички от супера, а мога да мина и с 2. Химическото (на специално за нас място, дето си даваме униформите) за личните ми дрехи е от сорта 1,50 лева за панталон. Мисля, че няма да гладя панталони и да пера ризи повече, хихи. Но пък 20 лева е някаква проста прическа в бръснарницата, което за тукашните цени на труда според мен е много.. или греша?
Оф, сега е Рамадан, което си има добри (напр. специални бюфети за вечеря) страни и неудобни (разпокъсано работно време на магазини и т.н., не става да ходиш с къси гащи) страни. Не мога напълно да се потопя в атмосферата, щото нямам приятел, който е местен, т.е. виждам само най-външната обвивка на нещата.
Изучихме Боинг 777-300 и 200, Еърбъс А330-200 и 340-300 и 500. Това откъм Safety and Emergency Procedures. Вече теоретично съм Type-rate-нат, т.е. мога да работя на тези типове самолети като стюард. На практика трябва да мина и курса по Първа помощ и след това по Обслужване на пътниците, което било най-трудно минаваемо. Вече държах няколко изпита по горенаписаните процедури и съм с успех над 95%. Не са трудни, но трябва да запомниш много, много информация за съответния самолет - кое къде се намира, как се работи с него (напр. пожарогасител, врата на самолета), какви са проверките му преди полет, комуникация при различни случаи... лудница. Имам една доста дебела тухла Cabin Crew Emergency Manual, която съм изчел и научил в голямата й част. Не мога да кажа колко страници е, щото те не са поредни, а са на глави (питайте Стоян ако не вярвате;), но е дебела като 2 тома на Димитър Талев.
Днес имахме курс по сигурност - експлозиви, оръжие, управление на конфликти, самоотбрана с голи ръце... Не беше толкова грандиозно, колкото звучи, но на самоотбраната ме засърбя да започна пак айкидото. Чувствах се в свои води и внимавах на някой кашкавал колега да не му извия невъзвраим оръката при демнстрациите. А и небрежно се пoхвалих, че съм стрелял с Калашников, когато инстуктора попита (показваха ни истински оръжия - карабини, полуавтоматични, помпи.. ама малко претупаха нещата). И те така. Сега ще дебна как стои въприса с тенис кортовете докато чакам да ми свърши обучението, когато ще ида да трениркам бойни изкуства и ще се лъзгам по пистата на "Ски Дубай".
Между другото, Криси, вчера бях в Мол ъф Емирейтс, който е залепен до ски-пистата - видях я през огромните витрини - яка е, а и дори да я снимам няма как да усетите мащаба и да почувствате атмосферата... Ще ида, ще видя, ще победя, само да ми свърши обучението...
"Моздравления" за работата! Явно си уцелила джакпота. (един съвет от мен - дай им малко от есенцията си, не се раздавай много, хихи) и..братче..не разбрах стихотворението ти... раздуй (може и на и-мейл) каква е тази твоя нова работа по същество (ако ти самата знаеш, разбира се ;)?
Приятелко, мисля, че отговорихна въпроса ти за укротяване на 130 кг и пияни... направо ме засърбяха днес ръцете за един такъв, но това се прави (укротяването) като всички други средства и похвати са изчерпани.
Та за таланта м ивсеки знае, то п-скоро е дар свише, не е по сили те на човек. А и не е хубаво да викам дявлоа, така че "нова тема": Ще летя след минимум 4 седици, щото още три имам да уча, после да чакам лиценза и така... Първите два полета ще съм като допълнителна бройка и освен това на излитане и кацане ще съм в пилотстака кабина, на-на-на-на-нааа. Ще летим навсякъде, малко се притеснявам как точно ще работя и дали ще успея, но съм позитивно настроен Не съм най-голямото дърво на света (малко под максимума съм).
Ще довтасам когато ме поканиш - кръщенета, това-онова.. и без тов аимам да си взимам отпуска, както вече казах.. но не ми се иска да си харча безплатния билет сега, вместо следващото лято, та освен да си дойда с "платен" билет...
Това е от мен - "кратко и ясно" :-D
За който иска, изпращам горещи и влажни целувки от Дубай (т.е. такова е времето тук). Поздравявам ви с днешния празник!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
